№ 843
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора В. Т. В.
като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100604895 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда № 358 от 05.06.2024 г. Софийски районен съд е признал
подсъдимия С. С. за виновен по повдигнатите му обвинения, а именно за
това, че за периода 01.05.2018 г. до 31.08.2023 г. включително, след като е бил
осъден от СРС, ГО с Решение III-117-68/10.03.2015 г. да изплаща издръжка за
сина си Г. С., чрез неговия законен представител и майка П..Я, не е изпълнил
това свое задължение, като деянието е извършено повторно, престъпление по
чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК . Признат е за виновен и, че за
периода 01.06.2018 г. до 31.08.2023 г. след като е бил осъден от СРС, ГО с
Решение III-117-68/10.03.2015 г. да изплаща издръжка за дъщеря си В. С.а чрез
нейната майка и законен представител – П..Я, не е изпълнил задължението си,
като деянието е извършено повторно, престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал.
1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие.
За всяко от престъпленията на подсъдимия е наложено идентично наказание
„Пробация“ с посочване на съответните пробационни мерки, които лицето да
търпи, както и „Обществено порицание“, което да се изпълни в общината по
местоживеене за срок от 1 месец. Съдът е определил на основание чл. 23,
ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание за двете деяния, а именно
„Пробация“ при посочване на приложимите пробационни мерки –
1
задължителна регистрация по настоящ адрес, която да се изпълнява 2 пъти
седмично за срок от 1 година и 6 месеца, както и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца, както и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за срок от 1
година и 6 месеца. На основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединено наказанието
„Обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване на табло в
общината по местоживеене за срок от 1 месец.
На 20.06.2024 г. срещу така постановената присъда е постъпила въззивна
жалба от упълномощения защитник на подс. С. – адв. П., в която са изложени
съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт. Не
са направени искания за събиране на доказателства пред настоящата
инстанция.
От прокуратурата не е постъпило възражение по така подадената жалба.
В заседание на 27.11.2024 г. въззивният съд е провел съдебно следствие,
при което са приети представените от защитата документи, а именно справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за подсъдимия,
длъжностна характеристика на длъжността „механик на МПС“ и трудов
договор от 06.11.2014 г., сключен от подсъдимото лице. По същество
защитникът посочва, че не оспорва вината на подсъдимия. Моли за
изменение на присъдата на СРС, като се замени наложената пробационна
мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с поправителен труд.
Доводите за това са, че подсъдимият е започнал работа на трудов договор, от
където да може, след получаване на възнаграждение, да изплаща дължимите
издържки, като наложената му пробационна мярка щяла да попречи на
изпълнение на трудовите му задължения.
Прокуратурата пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена, не
намира необходимост от изменение на същата независимо от представените
писмени доказателства, касаещи трудовата ангажираност на подсъдимия.
Подсъдимият (редовно уведомен за проведените въззивни съдебни
заседания) не се явява.
Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в иницииращите
настоящото производство документи, доводите и възраженията на
страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда намери следното:
Делото е разгледано от първоинстанционния съд по реда на Глава 27
НПК - съкратено съдебно следствие, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 НПК, районният съд е преценил, че са налице условията за това
производство. На основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 НПК
контролираният съдебен състав е приел в своите мотиви за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с оглед направеното
самопризнание от подсъдимия и доказателствата, събрани в досъдебното
производство /ДП/, които го подкрепят. Първоинстанционната присъда е
2
постановена при изяснена фактическа обстановка. Въззивният съд, след като
подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не намери
основания за ревизиране на ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА, приета от
първия съд, изразяваща се в следното:
Подсъдимият С. Г. С. е с ЕГН **********, роден на ******* г. в гр.
София, с адрес - гр.София, ул. „*******, българин, български гражданин,
осъждан, неженен, със средно образование, безработен.
Свидетелката П..Я и подсъдимият С. С. имали две деца - Г. С., роден на
27.01.2008 г., и В. С.а, родена на 23.03.2011 г. С Решение № III-117-
38/10.03.2015 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 117-и
състав по гражданско дело № 47822/2014 г., влязло в законна сила на
08.03.2016г., подсъдимият С. бил осъден да издържа своите низходящи - сина
си Г. С., като заплаща месечна издръжка в размер на 140.00лв., а за дъщеря си
В. С.а – месечна издръжка в размер на 120.00лв., чрез тяхната майка и законен
представител П..Я. След влизане в сила на решението подсъдимият не е
изплащал стриктно издръжката, а спорадично е превеждал парични суми на
св. Я.. Поради тази причина подсъдимият С. е бил осъден с присъда за
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, по НОХД № 19745/2017 г. на СРС, НО,
110 състав, влязла в законна сила на 30.09.2019 г. След това осъждане С. С.
продължил да не изпълнява задължението си за издръжка, като не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски за всяко от двете
деца, а именно за сина си Г. С.ов С. - през периода от 01.05.2018г. до
31.08.2023г. включително, а именно 1 непълна месечна вноска за месец май –
2018 г. в размер на 105.80 лв. и 63 месечни вноски, всяка от 140.00 лв., в
периода 01.06.2018 г. – 31.08.2023 г. в размер на 8820.00лв.; за дъщеря си В.
С.ова С.а - през периода от 01.06.2018 г. до 31.08.2023 г. включително - 1
непълна месечна вноска за месец юни 2018 г. в размер на 10.85 лв. и 62
месечни вноски, всяка от 120.00 лв. за периода от 01.07.2018 г. – 31.08.2023 г. в
размер на 7440.00 лв., като общият размер на дължимата издръжка за
посочения период възлизала на 7 450.85 лв.
Така изложената и възприета от въззивния съд фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото писмени и гласни ДОКАЗАТЕЛСТВА И
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА. Правилно СРС е изпълнил
задълженията си по чл. 372, ал. 1 НПК, като са разяснени правата на
подсъдимия в случай, че производството протече по реда на съкратеното
съдебно следствие, както и фактът, че направеното от С. самопризнание ще се
ползва при постановяване на присъдата. Правилно районният съд изцяло е
кредитирал, на основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, направеното в
съдебната фаза самопризнание на подсъдимия, което настоящата инстанция
намира, че се подкрепя от останалата доказателствена съвкупност, в това
число показанията на св. П..Я, Решение на СРС, ГО, с което подсъдимият е
осъден да плаща издръжка, Присъда на СРС, НО, потвърдена от СГС, с която
подсъдимият е осъден веднъж за неплащане на издръжката, вносни бележки за
внесени чрез системата на „ИзиПей“ АД суми от подсъдимия към св. Я.,
3
съответно в размер на 300. 00 лева на 13.08.2022 г., 1 300. 00 лева на
17.10.2022 г., 300. 00 лева на 01.02.2023 г., с получател Петя Асенова Я.,
разписки за получаване на посочените парични суми, както и за сума в размер
на 300. 00 лева от 18.06.2018 г., 2 броя разписки на 06.06.2023 г., всяка от
които за сумата от 300. 00 лева, удостоверение от 07.03.2017 г. от ЧСИ В. И.,
рег. № 779 в КЧСИ, изпълнителен лист от 26.06.2015 г., Удостоверение за
раждане № **********, изд. от СО, район Надежда, Удостоверение за раждане
№ **********, изд. от СО, район Надежда, изготвена в досъдебното
производство съдебно-икономическа експертиза, приета в съдебно заседание,
както и свидетелство за съдимост.
Събраните доказателства и док.средства са еднопосочни по отношение
авторството и начина на осъществяване престъпното деяние. Съдът основава
своите изводи относно бездействието на подсъдимия за плащането на
издръжка от изложените от св. Я. – майка на двете деца, показания. Тя
посочва, че не е получавала дължимата за децата й издръжка в процесния
период. Свидетелят споделя, че в предходни за инкриминирания период
моменти, когато са извършвани преводи, същото е ставало единствено чрез
системата „Изипей“, както и, че плащания в брой не са правени отделно.
Показанията й са последователни и логични, като тези факти не са спорни
предвид, че не бяха отречени и от самия подсъдим, а напротив, бяха
затвърдени с направеното от него самопризнание. В подкрепа на така
приетото от съда способства компетентно и обективно изготвеното
заключение от извършената икономическа експертиза. Заключението на
вещото лице е пълно и ясно и в него се посочва броят на дължимите, но
незаплатени суми за издръжка от подсъдимия. За заключението експертът е
ползвал разписките от всички правени от подсъдимия преводи към св. Я.
посредством системата на „Изипей“ АД, за да установи колко от сумата, която
е дължал подсъдимия, е останала неплатена. По делото безспорно се установи,
че С. не е извършвал парични преводи, с които да погаси дължимата от него
издръжка за сина си Г. С. - през периода от 01.05.2018г. до 31.08.2023 г.,
неизплатена сума общо в размер на 8 925.80 лв., като за издръжката на
дъщеря му В. С.а се установява периодът на неплащане от 01.06.2018 г. до
31.08.2023 г., неизплатена сума общо в размер на 7 450.85 лв. Липсват каквито
и да е доказателства за плащания в процесния период. При тази
доказателствена съвкупност съдът приема за безспорно установено, че подс.
С. не е заплащал дължимата от него издръжка именно в инкриминирания
период.
Видно от справка за съдимост на лицето се установява, че подсъдимият
е осъждан с присъда от 20.06.2018 г. по НОХД № 19745/2017г. по описа на
СРС, НО, 110-и състав, за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Въз основа на тези факти и доказателствена съвкупност, съдът заключи
следното от ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият е осъществила от обективна и субективна страна състава
4
на престъплението, за което е признат за виновен в първоинстанционната
присъда.
За да е съставомерно деянието по чл. 183 НК, то следва подсъдимото
лице да е осъдено с влязъл в сила съдебен акт да заплаща месечна издръжка за
определен кръг лица. Субектът на престъплението следва да е запознат с това
обстоятелство и въпреки това съзнателно да не заплаща дължимите от него
суми за повече от две вноски за всяко от двете си деца. Както правилно
отбелязва и районният съд, това престъпление е типично продължено такова,
тъй като се характеризира с едно продължаващо във времето бездействие от
страна на дееца, когато от него се дължи именно активно поведение,
изразяващо се в погасяване на дължимите суми.
В настоящия случай всички изискуеми от закона предпоставки, за да е
съставомерно поведението на подсъдимия, са налице. С. е бил осъден с влязло
в сила решение на граждански съд, с което е определена стойността на
дължимата от него издръжка за всяко от децата му, както и периодичността на
плащане – ежемесечно. С. е бил запознат с това свое задължение, възникнало
съобразно съдебното решение. От доказателствената съвкупност по делото се
установява, че подсъдимият не е заплащал дължимата от него издръжка за
двете си деца именно в инкриминирания период, което незипълнение е много
над два пъти, изискуеми по закон, тъй като заплащането е било дължимо
ежемесечно, а той се е отклонил от него в период на няколко години. Деянието
на подсъдимия е било извършено спрямо две лица – за сина си Г. С. - през
периода от 01.05.2018г. до 31.08.2023 г., а за издръжката на дъщеря му В. С.а
се установява периодът на неплащане от 01.06.2018 г. до 31.08.2023 г.
Съобразно компетентно изготвеното заключение се установяват по делото е
размерът на незаплатената от С. издръжка, за сина му – неизплатена сума
общо в размер на 8 925.80 лв., за дъщеря му – неизплатена сума общо в размер
на 7 450.85 лв.
Правилно първостепенният съд е преценил, че подсъдимият е
осъществил деянието си в условията на "специален рецидив" по смисъла на
чл. 28, ал. 1 от НК, с оглед разпоредбата на чл. 30, ал.1 от НК. С. е бил осъден
по НОХД № 19745/2017 г. на СРС, НО, 110-и състав с присъда, влязла в
законна сила на 30.09.2019 г., за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК. Въпреки това свое осъждане, подсъдимият е продължил да не плаща
издръжка за инкриминирания период, което е причината за внасяне на
обвинителния акт, дал повод на настоящото производство. По този начин
подсъдимият е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление. Квалифициращият признак по чл.
183, ал. 4 от НК е наличен и по отношение на двете деца на подсъдимия, тъй
като предходната му присъда касае отново неплащане на издръжка за същите
лица, но за различен, предходен период.
От субективна страна, правилно първостепенният съд е приел, че
деянието е извършено от подс. С. при форма на вина пряк умисъл – за
5
инкриминирания период последният съзнателно не е изпълнявал
задължението си за изплащане на ежемесечна издръжка на двете си деца.
Лицето е съзнавало общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им – чл. 11,
ал. 2 от НК. С. ясно е съзнавал, че дължи заплащането на издръжка на своите
низходящи, че вече веднъж е бил осъден с влязла в сила присъда за това свое
бездействие за друг период и въпреки това е продължил да не извършва
парични преводи и за процесния.
На последно място, въззивният съд провери и индивидуализацията на
НАКАЗАНИЕТО, наложено от първия съд. Санкцията на чл. 183, ал. 4 вр. с
ал. 1 от НК предвижда при условията на алтернативност да се налагат две
наказания – „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, като
кумулативно с избраното от двете, законът предвижда и налагане на
„обществено порицание“.
При така определените предели на наказание за извършеното
престъпление, съдът взема предвид и останалите изискуеми според чл. 54 НК
обстоятелства. Районният съд правилно е посочил, че отегчаващи
отговорността обстоятелства са продължителният период на неплащане на
издръжката, както и големият размер на сумата, която се е натрупала като
неплатена, а именно 8925.80 лв. неизплатена издръжка за сина му, както и
7450.85 лв. – за дъщеря му. Смекчаващо обстоятелство е критичното
отношение на подсъдимия към извършеното, както и представеното пред
настоящата инстанция доказателство, че подсъдимото лице е вече трудово
ангажирано към настоящия момент. Въззивният съд не може да се съгласи с
първата инстанция, че наличието на други две деца, за които подсъдимият
трябва да се грижи, е смекчаващо обстоятелство и поради това го изключва
като такова. Въпреки и нововъзникналото обстоятелство, а именно трудовата
ангажираност на подсъдимия, настоящият съд изцяло се солидализира с
наложеното от СРС наказание „пробация“, като изхождайки от
провъзгласените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието и
преценявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, споделя
изводите на първостепенния съд що се касае и за конкретните наложени
пробационни мерки. От страна на защитата бе отправено възражение относно
наложената на подсъдимия мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“.
Настоящият състав счита, че същата не би могла да повлияе негативно на
подсъдимото лице като го възпрепятства от възможността му да полага труд
съобразно сключения от него трудов договор. Съдът справедливо е определил
200 часа безвъзмезден труд, като е обособил възможността същите да се
изпълнят за срок от една година и шест месеца. Това е достатъчно време – над
500 дни, в които подсъдимото лице да може да положи 200 часа безвъзмезден
труд без да се налага да отсъства от трудовите си ангажименти. Още повече,
съгласно нормата на чл. 221 от ЗИНЗС, на осъдения се възлага да работи до 3
часа дневно в извънработно време, която разпоредба ще бъде съобразена от
компетентните органи при определяне на часовете му за безвъзмезден труд.
6
Предвид факта, че независимо от протичане на делото по реда на глава
27-ма, при наложеното наказание „пробация“ не е възможно приложението на
чл. чл. 58а, ал.1 от НК съобразно ал. 4 от същата разпоредба. Обстоятелство,
което е било правилно отчетено и от първата инстанция.
Правилно първостепенният съд е наложил на подсъдимия и
кумулативно предвиденото в чл. 183, ал. 4 от НК наказание "обществено
порицание".
Районният съд е законосъобразно е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на
разноските.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционната присъда е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка и без допускане на
съществени процесуални нарушения. Не се откриха основания за ревизиране
на приетата от първия съд фактология. При тези обстоятелства присъдата на
районния съд се явява правилна, а подадената жалба – неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК
Софийски градски съд, НО, XVI състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 358 от 05.06.2024 г. по НОХД №
4141/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-и
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7