№ 14193
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110165052 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, за признаване за установено, че Л. Д. Й. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
1582,82 лева за главница за цена на доставена топлинна енергия за имот в **********, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 27.05.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №27796/2022 г. по описа на СРС. Твърденията
на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда
на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято
стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като клиент на топлинна
енергия по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Прави искане по чл. 219 от ГПК. В хода на заповедното
производство оспорва погасяване на сумата.
Ответникът оспорва иска и счита, че спорното материално право е погасено чрез
плащане по банков път и възлиза на сумата 1415,22 лв., а за разликата от 369,72 лв. твърди,
че макар да не е получил фактури за тях, е сторил плащания и представил доказателства в
хода на заповедното производство. Евентуално, навежда възражение за изтекла давност.
Третото лице-помагач „Д.“ ЕООД на страна на ищеца счита иска за основателен.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че през исковия период ответникът е клиент на топлинна енергия за процесния
имот, както и че стойността на доставка е в предявения размер на иска. В тази насока са и
представените по делото писмени доказателства - договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на ведомствената наредба за жилищния фонда на МВР и чл. 53 от ЗДС от
12.04.2002 г., Молба – декларация от 29.08.2002 г. и Справка за заявен обем за отопление, от
които се установява, че на 12.04.2002 г. по силата на договор за покупко-продажба на
1
жилище, сключен по реда на ведомствената наредба за жилищния фонда на МВР и чл. 53 от
ЗДС, ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот, представляващ
апартамент №17, находящ се в *************, като последният изрично е декларирал, че
използва имота за жилищни нужди. Ето защо, доколкото не се твърди и не се установява да
са извършвани последващи разпоредителни сделки с процесния имот, съдът намира, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка),
поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния
период е бил ответникът и той е носител на всички правни задължения за заплащане на
доставената топлинна до процесния имот.
Не се спори, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е присъединена към
топлопреносна мрежа, което се установява и от събраните по делото писмени доказателства
– договор №Д-0-69/03.06.2020 г., Протокол от ОС на ЕС от 30.09.2002 г. Спорът на страните
е по въпроса погасено ли е чрез плащане и/или давност предявеното парично вземане.
Искът за съществуване на правото на парично вземане, удостоверено в заповед за
изпълнение, се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, по арг.от чл. 422, ал. 1 от ГПК, което в случая е сторено на
27.05.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. Погасени по давност ще са изискуемите парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 27.05.2019 г.
В тази връзка приложими за периода от 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в.
Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според
правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези
парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са
дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Ето защо, последното
вземане за цена за доставена топлинна енергия, покрито с давностен срок, е това за м.
03.2019 г., падежирало на 15.05.2019 г., поради което необхванати от давностния срок са
вземанията за топлинна енергия са тези за периода м.04.2019 г. – м. 04.2021 г. Независимо от
това, съдът намира релевираното възражение за изтекла погасителна давност за
неоснователно. Като приложения към депозираното в заповедното производство
възражение, длъжникът представя платежни документи, от които е видно същият е
извършвал плащания на задължения към ищеца, като изрично е посочил като основание за
тях конкретни номера на фактури, издадени от последния, в т.ч.: №**********/31.01.2019 г.
за потребена в имота топлинна енергия за периода 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. с падеж на
плащане 17.03.2019 г., №**********/28.02.2019 за потребена топлинна енергия за периода
01.02.2019 г. – 28.02.2019 г. с падеж на плащане 14.04.2019 г. и №**********/31.03.2019 за
потребена топлинна енергия за периода 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. с падеж на плащане
15.05.2019 г., които с оглед гореизложеното са покрити с давност. С така извършените
плащания ответникът е манифестирал воля, потвърждаваща съществуването на
задълженията, поради което съдът цени същите като признание на дълга към ищеца. Нещо
повече, доколкото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК решението на Съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото към момента на приключване на устни
състезания, следва да бъдат взети предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение на спорното право. В случая в хода на заповедното производство по
ч.гр.д. №27796/2022 по описа на СРС, длъжникът е заплатил и сумата от 369,72 лв. за
погасяване на задълженията си за главница за цена за потребена топлинна енергия в имота в
2
процесния период, като не е изключена частта от същия, покрита с давност. Предвид това,
съдът намира процесното възражение за давност за неоснователно.
От приетите писмени доказателства, в това число и от третото лице-помагач -
индивидуални справки за отопление и топла вода и главни отчети, подписани от ответника
и неоспорени от страните, договор за топлинно счетоводство, както и изводите на експерта
по изслушаната по делото съдебна счетоводна експертиза, чието заключение, неоспорено от
страните и преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява стойността на реално потребеното количество
топлинна енергия за процесния период при съобразяване извършените от ответника
плащания, за които е представил доказателства в хода на заповедното производство, а
именно платежни нареждания за кредитен превод от 16.05.2019 г., 12.07.2019 г., 18.10.2019
г., 15.11.2019 г., 20.12.2019 г., 05.02.2020 г., 10.07.2020 г., 17.02.2021 г., 15.06.2021 г.,
17.06.2021 г., 08.10.2021 г. и 16.12.2021 г., във всяко от които е посочено като основание
конкретна фактура, издадена от ищеца, възлиза на 1566,28 лв. С оглед изчисленията на
експерта и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази и извършеното в хода на
производството плащане от страна на ответника на сумата в размер 369,72 лв. за главница за
потребена топлинна енергия за процесния период, предвид което намира, че за ищеца
съществува правото на парично вземане за цена на топлинна енергия в размер на 1196,56
лв., до който ищцовата претенция е основателна и подлежи на уважение, а за разликата до
пълния предявен размер от 1582,82лв. следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати
на ищеца сторените съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното
производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на
разноски в заповедното производство за сумата 73,32 лв. – за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. В хода на заповедното производство длъжникът е
представил 2 броя платежни нареждания от 15.08.2022 г., неоспорени от „Т.С.“ ЕАД, видно
от които е заплатил сумата общо 90,91 лв. за съдебни разноски в производството по ч.гр.д.
№27796/2022 по описа на СРС. Ето защо, доколкото същата надхвърля стойността на
дължимите такива на ищеца, съдът намира, че вземането му за същите е погасено, поради
което не следва да му бъдат пресъждани разноски за заповедното производство. За исковото
производство ищецът има право на разноски в размер на сумата 354,08 лв. за платени
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, юрисконсултското възнаграждение е определено от Съда в
предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП. Разноските са определени, като
се зачитат извънсъдебните уговорки на страните и доброволно извършените плащания, и
след приспадане на надплатеното за съдебни разноски със сумата 90,91 лв., доколкото
поначало съдебните разноски са част от спорния предмет на настоящото съдебно
производство и стават изискуеми и ликвидни едва след влизане в сила на решението по
делото.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски в размер на 122,02
лв. за заплатено възнаграждение на адвокат в исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Д. Й., с ЕГН:**********, с адрес: **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: **********,
на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, сумата 1196,56 лева
– главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в ***********, за
3
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 27.05.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №27796/2022 г. по описа на СРС, като иска над
уважения размер от 1196,56 лева до пълния предявен размер от 1582,82 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Л. Д. Й., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата 354,08 лева – съдебни разноски по ч.гр. дело №27796/2022 г. и гр. дело
№65052/2022 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на Л. Д. Й., с ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 122,02 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“ ЕООД, с
ЕИК:*********, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4