Р Е Ш Е Н И Е
Номер 31.01.2020 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
шестнадесети януари Година
2020
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Кремена Панайотова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 3133 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВЕНТИ-7“
ООД, гр. Стара Загора, подадена чрез адв. Р.А. против наказателно постановление
№ 24-002505 от 23.10.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.
Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат
се подробни съображения. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Р.А.
заявява, че поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез
юрисконсулт Л. взема становище по възраженията, изложени в жалбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена
е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 24-002505 от 23.10.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Стара Загора на нарушителя „ВЕНТИ-7“ ООД, гр. Стара Загора на
основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 128,
т. 2 КТ, а именно: при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на 11.09.2019г., 18.09.2019г. и 24.09.2019г. по представени
документи в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора е установено, че „ВЕНТИ-7“
ООД, гр. Стара Загора в качеството си на работодател не е изплатил в
предприятието или по банков път до 25.04.2019г. /25-то число за предходния
месец - срок, деклариран от Е.В.Е.- управител на дружеството / на П.Л.П., ЕГН: **********
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през м. март 2019г. -
в случая сумата за получаване в брой е 437,16 лв. В нарушение от 30.04.2019г.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 24-002505 от 24.09.2019г., съставен от гл.инспектор
при Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора, след постъпването на
възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Към акта са приложени като доказателства:
- разчетно-платежна ведомост на „ВЕНТИ-7“
ООД, гр. Стара Загора за м.март 2019г., от която е видно, че на П.Л.П. е
начислено трудово възнаграждение за м. март 2019г. в размер на 437,16 лв., като
е посочено, че същото следва да се изплати в брой, като липсва подпис на П. срещу
посочената сума за получаване. В близост до мястото за подпис на П. е изписано
ръкописно „запор - 160,00 лв.“, като не става ясно от кого е изписано, кога и
защо, тъй като при изчисляване на сумата за получаване във ведомостта на П. не
е отбелязан запор;
- писмено обяснение по чл. 402, ал. 1,
т. 2 и т. 3 КТ от Е.В.Е.- управител на „ВЕНТИ-7“ ООД, гр. Стара Загора, с което
последният е регистрирал редица обстоятелства, едно от които, че трудовите
възнаграждения в дружеството се изплащат до 25-то число за предходния месец/.
Към възражението на „ВЕНТИ-7“ ООД, гр.
Стара Загора по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са приложени:
- запорно съобщение от 03.04.2019г. по
ИД № 19/2019г. на ДСИ при РС - Смолян. От него се установява, че П. дължи
заплащането на ежемесечна издръжка на детето си А. П.П. в размер на 160 лв.,
считано от 14.02.2018г.;
- преводно нареждане / вносна бележка
от 25.04.2019г., с което „ВЕНТИ-7“ ООД, гр. Стара Загора е наредило плащането
на сумата от 160 лв. в полза на СИС - Смолян с основание: ИД № 19/2019г. - П.Л.П.;
В хода на съдебното следствие са
представени още:
- сигнал с вх. № 19094650/27.08.2019г.
по описа на ДИТ, гр. Стара Загора, подаден от П.Л.П. против „ВЕНТИ-7“ ООД, гр.
Стара Загора във връзка с нарушения на трудовото законодателство;
- протокол за извършена проверка №
ПР1929693 от 24.09.2019г., в който са вписани резултатите от извършените
проверки на 11.09.2019г., 18.09.2019г. и 24.09.2019г. и са дадени предписания
на „ВЕНТИ-7“ ООД, гр. Стара Загора, в т.ч. предписание № 4 да изплати на П.Л.П.
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през м.март 2019г. /в
случая сумата за получаване в брой е 437,16 лв./;
- уведомително писмо от „ВЕНТИ-7“ ООД,
гр. Стара Загора с вх. № 19107369/21.10.2019г. по описа на ДИТ, гр. Стара
Загора, към което са приложени поканите, изпратени до П.Л.П. да се яви в Офиса
на дружеството, за да получи трудовите си възнаграждения; разписка за
телеграфен запис, изпратен до П.Л.П. за сумата от 277,16 лв. /437,16 лв. - 160
лв.- запор/, получен на 17.10.2019г.;
- разписки за телеграфни записи,
изпратени до П.Л.П., представляващи изплащане на трудовото му възнаграждение за
месеците март, април, май и юни 2019г.;
- документация, отнасяща се до
прекратяване на трудовото правоотношение между „ВЕНТИ-7“ ООД, гр. Стара Загора
и П.Л.П. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.07.2019г.
С оглед изясняване на обстоятелствата
по делото са разпитани в качеството на свидетели: В.С.Н. - актосъставител и Д.Б.Г.
- свидетел по акта. От техните показания се установяват фактите и
обстоятелствата, описани в акта за
установяване на административно нарушение.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ, предвижда
налагане на административно наказание, в случаите когато работодател наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за безопасни и здравословни
условия на труда.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения
ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
На практика това означава наличие на виновно
неизпълнение или лошо изпълнение на едно административноправно задължение.
Трудовият договор
е двустранен – за всяка от страните възникват насрещни права и задължения.
В чл. 128, т. 2 КТ е създадено едно общо
задължение на работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение в
установените срокове като насрещна престация за предоставената и използвана от
него работна сила, а по-пълната му правна уредба се съдържа в чл. 242-272 КТ.
При регламентиране на трудовото
възнаграждение най-ярко се откроява идеята за закрила на труда, изразяваща се в
предпазване на работника или служителя, към неговото подпомагане и оказване на
съдействие като икономически по-слабата и зависима страна.
В чл. 245, ал. 1 КТ е предвидено
гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от
брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна заплата
за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника
или служителя.
Именно това задължение е от публичен
ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулиране
на трудовите правоотношения.
Поради тази специфика на характера му
само това задължение представлява обект на административно нарушение по чл. 414,
ал. 1 КТ по смисъла на легалната дефиниция, а не и визираното в чл.128, т. 2 КТ.
В този смисъл е решение № 428 от
23.07.2014г. по КАНД № 377/2013г. на Административен съд - Стара Загора,
решение № 110/19.03.2015г. по КАНД № 24/2015г. на Административен съд - Стара
Загора и др.
Освен това, съдът намира, че в случая
актосъставителят и наказващият орган неправилно са посочили датата на
извършване на нарушението, като по този начин са допуснали нарушение съответно на
чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 84 ЗАНН предвижда,
че изчисляването на сроковете в административнонаказателното производство става
по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл. 183, ал. 2 НПК срокът,
който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на
последния ден. Същевременно в ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че
когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ
присъствен ден.
В конкретния случай срокът за
изплащане на трудовото възнаграждение на Петко Любомиров П. за м. март 2019г. е
изтекъл на 25.04.2019г. /четвъртък/, който е присъствен ден и според настоящия съдебен състав,
дружеството е в нарушение от 26.04.2016г. /петък/, който е неприсъствен, а не
от 30.04.2019г. - първият присъствен ден след 26.04.2016г., както е посочено в
АУАН и НП. Това е така, тъй като предвиденият срок за изплащане на трудовото
правоотношение е изтекъл в присъствен ден и е абсолютно ирелевантно дали
следващия ден е присъствен или не.
Водим от горното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
С
оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи и следното:
Неправилно и актосъставителят, и
наказващият орган са посочили сумата от 437,16 лв., като сума, която следва да
бъде изплатена от „ВЕНТИ-7“ ООД, гр. Стара Загора на П.Л.П. за м. март 2019г. От
разчетно-платежната ведомост за този месец се установява, че това е трудовото
възнаграждение, което той следва да получи, но изчислено без наложения му запор
по ИД № 19/2019г. на ДСИ при РС - Смолян.
Съобразно чл. 272, ал. 1, т. 5 КТ и
чл. 512 ГПК работодателят е длъжен да се съобрази със запорното съобщение от
03.04.2019г. и да удържи съответната сума, още повече че в случая става въпрос
за задължение за издръжка.
Съдът намира също така, че при
определяне размера на наказанието наказващият орган не е взел предвид
обстоятелството, че до издаване на наказателното постановление работодателят е
изплатил трудовото възнаграждение на П. за процесния м. март 2019г.
С протокола за извършена проверка №
ПР1929693 от 24.09.2019г., на „ВЕНТИ-7“ ООД, гр. Стара Загора е дадено предписание
№ 4 да изплати до 10.10.2019г. на П.Л.П. уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа през м.март 2019г. /в случая сумата за получаване в брой -
437,16 лв./
От приложените по делото писма-покани,
изпратени от „ВЕНТИ-7“ ООД, гр. Стара Загора до П.Л.П. се установява, че само
два дни след първата проверка на ДИТ, гр. Стара Загора работодателят е започнал
да прави опити да изпълни предписанието. Първо е изпратил писма-покани до П. на
всички известни му адреси, за да се яви последният в Офиса на дружеството и да
получи трудовите си възнаграждения. На 27.09.2019г. П. получил поканата на
адрес в гр. Русе, но в указания му срок до 10.10.2019г. /съобразен с
предписанията на ДИТ, гр. Стара Загора/ не се явил да получи сумите. Затова и
само седмица по-късно - на 17.10.2019г. дължимите на П.Л.П. трудови
възнаграждения за месеците март, април, май и юни 2019г. били изпратени от
„ВЕНТИ-7“ ООД, гр. Стара Загора с пощенски записи отново на адрес в гр. Русе.
В случая следва да се вземе предвид
също така, че запорираната сума от 160 лв. е преведена на 25.04.2019г.
Ето защо, ако се приеме, че е
работодателят е извършил нарушението, описано в АУАН и НП, то е следвало и
определеното му наказание имуществена санкция да бъде съобразно чл. 415в, ал. 1 КТ.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-002505
от 23.10.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора,
с което на основание на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 КТ на „ВЕНТИ-7“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул.
Ген. Гурко № 150, ап. 15 е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: