Определение по дело №212/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   1647               Година   11.06.2018         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети юни                                                                                            Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 212 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявеният с нея, след частично прекратяване на делото с определения от 05.02.2018 г. и от 30.03.2018 г., иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи, с изключение на представеното с отговора на ответника уведомление за извършено прехвърляне на вземания, тъй като е незаверено копие, в който му вид не може да бъде прието, като годно писмено доказателство по делото (чл. 183 ГПК). Доколкото по делото има данни, че е приключило, следва да бъде изискано за прилагане заповедното ч.гр.д. № 6229/2011 г. на СтРС.

Следва да се отхвърли обаче, искането на ищцата за изискване и прилагане към настоящото висящо дело и на изп.д. № 2353/2016 г. на Ч.Г.И., защото няма данни последното да е приключило с влязъл в сила акт (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ПАС). Поради това следва да се даде възможност на ищцата да представи по делото заверени преписи/дубликат на същото изпълнително дело.

На същото основание следва да се отхвърли и искането на ответника за изискване и прилагане към настоящото висящо дело на изп.д. № 276/2012 г. на ЧСИ И. С. и изп.д. № 2353/2016 г. на Ч.Г.И., защото няма данни същите да са приключили с влязъл в сила акт (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ПАС). Поради това следва да се даде възможност и на ответника да представи по делото заверени преписи/дубликат на същите изпълнителни дела.

Следва да се издаде на ищцата исканото с уточняващата й молба съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от Ч.Г.И. и представи по делото друго удостоверение, от което да е видно, каква е към момента на издаването му дължимата сума по изп.д. № 2353/2016 г. на Ч.Г.И. – главница, лихви, разноски, такси и други разходи, при условие, че представи по делото документ за внесена по сметка на съда държавна такса за издаване на същото удостоверение в дължимия се съгласно чл. 23, т. 1 ТДТКССГПК размер от 5 лева (чл. 186 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищцата е основала предявения след частично прекратяване на делото иск, са посочени в невърната част на исковата й молба и уточняващата я такава и по същество се изразяват в това, че получила уведомление с изх. № 33684/02.08.2016 г. по изп.д. № 2353/2016 г. на Ч.Г.И., с което била уведомена, че дължала на ответника 4372.21 лева неолихвяема сума, 5416.45 лева главница, 2606.17 лева лихви и 96 лева разноски по изп.д., както и такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ, с включен ДДС, в размер на 1181.52 лева, както и други суми в общ размер на 349.50 лева, като общото задължение към момента на уведомлението било 14020.85 лева. Тази сума била формирана на основание изпълнителен лист, който бил издаден на 22.12.2011 г. по ч.гр.д. № 6229/2011 г. на СтРС, в полза на Б., за сумата от 5416.45 лева главница по договор за потребителски паричен кредит, с 3088.02 лева надбавка, представляваща печалба на кредитора, с 994.22 лева мораторна лихва от 29.01.2010 г. до 04.10.2011 г. и законна лихва върху главницата, считано от 05.11.2011 г. до изплащането й, както и 289.97 лева разноски по делото. Мотивите й, че не дължала сумите по това изпълнително дело № 23533/2016 г. на Ч.Г.И., тъй като не дължала плащане по издадения изпълнителен лист от 22.12.2011 г. по ч.гр.д. № 6229/2011 г. на СтРС, били, че била сключила договор за потребителски кредит PLUS -01283636/24.10.2008 г., по който била кредитополучател, с Б., което било кредитор. На 22.12.2011 г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6229/2011 г. на СтРС в полза на Б.. Със съобщение изх. № 4422/30.03.2016 г. на ЧСИ И. С. й било съобщено, че образуваното изп.д.№ 276/2012 г. от Б. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1 ГПК. От уведомление с изх. № 33684/02.08.2016 г. Ч.Г.И., било видно, че вече дължала на ответника 4372.21 лева неолихвяема сума, 5416.45 лева главница, 2606.17 лева лихви и 96 лева разноски по изп.д., както и таксата по т.26 от ТТР по ЗЧСИ, с включен ДДС, в размер на 1181.52 лева, както и други суми в общ размер на 349.50 лева, като общото задължение към момента на уведомлението възлизало на 14020.85 лева. Тези суми намирали своето основание в издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6229/2011 г. Видно било, че Б. цедирало задължението й на ответника - цесионер. Цедентьт Б., сключил с нея договор за потребителски кредит PLUS -01283636/24.10.2008 г., който следвало да се подчинява на ЗПК, действал към момента на сключването му, тъй като не попадал сред изключенията в чл. 3, ал. 3 ЗПК, за които този закон не се прилагал /в редакцията му към датата на сключването на договора за текущо потребление/. В чл. 16, ал. 1 ЗПК било предвидено, че кредиторът можел да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице само при условие, че договорът за потребителски кредит предвиждал такава възможност. От процесния договор от 24.10.2008 г. било видно, че в него липсвала изрична уговорка, съгласно която кредиторът можел да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице. Такова право за кредитора, дори да било предвидено в Общите условия за предоставяне на кредити за потребление, тя оспорвала като недействително, поради това, че представлявало неравноправна клауза, тъй като не била индивидуално уговорена или пък тя нямала възможност да влияе върху нейното съдържание. Съгласно чл. 143, т. 9 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като налагала на последния приемането на клаузи, с които той не бил имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Член 146, ал. 3 ЗЗП предвиждал, че обстоятелството, че някои условия били индивидуално уговорени, не изключвало прилагането на този раздел към останалата част от договора, а съгласно чл.147а, ал. 3, клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не била доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. Съгласно трайно установената съдебна практика индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл.146 ЗЗП била клауза в потребителски договор, която не била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да била изготвена предварително, потребителят можел да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я бил приел. Индивидуално уговорена можела да бъде и клауза, която се отнасяла до определяне на основния предмет на договора, както и до съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката или услугата, която щяла да бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Подписването на договора за кредит от потребителя не освобождавало кредитора от задължението му да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, били индивидуално уговорени с него. В този смисъл, тъй като такава клауза първо липсвала в процесния договор, че кредиторът можел да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице, а евентуалната уговорка в ОУ представлявала неравноправна клауза и била нищожна, на основание чл. 16, ал. 1 ЗПК, следвало да се приеме, че вземането не било надлежно прехвърлено, не произвело целените правни последици и ответникът не се намирал в материалноправна връзка с нея. Поради това, само на това основание искът й, че не му дължала гореизброените парични суми, следвало да бъде приет за основателен и доказан.

След частично прекратяване на делото с определение № 313/05.02.2018 г. и определение № 896/30.03.2018 г., искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 14020.85 лева  по изпълнително дело № 2353/2016 г. на Ч.Г.И., образувано въз основа на издадения изпълнителен лист от 22.12.2011 г. по ч.гр.д. № 6229/2011 г. на СтРС, от която 5416.45 лева  главница, 4372.21 лева неолихвяема сума, 2606.17 лева лихви и 96 лева разноски по изп.д., както и такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ с ДДС в размер на 1181.52 лева, както и други суми в общ размер на 349.50 лева, поради нищожност на договора за прехвърляне на вземане, поради противоречието му с чл.16 ЗПК. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск – нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че в молбата си ищцата посочвала, като основно твърдение, че не му дължала индивидуализираните в изпълнителния лист суми, поради нищожност на договора за прехвърляне на вземания. В условията на евентуалност се допълвало, че договорът за потребителски кредит № PLUS-01283636 с Б. бил нищожен, поради противоречието му със закона. В условията на евентуалност се правило и възражение за изтекла погасителна давност на индивидуализираните в изпълнителен лист от 22.12.2011 г. вземания, тъй като според ищцата, от съдебното им установяване през 2011 г., до образуването на изпълнителното дело на Ч.И., бил изтекъл законово определения давностен срок. От своя страна с молба за образуване на изпълнително дело, входирана в кантората на Ч.И. на 27.07.2016 г., въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2011 г., ответникът поискал образуване на изпълнително дело и то било образувано под № 2353/2016 г. С това действие ответникът заявил недвусмислено, че продължавал да счита ищцата за свой длъжник, което противоречало на претенцията й. Налице бил правен спор относно наличието на задължението й. При предявяване на иска били спазени правилата на чл. 103 ГПК за родовата, и на чл. 113 ГПК за местната подсъдност. В молбата като основно твърдение ищцата сочела, че не дължала на ответника индивидуализираните в изпълнителния лист суми, поради нищожност на извършеното на 15.05.2015 г. между него и Б. прехвърляне на вземания, предмет на което било и задължението й, което произтичало от договор за кредит № PLUS-01283636/24.10.2008 г. между нея и цедента. Вземането по изпълнителния лист ответникът придобил по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., сключен между него и Б.. Ищцата твърдяла, че този договор бил нищожен, поради противоречието му с чл. 16 ЗПК в редакцията му, действаща към момента на сключването му - от 01.01.2007 г. Договорът за прехвърляне на вземания бил сключен на 15.05.2015 г. Към този момент се прилагала действащата реакция на ЗПК от 20.02.2015 г. Посочената разпоредба на чл. 16 ЗПК в действащата му към момента на сключване на договора за цесия редакция (20.02.2015 г.) била част от глава четвърта озаглавена: „Оценка на кредитоспособността на потребителя". В самия договор за кредит № PLUS-01283636, в чл. 12 от нег,о било посочено, че прехвърлянето на правата на Кредитора по този Договор (ведно с предаването на настоящия документ на приобретателя на правата), предявяването му от Кредитора пред съда за осъществяване на своите права, или предоставянето му на контролен орган в изпълнение на задължение по закон, не съставлява неизпълнение на задължението на Кредитора по предходното изречение (относно ползването на предоставената информация в договора за кредит). С оглед на това било видно, че клауза относно прехвърляне на вземането съществувала и с полагането на подписа си кредитополучателят се бил съгласил с нея. На 15.05.2015 г. валидно бил сключен договор за прехвърляне на вземания между Б. и ответника, част от който било и вземането по договора за кредит № PLUS-01283636. С пълномощно от 09.06.2015 г., Б. упълномощило ответника да уведоми от името на Б. всички длъжници по вземания на Б., които Б. цедирало с договора от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, цедентът, чрез пълномощника си – ответник, изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до ищцата. Пратката, съдържаща уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД, била изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на постоянния й адрес, който бил актуален по лична карта към датата на сключване на договора за кредит, а именно в -. Същата пратка била изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса. По този начин ответникът положил необходимата грижа описаното уведомление да достигнело до знанието на ищцата. Същата не била потърсила пратката и обратната разписка от писмото се върнала на изпращача със статус „сменен адрес". Моли, в случай, че съдът приемел, че ищцата не била надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, да приемел с настоящата искова молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което ответникът я уведомявал за сключения на 15.05.2015 г. договор за цесия между него и Б., по силата на който Б., в качеството си на цедент, му продал изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Вземането по договора за кредит за покупка на стоки и услуги с № PLUS-01283636, било описано в приложение 1, което била неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от 15.05.2015 г., кредитор по вземането бил цесионерът – ответник по делото. В условията на евентуалност, ако не се уважало това първо искане, в исковата молба се твърдяло, че ищцата не му дължала, поради нищожност на договора за потребителски кредит, с оглед противоречието му със закона. В договор за потребителски кредит № PLUS-01283636 ясно били посочени размера на кредита от 5000 лева, месечният размер на застрахователна премия - 12.55 лева, размера на кредита от 6016.55 лева, броят на погасителните вноски: 81 броя, месечната погасителна вноска - 125.78 лева и обща стойност на плащанията от 10188.05 лева. В изпълнителния лист от 22.12.2011 г. била описана сума от 3088.02 лева, представляваща надбавка - печалба на кредитора. Описаната надбавка по своята правна същност била договорна лихва и възниквала въз основа на сключения договор за потребителски кредит, като представлявала дължимо към кредитора възнаграждение за ползването на предоставените от него парични средства. Договорната (възнаградителната лихва) се уговоряла между страните. Ищцата и Б. постигнали съгласие относно размера й на 24.10.2008 г., със сключването на договора за кредит. По горното й твърдение имало вече произнасяне с определение № 318/05.02.2018 г. по делото, с което производството било прекратено в частта му, касаеща противоречието със закона на договора за потребителски кредит. Определението било потвърдено с определение № 295/04.04.2018 г. по ч.гр.д. 1124/2018 на СтОС. С определение № 896/30.03.2018 г., Старозагорския районен съд се произнесъл и по евентуалния иск, че ищцата не дължала по отношение на ответника, поради погасяване на вземането по давност. Производството по този евентуален иск било прекратено, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в срок. Ищцата правела възражение за изтекла погасителна давност, излагайки твърдения, че от датата на снабдяването с изпълнителен лист до образуването на изп.д. № 2353/2016 г. на Ч.Г.И., бил изтекъл предвиденият в ЗЗД срок за бездействие на кредитора. Предишният кредитор Б. изпратил молба за образуване на изп.д. до ЧСИ И. С.. Към молбата бил приложен посочения изпълнителен лист и въз основа на нея с постановление от 01.02,2012 г. било образувано изп.д. № 276/2012 г. С молбата за образуването му, на ЧСИ С. били възложени правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като Цедентът поискал извършването на справка в ТД на НАП на името на ищцата за наличието на валидно сключени трудови договори. Такива към онзи момент не били открити. На 09.10.2012 г. било изпратено искане за налагане на запор на установени МПС на името на длъжника, като потвърждението от КАТ за наложен запор пристигнало на 18.10.2012 г. На 31.10.2012 г. била насрочена дата за опис на запорираните по делото МПС-та. И на 30.04.2014 г. бил насрочен опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. Чрез тези действия били реализирани изпълнителни способи, прекъсващи погасителната давност. На 27.10.2015 г. в кантората на ЧСИ С. била входирана и молба от ответника за конституирането му като взискател по изпълнителното дело. Същата не била уважена и на 30.03.2016 г. делото по описа на ЧСИ С. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изпълнителният лист бил изтеглен от взискателя и ответникът изпратил молба за образуване на изпълнително дело от Ч.И.. На 27.07.2016 г., с постановление, било образувано изп.д. № 2353 по описа на Ч.Г.И. за 2016 г. По делото били извършени справки относно имотното състояние на ищцата и на 11.10.2016 г. била наложена възбрана в полза на ответника на имота й, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.523.126.4.55, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се в град Стара Загора, ул. "Изгрев" № 49, вх. Б, ет. 4, ап. 55, с площ: 61.25 кв.м. Така бил реализиран още един изпълнителен способ, годен да прекъсне погасителната давност. В мотивите на TP № 2/2013 ОСГТК се поставял акцент и върху молбата на взискателя, с която се искало извършване на конкретно действие в рамките на изпълнителния способ. В същата точка от диспозитива на ТР ВКС и обобщавал. Като се съобразял с изразеното в задължителната тълкувателна практика становище, стигало се до извода, че общата погасителна давност за задължението на ищцата към вето не била изтекла и направеното от ищцата възражение не следвало да бъде прието. Относно твърденията й за изтекла тригодишна давност по отношение на вземането, ъщото било изцяло неоснователно. По отношение на вземания, произтичащи от договор за кредит, важала петгодишната давност. За разлика от периодичните плащания, всяко едно от които било независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, при договора за кредит задължението било неделимо плащане. Изхождайки от това, ВКС посочвал, че уговореното връщане на сумата на погасителни вноски на определени дати не превръщало тези вноски в периодични плащания, а било само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части, като в тази връзка съдът се позовавал на аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД. В тази връзка било и Р № 261-2011-IV г.о. В този смисъл било и Р № 28-2012-III г.о. Задължението по договора за кредит било единно. Единствено изпълнението му било разсрочено по предварителен определен от страните погасителен план и погасяването на вземането на равни месечни вноски не превръщало плащането в периодично. Вземанията по договора за кредит не попадали сред изчерпателно изброените хипотези в чл. 111 ЗЗД. Приложим бил общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. Евентуално, ако съдът му възложел разноските, моли да се приложел чл. 78, ал. 5 ГПК и ако заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат било прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да го намали поради прекомерност.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата й молба в невърната й част, тъй като на тях е основала възраженията си за недължимост на отричаните с иска й вземания, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му по отношение на иска по чл. 439 ГПК, предмет на делото след частичното му прекратяване, тъй като на тях е основал претендираните от него вземания, респективно - основанията за възникването и съществуването им, и техния размер.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за потребителски кредит PLUS-01283636/24.10.2008 г.; изпълнителен лист от 22.12.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 6229/2011 г. на СтРС; съобщение по изп.д. № 20128700400276; уведомление от 02.08.2016 г. по изп.д. № 20167650402353; справка от ТР; договор за потребителски кредит PLUS-01283636/24.10.2008 г.; сертификат № PLUS-01283636/2008 г.; искане за открИ.е на разплащателна сметка и издаване на електронна дебитна банкова карта; копие на лична карта на ищцата; договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г.; приложение № 1 към него; потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД; пълномощно; обратна разписка, КАТО ОТХВЪРЛЯ В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ искането на ответника в отговора му, за приемане като писмено доказателство по делото и на представеното със същия уведомление за извършено прехвърляне на вземания, тъй като е незаверено копие, в който му вид не може да бъде прието, като годно писмено доказателство по делото.

 

ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 6229 по описа за 2011 г. на Старозагорския районен съд.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата в исковата й молба за изискване и прилагане към настоящото висящо дело на изп.д. № 2353/2016 г. на Ч.Г.И., защото няма данни последното да е приключило с влязъл в сила акт.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да представи по делото, ако желае, заверени преписи/дубликат на същото изп.д. № 2353/2016 г. на Ч.Г.И.          .

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника в отговора му за изискване и прилагане към настоящото висящо дело на изп.д. № 276/2012 г. на ЧСИ И. С. и изп.д. № 2353/2016 г. на Ч.Г.И., защото няма данни същите да са приключили с влязъл в сила акт.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да представи по делото, ако желае, заверени преписи/дубликат на същите изп.д. № 276/2012 г. на ЧСИ И. С. и изп.д. № 2353/2016 г. на Ч.Г.И..

 

ИЗДАВА на ищцата исканото с уточняващата й молба съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от Ч.Г.И. и представи по делото друго удостоверение, от което да е видно, каква е към момента на издаването му дължимата сума по изп.д. № 2353/2016 г. на Ч.Г.И. – главница, лихви, разноски, такси и други разходи, ПРИ УСЛОВИЕ, че представи по делото документ за внесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса за издаване на същото удостоверение в дължимия се съгласно чл. 23, т. 1 ТДТКССГПК размер от 5 лева.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 19.09.2018 г. от 10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: