Решение по дело №581/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1728
Дата: 18 октомври 2023 г.
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20237180700581
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№1728/18.10.2023г..

Гр.Пловдив

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                  СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ  

при секретаря Севдалина Дункова като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 581 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

                            

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 68д от Закона за съдебната власт ЗСВ/.

Образувано е по жалба на Н.В.В. срещу Решение на Общо събрание на съдиите при Окръжен съд гр.Пловдив, проведено на 20.01.2023 г., с което жалбоподателката не е избрана за съдебен заседател към Районен съд гр.Пловдив с мандат 2023-2027 г.

           Жалбоподателят навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваното решение, като сочи че не са налице основанията, които са приети за пречка същата да бъде избрана за съдебен заседател към Районен съд гр.Пловдив с мандат 2023-2027 г. Излага подробни мотиви за липса на подавани сигнали от нея до предаванията „Господари на ефира“ и „Съдебен спор“. Мотивира също така, че водените от нея дела не са пречка да бъде избрана за съдебен заседател, като излага твърдения и че няма проблем с призоваването и. В съдебно заседание излага допълнителни аргументи за отмяна на оспореното Решение на Общо събрание на съдиите при Окръжен съд гр.Пловдив, проведено на 20.01.2023 г. и претендира отмяната на същото.

           Ответникът по жалбата – Общо събрание на съдиите при Окръжен съд гр.Пловдив изразява становище  за неоснователност на жалбата, не изпраща процесуален представител.

          Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално допустима, същата е подадена   в срок от имаща право и интерес от обжалването страна.

         От събраните в хода на делото доказателства се установява следната фактическа обстановка :

         На 31.05.2022 г. било проведено Общо събрание на съдиите от Окръжен съд Пловдив, на което били определени броя на съдебните заседатели от мандат 2023-2027 за районните съдилища от съдебния район на Окръжен съд гр.Пловдив. За Районен съд гр.Пловдив било решено да се проведе процедура по избиране на 120 съдебни заседатели, от които 80 да бъдат предложени от Общински съвет при Община Пловдив, 20 от Общински съвет при Община Марица и 20 от Общински съвет при Община Родопи.

         Със Заповед № РД 177/25.10.2022 г. на председателя на Окръжен съд гр.Пловдив била създадена комисия по чл.69д от ЗСВ за проверка за съответствие с изискванията на чл.67, ал.1 от ЗСВ на кандидатите за съдебни заседатели към районните съдилища в съдебния район на Окръжен съд Пловдив за мандат 2023-2027 г. Същата била с председател В.Е.„членове Д.С., М.В., И.С.и Ц.М.а. Бил поставен срок от един месец след получаване на документите – до 30.11.2022 г. за изготвяне на доклад за резултатите от проверката за съответствие. Тази заповед била изменена със Заповед № РД 203/29.11.2022 г., като срокът за изготвяне на доклада бил удължен до 06.01.2023 г.

         С Решение № 478, взето с протокол №20 от 27.10.2022 г., Общински съвет Пловдив определил кандидатите за съдебни заседатели за Районен съд Пловдив за мандат 2023-2027, като в списъка била включена и жалбоподателката Н.В.В., ЕГН **********.

         На 06.01.2023 г. бил изготвен доклад от комисията по чл.68д от ЗСВ, като т.37 от същия се отнасяла до кандидата Н.В.В.. За всички кандидати било посочено, че отговарят на изискването за възраст, имат настоящ адрес ***, която попада в рамките на съдебния район, за който кандидатстват, има завършено най-малко средно образование и не са осъждани за умишлено престъпление, включително не са реабилитирани. Констатирано било, че нито един от кандидатите не страда от психически заболявания. Налични били и подписани декларации от кандидатите по образец, като те отговаряли на изискванията на чл.67, ал.3 от ЗСВ – да не са съдебни заседатели в друг съд, да не са общински съветници от съдебния район, за който са избрани, да не участват в ръководството на политическа партия, коалиция или организация с политически цели, не работят в съд, прокуратура, следствени органи, МВР или в други органи от системата за национална сигурност, намиращи се в съдебния район, за който са предложени. По отношение на кандидата Н.В.В. била направена следната забележка в доклада : „Макар формално кандидатът Н.В.В. ЕГН ********** да отговаря на изискванията да бъде избрана за съдебен заседател, комисията констатира пречки от друго естество. При извършена служебна проверка от комисията в регистрите на Окръжен съд Пловдив се установи, че за периода от 2002г до настоящия момент тя е била жалбоподател по 80 на брой частни наказателни дела и наказателни дела от частен характер, при които магистратите при Районен съд Пловдив са постановявали решения, включително и такива, несъответстващи на отправените до съда искания на кандидата. Не са малко и случаите, при които в тежест на кандидата за съдебен заседател са били присъждани разноски за провеждане на наказателното производство в Районен и Окръжен съд Пловдив. В случай, че кандидатът бъде избран за съдебен заседател ще следва да заседава и постановява съдебни актове в състав с тези магистрати от Районен съд-Пловдив, които преди това са постановявали решения, утежняващи правното му положение. Тези обстоятелства сочат възникнали и съществуващи и понастоящем други по характер взаимоотношения между магистратите на Районен съд Пловдив и кандидата за съдебен заседател, които са обективно годни да всеят съмнение в породила се пристрастност, препятстваща нужното професионално отношение, каквото е задължително да битува в един съдебен състав. Това противоречи на изискванията на чл.23, ал.4, б. “ б“ от Наредба №7 от 28.09.2017 г. за съдебните заседатели. Според тази разпоредба съдебните заседатели изпълняват функциите си свободно от социални, икономически, политически и всякакви други преки или косвени влияния. В случая са видни обективни обстоятелства, даващи възможност за извод, че между членовете на съдебен състав, в който кандидатът би участвал като съдебен заседател вече са възникнали и съществуват отношения на пряко или косвено влияние помежду им. Поради това не биха могли да бъдат спазени етичните принципи и правила за поведение на съдебен заседател, причини за което съществуват още към този момент“.

         На 06.01.2023 г. била отправена покана от председателя на Окръжен съд гр.Пловдив до съдиите от Окръжен съд Пловдив за свикване на Общо събрание на 20.01.2023 г. с дневен ред избор на съдебни заседатели за Районен съд Пловдив, Районен съд Асеновград, Районен съд Карлово и Районен съд Първомай, както и предсрочно освобождаване на съдебен заседател от Районен съд Пловдив с мандат 2019-2023 г. Към поканата бил приложен и доклада на комисията по чл.69д от ЗСВ. Видно от приложения списък за връчване на покана всички съдии били уведомени за общото събрание между 06.01.2023 и 11.01.2023 г.

         На обявената дата и час било проведено свиканото Общо събрание на съдиите от Окръжен съд гр.Пловдив, като били избрани съдебните заседатели за Районен съд гр.Пловдив. По отношение на кандидата Н.В.В. било проведено обсъждане на кандидатурата, като изказвания направили съдиите И.Б., В.Е., В.Х.,   М.М., Н.К.и Е.З.. След приключване на изказванията оформилите се позиции и възможности били обобщени от председателя на съда Р.Ш. и кандидатурата била подложена за гласуване. От присъствалите с право на глас 27 съдии, гласували „за“ нямало, против гласували 25 съдии, а 2 се въздържали. В резултат на гласуването Общото събрание на съдиите в Окръжен съд Пловдив решило, че не избира Н.В.В. за съдебен заседател в Районен съд гр.Пловдив.   

         Копие от решението на Общото събрание било изпратено на Н.В.В. на 25.01.2023 г. и било получено от нея на 15.02.2023 г.

         В хода на съдебното производство от ответната страна са представени справки от информационните системи на съдилищата за водени съдебни производства с участието като страна на Н.В.В. ***, справка за издадени срещу нея изпълнителни листове, както и справка за образувани изпълнителни дела пред Държавен съдебен изпълнител при РС Ямбол и РС Пловдив.     

         Приобщени по делото са и писма от „Нова Броудкастинг груп“ ЕООД и „Глобал Фрейм“ ООД по отношение на предаванията „Съдебен спор“ и „Господари на ефира“ за излъчени репортажи съответно на дати 20.06.2021 г. за предаването „Съдебен спор“ и дати 18 март 2014,  21 март 2014 година и 8 април 2014 година за предаването „Господари на ефира“.

         При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна :

Жалбата е допустима - насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в преклузивния срок за оспорване по чл. 140, ал. 1 от АПК и от активно легитимирани лица. Във връзка с допустимостта на жалбата и наличие на правния интерес от оспорване съдът се позовава на мотивите на Определение № 296/12.01.2016 г. по дело № 14080/2015 г. на ВАС на РБ, Шесто отделение, съгласно което: "при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона (чл. 117, ал. 2, изр. второ от Конституцията на Република Б.). Този подход на законодателя предпоставя и донякъде изяснява по-различния характер на тези правоотношения от административните и трудовите. Властническата функция, която притежават субектите на съдебната власт е по-различна от тази на държавните служители и е принципно несъвместима за работещите по трудови правоотношения. Тя служи не за управление, а за осъществяване на функцията по защита на права и законни интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, за наказване на виновните лица, извършили престъпления и административни нарушения, за контрол върху актовете на органите на изпълнително-разпоредителната власт. Отчитайки публичноправните функции и правомощия в дейността на съдебните заседатели, които са приравнени на тези на магистратите и по аргумент от чл. 127 от АПК вр. с Раздел ІІ, Глава ІV от Закона за съдебната власт, актовете по възникването и прекратяването на техния мандат не могат да бъдат оставени без съдебен контрол. Същият следва да бъде реализиран по реда, по който се осъществява контрола на актовете на магистратите, отчитайки особеностите във връзка с подсъдността и тези, произтичащи от спецификата на материалното правоотношение. В тази насока за всички неуредени от законодателя въпроси е възможно правоприлагането по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, при съобразяване на ограниченията по чл. 46, ал. 3 от ЗНА. Дейността по конституирането и прекратяването на правомощията се осъществява от оправомощен по силата на закона орган на съдебната система, в рамките на изрично установена процедура и ясно разписани критерии и се финализира с акт, който съдържа всички белези на правен акт по държавното управление (в широк смисъл), поради което съдебният контрол за неговата законосъобразност следва да бъде осъществен по реда и правилата на АПК".

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Актът е издаден от компетентен орган – ОС на съдиите от Окръжен съд Пловдив при наличието на изискуемите кворум и мнозинство /чл. 68б, т. 2 във връзка с чл. 104, ал. 5 от ЗСВ/, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не се установи нарушение по чл. 67ачл. 68ачл. 68в и чл. 68д от ЗСВ, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателката.

Съдът намира, че оспореното решение на съдиите от Окръжен съд Пловдив е постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с целта на закона.

Предложението на Общински съвет Пловдив по чл. 68а, ал. 4 ЗСВ обуславя вземане на решение от ОС на съдиите при условията на оперативна самостоятелност. При проверката на назначената от Председателя на Окръжен съд Пловдив комисия се констатира, че кандидатът за съдебен заседател отговаря на изискванията на чл. 67, ал. 1 и ал. 3 ЗСВ. Императивно в разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 ЗСВ се сочи, че комисията извършва проверка за съответствие на кандидатите за съдебни заседатели, предложени от общинските съвети, само с изискванията на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ. Съгласно цитираната разпоредба за съдебен заседател може да бъде избран дееспособен български гражданин, който: 1. е на възраст от 21 до 68 години; 2. има настоящ адрес ***, която попада в рамките на съдебния район на съда, за който кандидатства; 3. има завършено най-малко средно образование; 4. не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията; 5. не страда от психически заболявания.

Мотивите за недопускане/неизбиране/ на жалбоподателката Н.В.В.  за съдебен заседател са обстоятелствата, че за периода от 2020 година до момента на провеждане на избора тя е била жалбоподател по 80 на брой частни наказателни дела и наказателни дела от частен характер, по които са се произнасяли магистрати от Районен съд Пловдив, което създава съмнение в пристрасност, препятсваща нужното професионално отношение, ако постановява актове в състав със съдии, които са отежнявали правното и положение с постановяване на решения, които не са съответствали на отправените от Н.В. *** искания по водените от нея дела. Това било прието за противоречие с изискванията на чл.23, ал.4 , б. „б“ от Наредба №7 от 28.09.2017 г. за съдебните заседатели, поради което с оглед видни обективни обстоятелства даващи възможност за извод, че между членовете на съдебен състав, в който кандидатът би участвал като съдебен заседател вече са възникнали и съществуват отношения на пряко или косвено влияние помежду им. Поради това Общото събрание е приело, че не биха могли да бъдат спазени етичните принципи и правила за поведение на съдебен заседател, причини за които съществуват и към момента на избора.

Въпреки положените усилия от жалбоподателката В. да обори тези констатации на Общото събрание се констатира безспорно наличието на такива обстоятелства. Не може да има спор с оглед на доказателствата по делото, че жалбоподателката е водила като страна множество наказателни дела от частен характер в сравнително кратък срок преди провеждането на процедурата по избор на съдебни заседатели. Макар да не са приложени всички съдебни актове по тези дела, от приетите справки от информационните системи на Районен съд Пловдив, се установява че значителна част от тези дела са приключени с актове, които са неблагоприятни за Н.В.. Няма спор и че пред Съдебната палата в гр.Пловдив са заснемани репортажи на предаванията „Господари на ефира“ и „Съдебен спор“ по въпроси и проблеми, в които Н.В. е била активен участник. Остава недоказано по делото кой е инициирал провеждането на тези предавания, но наличието на такива, наред с посочените значителен брой производства, които са били разглеждани от съдии от Районен съд Пловдив са били обсъждани от Общото събрание и са дали основание за приемане на горното решение. С оглед оперативната самостоятелност на Общото събрание, съдът не може по същество да обсъжда аргументите за вземането на едно или друго решение, доколкото съгласно разпоредбата на чл.145, ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. В конкретния случай оспорването на аргументите на Общото събрание касае целесъобразност, а това е извън областта на съдебен контрол. Следва да се подчертае, че доколкото обективно са налични обстоятелствата дали повод за решението, то не може да се аргументира превратно упражняване на власт от страна на Общото събрание. От друга страна разпоредбата на чл.23, ал.4 , б. „б“ от Наредба №7 от 28.09.2017 г. за съдебните заседатели сочи, че съдебните заседатели изпълняват функциите си свободно от социални, икономически, политически и всякакви други преки или косвени влияния, като не се поддават на натиск, заплахи или стимули, независимо от техния източник. Преценката дали тези обстоятелства са налице към момента на обсъждане на кандидатурата на кандидата за съдебен заседател е на съответното Общо събрание, което следва да проведе избора. Тя е част от оперативната самостоятелност и не може да се отрече възможността на Общото събрание да направи подобен извод, ако са налице конкретни обстоятелства, които да го мотивират.Ето защо и няма как да се приеме незаконосъобразност на взетото решение.  

По изложените съображения, съдът приема за законосъобразно оспореното решение по Протокол от 20.01.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Окръжен съд Пловдив, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.В.В. срещу Решение на Общо събрание на съдиите при Окръжен съд гр.Пловдив, проведено на 20.01.2023 г., с което жалбоподателката не е избрана за съдебен заседател към Районен съд гр.Пловдив с мандат 2023-2027 г.       

 Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок.

 

                               

 СЪДИЯ: