Р
Е Ш Е Н И Е
Град София, 18.04.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 2168 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 4991/12.10.2018г. на Н.И.П.
– длъжник по изпълнително дело № 655/2018 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 по
описа на КЧСИ, срещу разпореждания от 21.09.2018г., постановени от ЧСИ А., с
които са оставени без уважение молба вх. № 4705/21.09.2018г. на жалбоподателката
да бъде вдигнат наложен запор върху трудовото й възнаграждение и молба вх. №
4706/21.09.2018г. да бъде прекратено изпълнителното производство, тъй като не
била внесена авансово от взискателя такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В жалбата се
твърди, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложения запор е
незаконосъобразен, тъй като изпълнението може да бъде насочено върху насрещно
вземане на длъжника П. срещу взискателя и в случая следва да се приложи
разпоредбата на чл. 443 ГПК. Отделно се сочи, че изпълнителното производство
подлежи на прекратяване, тъй като не е внесена авансово от взискателя дължимата
дължимата такса по т. 26 от ТТЗЧСИ. Моли се съда да отмени двете разпореждания
на ЧСИ А..
Взискателят „А.Г.“
ООД е депозирал писмено възражение, с което оспорва жалбата. Поддържа, че
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която се иска
вдигане на наложения запор, тъй като обжалвания отказ в тази част не подлежи на
обжалване. По същество твърди, че искането да бъде прекратено изпълнителното
дело е неоснователно, тъй като дължимата
такса по т. 26 от ТТЗЧСИ е внесена изцяло. Моли съда да остави без уважение
жалбата, с присъждане на разноски за настоящото производство.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител А.,
с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело №
655/2108 е образувано на 04.09.2018г. по молба на взискателя „А.Г.“ ООД, въз
основа на изпълнителен лист от 06.08.2018 г. срещу длъжника Н.И.П..
По делото е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, съгласно запорно съобщение изх.
№ 10.09.2018г., връчено на третото задължено лице - Административен съд – София град, на
20.09.2018г., съгласно уведомление от 27.09.2018г.
Длъжникът П. е
депозирала възражение за прихващане вх. № 4672/19.09.2018г. до съдебния
изпълнител, с което е поискала същият да удостовери извършена компенсация с
нейно вземане срещу дружеството – взискател, предмет на изп.д. №
201228640400295 по описа на ЧСИ В.Н., с район на действие – Софийски окръжен
съд.
С молба вх. № 4705/21.09.2018г.
длъжникът П. е поискала да бъде вдигнат наложения запор върху трудовото
възнаграждение, поради наличие на нейно съдебно признато вземане по запис на
заповед срещу „А.Г.“ ООД. Посочила е в молбата, че е налице хипотезата на чл. 443, изр. 2 вр. чл. 442а,
ал. 1 ГПК.
С молба вх. №
4706/21.09.2018г. длъжникът П. е поискала производството по изпълнителното дело
да бъде прекратено, поради невнасяне на сумата 810. 49 лв. по сметка на ЧСИ, като
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С двете обжалвания
разпореждания съдебният изпълнител е оставил всяка от молбите без уважение.
Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира жалбата в частта срещу разпореждане от
21.09.2018г., с което е оставено без уважение молба вх. № 4705/21.09.2018г. на
жалбоподателката да бъде вдигнат наложен запор върху трудовото й
възнаграждение, за недопустима, по
следните съображения:
Съгласно задължителните указания в ТР №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, запорът и възбраната като
изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване, а подлежи на
обжалване само насочването на изпълнението върху запорирано имущество, когато
длъжникът се позовава на несеквестируемост. В случая не е налице такава
хиротеза.
В разпоредбата на
чл. 435, ал. 2 от ГПК законодателят изрично е посочил подлежащите на обжалване
действия на съдебния изпълнител от длъжника, както и условията, при които тези
действия могат да бъдат обжалвани. Изброяването в чл. 435 от ГПК на подлежащите
на обжалване действия е изчерпателно и поради това онези от тях, които не са
изрично посочени, не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Касае
се за императивна правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително, а
само в смисъла, който е вложен в нея.
Съгласно чл. 435,
ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.
С
оглед горното, длъжникът не може да обжалва разпореждането на ЧСИ А., с което е
отказано да бъде вдигнат запор върху трудово възнаграждение, без да се позовава
на несеквестируемост. Новосъздадената разпоредба на чл. 442а ГПК, респ. чл. 443 ГПК, на които се позовава жалбоподателката, не налагат различен извод, тъй като
също не дават правото на длъжника да обжалва откази на съдебния изпълнител за
вдигане на наложени обезпечителни мерки. Възможност за обжалване на отказа на
съдебния изпълнител да вдигне наложено обезпечение поради несъразмерност с
дълга, респ. да замени обекта на изпълнението, не е предвидена в чл. 435 от ГПК.
В останалата част
жалбата е депозирана в срока
по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима, а по
същество - неоснователна.
Разпоредбата на чл. 433 от ГПК предвижда две хипотези, в които изпълнителното
производство се прекратява поради погасяване на изпълняемото вземане.
Останалите хипотези на прекратяване не са свързани с погасяването на
изпълняемото вземане, а с настъпването на други, изрично посочени
обстоятелства. Съгласно чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява,
когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена или
квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата
по изпълнителния лист е платена, а съгласно чл. 433, ал.1, т.7 от ГПК производството се прекратява, ако бъде
представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 или 440 от ГПК.
Основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК е и констатацията на
съдебния изпълнител за наличие на компенсационни изявления на страните до
размера на по-малкото, като съдебният изпълнител има право да направи
посочената констатация.
В случая длъжника се позовава
на наличието на основание за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1,
т. 6 ГПК, поради невнесена от взискателя авансово пропорциална такса.
Оплакването е неоснователно. Съгласно указанията в т. 11 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. №
2/2013г. на ВКС, ОСГТК, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен
изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът
отговаря за тази такса. Изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на
авансово дължимата такса за него. Отделно, в разпоредбата на чл. 79 ГПК е
предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
определени случаи, които не са налице по настоящия спор.
Ето защо доводите за наличие на
основание за прекратяване на производството по чл. 433, ал.1, т. 6 ГПК са
неоснователни и недоказани. Наличието на отделно основание за прекратяване на
изпълнителното производство поради прихващане не е предмет на настоящото
производство и няма пречка да бъде констатирано от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителното производство.
Поради изложеното, жалбата в
посочената част следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.И.П. – длъжник по изпълнително дело
№ 655/2018 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 по описа на КЧСИ, срещу
Разпореждане от 21.09.2018г., с което е оставена без уважение молба вх. №
4705/21.09.2018г. на жалбоподателката да бъде вдигнат наложен запор върху
трудовото й възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.И.П. – длъжник по изпълнително дело
№ 655/2018 по описа на ЧСИ Р.А. с рег. № 848 по описа на КЧСИ, срещу
Разпореждане от 21.09.2018г., с което е оставена без уважение молбата й вх. №
4706/21.09.2018г. да бъде прекратено изпълнителното производство.
Решението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Софийски
апелативен съд в частта, с която оставя без разглеждане жалбата, в останалата
част за оставяне без уважение жалбата решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.