РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Михова
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501592 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба на И.
П. С., чрез процесуалния му представител - адв.Илиана Мелконян, против решение №
260053/06.07.2021 г. по гр.д.19/2021 г. по описа на Районен съд Средец, с което са
отхвърлени исковете на въззивника против "Промет Стийл" ЕАД, ЕИК *********, за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на въззивника, извършено със Заповед №
ІД-18/17.12.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която, на
основание чл.195 КТ и чл.188, т.3 КТ, вр.чл.187, ал.1, т.3, предл.последно, т.5 и т.10; чл.126,
т.5, т.10, т.11, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение"; за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност - "приемчик
разпределител на метал" в "Промет Стийл" ЕАД, и за заплащане на ищеца на обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ в размер на 11 960,22 лв; и с което решение въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия разноските му за първоинстанционното производство. Обжалваното
решение се оспорва като неправилно, постановено при допуснати нарушения на
материалноправни норми, както и в противоречие с процесуалните правила. Твърди се, че
съдът не е извършил анализ поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства (свидетелски показания, обяснението на ищеца, дадено в дисциплинарната
процедура, както и на заключението на СТЕ) относно релевантните факти, поради което не е
достигнал до извод за пренатовареността на работниците в предприятието и в частност - на
ищеца. На следващо място се сочи, че съдът не е съобразил, че в деня на злополуката
старши-организатор на производството е бил К. Б., а съгласно Инструкция за безопасна
работа - цех "Подготовка на метал", задължението да определя последователността на
действията при директно обработване и зареждане на метала към ПКП е било на
организатор на производството, който в случая е бил св.И. Б.. Изложени са подробни
съображения. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
1
решение, с което исковете се уважават изцяло. Не са ангажирани нови доказателства. В
съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Не се претендират разноски.
Въззиваемият "Промет Стийл" ЕАД оспорва като неоснователна въззивната
жалба с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния
си представител. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е анализирал и преценил
всички събрани по делото доказателства, като изводите му за неоснователност на исковете
са обосновани. Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че в деня на злополуката
ищецът е бил пренатоварен като се твърди, че дори да е било така, той, като работник с над
20 години трудов стаж в цех "Подготовка на метала", би следвало да умее да степенува по
важност, и най-вече - с оглед условията за безопасност на труда, възложените му задачи.
Твърди се, че по делото е установено, че не пренатовареността на ищеца в процесния ден, а
проявеното от него нехайно поведение, изразяващо се в това, че е оставил контрола за
стифирането на заготовката върху скарите за след обяда си, е създало опасна ситуация,
която в злощастна комбинация от различни неблагоприятни фактори, е довела до
получаване на тежка телесна повреда на работника А. Г.. Твърди се, че евентуалната
пренатовареност на ищеца не го освобождава от задължението за спазване на изискванията
на ЗЗБУТ. На последно място се твърди, че работодателят е наложил дисциплинарното
наказание на ищеца, съобразявайки се с констатациите на държавните органи, участвали в
разследването на злополуката и така е преценил тежестта на дисциплинарното нарушение на
ищеца. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни
разноски – юрисконсултско възнаграждение. Също не сочи нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния Районен съд – гр.Средец е образувано
по искова молба на въззивника И. П. С. против въззиваемия „Промет Стиил“ ЕАД, за
отмяна на Заповед № IД-18/17.12.2020 г. на Изпълнителния директор на въззивното
дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; за
възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност до уволнението „приемчик –
разпределител на метал“ за участък подготовка на метал; както и за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 11 960,22 лева, представляваща обезщетение за
оставането на ищеца без работа за срок от шест месеца. Ищецът твърди, че между него и
ответника е било налице трудово правоотношение, по силата на което е заемал в ответното
дружество длъжността „приемчик разпределител на метал“ за участък подготовка на метал,
което трудово правоотношение е прекратено със Заповед № IД-18/17.12.2020 г. на
изп.директор на дружеството на основание чл.195 от КТ и чл.188, ал.3 от КТ, вр.чл.187, ал.1,
т.3, предл.последно, т.5, т.10 и т.11 от КТ. Твърди, че заповедта, с която му било наложено
дисциплинарното наказание за незаконосъобразна, тъй като не е извършил нарушение на
трудовата дисциплина, което да се явявало в причинно следствена връзка с настъпилата на
21.10.2020 г. с А. Н. Г. трудова злополука. Сочи се, че процесната заповед е
незаконосъобразна и поради нарушение на чл.190, ал.2 от КТ, чл.189, ал.1 от КТ, и чл.23,
ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Твърди, че не е
извършил нарушение нито на правилата за безопасни и здравословни условия на труд, нито
на трудовите си задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, инструкция за
2
общите изисквания по безопасност на труда в „Промет Стиил“ АД, раздел 7 /Инструкция ИБ
2/ 00-30-01/, правилата на раздел 3 от Инструкция ИБ 2-02-30-02. Сочи, че от заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание не става ясно какви, кои точно действия на ищеца
са причина за настъпване на трудовата злополука; че цитираните текстове на Инструкция
ИБ 2-00-30-01, Инструкция ИБ 2-02-3002, длъжностната характеристика за длъжността
„приемчик разпределител на метала“ са посочени бланкетно. Излага, че огледът за точното,
правилното, съобразено с всички правила за безопасност зареждане на скарите в халетата
предстояло да бъде извършено от него след приключване на обедната почивка, а
настъпилата трудова злополука е в резултат на нарушение на вътрешно организационните
правила от страна на заемащия длъжност Старши организатор производство.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, последният
във вр.чл.225, ал.1 КТ.
Ответникът е оспорил исковете като неоснователни, като в срока по чл.131, ал.1
от ГПК е представил писмен отговор на исковата молба. Оспорват се твърденията на ищеца,
че трудовата злополука е настъпила в резултат на нарушение на вътрешно
организационните правила от страна на заемащия длъжност Старши организатор
производство, както и, а не в резултат на неспазване от страна на ищеца на приложимите в
работния процес инструкции и норми по безопасност на труда. Излага се, че на 21.10.2020 г.
в цех „Подготовка на метала“ на „Стан 300“ в ответното дружество, към 13,15 ч. „Старши
организатор производство“ Красимир Бакърджиев започнал обработка на заготовки, с тегло
всяка една по 2,4 тона, в пачка по четири броя и приложени върху скара, без да бил
преминал през задължителен инструктаж по ЗБУТ за този вид дейност. Твърди се, че при
освобождаване от опаковъчния материал – връзки и хамути чрез срязването им с ръчни
клещи, в момента на срязване на крайната пачка, намираща се на границата на скарата, в
близост до обработваната пачка, поради неправилно складиране на обработваната крайната
пачка на скарата, която не била легнала с цялата си повърхност върху скарата, при
срязването на обвързващия материал /хамут/, две от заготовките се свлекли и затиснали
ходилото на преминаващия в близост А. Г. - „Организатор производство“. Сочи се, че в
резултат на това на Г. е причинено „открито смачкване на ниво дистална подбедрица, глезен
и ходило на ляв крак“, представляващо тежка трудова злополука, довела до инвалидност на
работника, настъпила поради грубо нарушаване на действащите законови, подзаконови и
административни разпоредби в предприятието. Твърди се, че от извършения анализ е
установено, че злополуката е настъпила в резултат от неизпълненото задължение на ищеца
да извърши контрол за правилността при поставянето на пачките за заготовка върху скарата
за обработка, представляващо нарушение на действащите норми по безопасност на труда,
по-конкретно - на задълженията му по Инструкция ИБ 2-00-30-01, Инструкция ИБ 2-02-3002
и по Наредба № 12 от 30 декември 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро–разтоварни работи, във връзка с чл.126, т.10 от
КТ. Твърди се, че при налагане на наказанието работодателят е преценил дисциплинарната
отговорност на ищеца с оглед принципа за съответствие на тежестта на наказанието с
тежестта на нарушението, като е установил, че извършеното от ищеца нарушение е от
3
небрежно изпълнение на трудовите му задължения, тъй като ищецът е бил длъжен и могъл
да предвиди общественоопасните последици от неизпълнението, игнорирал е
задължителните нормативни разпоредби за безопасност в работния процес и се осланял на
„обичайната практика“. Посочено е, че задължението на ищеца за осъществяване на
контролна функция за правилност на разпределението на пачките със заготовка върху
скарите, е могло да се извърши за не повече от 5 до 10 минути, но ищецът не го е извършил,
пренебрегнал е установените норми по безопасност на труда и е излязъл в обедна почивка, с
което е допуснал груба небрежност като не положил дължимата грижа, която бил положил и
най–небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия – при проявена от
работника липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност, довели до тежка трудова злополука. Искът
по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр.чл.225, ал.1 КТ е оспорен по основание и размер по съображения,
че ищецът не е представил доказателства за оставането си без работа за целия период от 6
месеца; както и, че за 2020 г. на основание чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, на ищеца е определено брутно трудово възнаграждение
в размер на 1576,19 лв, което следвало да се приеме за основа на изчисляване на
обезщетението, при което обезщетението за претендирания шестмесечен период би следвало
да бъде 9 457,14 лв. Алтернативно, при уважаване на предявения иск за заплащане на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, се заявява възражение за прихващане на изплатената сума
в размер на 225,17 лв по чл.224, ал.1 от КТ, която сума би била платена без основание с
оглед отмяната на уволнението.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените
искове и е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество направените по делото
разноски. Съдът е приел, че по делото е установено, че на 21.10.2020 г. ищецът, в качеството
си на „приемчик разпределител на метала“ в „Промет Стиил“ ЕАД, при разтоварване на
пачки с метални заготовки, не е подредил правилно и безопасно същите на скара, като след
това не е извършил и контрол за тяхното правилно поставяне непосредствено след тяхното
разтоварване, вследствие на което е настъпила трудова злополука, изразяваща се в
причиняване на тежка телесна повреда, довела до инвалидност на служител в ответното
дружество. Съдът е приел, че извършеното от ищеца представлява особено тежко
нарушение на трудовата дисциплина с оглед характера на нарушените правила, свързани със
здравословните и безопасни условия на труд, възможните и реално настъпилите тежки
последици от тези нарушения за живота и здравето на лицата, които полагат труд при
дружеството работодател, както и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено в
резултат на съзнателно поведение на ищеца, в разрез с известните му правила по
правилното подреждане на метала и действията по контрол за това след неговото поставяне.
Съдът е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е спазил
предвидената в КТ дисциплинарна процедура, а тежестта на наказанието е съобразена с
тежестта на дисциплинарното нарушение.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените във въззивната жалба
оплаквания за неправилност на решението, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а се установява и от събраните доказателства, че страните
са били в трудово правоотношение по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
4
„приемчик разпределител на метала“ в ответното дружество. Не е спорно, че трудовото
правоотношение е прекратено от работодателя със Заповед № IД-18/17.12.2020 г. на
изп.директор на дружеството, на основание чл.195 от КТ и чл.188, т.3 от КТ, вр.чл.187, ал.1,
т.3, предл.последно, т.5 и т.10; чл.126, т.5, т.10, т.11 от КТ, заради това, че на 21.10.2020 г.,
във второ хале, в процеса на складиране на пачки с метални заготовки върху скара,
кранистката Иванка Тодорова, изпълнявайки жестовите указания на ищеца, е наредила
пачките в края на скарата, като две от заготовките не се опирали с цялата си повърхност в
скарата; ищецът излязъл в обедна почивка без да извърши контрол за правилното
складиране на заготовката, в резултат на което, при обработка на складираните пачки във
второ хале от старши организатор производство Красимир Бакърджиев, при освобождаване
на заготовките от опаковъчния материал – хамути и връзки чрез срязването им с ножица за
срязване на арматура, краят на едната заготовка паднала върху стъпалото на преминаващия
в близост организатор производство „ПМ“ А. Г., затиснала го и му причинила тежка телесна
повреда, изразяваща се в загуба на части от крака – травматична ампутация на лявото
стъпало, наложила впоследствие и оперативна ампутация на лявото стъпало. В Заповедта е
прието, че ищецът е нарушил: чл.75 от Раздел 7 от Инструкцията за общите изисквания по
безопасност на труда в „Промет Стиил“ ЕАД, предвиждащ, че при спускането и поставянето
на товара, прикачвача бил длъжен да огледа мястото, където ще се постави товара и се
убеди, че няма опасност от неговото падане, прекатурване; Раздел 3 от Инструкция за
безопасна работа при обработване на заготовки в пачки в цех „Подготовка на метала“ в
„Промет Стиил“ ЕАД, съгласно който, върху скарата се поставят максимално 10 броя връзки
в един ред, на разстояние една от друга минимално на 1 м. при две пачки за скара, а
разстоянието от крайните пачки на скара също да бъде на 1 м.; т.1, т.5, т.13 и т.14 от
длъжностната си характеристика; както и чл.58 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване, чл.33 от Закона за здравословните и безопасни
условия на труд и чл.126, т.5, т.10 и 11, чл.187, ал.1, т.3, предложение последно, т.5 и т.10 от
КТ. В заповедта е посочено, че предвид тежестта на извършеното нарушение, според
работодателя наказанието „Уволнение“ съответства на тежестта на нарушението.
Фактът на настъпилата на 21.10.2020 г. трудова злополука не е спорен по делото,
а се установява и от представените по делото доказателства.
Не е спорно също, че при настъпване на злополуката, най-крайната пачка е била
поставена, вместо на минимално разстояние от 1 м. от края на скарата, каквото е
изискването по Инструкция ИБ 2-02-30-02 “Безопасна работа при обработка на заготовки в
пачка в цех Подготовка на метала“, на границата на скарата така, че дори две заготовки от
нея, с единия си край не са се опирали на скарата напълно с цялата си повърхност.
Не е спорно, че ищецът, който в качеството си на приемчик-разпределител на
метал, в момента е давал указания на краниста – св.Т. за местата на разтоварване и
складиране на пристигащия метал, и е следвало да извърши контрол за правилното
складиране на разтоварените заготовки, не е извършил проверка на разтоварените заготовки,
5
а е излязъл в обедна почивка.
Не е спорно, че докато ищецът е бил в обедна почивка, старши организатор
производство ПМ К. Б., който не е бил запознат с изискванията на Инструкция ИБ 2-02-30-
02 “Безопасна работа при обработка на заготовки в пачка в цех Подготовка на метала“,
самостоятелно е взел решение за обработка на метала, изрязал е с ръчни клещи връзките на
крайната пачка, при което четири заготовки са паднали извън скарата върху пода и едната от
тях е попаднала върху лявото ходило на преминаващия А. Г. – организатор производство
ПМ, и го е затиснала. Не е спорно, че самият А. Г. също е нарушил Инструкция ИБ 2-02-30-
02 “Безопасна работа при обработка на заготовки в пачка в цех Подготовка на метала“,
преминавайки на разстояние около 0,5 м. на срещуположния край на обработваната пачка,
вместо на минимално разстояние 2 м. от пачката, извън пешеходната пътека.
Видно от представените доказателства, след проведено вътрешно разследване в
дружеството е била изготвена Докладна записка от 11.11.2020 г. за причините за
настъпилата трудова злополука на 21.10.2020 г., както и за отговорните за това лица, които
са нарушили технологичните правила и норми в съответното производство, измежду които е
посочен и ищецът; съставен е бил протокол за трудова злополука от 26.10.2020 г. В
съставения Протокол за извършена проверка № ПР 2037619/21.12.2020 г. от Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Бургас, са констатирани следните нарушения по отношение на
ищеца: не е осъществил контрол по правилното поставяне, подреждане на пачките със
заготовки в нарушение на чл.14, т.7 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно–разтоварни работи,
във вр.с чл.126, т.10 от КТ, като не бил извършил и контрол по спазване на безопасните
разстояния между отделните пачки със заготовки и между последната пачка и края на
скарата в нарушение на същата наредба. Дадени са били предписания за осъществяване на
въпросния контрол на тези дейности. Съставен е бил Протокол № Ц5103-02-19/22.12.2020 г.
на НОИ, ТП – Бургас, за извършено разследване на злополуката, в който е констатирано, че
пачки от заготовки са били неправилно и опасно наредени върху скарата за последваща
обработка, като при анализа на причините за възникване на злополуката е прието, че
причина за злополуката е неспазването на правилата за безопасна работа при обработка на
метални заготовки в участък Подготовка на метала.
Установява се от представените доказателства, че с Писмо–искане с изх.№
406/25.11.2020 г., получено лично от ищеца, от него са поискани писмени или устни
обяснения във връзка с допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина в качеството
му на приемчик-разпределител на метала в работната смяна на 21.10.2020 г., изразяващи се
в „нарушение на длъжностните му задължения и законовата уредба по безопасни и
здравословни условия на труд (ЗЗБУТ, Инструкция ИБ 2-02.30-02 и др.) като не е складирал
правилно металните заготовки на скарата за обработка и не се е убедил, че няма опасност от
тяхното падане (прекатурване), с което не е обезопасил работното си място“. С писмото му е
дадена възможност да посочи доказателства за неговите твърдения във връзка работния
процес в деня на трудовата злополука. Ищецът е представил обяснения, в които е изложил
6
подробно какъв е бил ходът на работния процес в конкретния ден, както и че при
разтоварването на камиони, вниманието му било концентрирано върху безопасното
разтоварване и точното описание и регистриране на пристигналия метал като марка и брой
и не контролирал зареждането на скарите в реално време. Посочил е, че около 12,30 часа
организатор производство И. Б. се обадил по телефона и изпратил в обедна почивка ищеца и
краниста от второто хале. Посочил е, че доколкото според Инструкцията за безопасна работа
при обработване на заготовки в пачка в цех ПМ, при разтоварването , складирането и
обработването на пачките със заготовки, участват само приемчиците в цех ПМ,
съотв.скарата е трябвало да бъде обработена единствено от него, е решил „всички
процедури по маркиране по марка и групи, оглед и установяване на нередности, ако има
такива, и съответно въвеждането на скарата в безопасен режим на работа чрез указания към
краниста, както и самото обработване на скарата, да извърши след почивката“.
По повод дадените от ищеца обяснения, от ищеца са поискани допълнителни
обяснения във връзка с чл.193 КТ с писма–искане изх.№ 426/09.12.2020 г., изх.№
438/16.12.2020 г. и изх.№ 441/17.12.2020 г., като са му поставени конкретни въпроси. Във
връзка с поисканите му допълнителни обяснения и поставените му въпроси, ищецът е дал
такива писмени обяснения като е посочил, че поради това, че между скарата във второ хале
и позицията за разтоварване на камиони, има щабел с пачки, и поради задълженията му при
разтоварването на камиони , не е имал физическата възможност за контрол върху скарата.
Посочил е, че при разтоварването на камионите, вниманието му е било концентрирано върху
безопасното разтоварване и точното описание и регистриране на пристигналия метал,
поради което не е контролирал зареждането на скарите в реално време, като огледът на
скарата във второ хале север е следвало да направи след почивката. В обясненията си от
17.12.2020 г. е посочил, че в процесния ден работата му е била свързана общо с 10 позиции,
разстоянието между които е било 130 м., тези позиции са се обслужвали от два, а в
определени моменти – от 3 крана едновременно, и тъй като е бил сам, ищецът не е могъл да
контролира всичко едновременно. Във вторите си обяснения от 17.12.2020 г. е посочил, че
проверката за правилността на зареждането на скарата с пачки извършват след зареждането
й и преди обработването й, като проверката отнема от 5 до 10 минути. Признава, че
основната причина да остави проверката на скарата за след почивката, е указанието на
Организатор производството И. Б., че тази скара ще бъде обработвана от него.
Обстоятелството, че след разтоварването на заготовките ищецът не е извършил
контрол за правилното им подреждане и за липсата на опасност от тяхното падане,
прекатурване или изсипване, се установява от неговите обяснения, дадени в процедурата по
чл.193 ГПК.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика на „Приемчик
разпределител на метала“ в „Промет Стиил“ ЕАД, връчена на ищеца, сред основните
функции и задачи за длъжността са познаване и спазване на всички технологични функции,
регламенти и инструкции по ТБ и ЗБУТ, касаещи работата на приемчика; даване на
указания на кранистите за местата на разтоварване и складиране на пристигащия метал;
7
обработване на пристигащия метал според инструкциите за това; както и докладване
своевременно на организатор производство за аварии и проблеми по време на смяна.
Съгласно Инструкцията за общите изисквания по безопасност на труда в „Промет
Стиил“ ЕАД, преди започване на товаро-разтоварните работи, изпълняващият ги работник е
длъжен да прегледа състоянието на товара, устойчивостта на положението му, закрепването
на детайли по него и др. (чл.48, т.3); да вземе необходимите мерки за недопускане на
нараняване, както на него самия, така и на други лица (чл.48, т.5); както и при спускането и
поставянето на товара - да огледа мястото, където ще се постави товара и се убеди, че няма
опасност от неговото падане, прекатурване или изсипване (чл.75).
Съгласно Инструкцията за безопасна работа при обработване на заготовки в
пачка в Цех „Подготовка на метала“ в „Промет Стиил“ ЕАД, на определено място в близост
до щабела с пачките, се монтирала скара от две или четири броя пачки. Върху скарата се
поставяли максимално 10 броя връзки в един ред, на разстояние една от друга минимално
1м. при две пачки за скара. Разстоянието от крайните пачки на скарата също да бъде поне
1м. Ищецът е запознат с Инструкцията, видно от подписа му в списъка след нея.
От показанията на св.И.Т. – кранист в ответното дружество, която е разтоварила
процесните заготовки, приемчикът – ищецът е направлявал разтоварването на камионите на
две точки – срещуположния кран и кранът на св.Тодорова и с жестове е показвал кое да се
слага на скарата, и кое – на щабела.
При приемането на заключението на СТЕ, в съдебно заседание вещото лице е
заявила, че за извършването на контрол за правилното поставяне на скарата и складиране на
разтоварените заготовки, в ответното дружество няма производствени норми, като в
различните дни е констатирана в пъти различна натовареност. Въпреки това, вещото лице е
посочило, че според нея, в рамките на 5 минути е възможно да се извърши оглед относно
стифирането на пачките върху скарата. Самият ищец в обясненията си (вх.№ 734/17.12.2020
г., л.50), посочва, че проверката за правилността на зареждане на скарата с пачки извършват
след зареждането й и преди обработването й, и тя отнема от 5 до 10 минути.
При така установената фактическа обстановка, съвпадаща и с установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът приема за доказано, че на 21.10.2020
г. ищецът е допуснал грубо нарушение на задълженията си при изпълнение на възложената
му работа, изразяващо се в това, че не е извършил своевременно контрол на разтоварените и
стифирани пачки със заготовки, което нарушение, предвид посочените по-горе разпоредби
на Инструкцията за общите изисквания по безопасност на труда в „Промет Стиил“ ЕАД,
Инструкцията за безопасна работа при обработване на заготовки в пачка в Цех „Подготовка
на метала“ в „Промет Стиил“ ЕАД, и Длъжностната му характеристика, с които ищецът е
бил запознат, представляват нарушение на задълженията му по чл.126, т.5, 10 и 11 от КТ,
съответно представляват дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.3 и т.5 КТ.
Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, следва да се посочи,
че настоящият състав не споделя твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд
8
не е преценил и съпоставил с останалия доказателствен материал, показанията на
разпитаните свидетели. Независимо от обема на работа на ищеца в деня на злополуката, той
е следвало да изпълнява стриктно възложените му задължения, тъй като те са свързани с
осигуряване и спазване на безопасно условия по повод дейност, от която е възможно да
настъпят опасни за живота и здравето на работниците инциденти. Обстоятелството, че в
процесния ден работата на ищеца е била свързана с общо 10 позиции и разстоянието между
някои от тях е било 130 м., според настоящия състав не би могло да освободи ищеца от
отговорността за допуснатото от него неизпълнение на задължението му за проверка на
разтовареното количество пачки със заготовки. Още повече, че самата проверка на
разтоварените и стифирани пачки със заготовки, както се установява от обясненията на
самия ищец, би му отнела 5-10 минути, а, както се установява също от обясненията на
ищеца, той е знаел, че трябва да извърши контрола на разтоварената продукция, но е решил
да го отложи за след обедната си почивка, т.е.неизвършването на контрола на стифираните
пачки с метални заготовки не е допуснато от ищеца поради изключителната му
натовареност, а поради съзнателно взетото от него решение да отложи проверката за след
обедната си почивка.
Съдът не споделя твърденията във въззивната жалба, че дисциплинарното
уволнение е незаконосъобразно, съотв.обжалваното решение е неправилно, и поради това,
че не са съобразени допуснатите от други лица нарушения на задълженията им за спазване
на техническите и технологичните правила и на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд. Действително трудовата злополука с пострадалия А.ов е настъпила
вследствие, както на допуснатото от ищеца нарушение на техническите и технологичните
правила и на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, така и на нарушение
на същите правила и от други лица – К. Б., И. Б., както и от самия пострадал А..
Дисциплинарното наказание на ищеца обаче не е наложено заради причиняване на
трудовата злополука, а заради допуснато от него неизпълнение на трудовите му задължения,
изразяващо се в неизвършването своевременно на контрол за правилното и безопасно
стифиране на пачките със заготовки, което не само е създало потенциална опасност за
живота и здравето на работещите в цеха, но в крайна сметка и е довело до причиняване на
трудова злополука.
На следващо място съдът намира, че обстоятелството, че задължението за
определяне на последователността на действията при директното обработване и зареждане
на метала към ПКП, е на Организатор производство, в случая – св.И.Б., също не
освобождава ищеца от задължението му да изпълнява възложените му задачи съобразно
нормативните изисквания, още повече – във връзка с правилата за безопасност на труда.
Св.Б. е освободил ищеца и краниста за обедна почивка, на по никакъв начин не е
разпореждал на ищеца да не извършва проверка дали разтоварените вече пачки със
заготовки са правилно стифирани и да се убеди, че няма опасност от тяхното падане,
прекатурване или изсипване.
В допълнение следва да се посочи, че според настоящия състав процесната
9
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е ясно мотивирана, ясно са описани
нарушенията, извършени от ищеца, с точна дата и конкретно поведение.
Съдът намира, че работодателят е събрал достатъчно доказателства за
установяване на конкретното поведение на ищеца на посочената в заповедта дата,
свидетелстващи за допуснатото от него дисциплинарно нарушение, във връзка с
извършеното разследване на трудовата злополука, причинена в резултат и на действията на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.2 КТ, дисциплинарното уволнение по чл.330
КТ се налага съобразно критериите по чл.189, ал.1 КТ - тежест на нарушението,
обстоятелства при които то е извършено, поведението на работника, като на работодателя е
предоставена възможността за правото на преценка относно тежестта на извършените
дисциплинарни нарушения, а на съдебен контрол подлежи съизмеримостта между тежестта
на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание.
Настоящият състав намира, че неизпълнението от ищеца на задължението му да
извърши контрол на разтоварените пачки с метални заготовки, е тежко нарушение на
трудовата дисциплина, нарушение на чл.126, т.6 КТ, на Инструкция ИБ 2-00-30-01,
Инструкция ИБ 2-02-3002 и на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № 12 от 30 декември 2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро–
разтоварни работи.
Съдът счита, че в случая, при определяне на дисциплинарното наказание,
работодателят е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, поради което съдът намира, че наказанието кореспондира на тежестта на
нарушението, с което са изпълнени изискванията на чл.189 ал 1 КТ. Още повече, че в случая
дейността на ищеца е свързана с осигуряване и спазване на безопасни условия на труд в цех,
в който работят съоръжения, можещи при неправилна експлоатация да причинят не само
сериозни щети, но и опасност за живота и здравето на работещите там. Доколкото
работодателят носи обективна отговорност за обезщетяване на вреди на работници от
трудова злополука, то всяко нарушение, в тази връзка следва да се преценява като тежко
независимо дали са настъпили допълнителни вредни последици, каквито последици в
случая са настъпили.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна като незаконосъобразно на
наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ е неоснователен и недоказан.
Поради неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, неоснователни са и акцесорните
искове за възстановяване на ищеца на заеманата от него работа, както и иска за присъждане
на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстаннционния съд, към които
настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл.78, ал.8 ГПК,
10
вр.чл.37 от Закона за правната помощ чл.23, т.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното производство
разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260053/06.07.2021 г. по гр.д.19/2021 г. по описа на
Районен съд Средец.
ОСЪЖДА И. П. С., ЕГН **********, да заплати на „Промет Стиил“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Дебелт, Община Средец, област Бургас,
Административна сграда, сумата от 100 лв /сто лева/, представляваща съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11