Решение по дело №2328/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260429
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20202100502328
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

IV – 280                           17.12.2020 г.***

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти  въззивен състав

На двадесет и трети ноември, две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                 мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар  ВАНЯ ДИМИТРОВА  

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 2328 по описа за 2020 година  

 

Производството по делото е образувано  по повод въззивна жалба на „Латнер Металтехник“ – ООД, със седалище и адрес на управление Австрия – 4540 Пфаркирхен – Бад Хал ул. „Мюлгруберщрасе“ № 75 – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №1516/03.07.2020г., постановено по гр.д.7850/19г. по описа на Районен съд Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на „Спартак“ - АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин” № 3,  представляван от Кирил Г. Янков, на основание чл. 286 вр. с чл.288 от ТЗ вр. с чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 258  от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 9813.60 евро – главница, предявена като частичен иск от общото вземане в размер на 26 169.60 евро, представляваща стойността на дължимото и неплатено възнаграждение за доставени и получени от ответника палети по сключен между страните рамков договор за изработка и продажба от 31.03.2011г. и съгласно издадени фактура № 14409 от 26.07.2016г. за сумата от 16 356 евро и фактура  № 14440 от 29.07.2016г. за сумата от 9813.60 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 9813.60 евро, считано от подаване на исковата молба – 19.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер от 2508 лв.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Не се оспорва факта, че страните са в трайни търговски отношения от 31.03.2011г. по договор за изработка и продажба на палети, като при всяка поръчка на ответника, ищецът изработва и продава конкретния вид и количество, при съотв. цена. Излага се подробна хронология на процесното правоотношение, досежно поръчка и изработка на 36 бр. палета и 600 кабелни скоби, които били изработени с недостатъци от ищеца. Извършва се анализ на свидетелските показания на св.Н./М., извършената съдебно – техническа експертиза, цитира се кореспонденцията между представители на страните, за да се обоснове твърдение за неправилност на решението. Според въззивника ищецът не е изпълнил задължението си по чл.260, ал.1 ЗЗД – да предупреди възложителя че проектът или материалът не е подходящ за правилното изпълнение на работата и да иска промени в проекта или материала, поради което носи отговорност за некачественото изпълнение.

Излагат се съображения досежно възражението за прихващане и се оспорват изводите на съда в тази насока. 

 

Въззиваемият „Спартак“ – АД – гр.Бургас чрез адв.З. представя отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ГПК. В него излага съображения за потвърждаване на решението.

Споделят се изводите на съда, досежно сключения между страните договор за изработка, по който ищецът е приел да изработи палети по задание на ответника. Като правилни се определят изводите на съда, основани на съдебно-техническата експертиза и гласните доказателствени средства, досежно изводите че некачественото изпълнение се дължи на неточно зададените указания и чертежи на ответника, за което ищецът е предупредил ответника, но последният е поискал продължаване на работата.  Споделят се и изводите на съда относно възражението за прихващане и се излагат съображения в тази насока.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства намира,  че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно съществуването на трайни търговски взаимоотношения между страните по делото, по силата на подписани на 31.03.2011г. общи условия на договор за изработка и продажба, за срок от една година с автоматично подновяване в случай, че никоя от страните не се противопостави писмено за това. В резултат на това, по заявка на ответника от м. март 2016г., ищецът му е изпратил оферта от 23.03.2016г. за палет PNM 00022-00-11 за 156 бр., с единична цена франко завод 248 евро, транспортни разходи за брой от 23 евро и единична цена с доставка на място в размер на 271 евро, с плащане в срок 30 дни след фактуриране, с вид на покритието- горещо поцинковане съгласно описаните чертежи от ответника. В отговор ответникът е заявил, че прави промяна на поръчката, приемайки офертата на ищеца за вече заявените 156 бр. елементи – стоманена конструкция с обща цена 42525.60 евро, добавяйки още 141 бр. елементи, с обща цена от 44358.60 лв. Установен е липсата на спор, досежно обстоятелството, че изпълнената от ищеца поръчка е изработена с дефекти, както и твърденията на ищеца, че е изпълнил точно заданието, а дефектите са вследствие на зададените от ответника условия. Установени са издадени от ищеца за заплащане от ответника фактура №14409 от 26.07.2016г. за сумата от 16356 евро за метални части 60 броя по офертата за палет PNM 00022-00-11 и  по фактура  № 14440 от 29.07.2016г. за сумата от 9813.60 евро за метални части 36 броя по оферта за палет PNM 00022-00-11 от 29.03.2016г., получени от ответника съответно на 26.07 и на 29.07.2016г. Установена е проведена между страните кореспонденция във връзка с изпълнението на договора; ицзвършена е съдебно – техническа експертиза. Поради това и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото e правилно и законосъобразно. Мотивите и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже: Нормите на чл.131-чл.133 ГПК регламентират правото, но и задължението на ответника да подаде отговор на исковата молба в едномесечен срок. В отговора ответникът следва да заяви становището си по иска – допустимост, основателност, обстоятелствата, на които се основава и да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава. Неподаването на отговор, респ. – възражения, водят до преклузия за ответника – той губи възможността да ги направи по-късно. Ето защо в настоящия случай, като не е подал в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор на исковата молба, ответникът е изгубил правото си да възрази досежно некачествено изпълнение на възложената от него поръчка, респ. – да направи възражение за намаляване на цената на изработеното, респ. – възражение за прихващане с необходимите разходи за поправката съгл. правомощията му по чл.265, ал.1 ЗЗД.

Въпреки това и при обсъждане на представените от ответника доказателства, първоинстанционния съд е достигнал до изводи, които въззивната инстанция напълно споделя, че недостатъците в изработеното се дължат на възложеното задание, за което ищецът е изпълнил задълженията си по чл.260, ал.1 ЗЗД да предупреди възложителя, а последният не е отстранил недостатъците на поръчката. Поради това некачественото изпълнение се дължи на възложеното от възложителя задание и последният няма право да претендира отбив от цената или да иска поправяне за сметка на изпълнителя.

По изложените съображения предявеният иск е основателен. Решението на Бургаския районен съд, постановено в този смисъл, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, в размер на 1440 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно представени договор и фактура.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1516/03.07.2020г., постановено по гр.д.№7850/19г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА „Латнер Металтехник“ – ООД, със седалище и адрес на управление Австрия – 4540 Пфаркирхен – Бад Хал ул. „Мюлгруберщрасе“ № 75, ДА ЗАПЛАТИ на Спартак“ - АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин” № 3,  представляван от Кирил Георгиев Янков, СУМА, в размер на 1440 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ.

 

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                    2.