№ 6063
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110117844 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. К. К. дължи на ищеца „Т**** сумата
от 1068,15 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 02.03.2021г., сумата от 311,85 лв. представляваща договорна лихва,
дължима за периода от 05.09.2021 г. до 05.01.2022 г., сумата от 1141,86 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 05.09.2021г. до 07.06.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 33688/2022г. по описа на Софийски
районен съд, 145 състав.
Ищецът „Т**** твърди, че на 02.03.2021г. в качеството на кредитор сключил с
ответника В. К. К. в качеството на Кредитополучател Договор за потребителски кредит №
********** от 02.03.2021г., по силата на който е предоставил на ответника сумата от 7000
лв., както и че е превел на застраховател по негова сметка сумата от 511 лв. във връзка със
застраховка по застрахователна програма, избрана от кредитополучателя „Bank защита на
договора“, за което потребителят дал изрично съгласие с подписване на договора, сключен
между страните. В чл. 9, ал. 1 и ал. 2 бил уговорен годишен лихвен процент, с който се
олихвявал отпуснатия кредит в размер на 40,73 %, като по този начин общото крайно
задължение по договора възлизало на сумата от 8983,20 лв., плащането на която сума било
разсрочено на 10 погасителни вноски, всяка от които в размер на 898,32 лв. Със заявление за
1
рефинансиране кредитополучателят пожелал с отпуснатата в заем сума да се рефинансират
задължения по три други договора за потребителски кредити, сключени с ищеца. Ищецът
твърди, че ответникът е преустановил плащанията по процесния договор за кредит, а на
05.01.2022г. е настъпил крайният падеж на задълженията по договора. Твърди, че за
непогасените вземания по договора е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
33688/2022г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав, срещу дължимостта на част от
които длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и чието установяване в
настоящото производство се иска. Претендира законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2022г. и разноски
за производството.
Ответникът В. К. К. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове, като счита, че същите не са доказани с представените от
ищеца писмени доказателства. Оспорва доказателствената стойност на представеното
извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди, че е заплатил на ищеца през 2022г. по
процесния договор сумата от 900 лв., която сума не е взета предвид при заявяване на
претенцията. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в тежест
на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за потребителски
кредит с твърдяното от него съдържание, включително уговорката за възнаградителна лихва,
предоставянето на сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя, както и размера на
непогасените задължения по договора.
По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.
По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит № **********
от 02.03.2021г., носещ подпис на страните по него – „Т**** (кредитор) и В. К. К.
(кредитополучател). В чл. 7 от договора е посочен размерът на предоставения кредит – 7000
лв., общият размер на застрахователната премия BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА от 511 лв.
Общият размер на кредита е посочен да възлиза на сумата от 7511 лв. Съгласно чл. 7.2.2
сумата за застрахователна премия се превежда директно от кредитора по банковата сметка
на застрахователя или застрахователния посредник. Уговореният между страните лихвен
процент (ГЛП) възлиза на 40,73 % (чл. 9.1). Съгласно чл. 10 от процесния договор за
2
потребителски кредит общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза на 8983,20
лв. при ГПР от 47,81 %. Според погасителния план по чл. 11.2, инкорпориран в договора,
сумата е следвало да бъде погасена на 10 погасителни месечни вноски в периода от
05.04.2021г. до 05.01.2022г. (краен срок на договора) с размер от 898,32 лв. всяка. В чл. 9.4.
от договора е предвидено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие,
която се формира от ОЛП + 10 пункта надбавка.
Съгласно заявление за рефинансиране на задължение кредитополучателят е пожелал с
отпуснатата по кредита сума да бъдат рефинансирани задълженията му по договор за
потребителски кредит № ********** в размер на 3628 лв., по договор за потребителски
кредит № ********** в размер на 2017 лв. и по договор за потребителски кредит №
********** в размер на 292 лв.
Съгласно приетия като доказателство сертификат № 170531276682021 от 02.03.2021г.
по групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на кредита“,
издаден от Cardif assurance Vie SA, FRANCE, действащ чрез клона си „К***
кредитополучателят-ответник е застрахован по посочената програма за срока на кредита,
договорен в деня на отпускането му.
Ответникът е представил справка, издадена от „Т**** за извършени плащания по
договора в общ размер на 907,84 лв. за периода от 17.01.2022г. до 09.01.2023г.
По делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като обосновани и обективни, от които се установява, че
пълният размер на кредита е усвоен от ответника чрез извършен от банката превод на
02.03.2021г. и чрез директен превод на застрахователната премия на застрахователя на
29.03.2021г. Вещото лице посочва, че главницата по кредита е формирана от посочените по-
горе два компонента – размер на кредита от 7000 лв. и застрахователна премия от 511 лв.
Съгласно заключението до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение кредитополучателят е платил сумата от общо 4780,34 лв., която е отнесена за
погасяване на вземания по договора, както следва: сумата от 3442,85 лв. – за главница,
сумата от 1160,35 лв. – за договорна лихва за периода от 05.04.2021г. до 05.09.2021г. , сумата
от 177,14 лв. – обезщетение за забавено плащане. Размерът на остатъчното задължение към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
22.06.2022г. възлиза на 4068,15 лв. – главница, 311,85 лв. – договорна лихва за периода от
05.09.2021г. до 05.01.2022г. и 1391,86 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.09.2021г.
до 07.06.2022г. След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.06.2022г. са извършени следните плащания по договора – на 31.08.2022г. – в размер на
100 лв. и на 11.10.2022г. – в размер на 100 лв., преведени от кредитополучателя по сметка,
различна от тази, по която е обслужван кредита. По образуваното въз основа на издадения
изпълнителен лист в заповедното производство изпълнително дело 20229190400777 са
събрани от ответника сумите от 7,84 лв. на 09.01.2023г. и 208,16 лв. на 25.01.2023г., които са
преведени от ЧСИ по същата сметка в банката, по която са преведени и двете суми от по
100 лв. от длъжника. Със сумата от общо 416 лв., платена след подаване на заявлението, са
3
покрити съдебни вземания за разноски – 181,44 лв., съдебни вземания за лихви – 184,56 лв.
и адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело – 50 лв. От заключението
на изслушаната по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
обезщетението за забава при плащане на дължимата главница, съгласно погасителния план, е
начислено за периода от датата на забава на първата погасителна вноска – 05.04.2021г. до
07.06.2022г. при лихвен процент в размер на 50,73 % и е общо в размер на 1569 лв.
Обезщетението за забава за същия период, изчислено в размер на законната лихва, се
равнява на сумата от 309,29 лв.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна
страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто
правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява
потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния
договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби са императивни и за спазването им съдът следи служебно в производството по
искове за вземания, основани на договори за потребителски кредит.
Договорът за потребителски кредит е формален и реален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1) и по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора, която в настоящия случай е налице. По делото се установи, че главницата по
договора в размер на 7000 лв. е усвоена в пълен размер и част от нея е използвана за
погасяване на съществуващи задължения на кредитополучателя по договор за
потребителски кредит № ********** в размер на 3628 лв., по договор за потребителски
кредит № ********** в размер на 2017 лв. и по договор за потребителски кредит №
********** в размер на 292 лв., а останалата е преведена на кредитополучателя в деня на
подписване на договора. Установи се и че с преводно нареждане от 29.03.2021г. на
застрахователя по сключената застрахова „Защита на кредита“ е преведена застрахователна
премия в размер на 511 лв., която в договора е посочена като част от размера на кредита.
Спазени са и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-9 ЗПК чрез посочване в съдържанието на
договора на общия размер на кредита и условията за усвояването му и лихвения процент по
4
кредита, който е фиксиран, поради което не е необходимо да се посочва последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, тъй като договорът съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка погасителна вноска, съобразно
законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Независимо от изложеното съдът намира, че
в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в процесния договор за
кредит не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това е така, тъй
като в договора е посочен единствено размера на ГПР в проценти (47,81 %), без да може да
се направи извод какви компоненти включва последния, като например не е ясно дали в
същия е включена застрахователната премия, както и дали се включват и други компоненти,
което препятства реалната преценка на действителния размер на ГПР. Следователно
вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Именно за
това и последното нарушение е самостоятелно основание за недействителност на процесния
договор за кредит и за прилагане на последиците на чл. 22 ГПК.
С оглед изложеното процесният договор за кредит е недействителен и като резултат от
този извод ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него – чл. 23 ЗПК. Размерът не непогасената падежирала главница към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се равнява на
сумата от 4068,15 лв. съгласно заключението на кредитираната съдебно-счетоводна
експертиза, като се вземат предвид отнесените от ищеца за погасяване на главницата
плащания преди подаване на заявлението. От посочения размер следва да се извадят и
отнесените за погасяване на недължимите лихви плащания преди подаване на заявлението в
общ размер на 1337,49 лв. (1160,35 + 177,14) или дължимата главница към датата на
образуване на заповедното производство се равнява на сумата от 2730,66 лв. Ответникът, в
подаденото в заповедното производство, възражение е признал вземането за главница за
сумата от 3000 лв., с оглед на което в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила. Този
размер е по-голям от установения за дължим размер, поради което и заявителят е предявил
иск за установяване на вземане за главница за разликата над сумата от 3000 лв. до сумата от
4068,15 лв., за който е издадена заповедта, т.е. за сумата от 1068,15 лв. Посочената сума,
предмет на установителния иск, се явява недължима, тъй като се установи, че ищецът няма
вземане в размер над признатия от длъжника за дължим и за който разполага с изпълнителен
титул предвид влизането на заповедта в сила в посочената част, поради което и предявеният
5
иск за главницата следва да се отхвърли.
Неоснователни предвид извода за недействителност на договора за потребителски
кредит са и претендираните вземания за договорна лихва и обезщетение за забава,
последното от които вземания е начислявано в размер над законната лихва, което е в
противоречие и с правилото на чл. 33 ЗПК.
Предявените искове са следователно неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който не е претендирал
такива, поради което и съдът не му присъжда разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С*** № 52-54, срещу В. К. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С***, искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че В. К. К., ЕГН ********** дължи на „Т****, ЕИК ****, сумата от 1068,15 лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № **********
от 02.03.2021г., сумата от 311,85 лв. представляваща договорна лихва за периода от
05.09.2021 г. до 05.01.2022 г., сумата от 1141,86 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 05.09.2021г. до 07.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 33688/2022г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6