О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч,…………...2015г.
Ловешкият окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание
на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
като
разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№195 по описа за 2015г. и за да се
произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.396 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от Н.И.И., ЕГН ********** ***, чрез адв.Н. Д., със съдебен
адрес: гр.***, ул.*** против Определение №344 от 24.03.2015г. постановено по
гр.д.№343/2015г. на Ловешкия районен съд, с което съдът на основание чл.389 от ГПК е допуснал обезпечение в полза на жалбоподателя, на предявения иск с правно
основание чл.200, ал.1 от КТ с цена 50 000 лева против „МАВРАНГЕЛИС”ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.**, ***, представлявано от
Управителя О. М., като на основание
чл.397, ал.1, т.2 от ГПК е наложил обезпечителна мярка – Запор до размера на
сумата от 15 000 лева, върху всички притежавани от ответното дружество
банкови сметка в конкретно посочени банки.
Жалбоподателят
излага, че съдът е уважил молбата им
частично, като е наложил запор до размера на сумата от 15 000 лева, а не е
уважил молбата им до пълния посочен в
нея размер от 25 000 лева. Възразява, че видно от всички приложени
документи исковата му претенция е не само вероятно основателна, но е
основателна, при което изразява опасения, че в първия момент, в който ответното
дружество получи запорните съобщения ще
се освободи от притежаваното имущество и ще трансферира парични потоци, ще
закрие банкови сметки и ще прехвърли имоти, при което за него ще се породи
затруднение да събере дължимите му суми представляващи обезщетение.
Моли
частната жалба да бъде уважена, като частично се отмени обжалваното определение
и вместо него се постанови друго, с което изцяло да се уважи молбата им за
налагане на обезпечение за сумата от 25 000 лева.
Съдът
като съобрази изложените в частната жалба доводи и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е постъпила в законоустановения срок, подадена е от лице, което е упълномощено
по надлежния ред, против съдебен акт, за които е предвидена правната възможност
да бъде обжалван, поради което е допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
Жалбоподателят
е предявил срещу „МАВРАНГЕЛИС”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, ****, представлявано от Управителя
О. М. иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ с искане ответникът да
бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лева обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания в следствие на
трудова злополука.
В хода
на производството от ищеца е постъпила молба с правно основание чл.389, ал.1 от ГПК, с искане да се допусне обезпечение поне на половината от исковата
претенция, чрез запор на сметки, по които длъжникът е титуляр, а именно в
размер на 25 000 лева. Молителят е посочил
банковите институции, в които по сметките на ответника да бъде наложен
запор. Заявено е, че ако се укаже, че по
посочените банкови сметки ответникът няма достатъчна наличност ще бъдат
посочени други обезпечителни способи.
За да
бъде допуснато обезпечение на предявения иск следва да са налице предвидените
от закона предпоставки. Това право съществува ако искът е процесуално допустим,
вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда.
Ловешкият
районен съд е допуснал обезпечение на
основание чл.389 от ГПК, като е наложил запор до размера на сумата от
15 000 лева върху притежаваните от ответното дружество банкови сметки в
посочените от молителя банки. Съдът приел, че с оглед на представените
доказателства може да се направи извод за вероятна частична основателност на
иска до размера на сумата от 15 000 лева, съставляваща част от исковата
претенция заявена в размер от 50 000 лева.
Настоящата
инстанция споделя мотивите на обжалвания съдебен акт.
Видно
от приложените към исковата молба и допълнително представени доказателства, се
установява, че към процесната дата 06.11.2013г., ищецът е полагал труд при
ответното дружество, като по време на изпълнение на трудовата му дейност е
получил увреждане – фрактура в горния край на лявата подколенница, при което
може да бъде направен обоснования извод за вероятната основателност на иска, но
не и в предявения размер. При така възприетата фактическа обстановка,
настоящата инстанция намира, че изводите който е направил Ловешкия районен съд
са правилни и законосъобразни Налице са били всички предпоставки за прилагане
на нормата на чл.389 във връзка с чл.391 от ГПК за допускане на обезпечение.
Районният съд е изложил съображения в
насока защо приема, че следва да допусне обезпечение до размера на сумата от
15 000 лева, като е наложил исканата мярка – запор върху притежавани от
ответното дружество сметки в банки. При налагане на обезпечителната мярка
следва да бъде отчетено условието, което е поставил законодателят, за да бъде
обезпечен искът до вероятно уваженият размер. Първоинстанционният съд е спазил
това условие. В конкретният случай, не е налице основание да се приеме, че
допуснатата обезпечителна мярка е недостатъчна за да гарантира бъдещото вземане
на ищеца.
При изложеното,
допуснатата обезпечителна мярка се явява адекватна на исковата претенция за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди с наложения запор до размер на
15 000 лева, при което частната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно,
потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от Н.И.И., ЕГН ********** ***,
чрез адв.Н. Д., със съдебен адрес: гр.**, ул.***против Определение №344 от
24.03.2015г. постановено по гр.д.№343/2015г. на Ловешкия районен съд, в частта
с която е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение на предявения иск за сумата
над 15 000 лева до размер на 25 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.