Р Е Ш Е Н И Е №
260102
гр.
Сливен, 12.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3737 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правна квалификация
чл. 109 от Закона за собствеността.
В исковата молба се твърди, че през 2016 г.,
ответникът, който не е собственик и няма право на ползване върху имота, а
единствено е собственик на апартамент в жилищната сграда, е изградил незаконна
постройка към съществуваща сграда в незастроената част от имота, чиито
собственик и ползвател е ищцата. Твърди, че има издадена заповед от общината за
събаряне на незаконната постройка, но към датата на подаване на исковата молба
тя не е премахната. Освен това ищцата твърди, че ответникът я възпрепятства да
ползва имота си по предназначение и излага, че незаконното строителство
представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, а изградените
незаконни постройки смущава правото й на собственост и й пречи да го упражнява
в пълен обем. Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да премахне построените
от него незаконни постройки в недвижим имот с идентификатор № 67338.556.138,
както и присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото
ищцата е уточнила петитума на исковата молба като претендира и осъждане на ответника
да преустанови отглеждането на куче порода Питбул в дворното място на имот с
идентификатор № 67338.556.138 и да премахне къщичката на кучето, както и да
премахне саксиите/кашпите с растения, държани в дворното място.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, в който излага становище за недопустимост на иска
поради липса на предмет и липса на правен интерес. Не оспорва обстоятелството,
че през 2016 г. е изградил в имота постройка с площ около 10 кв. м. без
необходимите строителни книжа, но твърди че с Протокол № 1 от 16.11.2020 г.,
издаден от служители на Общинска администрация Сливен е установено, че Заповед
от 19.06.2017 г. на Кмета на Община - Сливен за премахване на незаконен строеж
е изпълнена, поради което искът е недопустим поради липса на предмет и липса на
правен интерес.
Излагат се и съображения за неоснователност и
недоказаност на иска по същество.
Не се оспорват обстоятелствата, че ответникът живее в
една сграда с ищцата, че тя е собственик на самостоятелен обект в сградата,
както и на 70/468 ид. ч. от имота с идентификатор № 67338.556.138, но излага,
че в имота са построени две сгради с по девет самостоятелни обекта с учредено
право на строеж, като всички собственици и обитатели на самостоятелните обекти
в сградите ползват поземления имот общо, доколкото той обслужва жилищните
обекти. Ответникът твърди, че претенцията на ищцата е неоснователна, тъй като
касае частта от имота, която се намира точно пред входа на жилището, в което
живее ответникът и което е собственост на майка му Златка Иванова и която
ищцата никога не е ползвала реално. Изтъква, че ищцата притежава идеални части
от имота, а не реални такива.
Ответникът оспорва и представеното Споразумение за
режим на ползване от 21.07.2014 г. с твърдения, че то обвързва единствено
страните по него, а липсва подписът на ищцата. Освен това то не отчитало
обстоятелството, че в имота са изградени две сгради в режим на етажна
собственост със самостоятелни обекти с различна квадратура и без да са отчетени
правата на собствениците на тези обекти, които са различни от собствениците на
поземления имот.
Излага, че за да е основателна претенцията по чл. 109
ЗС е необходимо не само строежът да е незаконен, а и да създава обективни
пречки за собственика на имота да го ползва по предназначение.
Претендира отхвърляне на иска като недопустим,
евентуално като неоснователен и недоказан, както и присъждане на направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и се представлява
от пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявените искове, моли да бъдат
уважени и претендира разноски.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично и се представлява от пълномощник - адвокат,
чрез който изразява становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат
отхвърлени, като също претендира
направените по делото разноски.
И двете
страни са представили подробни писмени защити по делото.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа следното:
Безспорни са между страните, а се
установяват и от представените нотариални актове обстоятелствата, че ищцата е
собственик на самостоятелен обект в сграда, изградена в поземлен имот с
идентификатор № 67338.556.138 в гр. Сливен, ул. „Полк. Борис Дрангов“ № 22,
както и на 70/468 ид. ч. от поземления имот, както и че през 2016 г. ответникът
е изградил в имота постройка с площ около 10 кв. м. без необходимите строителни
книжа.
От приетия като писмено доказателство
Протокол № 1 от 16.11.2020 г. (л. 22 от делото) се установява, че към
16.11.2020 г. Заповедта на Кмета на Община Сливен от 19.06.2017 г. за
премахване на незаконния строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“,
разположен в поземления имот с идентификатор № 67338.556.138, е изпълнена.
Видно от представеното Споразумение за
режим на ползване от 21.07.2014 г. с нотариална заверка на подписите (л. 56 -
58 от делото) съсобствениците на поземления имот са разпределили ползването на
дворното място, като за собственика „СТРОЙ-ДО“ ЕООД с управител Добри Петков са
отредени за ползване 70/468 ид. ч. от поземления имот с идентификатор № 67338.556.138,
включващи дворното място, разположено между двете сгради, построени в имота и
граничещо с южния зид на сградата, построена в южната част на имота.
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 87, т. IV, дело № 514
от 2015 г., на 05.11.2015 г. ищцата М.Р. закупила от „СТРОЙ-ДО“ ЕООД с
управител Добри Петков 70/468 ид. ч. от поземления имот с идентификатор №
67338.556.138, като в самият акт е записано, че купувачката ще ползва
незастроената част от имота от северната страна на сграда № 1, построена в
имота.
От представения нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 127, т. V, дело №
714 от 2018 г. се установява, че на 07.09.2018 г. майката на ответника Златка
Георгиева Иванова придобила собствеността върху апартамент № 1, на ет. 1 от
сграда № 2 в поземления имот с идентификатор № 67338.556.138 в гр. Сливен, ул.
„Полк. Борис Дрангов“ № 22, ведно с прилежащата към него веранда с площ от 20
кв. м., заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното
право на строеж върху поземления имот с идентификатор № 67338.556.138.
Страните не спорят, а се установява и
от всички събрани по делото свидетелски показания, че в това жилище живее
ответникът.
По въпроса възможен ли е достъп на
ищцата до имота с идентификатор № 67338.556.138 северно от жилищната сграда е
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Приетото по делото заключение, даващо
конкретен отговор на поставената задача, съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено и неоспорено от страните, макар и съдът да не споделя
констатацията на вещото лице относно обстоятелството, че Споразумението режим
на ползване на имота от 21.07.2014 г. е некоректно и непрофесионално изготвено
и не е съобразено с верандата на имота с идентификатор № 67338.556.138.2.1.
От отговора на поставената задача в
заключението се установява, че няма препятстване на достъпа на ищцата до имота северно
от жилищната сграда. За да обоснове своя извод вещото лице е описало като
констатации, че пред жилището на ответника с идентификатор № 67338.556.138.2.1,
разположено на първи етаж в южната част на сградата с идентификатор № 67338.556.138.2,
пред цялата фасада е изградена открита тераса с конструктивна ширина 1,95 м., с
ограждащ масивен плътен парапет с височина 1,10 м., описана в нотариалния акт
като веранда с площ от 20 кв. м. В източната част на терасата, с дължина 3,90
м., където е бил установен незаконният строеж, предмет на Заповед на Кмета на
Община Сливен от 19.06.2017 г., парапетът и съответният ограден зид над него,
включително и преградният зид от запад, затваряли това пространство, са
съборени и в момента може да се осъществява достъп до терасата от нивото на
прилежащия терен. Достъпът до верандата към жилището, обитавано от ответника,
съгласно архитектурното разпределение на първи етаж - част от одобрения и
екзекутивен проект на жилищната сграда № 2, се осъществява единствено от
дневната на жилището.
Изслушан в съдебно заседание вещото
лице допълва, че според архитектурния чертеж, който е изследвал, единственият
достъп до верандата на жилището, в което живее ответникът, е само от дневната
на жилището, а не от южната част на двора. В момента зидът, който е бил там, е
съборен. Когато е правил огледа на имота, вещото лице не е възприело в
процесната част от дворното място - между двете сгради, да има отглеждано куче,
нито къщичка на куче, но описва, че е видял палмови растения в кашпи,
разположени между двете сгради. Експертът пояснява, че в поземления имот има
застроени две сгради, северна сграда, 5 - 6 етажна, в която са имотите на
страните и южна сграда. Дворното място между двете сгради е с бетонова настилка
и там са разположени палмовите растения. Вещото лице описва също, че по проект
верандата на жилището, в което живее ответникът, е пред цялата южна фасада на
сградата, в която са жилищата на страните. Източната част на верандата е била
покрита, но към момента на огледа от вещото лице зидовете са били съборени, като
е останал единствено покривът, подпрян със стоманени подпори. Според вещото
лице строежът в този му вид не излиза извън пространството на верандата.
По делото са изслушани и свидетелите Ивайло
Русков И., Светослав Николаев Маринов, Ирена Илиева Добрева и Деян Стоянов
Ставрев.
От показанията на свид. Ивайло И. - син на
ищцата и живеещ в същия имот, се установява, че дружеството - строител, поради
липсата на мазе към жилището на ищцата, й е прехвърлил с нотариален акт 70/468
ид. части от поземления имот като компенсация, за да ползва тази част от дворното
място за себе си. Собственикът на строителната фирма - Добри, показал, че
частта, отредена за ползване от ищцата, е тази част от дворното място, която се
намира успоредно между двете кооперации. Свидетелят описва, че откакто
ответникът е разбрал за това, отношенията им са се влошили, като многократно е
заплашвал свидетеля и семейството му със саморазправа. Свидетелят излага, че в
тази част от дворното място и към момента ответникът държи барбекю, което се
намира извън верандата на ответника и е разположено в източната част на двора,
до дървата, които съхранява там св. И.. В частта от дворното място успоредно
между двете кооперации се намирали и кашпите с палмови растения на ответника.
Свидетелят излага, че големият брой растения, държани от ответника в тази част
от дворното място, отредена за ползване от ищцата, пречи мястото да се използва
от ищцата и от него, като неин син, за разполагане на собствени вещи или
паркиране на автомобила на св. И.. Свидетелят описва още, че в дворното място
ответникът е отглеждал куче порода Питбул, което е било вързано в тази част от
имота, където ищцата и свидетелят са преминавали, за да достигнат държаните от
свид. И. в източната част дърва, като в този период, свидетелят не е можел да
достига до тях, заради кучето. След подадени от ищцата сигнали на тел. 112 и
посещение на полицейски патрул, ответникът преустановил отглеждането на кучето,
като по Коледните празници на 2020 г. кучето вече не било в имота.
Разпитаният свидетел Светослав Маринов е приятел на
св. И., който излага, че ходи на гости в имота на ищцата и сина й веднъж на
месец - два. От показанията му се установява, че около месец преди откритото
съдебно заседание по делото на 22.01.2021 г., свидетелят е посетил имота, като
е възприел наличието на барбекю, около 5 - 6 броя палмови растения и кучешка
колиба в дворното място, като куче не е имало. Възприетите от свидетеля вещи се
намирали между двете сгради в имота. Свидетелят допълва, че преди това е виждал
кучето, отглеждано от ответника, като то е пречело на ищцата и сина й да
достигнат до съхраняваните от тях в източната част на двора дърва.
От показанията на свид. Ирена Добрева, живуща в същата
сграда като страните, се установява, че ответникът ползва две жилища, на първия
и на втория етаж, като според нея за жилището на ответника на първия етаж има
още един вход на двора, който се намира отзад, в южната част и се ползва от
ответника и семейството му. Свидетелката е категорична, че в момента в празното
дворно място между двете сгради в двора няма нито куче, нито къщичка за куче,
но има палмови растения, които са на ответника, както и дърва, които са на сина
на ищцата М.. От показанията на свидетелката обаче не може да се установи по
категоричен начин дали в момента в дворното място има барбекю или не, тъй като
по отношение на това обстоятелство показанията са несигурни и противоречиви.
Разпитаният свидетел Деян Ставрев също живее в
сградата, в която живеят и страните по делото. От показанията му се установява,
че входът на сградата е на западната й страна, а за двора се минава от север, в
ляво от западната страна на кооперацията. Ответникът ползвал две жилища в сградата,
едно върху друго, на партерния етаж и върху него на първия жилищен етаж, като за
партерното жилище имало и вход откъм двора, който ответникът и семейството му
ползвали. Свидетелят е категоричен, че в момента ответникът няма куче в двора,
няма и къщичка за кучето. Свидетелят описва, че знае за случай, при който е
идвала полиция в имота по повод на спор между ищцата и ответника, но знае
повода за спора, както и че в дворното място има цветя в саксии, но не знае на
кого са. Св. Ставрев излага, че лятото ползват двора със семейството си и
семейството на ответника, събират се с гости, ползват барбекюто, като е имало и
маси, и детски играчки. По отношение на барбекюто свидетелят описва, че същото
е бетонно, каквито се продават по магазините и може да се мести, като
свидетелят е сигурен, че барбекюто е било в двора през лятото, но към момента,
поради студеното време не посещава двора често и не помни какво точно има в
него. Свидетелят допълва, че се е нанесъл пръв в сградата, около 2014 година,
като още тогава е била направена верандата на апартамента на ответника и е била
във вида, в който е и в момента - с парапет и отворена част от източната страна.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 109 ЗС за
осъждане на ответника да премахне
построени от него незаконни постройки - навес
и барбекю, да преустанови отглеждането на
куче порода Питбул и да премахне
къщичката на кучето, както и да премахне
саксиите/кашпите с растения, държани в дворното място, разположено между двете сгради, построени в поземления имот с
идентификатор № 67338.556.138, на адрес гр. Сливен, ул. „Полк. Борис Дрангов“ №
22, в който ищцата е собственик на апартамент в изградената в имота масивна
жилищна сграда № 2 и собственик на 70/468 идеални части от поземления имот,
чието ползване е уредено в Споразумение за режим на ползване от 21.07.2014 г. с
нотариална заверка на подписите.
Предявените искове са процесуално допустими.
За да се уважи
предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС следва да се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки: 1) да е налице смутено
право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2) действие на ответника,
за което няма основание и 3) причинна връзка между първите две. Ищецът по
предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т. 3 от ТР №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.
50 ЗС).
Установи се по делото,
че ищцата е собственик на апартамент в
изградената в поземления имот с идентификатор № 67338.556.138, на адрес гр.
Сливен, ул. „Полк. Борис Дрангов“ № 22 масивна жилищна сграда № 2 и собственик
на 70/468 идеални части от поземления имот.
Ползването на поземления имот е
разпределено между съсобствениците със Споразумение за режим на ползване от
21.07.2014 г. с нотариална заверка на подписите.
Неоснователно е възражението на ответника,
че споразумението не е приложимо за ищцата, тъй като не носи нейния подпис.
Видно от Споразумението за режим на
ползване от 21.07.2014 г., съсобствениците на поземления имот са разпределили
ползването на дворното място, като за собственика „СТРОЙ-ДО“ ЕООД, с управител
Добри Петков, са отредени за ползване 70/468 ид. ч. от поземления имот с
идентификатор № 67338.556.138, включващи дворното място, разположено между
двете сгради, построени в имота и граничещо с южния зид на сградата, построена
в южната част на имота.
Установи се, че с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 87, т. IV, дело
№ 514 от 2015 г., на 05.11.2015 г. ищцата М.Р. е закупила от „СТРОЙ-ДО“ ЕООД с
управител Добри Петков 70/468 ид. ч. от поземления имот с идентификатор №
67338.556.138, като в акта е записано, че купувачката ще ползва незастроената
част от имота от северната страна на сграда № 1, построена в имота.
Съгласно Решение № 299 от
15.06.2010 г. по гр. д. № 500/2009 г. на ВКС, II г. о. споразумението
за разпределяне на ползването обвързва и последващите приобретатели на
съответни идеални части от дворното място, вкл. досежно изградените преди
прехвърляне на собствеността обекти, представляващи постройки на допълващо и
второстепенно застрояване, ако същото съдържа съгласие за изграждането им.
Ето защо следва да се приеме, че на ищцата са отредени
за ползване 70/468 ид. ч. от поземления имот с идентификатор № 67338.556.138,
включващи дворното място, разположено успоредно между двете сгради, построени в
имота.
Съдът не споделя изложената от вещото лице констатация
в заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза относно
обстоятелството, че Споразумението режим на ползване на имота от 21.07.2014 г.
е некоректно и непрофесионално изготвено и не е съобразено с верандата на имота
с идентификатор № 67338.556.138.2.1.
Договорът за разпределяне на ползването на съсобствен
имот е неформален. Той може да бъде сключен както писмено, така и устно, като
за действителността му липсват законови изисквания да притежава определени
реквизити или към него да е задължително изготвянето на скица - неразделна част
от договора. Той цели единствено да внесе яснота в отношенията между
съсобствениците как ще се ползва съсобствената вещ в съответствие с
притежаваните дялове, като договорът има единствено установително действие -
той не променя квотите в съсобствеността, макар и по общо съгласие на
съсобствениците на някой да се отреди за ползване по-голям, съответно по-малък
дял за ползване от реално притежавания такъв.
На следващо място, видно от нотариалния
акт на ищцата за покупка на 70/468 ид. ч. от поземления имот, купувачката ще
ползва незастроената част от имота
от северната страна на сграда № 1, тоест това изключва верандата на жилището, в
което живее ответникът.
Предвид изложеното, ищцата може да
брани с иск по чл. 109 ЗС собствеността си върху притежаваните от нея 70/468
ид. ч. от поземления имот с идентификатор № 67338.556.138, именно върху
разпределената й за ползване реална част от имота, представляваща дворното
място, разположено между двете сгради, построени в имота.
Държането на вещи от ответника в тази
част от имота - незаконна постройка - навес, бетонно преместваемо барбекю,
големи саксии/кашпи с растения, кучешка колиба и отглеждането на куче са негови
действия, за които ответникът няма правно основание. Те безспорно смущават
правото на собственост на ищцата и й създават пречки, по-големи от обикновените, да го използва, тъй като, както се
установи от показанията на свид. И., ищцата и семейството й не могат да използват
мястото за държане на собствени вещи, вкл. паркиране на автомобил.
В случая, ищците предявяват общо пет обективно
съединени иска с правно основание чл. 109 ЗС, които ще бъдат разгледани
последователно с оглед различните фактически и правни констатации за всеки от
тях.
По отношение на иска за осъждане на ответника да премахне
незаконна постройка - навес:
Установи се от събраните по делото
доказателства, че със Заповед на Кмета на Община Сливен от 19.06.2017 г. е
наредено премахване на незаконния строеж „Пристройка към съществуваща жилищна
сграда“, разположен в поземления имот с идентификатор № 67338.556.138. От
Протокол № 1 от 16.11.2020 г. се установява, че към 16.11.2020 г. ответникът е премахнал т. нар. навес, което се
потвърждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза и от
изслушването на вещото лице, извършило оглед в имота.
Исковата молба обаче е депозирана в
съда на 29.10.2020 г. или преди
датата 16.11.2020 г., която може да се приеме като достоверна за
обстоятелството, че навесът е премахнат от ответника. Ето защо съдът не споделя
възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради липса на
предмет.
Предвид установеното обаче премахване
на навеса от ответника след завеждане на исковата молба, то и искът следва да се отхвърли, но не поради неговата
неоснователност, а поради изпълнение в хода на процеса от страна на ответника.
По отношение на иска за осъждане на ответника да премахне незаконна постройка - барбекю:
От показанията на
свид. Ставрев се установява, че барекюто в действителност не представлява
постройка, а е бетонно преместваемо барбекю, каквито се продават по магазините.
По отношение на
обстоятелството дали ответникът държи барбекюто в дворното място и към момента
на устните състезания по делото са събрани противоречиви свидетелски показания.
Според свидетелите И. и Маринов, барбекюто все още се намира в двора, в
източната му част, до дървата, които държи св. И., докато според свидетелката
Добрева то вече не е там. Свид. Ставрев е сигурен, че барбекюто е било в
дворното място през лятото, когато са го ползвали, но описва, че в последно време
не е ходил в тази част на двора и не знае дали още е там.
Съдът кредитира
показанията на св. И. и Маринов, от които се установява, че барбекюто се държи
от ответника в дворното място и към момента на устните състезания по делото,
като ги прецени за обективни, убедителни и кореспондиращи помежду си, за
разлика от тези на св. Добрева и Ставрев, които са разколебани и несигурни.
Предвид изложеното искът за осъждане на ответника да премахне барбекюто от
дворното място е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за осъждане на ответника да преустанови отглеждане на куче
порода Питбул:
Установи се от показанията
на свидетелите И. и Маринов, че ответникът действително е отглеждал в дворното
място куче порода Питбул, което е пречело на ищцата и сина й да преминават към
източната част на двора. Установи се също от показанията на св. И., че след подадени
от ищцата сигнали на тел. 112 и посещение на имота от полицейски патрул,
ответникът е преустановил отглеждането на кучето в дворното място. Косвено
показанията се подкрепят и от тези на св. Ставрев, който също заявява, че в
имота са идвали полицаи по повод на спор между страните, макар и да не знае
конкретния повод. Всички свидетели обаче, включително и изслушаното вещо лице
описват, че към момента на устните състезания в имота няма куче.
Ето защо съдът намира,
че предявеният иск за осъждане на ответника да преустанови отглеждането на куче
порода Питбул в дворното място следва да се отхвърли, но не поради
неоснователност, а поради изпълнение в хода на процеса от страна на ответника.
По отношение на иска за осъждане на ответника да премахне кучешка колиба:
От показанията на св. И.
и Маринов се установи по категоричен начин, че ответникът е държал в дворното
място кучешка колиба, в която е
отглеждал кучето порода Питбул.
По отношение на
обстоятелството дали ответникът държи кучешката колиба в дворното място и към
момента на устните състезания по делото обаче също са събрани противоречиви
свидетелски показания.
Според св. Маринов
кучешката колиба все още е в дворното място, но съдът отчете, че последното
посещение на свидетеля в имота е било около месец преди устните състезания по
делото. Свидетелите Добрева и Ставрев са категорични, че ответникът вече не
държи колибата в дворното място, но пък показанията на св. Ставрев са
неубедителни, тъй като сам поясни, че не посещава тази част на двора в студеното
време. Вещото лице, изслушано в о. с. з., не е възприело наличие на кучешка
колиба в дворното място, когато е извършвал огледа на имота.
Ето защо от съвкупния
анализ на посочените доказателства, съдът намира, че не е доказано по безспорен
начин държането от ответника на кучешката колиба и към момента на устните
състезания, като съдът кредитира показанията на св. Добрева и Ставрев, които се
подкрепят и от изслушаното в о. с. з. вещо лице, поради което и приема, че към момента на устните състезания ответникът вече не
държи кучешка колиба в дворното място.
Предвид изложеното
предявения иск за осъждане на ответника да премахне кучешка колиба следва да се
отхвърли, поради изпълнение в хода на процеса от страна на ответника.
По отношение на иска за осъждане на ответника да премахне саксии/кашпи с растения:
Всички събрани по
делото гласни доказателства са категорични, че в дворното място ответникът
държи саксии/кашпи с растения и към момента на устните състезания. Възприело ги
е и вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза.
От показанията на св. И.
и Маринов се установи, че саксиите с растения пречат на ищцата и семейството й
да използват дворното място за съхранение на свои вещи или за паркиране на
автомобил.
Ето защо съдът намира,
че предявеният иск за осъждане на
ответника да ги премахне е основателен и следва да бъде уважен.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото и то в пълния
претендиран размер, тъй като част от претенциите по чл. 109 ЗС са отхвърлени не
поради тяхната неоснователност, а поради настъпило изпълнение от ответника в
хода на процеса.
Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от общо 890,00
лв. разноски по делото, от които 75,00 лв. заплатена държавна такса, 165,00
лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице и 650,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Р.И., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 109 от Закона за собствеността ДА ПРЕМАХНЕ бетонно
преместваемо барбекю и саксии/кашпи с растения, държани
от него в дворното място, разположено
между двете сгради, построени в поземления имот с идентификатор № 67338.556.138,
на адрес гр. Сливен, ул. „Полк. Борис Дрангов“ № 22, в който ищцата М.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** е
собственик на апартамент в изградената в имота масивна жилищна сграда № 2 и на
70/468 ид. ч. от поземления имот, чието ползване е уредено в Споразумение за
режим на ползване от 21.07.2014 г. с нотариална заверка на подписите.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.Р., ЕГН: **********, с адрес *** искове с правна квалификация чл. 109 от Закона за собствеността за осъждане на ответника Д.Р.И., ЕГН: **********, с адрес *** да
премахне построена от него незаконна постройка - навес, както и да преустанови отглеждането на куче
порода Питбул и да премахне кучешка
колиба, намиращи се в дворното място, разположено между двете сгради, построени в поземления имот с идентификатор
№ 67338.556.138, на адрес гр. Сливен, ул. „Полк. Борис Дрангов“ № 22, в който
ищцата е собственик на апартамент в изградената в имота масивна жилищна сграда
№ 2 и на 70/468 ид. ч. от поземления имот, чието ползване е уредено в
Споразумение за режим на ползване от 21.07.2014 г. с нотариална заверка на
подписите, поради
настъпило изпълнение в хода на процеса.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Р.И.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
М.К.Р., ЕГН: **********, с адрес ***,
сумата от 890,00 лв. /осемстотин и
деветдесет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: