№ 1204
гр. Пазарджик, 12.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220101579 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Ищецът Д. З. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от
адвокат П.П., надлежно упълномощен по делото.
Ответникът „София Транс Ауто“ АД, редовно призован, се
представлява от юрк. П., надлежно упълномощена от днес.
АДВ.П. – Да се даде ход на делото.
ЮРК.П. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
Съдът докладва, че след постановяване на Определение № 1424 от
13.07.2022 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба с вх. №
14597/15.07.2022 г., подаден от ответника чрез пълномощника му
юрисконсулт Н.. След служебно извършена проверка е установено, че
отговорът е подаден чрез лицензиран куриер в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
и че препис от същия е връчен на ищеца чрез пълномощника му, ведно с
призовката за днешното съдебно заседание, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА, че подаденият от ответника отговор на исковата молба е
подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в отговора на исковата молба се съдържа
възражение за липса на местна подсъдност на делото, за което са изложени
подробни съображения.
АДВ.П. – Направеното в отговора на исковата молба възражение за
1
местна подсъдност моля да оставите без уважение. Считам, че то не е
основателно по следните съображения: Аргументите за това, че е приложима
общата подсъдност по чл. 105 от ГПК се извличат от това, че се касае за
претенция, чийто предмет касае изпълнителното производство, което се е
развило пред ЧСИ Мариян Петков и претенцията не се основава на
лизинговия договор. Считам, че това не е вярно, защото макар процесуална
предпоставка за допустимостта на иска да е съществуването на изпълнително
производство, в крайна сметка с предявения иск по чл. 439 от ГПК се цели
установяване погасяването на правото на принудително изпълнение на
изпълняемото право, което в случая макар да е съдебно установено и да е
предмет на изпълнително производство, за да бъде реализирано, в крайна
сметка произтича от лизинговия договор. В този смисъл претенцията е пряко
свързана с лизинговия договор, доколкото се твърди, че правата произтичат
от него и макар да са съдебно установени не подлежат на принудително
изпълнение поради настъпила погасителна давност. Затова, доколкото от този
договор произтича правоотношение, в което моята доверителка е
лизингополучател, а в общоприетата практика на съдилищата
лизингополучателят се счита за потребител по смисъла на ЗЗП, считам, че
подсъдимостта по чл. 113 от ГПК е приложима и в случая. Ето защо ще Ви
моля да отхвърлите възражението като неоснователно и разгледате
производството пред Вас.
ЮРК.П. – Въпреки изложеното в исковата молба, основните оспорвания
касаят срока за изтекла погасителна давност по отношение на изпълнителното
производство, респективно предявен е отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата по изпълнителното производство, позовавайки се на
изтекла погасителна давност. Считам, че срокът за възражението
за недължимостта на въпросната сума по лизинговия договор е изтекъл още с
подаването на исковата молба, т.е. в исковото производство, което е водено
срещу длъжника Д. З. П.. Поради това моля да уважите така направеното
възражение за местна подсъдност.
СЪДЪТ намира, че възражението на ответника за липса на местна
подсъдност на делото, макар и направено в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК, по
същество е неоснователно. В случая ищецът оспорва задълженията си по
издаден срещу него изпълнителен лист в качеството му на потребител по
договор за лизинг, сключен за придобиване на стоки или ползване на услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, като се позовава на изтекла в негова
полза погасителна давност. Следователно се касае за иск на потребител и
местната подсъдност се определя по правилата на чл. 113, ал. 1 от ГПК. В
този смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 655 от 30.10.2020 г. по
гр.д. № 1923/2020 г., IV г.о., Определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр.д. №
3242/2021 г., IV г.о., Определение № 151 от 30.05.2022 г. по т.д. № 1109/2022
г., II т.о. и други. По отношение на възражението, че настоящият ищец е
трябвало да изчерпи всички възражения в хода на исковото производство,
2
приключило с издаване на изпълнителния лист срещу него, следва да се има
предвид, че в случая ищецът се позовава на обстоятелства, които са
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, в което
е издадено изпълнителното основание, поради което е нямало как да заяви
това възражение в исковото производство. Именно затова и правната
квалификация е по чл. 439 от ГПК. По тези съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за липса на
местна подсъдност на делото и изпращането му по подсъдност на Софийски
районен съд.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред
Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от днес.
След изтичане на срока за обжалване на определението делото
незабавно да се докладва за насрочване.
Протоколът, написан и приключен в 10:30 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
3