РЕШЕНИЕ
№ 8426
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110101828 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на [фирма] срещу Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В., с която
са предявени обективно и субективно съединени установителни искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество
сумите, както следва:
по отношение на Н. С. В. - сумата 585.25 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 74,34 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 1, 97 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. No 41443/2021 г.
по описа на СРС, 88 състав;
по отношение на С. П. Х. - сумата 585.25 лв. – главница, представляваща цена на
1
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 74,34 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 1, 97 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. No 41443/2021 г.
по описа на СРС, 88 състав;
по отношение на М. П. В. - сумата 585.25 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 74,34 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 1, 97 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. No 41443/2021 г.
по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че всеки от ответниците е съсобственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот,
находящ се в г****, до които е доставяна топлинна енергия. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на
ответниците, топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в
ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава
върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Ответниците Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. са подали отговор на исковата молба чрез
редовно упълномощения процесуален представител адв. Б. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
които не оспорват, че са съсобственици и всеки от тях притежава 1/6 ид.ч. от процесния
2
имот и изрично заявяват, че не оспорват исковата претенция. Поддържат, че не ползват
имота и не следва да понасят разходите за отопление. Твърдят, че имотът се ползва от А. К.
Ч. и тя следва да заплаща дължимите разходи.
С определение от 30.05.2023 г. е конституирана по делото като трето лице-помагач на
страната на ответниците – А. К. Ч..
При условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, са предявен и приети
за съвместно разглеждане с определение от 30.05.2023 г. субективно съединени обратни
осъдителни искове от Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. против А. К. Ч. за осъждането на
ответницата да заплати на всеки един от ищците сумата 585.25 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен
номер *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 74,34 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв., представляваща цена на услугата
за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху двете главници.
Ищците твърдят, че имотът – апартамент № 25 в *** е съсобствен между тях и А. К.
Ч., която притежава 1⁄2 ид.ч. от имота. Сочат, че жилището е топлоснабдено с ID номер ***,
номер на инсталация **********. Заявяват, че жилището се ползва от ответницата, която не
ги допуска в него, поради което е предявен иск за делба и е образувано гр.д. № 62581/2019
г., което е във втора фаза на делбата. Според ищците разходите за отопление са
консумативни такива и следва да се поемат от ползвателя на имота, поради което в случаи,
че предявените срещу тях субективно и обективно съединени установителни искове от
[фирма] бъдат уважени, искат ответницата А. К. Ч. да бъде осъдена да им заплати
претендираните суми. Претендират разноски.
Книжата по обратния иск са връчени на А. К. Ч. на 18.09.2023 г. и в срока за отговор
на исковата молба не е постъпил такъв.
С определение от 17.01.2024 г. е конституирано трето лице-помагач на ищеца –
[фирма].
В открито съдебно заседание ищецът, представляван от юрисконсулт П., поддържа
предявения иск. Претендира разноски.
Ответниците, представлявани от адв. Б., искат предявеният обратен иск да бъде
уважен.
Третото лице помагач на ответниците и ответник по обратния иск А. К. Ч. не се явява
и не се представлява.
Третото лице-помагач [фирма] не изпраща представител. Изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
3
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените главни искове са субективно съединени и намират правната си
квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 41443/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 26.07.2021 г.
Заповедта е връчена на Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК всеки от
тях е подал възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и всеки един от ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото, съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, респ.
те следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, касаещи същия, съобразно обема на участието си в съсобствеността. Видно
от приетия като доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
4
придобит по наследство от 31.03.1993 г. А. К. Ч. и П. К. В. са придобили по наследство
процесния имот, а именно – апартамент № 27, находящ се в ***. При съобразяване на
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността, а и доколкото липсват твърдения в
обратен смисъл, съдът приема, че в случая А. К. Ч. и П. К. В. са били съсобственици при
равни квоти, т.е. всеки един от тях притежава по ½ ид.ч. от имота. Приет като писмено
доказателство е и препис от искова молба, предявена от Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. против
А. К. Ч., в която ищците са заявили, че са наследници по закон на починалия П. К. В., като
Н. С. В. е негова преживяла съпруга, а С. П. Х. и М. П. В. са негови деца, респективно всеки
от тях притежава по 1/6 ид.ч. от процесния имот по арг. от чл. 9, ал. 1 от Закона за
наследството. По делото е прието като доказателство писмо от Столична община, Район
Младост, видно от което блок със строителен номер 209А, вход А, Б, В и Г – ж.к. *** има
граждански номер ****. По отношение на идентификацията на имота е приложен и
Констативен протокол от 26.01.2012 г., видно от който административният адрес *** е
идентичен с адрес *** по номерация в информационната система на [фирма]. Ответниците
не оспорват качеството си на потребители, нито че са съсобственици на процесния имот,
като всеки от тях притежава 1/6 ид.ч. от имота. С оглед на изложеното, съдът приема, че Н.
С. В., С. П. Х. и М. П. В. се явяват страни по облигационното правоотношение с
топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно
задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка
услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е
било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответниците Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. да са
възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на
индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе
съображения, че в рамките на исковия период същите са били съсобственици на процесния
недвижим имот съдът, прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
5
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
приетото като доказателство споразумение от 2003 г. и представените индивидуални
справки за използвана топлинна енергия от третото лице –помагач на ищеца, се установява,
че в рамките на исковия период услугата по дялово разпределение на топлинна енергия е
била възложена и извършвана от третото лице – помагач - [фирма].
Страните по делото не спорят относно факта на предоставяне на топлинна енергия в
обема, съответстващ на претендираната цена. Деистващата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стоиността на деиствително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. По делото са приети като доказателства– Съобщение
към фактура № **********/31.07.2019 г., видно от която за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. е реално консумирана топлинна енергия за сумата от 1 681, 36 лв., Фактура №
**********/31.07.2020 г., видно от която за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е реално
консумирана топлинна енергия за сумата от 1414, 10 лв. Третото лице-помагач [фирма] е
приложило и са приети като доказателства документи относно извършеното дялово
разпределение, а именно индивидуални справки за отопление и топла вода, от които се
установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. разходът на топлинна енергия за
имота е за сумата от 1416, 64 лв. /без ДДС/, а за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
разходът на топлинна енергия за имота е за сумата от 1467 лв. /без ДДС/. Съдът намира, че
сумите от индивидуалните справки /изравнителни сметки/ отразяват реалното количество
доставена и потребена топлинна енергия, т.е. изчислен по реда на чл. 162 ГПК общият
разход е 3 460, 37 лв. с ДДС /= 1699, 97 +1760, 40/. Следователно доколкото предмет на
делото е установяването на дължимостта на цена за доставена топлинна енергия от всеки
съсобственик съобразно квотите му в съсобствеността, то всеки един от ответниците Н. С.
В., С. П. Х. и М. П. В. дължи 1/6 от доставената цена, т.е. по 576, 72 лв., до която сума
исковете следва да бъдат уважени.
6
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от по 10, 31 лв. от всеки ответник
Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В.. Заплащане на цена за дялово разпределение се дължи, тъи като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването тези разходи се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.07.2021 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Доколкото се
прие, че е за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. разходът на топлинна енергия за имота
е за сумата от 1699, 97/с ДДС/ и е Съобщение към фактура № ********** е издадено на
31.07.2019 г., то ответниците са изпаднали в забава на 15.09.2019 г., т.е. изчислена по реда
на чл. 162 ГПК мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г. е 312, 13 лв., а е
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. разходът на топлинна енергия за имота е за
сумата от 1760, 40 /с ДДС/ и Фактура № ********** е издадена на 31.07.2020 г., то
ответниците са изпаднали в забава на 15.09.2020 г., т.е. изчислена по реда на чл. 162 ГПК
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г. е 144, 25 лв., т.е.
общодължимото обезщетение за забава е в размер на 456, 38 лв., респективно всеки от
ответниците Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. отговаря за сумата от по 76, 06 лв. / =1/6 от 456, 38
лв./ и с оглед диспозитивното начало исковете следва да бъдат уважени в пълен размер от
по 74,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.07.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което предявените акцесорни искове за лихва за забава
върху задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 1, 97 лв., спрямо
всеки ответник и начислена за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г. са неоснователни и
следва да се отхвърлят изцяло.
7
По предявените обратни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 219, ал.
3 ГПК:
Уважаването на претенциите се обуславя от установяването на обстоятелства,
вследствие на които Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. са обеднели, а ответницата А. К. Ч. се е
обогатила, а именно че единствено тя е ползвала техен съсобствен имот, съответно тя е била
единствен получател на услугите на топлопреносното предприятие за процесния период и с
осъждането на ищцците да заплатят съответни част от цената на доставените услуги, тя се е
е обогатила неоснователно.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Х. К. Х. –
съпруг на ищцата С. П. Х.. Съдът намира показанията на свидетля за достоверни, доколкото
същите са преки и непосредствени. Съдът намира, че въпреки заинтересоваността на
свидетеля, показанията му следва да се ценят при формиране на крайното решение на съда,
доколкото са последователни и безпротиворечиви, а и не се разколебават от други събрани
по делото доказателства. От показанията на свидетеля, че установява, че страните по
обратния иск са роднини, като ответницата А. К. Ч. е сестра на наследодателя на ищците.
Свидетелят лично е посещавал имота в ж.к. ***, който е наследствен и съсобствен между
страните по делото и е възприел лично, че в него живее А. със семейството си. Впоследствие
по повод задължения към [фирма] отново е посещавал жилището и А. казала, че ще се
погрижи относно задълженията към [фирма]. Следва да се отбележи още, че в
индивидуалните справки, издадени от [фирма], както и като получател във Фактура №
********** е посочена именно А. К. Ч.. Това обстоятелство служи като индиция, че именно
ответницата е лицето, което ползва имота, за което дава показания и разпитания свидетел.
Ответницата А. К. Ч. не е подала отговор на исковата молба по обратния иск и не е изразила
каквото и да било становище по делото. По отношение на нея е и влязла в сила издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.07.2021 г. При това положение и съобразявайки
процесуалното поведение на ответницата, съдът намира за доказано, че в процесния период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. именно тя е ползвала съсобствения имот, находящ се в ***.
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗС правото на собственост може да принадлежи и общо на две
или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица. В
настоящата хипотеза не се спори, че правото на собственост върху процесния недвижим
имот принадлежи общо на страните по обратния иск в условията на обикновена дялова
съсобственост, като всеки от ищците е собственик на 1/6 идеална част от имота, а
ответницата е собственик на 1/2 идеална част. Според чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В случая обаче тази
разпоредба не следва да намери приложение, доколкото в обхвата и попадат сторени
необходими разноски, както и такива за извършени подобрения на вещта. Необходими са
разноските, чиято направа е нужна, за да бъде запазен общият имот от развала, за
съхраняване на неговата стоиност. Подобрения, от своя страна, представляват полезните
разноски, които са довели фактически до увеличаване на стоиността на имота. Доколкото
процесните суми проявяват характеристика на разноски за текущо поддържане на
8
съсобствения имот, с цел да се осъществи непосредственото служене с него, същите не
спадат нито към необходимите разноски, нито представляват подобрения. Ето защо в
отношенията между съсобствениците същите следва да останат в тежест на
съсобственика, респ. съсобствениците, които лично ползват вещта. С настоящото
решение съдът приема за установено, че всеки от ищците по обратния иск дължи на [фирма]
в качеството му на страна по облигационното правоотношение за топлинна енергия,
следните суми 576, 72 лв. – цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., 10, 30 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от
15.07.2021 г. до окончателно изплащане на сумите и 74, 34 лв. – мораторна лихва за забава
върху вземането за цена за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г. С
оглед изложеното, съдът намира за доказани претенциите на ищците с правно основание чл.
59 ЗЗД, поради което предвид основателността на обратните искове същите следва да бъдат
уважени изцяло и А. К. Ч. да бъде осъдена да заплати на Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В.
сумите, по отношение на които е признато, че се дължат от тях на [фирма].
По отговорността за разноски по първоначално предявените искове:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 41443/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. За заповедното
производство по отношение на настоящите ответници с оглед правата им в съсобствеността
са направени следните разноски държавна такса 40, 31 лв. и е определено юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 25 лв., т.е. сумата е общ размер от 65, 31 лв., с оглед уважената
част от исковете дължима е сумата от общо 64 лв., т.е. всеки от ответниците дължи на ищеца
заплащане на разноски в заповедното производство в размер от по 21, 33 лв. Съдът
определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в
двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като
съобрази вида и обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. При това положение за исковото
производство са направени разноски в общ размер от 140, 31 лв. с оглед уважената част от
исковете дължима е сумата от общо 137, 50 лв., т.е. всеки от ответниците дължи на ищеца
заплащане на разноски в заповедното производство в размер от по 45, 83 лв.
Разноски по обратен иск:
За да разпредели разноските настоящият съдебен състав изходи от предмета на
9
обратния иск. Обратният иск има за предмет регресно притезание, което значи, че съдът го
разглежда само и до размера, до които е уважил главния иск срещу ответника – ищец по
обратния иск. Тои е винаги евентуален на главния, като при уважаването му се създава
условно изпълнително основание - едва след като главното задължение към ищеца-кредитор
по главния иск е погасено чрез изпълнение от привличащия ответник, тои може да бъде
удовлетворен от привлеченото трето лице – ответник по обратния иск. За да възникне
вземане за ищеца по обратния иск, то следва да бъде уважен главният иск срещу него, а и на
следващо място да бъде погасено главното задължение към ищеца-кредитор по главния иск.
В случая и с оглед изхода по обратния иск, ответницата следва да бъде осъдена да
възстанови на ищците сторените разноски, съразмерно на уважената част от исковата
претенция. Ищците претендират разноски в 85 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатски
хонорар, т.е. в общ размер н 485 лв. с оглед уважената част от исковет дължима сума за
разноски е 475, 30 лв. и на всеки ищец се дължи по 158, 43 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. В., ЕГН **********, с адрес в *** дължи
на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 576, 72 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с абонатен номер *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до
изплащане на вземането; сумата 74,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането, , за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. No
41443/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 576, 72 лв. до пълния предявен размер от
585.25 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 1, 97 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. П. Х., ЕГН **********, с адрес в г***
дължи на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата 576, 72 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
10
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021
г./ до изплащане на вземането; сумата 74,34 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането, , за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. No
41443/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 576, 72 лв. до пълния предявен размер от
585.25 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 1, 97 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. П. В., ЕГН **********, с адрес в *** дължи
на[фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 576, 72 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с абонатен номер *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до
изплащане на вземането; сумата 74,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането, , за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. No
41443/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 576, 72 лв. до пълния предявен размер от
585.25 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 1, 97 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г.
ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес в **** да заплати на Н. С. В., ЕГН
**********, с адрес в *** на основание чл. 59 ЗЗД слените суми 576, 72 лв. – цена за
доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер *** в гр. София за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 10, 30 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от 15.07.2021 г. до окончателно изплащане на сумите и 74, 34 лв. – мораторна лихва
за забава върху вземането за цена за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
06.07.2021 г. при условие, че Н. С. В., ЕГН **********, с адрес в *** заплати същите на
[фирма], ведно с присъдената законна лихва и разноските, като ОТХВЪРЛЯ обратния иск за
цена за доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер *** в гр. София за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. над уважения размер от 576, 72 лв. до пълния предявен размер
от 585, 25 лв.
ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес в **** да заплати на С. П. Х., ЕГН
11
**********, с адрес в г*** на основание чл. 59 ЗЗД слените суми 576, 72 лв. – цена за
доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер *** в гр. София за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 10, 30 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от 15.07.2021 г. до окончателно изплащане на сумите и 74, 34 лв. – мораторна лихва
за забава върху вземането за цена за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
06.07.2021 г. при условие, че С. П. Х., ЕГН **********, с адрес в г***, заплати същите на
[фирма], ведно с присъдената законна лихва и разноските, като ОТХВЪРЛЯ обратния иск за
цена за доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер *** в гр. София за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. над уважения размер от 576, 72 лв. до пълния предявен размер
от 585, 25 лв.
ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес в **** да заплати на М. П. В., ЕГН
**********, с адрес в *** на основание чл. 59 ЗЗД слените суми 576, 72 лв. – цена за
доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер *** в гр. София за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 10, 30 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от 15.07.2021 г. до окончателно изплащане на сумите и 74, 34 лв. – мораторна лихва
за забава върху вземането за цена за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
06.07.2021 г. при условие, че М. П. В., ЕГН **********, с адрес в ***, заплати същите на
[фирма], ведно с присъдената законна лихва и разноските, като ОТХВЪРЛЯ обратния иск за
цена за доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер *** в гр. София за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. над уважения размер от 576, 72 лв. до пълния предявен размер
от 585, 25 лв.
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 45,83 лв
– разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 21,33 лв. – разноски
в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА С. П. Х., ЕГН **********, с адрес в г***да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 45,83 лв
– разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 21,33 лв. – разноски
в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА М. П. В., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 45,83 лв
– разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 21,33 лв. – разноски
в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес в **** да заплати на Н. С. В., ЕГН
**********, с адрес в *** на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 158, 43 лв. –разноски в
производството по обратния иск.
ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес в ****да заплати С. П. Х., ЕГН
12
**********, с адрес в г*** на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 158, 43 лв. –разноски в
производството по обратния иск.
ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес в **** да заплати на М. П. В., ЕГН
**********, с адрес в *** на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 158, 43 лв. –разноски в
производството по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] и трето лице-помагач на страната на ответниците А. К. Ч..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третите лица-помагачи с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13