№ 165
гр. Велико Търново , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ в публично заседание
на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20204110201696 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "**" ЕООД, срещу НП № 503291-F516966/06.04.2020 г. на
началник отдел "Оперативни дейности" – В. Търново в Централно управление на НАП, с
което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства връзка чл. 118, ал. 4, т. 1 от
ЗДДС, е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв. Жалбоподателят
счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
непълно изясняване на обстоятелствата и до нарушаване правото на защита на дружеството.
Навежда доводи, че наказващият орган не е обсъдил приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира в случай, че се уважи жалбата да им се присъди минимално адвокатско
възнаграждение по представения списък.
Ответната страна в производството – отдел "Оперативни дейности" – В. Търново в
Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, заема становище, че
НП е правилно и законосъобразно. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира
присъждането на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
1
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2019 г., в 13:10 часа, в търговски обект – механа "***", находящ се в гр.
****, стопанисван и експлоатиран от "**" ЕООД, била извършена проверка от служители
на НАП, а именно - св. Н. Н. Д. - инспектор по приходите при ЦУ на НАП и в присъствието
на св. И. С. Е., също инспектор по приходите при ЦУ на НАП. Проверката била извършена
в присъствието на салонния управител и сервитьора и двамата служители на дружеството-
жалбоподател. Контролните органи констатирали, че е налице инсталирано фискално
устройство с работещи функции "служебно въведени" и "служебно изведени". Извършили
контролна покупка, за която им бил издаден касов бон. След това била извършена проверка
на касовата наличност във фискалното устройство, при която се установило, че разчетената
такава е в размер на 255.60 лева, докато в касата се констатирала фактическа наличност на
сумата от 243.80 лева, т.е. била установена отрицателна разлика между фактическата касова
наличност и разчетната касова наличност от ФУ /фискалното устройство/ в размер на 11.80
лева. За направените констатации бил съставен протокол за извършена проверка серия АА
№ 0015046/11.10.2019 г. Към протокола били събрани следните доказателства - 1бр. ФКБ;
междинни дневни отчети; опис на парични средства; декларации 6 бр. и КЛЕН от 03.10.2019
г., 22.07.2019 г., 31.07.2019 г., 13.08.2019 г., 03.09.2019 г. и 04.09.2019 г. Със същия
протокол, по реда на ДОПК, управителят на дружеството-жалбоподател или негов
упълномощен представител бил задължен да се яви в ТД на НАП В. Търново за съставяне на
АУАН на дата 17.10.2019 г. С оглед констатираните обстоятелства Н. Н. Д. - инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, съставила на търговеца АУАН № F516966 от 17.10.2019 г. за
извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., който бил връчен
на управителя. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена предвид събраните по
делото доказателства: АУАН № F516966 от 17.10.2019 г., протокол за извършена проверка
серия АА № 0015046/11.10.2019 г., ведно с Дневен финансов отчет с №, №, №, №
023138/11.10.2019 г., 023137/11.10.2019 г., 023131/11.10.2019 г. и 023116/11.10.2019 г;
фискален бон № 023114/11.10.2019 г.; справки "КЛЕН"; Опис на паричните средства към
момента на започване на проверката, изготвен от ***; заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.
на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на Д., Е. и * и възражение от
жалбоподателя, входирано при ответника с № 27754/21.10.2019 г. Посочените доказателства
кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
оправомощен да издава НП по силата на т. 1. 1., буква "г" от заповед № ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, намира следното: Съобразно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От фактическа страна по делото се
установява, че по време на извършената проверка в използваното от жалбоподателя
фискално устройство била въведена "разчетена касова наличност" в размер на 255.60 лв.,
докато в касата се констатирала фактическа наличност на сумата от 243.80 лв.
Същевременно във ФУ не са направени записи, извън случаите на наличност/начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата, чрез операциите за "служебно
изведени"/"служебно въведени" суми. При това положение безспорно търговецът не е
изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй като при наличието на парични
суми в касата не е отразил промяната на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата, чрез операциите - "служебно въведени"/"служебно
изведени"/, което е довело до необосновано различие в касовата наличност. След като част
от наличните пари не са регистрирани във ФУ, то единственият възможен извод е, че тези
пари не са изведени/въведени по надлежния начин, предписан от чл. 33 от Наредбата.
Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма на чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДДС. Според тази норма на наказание подлежи лице, което извън случаите по
ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, което не води до неотразяване на приходи. Самият наказващ орган е
приел, че липсва неотразяване на приходи, което го е мотивирало да приложи чл. 185, ал. 2
от ЗДДС и да препрати към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС при определяне на санкцията. При
определяне на наказанието, административнонаказващият орган, при обсъждане на
условията по чл. 27 от ЗАНН, е достигнал до извод, че справедливото наказание, което
следва да се наложи на лицето е "имуществена санкция" в минималния предвиден размер в
санкционната норма, а именно 500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината
обстоятелства наложеното наказание в предвидения от закона минимум се явява обосновано
и справедливо. Това е така, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно –
липсата на данни за предходни нарушения на данъчното законодателство. При наличието
единствено и само на смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че правилно и
обосновано наказващият орган е определил вида и размера на наказанието /в случая е
3
"имуществена санкция" в размер на 500 лв/. Така наложеното наказание би постигнало
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
Във връзка с изложените в жалбата оплаквания/възражения, че в случая не са
настъпили вредни последици за фиска и наказващият орган не е спазил разпоредбите на чл.
27 и чл. 28 от ЗАНН, настоящата инстанция намира, че формалният характер на
нарушението, засегнатите обществени отношения не могат да определят случая като такъв с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид, поради
което разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не следва да намери приложение, а случаят не може
да се квалифицира като маловажен.
В конкретния случай, наказващият орган е приел, че се касае за суми, които не са
надлежно отразени, поради което е приел, че следва да го санкционира по чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС за некоректна/ненадлежна отчетност на ФУ, съответно с по - леката санкция,
предвидена в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС /изхождайки по арг. от чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС/,
точно поради липсата на неотразени приходи.
Настоящото констатирано нарушение е такова на формално извършване /нарушение
на просто извършване/. В конкретния случай за тях е характерно, че в състава им не е
отразено настъпването на какъвто и да било вредоносен резултат. Съставомерността на тези
нарушения настъпва със самия факт на извършването им. Обществената им опасност се
презюмира винаги от закона, доколкото този вид нарушения винаги създават опасност от
увреждане на определени обществени отношения. Това нарушение засяга обществените
отношения, гарантиращи отчетността. В този смисъл възраженията на жалбоподателя в тази
насока се явяват несъстоятелни. Същевременно не обуславят приложението на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като случая не се отличава с по-ниска тежест от обичайните за този вид
нарушения.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
При този изход на спора в полза на наказващия орган следва да се присъдят разноски
в поискания размер. Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП.
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 27 е, от същата Наредба, възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв. Именно в този диапазон, съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност по делото,
съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
размер на 120 лв. Като се вземе предвид потвърждаването на НП. Посочената сума следва да
4
се присъди в полза на Национална агенция по приходите, доколкото последната е
юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи отдел "Оперативни
дейности" - В. Търново /чл. 6, ал. 5 от Закона за НАП/ - по арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл.
2, ал. 2 от Закона за НАП вр. параграф 1, т. 6 от ДР на АПК.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 503291-F516966/06.04.2020 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" – В. Търново в Централно управление на НАП, с което на "**" ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. В. Търново, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал.
4, т. 1 от ЗДДС е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА "**" ЕООД да заплати на Национална агенция по приходите, сумата от
120 лв., представляваща направени по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - В. Търново в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5