Решение по дело №1325/2021 на Административен съд - Пазарджик

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 263/11.4.2022г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на девети март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Стоян Пешев	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по к.адм. дело № 1325 по описа на съда за 2021 г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Н.Н.А., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Решение № 543/05.07.2021 г., постановено по адм. дело № 288/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е отхвърлено искането на Н.Н.А., срещу незаконосъобразен отказ/бездействие на Началника на Затвора гр. Пазарджик, да изпрати негово писмо от 05.03.2021 г., адресирано до Върховен административен съд, за сметка на Затвора гр. Пазарджик, съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът се явява лично. Не възразява да бъде даден ход на делото, не прави доказателствени искания. Моли съдът да уважи жалбата му, като счита, че бездействието на началника на затвора по чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно неизпращането на писмо до ВАС, съставлява нарушение на чл. 4 от ХОПЕС. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

Ответникът – Началникът на Затвора гр. Пазарджик, чрез процесуалния представител юрк. Р. е на становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Сочи се, че за периода от 05.03.2020 г. до 18.03.2021 г. лишеният от свобода е изпратил за своя сметка множество писма от затвора до различни държавни органи и институции. Моли съда да отхвърли, като неоснователна подадената жалба и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита решението на първоинстанционния съд за валидно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в рамките на установения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане, заявено от А., да бъде осъден Началника на Затвора Пазарджик да преустанови бездействието си, произтичащо от нормативен акт, в случая чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 77, ал. 3 от ППЗИНЗС и да изпрати за сметка на Затвора негово писмо от 05.03.2021 г. до Върховен административен съд. В искането се сочи, че А. няма марка и пари в сметката си и не е успял да вземе такива от други лишени от свобода. Пред първоинстанционния съд твърди, че от 2016 г. насам нямал никакви доходи, поради което му се налагало системно да проси марки, листове, химикали и други пособия от различни лишени от свобода, както и че има наложен запор върху доходите от частен съдебен изпълнител. Счита, че отговаря на условията на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 77 ал. 3 от ППЗИНЗС.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил искането на Н.А. срещу незаконосъобразен отказ/бездействие на Началника на Затвора – Пазарджик да изпрати негово писмо от 05.03.2021 г., адресирано до ВАС, за сметка на Затвора – Пазарджик, съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС.

За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, първоинстанционният съд е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие, по смисъла на чл. 256 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тъй като разпоредбите на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 77, ал. 3 от ППЗИНЗС му вменяват такова задължение само по отношение на лишени от свобода, които нямат средства да изпращат за своя сметка кореспонденцията си. За несъмнен факт е прието, че А. е цедирал всички свои бъдещи вземания в полза на майка си, като по този начин сам се е лишил от възможността да получи плащане по два свои изпълнителни листа на значителни суми. В мотивите си административният съд правилно е приел, че дори и да се пренебрегне този факт, очевидно е, че А. има финансова възможност да изпраща за своя сметка кореспонденцията си, за което е предоставена справка от Затвора – Пазарджик. Тези данни съдът е приел, че оборват твърденията на А., че няма финансова възможност да изпрати и процесното писмо за своя сметка.

По отношение на твърденията, възведени в обстоятелствената част на исковата молба, едноличният съдебен състав е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата, при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция.

Във връзка с поддържаните касационни доводи, трябва да се съобрази, че според правилото на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, за лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода. В случая, според Началника на Затвора Пазарджик, А. разполага с възможността да заплати таксата за конкретното писмо – така, както е правил това досега.

При разглеждане на делото, първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна – без уважение.

По делото не са поискани своевременно разноски от страните, а и такива не са направени, поради което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 543 от 05.07.2021 г., постановено  по адм. дело № 288 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2021 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

                                                                                      2.