ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153
гр. Монтана, 28.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Е. Кралева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско
дело № 20231600500068 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 247 от ГПК във вр с чл. 415, ал. 5 от ГПК, образувано
по въззивна частна жалба на Р. П. против определение на МРС от 15 февруари 2023 г.
по ч. гр. д. № */2022 г., с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължениепо чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят Р.П. твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
Съдът е приел, че не е бил предявен установителният иск по чл. 422 от ГПК, затова е
приложил разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, но в действителност не са били
налице предпоставките за това. П. е завел в срок иска за установяване съществуването
на вземането, за което е била издадена заповедта за изпълнение. Изтъква, че както
заповедното така и исковото производство се разглеждат от един и същи съдия,
следователно на съда е било известно наличието на вече образувано производство по
чл. 422 от ГПК.
Ответникът по частната жалба „В.“ ООД в писмен отговор взема становище за
неоснователност на частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Изтъква, че
чл. 415 от ГПК не въвежда допълнителни задължения на заповединя съд по проверка
дали установителният иск по чл. 422 от ГПК е надлежно предявен. Задължение на
самия заявител е било да представи доказателства за това. След като не го е сторил, то
МРС е действал законосъобразно като е обезсилил заповедта.
Като доказателства по делото са приложени заверени преписи от искова молба
по гр. д. № *2023 г. на МРС, както и от разпореждане на съда и от молба от Р. П. по
същото дело.
1
Съдът обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с приложените
доказателства и приема за установено следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано
да обжалва лице в срока по чл. 274 от ГПК, поради което е процесуално допустима. По
същество жалбата е основателна.
По заявление на Р. П. МРС е издал по ч. гр. д. № */2022 г. заповед за изпълнение
на парично задължение срещу „В.“ ООД. Длъжникът е подал възражение срещу
заповедта, поради което МРС е указал на заявителя, че може да заведе иск за
установяване съществуването на вземането в едномесечен срок. Съобщението до Р. П.
е било връчено чрез пълномощника му адв. Е. Ц. на 5 януари 2023 г.
Видно от приложения заверен препис от искова молба заявителят е предявил
иска по чл. 422 от ГПК пред МРС на 3 февруари 2023 г. – в едномесечния срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
С обжалваното определение № 207/2023 г. МРС е приел, че по ч. гр. д. № */2022
г. липсват доказателства за подаване на искова молба, затова е обезсилил заповедта за
изпълнение и е прекратил заповедното производство.
Съгласно действащата редакция на чл. 415, ал. 5 от ГПК заявителят, освен че
трябва да заведе установителния иск с едномесечен срок от получаване на съобщение
от съда, той трябва и да представи доказателства за това пред заповедния съд. В случая
заявителят Р. П. не е изпълнил това свое задължение. Въпреки това постановеното
оределение е незаконосъобразно.
Действително съдът не е задължен да извърши проверка дали исковата молба с
предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 от ГПК, е постъпила в съда, както и да
събира данни за датата на депозирането й, но като изключение от това правило следва
да се приеме случаят, когато съдът по заповедното производство е извършил
съдопроизводствени действия по предявения в срок иск.
От приложените преписи от исковата молба от 3 февруари 2023 г. и от
разпореждането на съда по нея е видно, че докладчикът по исковото и по заповедното
производство е един и същи. В този случай фактът на предявяването на иска е бил
служебно известен на заповедния съд и е следвало да бъде съобразен съгласно чл. 155
от ГПК (в този смисъл определение № 111 от 25.01.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
3917/2022 г.). При надлежно заведен иск с предмет вземането, за което е била издадена
заповедта по чл. 410 от ГПК, не са били налице условията за обезсилване на заповедта
и прекратяване на поризводството по ч. гр .д. № */2022 г.
МОС намира, че определението за обезсилване на запведта за изпълнение следва
да бъде отменена като незаконосъобразно.
На основание горното МОС
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 207/15.02.2023 г. по ч. гр. д. № 2463/2022 г. по описа
на Районен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3