Решение по дело №799/2018 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 31.10.2018 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав,в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                 

                                                            председател: Михаил Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №799/ 2018 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №18-0284-001450/ 13.06.2018г., издадено от началника на РУП към ОДМВР- Стара Загора, РУ-Казанлък. Жалбоподателят останал недоволен от наложеното му наказание и моли съда да отмени горното наказателно постановление, което намира за незаконосъобразно и неправилно.  

                   Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

                   Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния акт, наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено следното:     

                   Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради което съгласно чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.       

                   Административно- наказващият орган е приел за установено, че на 18.05.2018г. около 23.35 часа в с.В., на ул. „Д.“, като неправоспособен водач, А.К.А. е управлявал собственото си МПС- лек автомобил „Волво С 40“ с рег.№ ****, в посока запад-изток, като на кръстовището с ул.„Т.“, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия/мокро пътно платно/, изгубил контрол над управляваното МПС, при което се блъснал в крайпътна канавка и настъпило ПТП с материални щети. Водачът не притежавал свидетелство за управление на МПС/неправоспособен/. Била му разяснена отговорността по чл.188,ал.1 от ЗДвП, като същия не посочил друг водач, управлявал описаното МПС.Относно възникналото събитие бил съставен протокол за ПТП бл.№1672441/19.05.2018 год. 

                   Началникът на РУП към ОДМВР- Стара Загора, РУ-Казанлък счел, че деянието не е маловажно и че жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбите на чл.20,ал.1, чл.20,ал.2 и чл.150 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185, чл.179,ал.2,пр.1 и чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му наложил административно наказание- глоба общо в размер на 400 лева.       

          Настоящият съд намира,че в хода на административно-наказателното производство, бе доказано по безспорен начин, че А.К.А. е осъществил вменените му, с АУАН и с издаденото въз основа на него наказателно постановление, нарушения на ЗДвП. Не бе представено нито едно доказателство в подкрепа на депозираната жалба срещу НП. Съдът приема твърдението на жалбоподателя,че не бил извършил нарушенията, за които е санкциониран, като голословно такова, неподкрепено от никакви доказателства, още повече, че доказването на изразено становище е задължение изцяло на този, който се позовава на него. Въпреки това обаче той не изтъква никакви доказателства в подкрепа на тази си теза, освен субективното си мнение, което не представлява нищо друго освен защитна позиция, на която същия има право, но която се явява недоказана. От друга страна актосъставителят М. в с.з. подробно преразказа фактическата обстановка, която е описал в АУАН и как персонално самия той е действал при създалата се ситуация. Предвид горното въззивният съд намира, че разглеждайки правния спор по същество следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

           Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите- страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на НП. За да предизвика целените с издаването му правни последици НП като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа изначално определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има обема на наказателното постановление, са посочени в чл.57,ал.1 от ЗАНН. Съгласно последната норма наказателното постановление следва да притежава задължителни реквизити, наличието на които са гаранция за правилно и законосъобразно ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя. В настоящия случай контролният орган, констатирайки адм.нарушение, го е описал фактически, като това описание съответства в пълен обем на законовите разпоредби, които са нарушени и по които се налагат санкции. В АУАН и НП са посочени изпълнително деяние и фактите и обстоятелствата, с които конкретно е следвало да се съобрази, но не го е сторил жалбоподателя А.. Следователно в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.  

         Предвид задължението на въззивната инстанция служебно да контролира правилността на издадените наказателни постановления чрез извършване на проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН (Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС на РБългария), предписващ освобождаване от административно-наказателна отговорност при установена маловажност на деянието, съдът констатира, че предпоставките на цитираната разпоредба не са налице. Коментираният казус не касае маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед неправоспособността на жалбоподателя и на факта, че е поставил в опасност живота и здравето на возещите се в автомобила му лица. 

         С оглед на гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 пр.I от ЗАНН съдът

Р   Е   Ш   И :

        

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №18-0284-001450/ 13.06.2018г., издадено от началника на РУП към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на А.К.А. с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание- глоба общо в размер на 400/четиристотин/ лева. 

 

                   Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                          

 

Районен съдия: