Решение по дело №1372/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1448
Дата: 29 август 2018 г. (в сила от 12 ноември 2018 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20183110201372
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1448/29.8.2018г.

                                   Година 2018                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На двадесет и осми август                                 Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1372  по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.А.И. с ЕГН **********       ***8-0819-000061/17.02.2018 г. на началник група към ОД МВР Варна, сектор „Пътна полиция” Варна, с което на основание чл.178е от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв..

В  жалбата до съда се моли НП да бъде  отменено като незаконосъобразно, като се излагат доводи, че мястото на което е бил паркиран автомобилът на жалбоподателката  не се явява „ тротоар” по смисъла на ДР на ЗДвП, както и че е на отстояние по-голямо от два метра от сградата на бл.1а на бул.” В. Левски”.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично, поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

         Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.

         Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

         От фактическа страна:

        С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН  с бланков номер 448573/03.02.2018 год. жалбоподателката е била санкционирана на основание чл.178Е от ЗДвП - Закон за движението по пътищата (Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места) за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП (За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, затова, че на 27.01.2018 год. в 17.30 часа като водач на собствения си автомобил Пежо 206 с рег. № ***е паркирала в гр.Варна, бул.” В. Левски” № 1а, пред вх.А върху тротоар, като мястото не е определено за паркиране от собственика на пътя или администрацията .На водача е съставен фиш № М/0672364 по чл.94,ал.3 от ЗДвП в отсъствието на водача,с който водача не е съгласен.

Акта е съставен в присъствието на нарушителката, която направила възражения при връчването му, в които отразила, че не е паркирала неправилно, тъй като мястото не е тротоар.

В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН  са депозирани възраженията  пред административнонаказващия орган, в които жалбоподателката отново  сочи, че мястото на което е паркирала не се явява тротоар по смисъла на ЗДвП.

АНО не възприел така направеното възражение и въз основа на така съставения акт АНО издал НП № 18-0819-000061/17.02.2018 г., с което на основание чл.178е от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП и наложил административно наказание глоба в размер на 50 лв..

 Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят св. В.В. потвърждава констатациите в акта за установено административно нарушение.Посочва, че на 27.01.2018 год. бил дневна смяна и началникът му дал в писмен вид сигнал на граждани, че на бул.Левски пред бл.1а на тротоара постоянно има множество паркирали автомобили, които пречели на видимостта на излизащите от ул.Бор. С колегата му Ф. отишли на място, установили четири автомобила паркирани на тротоара.По цялата дължина на отсечката нямало знак за забрана на паркирането.Направили снимки и написал четири фиша в отсъствието на водачите. Впоследствие постъпило възражение, което наложило фишовете да се отменят и да бъдат съставени АУАН.

С показанията си св.С. Ф.потвърждава показанията на св.В.. Посочва, че е очевидец на нарушението, като потвърждава,

че в сектор ПП ОД МВР Варна е била постъпила жалба за неправилно паркирали автомобили на бул.В. Левски до бл.1а, което пречело на видимостта на излизащите от ул. Бор. Автомобилите били заснети и им били съставени фишове. Тъй като двама от водачите направили възражения  им били съставени актове за установени административни нарушения.

По искане на жалбоподателката са допуснати до разпит в качеството на свидетели Т.М.и М.К..

От показанията на св.М.се установява, че същата има лек автомобил и обичайно паркира на пътното платно пред входа, в който живее. Посочва, че успоредно на пътното платно имало разположени плочки, след които имало две стъпала, водещи към тротоара за пешеходци. Ширината им е около 4-5 метра и автомобилът и бил паркиран на тези плочки, които предхождат стъпалата преди тротоара.Свидетелката твърди, че нямало нито забранителни, нито указателни табели , нито имало обособени паркоместа. Посочва, че по принцип е спирала зад входа, в затревените площи, но тъй като имало множество вандалски прояви е започнала да спира пред входа на блока си.

От показанията на св.К. се установява, че също обичайно паркира пред бл.1а, на бул.В. Левски където живеел.Там имало бивша спирка на автобус № 15,посочва, че мястото на което паркира е площадка от тротоарни плочки, което е отделено от тротоара за пешеходци със стъпала, ширината му била около два метра, като обичайно на това място паркирали всички живущи в блока и околните блокове, защото нямало къде да се спре. Посочва, че ширината на тротоара е около пет метра до входа. На въпрос на жалбоподателката посочва, че паркира на това място ото 2012 год. и никога това не е било проблем.

Съдът кредитира показанията на свидетели, като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите В., Ф., М.и К., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа  обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

         АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна,  съгласно приложената Заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на министъра на вътрешните работи,като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството- нарушител и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението.  

Според състава на съда са нарушени нормите на чл.42, т.4, предл.ІІ и чл.57, т.5, предл.ІV от ЗАНН, тъй като не са били описани според изискванията на закона обстоятелствата на нарушението. 

Съгласно нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”.

     В обжалваното НП е налично само и единствено твърдението,че водача  е паркирал  в гр.Варна, бул.Васил Левски № 1а пред вход А върху тротоара, като мястото не е определоно за паркиране от собственика на пътя или администрацията”. Това твърдение влиза в противоречие с нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП, за която се твърди че е нарушена. Нормата има две условия, осносно паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 м отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието/.

     Нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните, а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също не е забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените в нея условия.     

     Издаденото наказателно постановление не съдържа в обстоятелствената част съществени белези на наказуемо по чл.178 Е и чл.94, ал.3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци.

     Анализа на чл.94, ал.3, изр.2, вр.чл.98, ал.2, т.2 и санкцията на чл.178е ЗДвП сочат, че законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар.  

С § 6, т.6 от ДР на ЗДвП се определя, че ”тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От горното следва, че тротоарът е част от пътя, а тъй като улиците са приравнени към пътищата, следователно тротоарът е и част от самите улици. Съгласно §6, т.1 от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Същото определение може да се намери и в т.2 от ДР на Наредба на МРРБ № 1/17.01.2001 год. за организиране движението по пътищата -Път е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места.

С така посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че за да не бъде възможно преминаването по тротоарите на другите участници в движението, в случая на пешеходците, е необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., което разстояние в случая не е установено,но от представените от сектор ПП ОД МВР Варна снимков материал е видно, че автомобилите се намират на достатъчно отстояние от входа на блока и не препятстват свободното придвижване на пешеходци.

     Видно от приложеното поделото писмо от Община Варна, диреккция « инжинерна инфраструктура и благоустрояване» е, че пред блок 1 на бул.Васил Левски няма забранителни знаци относно паркирането в района.

В АУАН обаче, изобщо не е отразено дали в случая е имало определени от собственика на пътя или администрацията места за паркиране на посочената улица, какво е било разположението на паркираното МПС спрямо оста на пътя и какво е било отстоянието му от бл.1а, за да се направи извод за съставомерността на деянието по смисъла на чл.94, ал.3 от ЗДвП, тъй като, само по себе си, паркирането върху тротоар не съставлява нарушение на закона.

Поради изложеното издаденото наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно, поради допуснатите

съществени процесуални нарушения, водещи и до неправилно приложение на материалния закон.

     Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП № 18-0819-000061/17.02.2018 г. на началник група към ОД МВР Варна, сектор „Пътна полиция” Варна, с което на И.А.И. с ЕГН **********   *** на основание чл.178е от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: