О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………

гр.Плевен,  19.01.2016г.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, X граждански състав, в закрито заседание на 19.01.2016г., в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

като разгледа  докладваното от съдия ТОДОРОВА гр.дело № 109/2016г. по описа на РС-Плевен и  на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.А.Х., ЕГН**********,*** против"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи плащане на сумите 3179,29лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.12.2003г. до 30.04.2015г. и сумата от 2531,31лв. – лихва върху главницата за периода от 03.02.2004г. до 29.07.2015г. Твърди се, че сумите от 2198,35 лв. за главница и 2317,35 за лихва, начислени за периода от 01.12.2003г. до 29.07.2012г. са погасени по давност, а останалите суми от 1194,90 лв. главница и 213,96 лв. лихва за периода от 29.07.2013г. до 29.07.2015г. са недължими, като начислени неправилно.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника в който се взема становище за недопустимост на предявената претенция, тъй като между същите страни за същия предмет има влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3770/2015г. по описа на РС-Плевен. Претендира направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Към отговора са представени писмени доказателства- Молба за образуване на изпълнително дело № 5135/23.11.2015г. и Изпълнителен лист № 5705/13.11.2015г. по ч.гр.д.№ 3770/2015г. по описа на РС-Плевен. Направено е искане за прилагане на ч.гр.д.№ 3770/2015г. по описа на РС-Плевен.

Съдът след като съобрази гореизложеното, представените по делото доказателства и след служебна справка по ч.гр.д.№ 3770/2015г. по описа на РС-Плевен, намира, че предявената искова претенция е недопустима, тъй като между същите страни за същото искане има влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл.416 ГПК Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

Съгласно трайната практика на ВКС, при условие, че длъжникът не е подал възражение в срок срещу издадената заповед за изпълнение, заповедта за изпълнение придобива стабилитет, аналогичен на силата на пресъдено нещо и за длъжника не съществува друга възможност да оспори вземането на кредитора. Бездействието на длъжника, комуто е връчена заповедта за изпълнение, законът приравнява с последиците за признание на дълга. Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита. Същият по-специално не може да предяви установителен иск за съществуване на вземането по общия ред по чл. 124 от ГПК.

Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Длъжникът оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално. В общия случай, след отмяната по чл.307 ГПК се постановяване ново решение по съществото на спора, докато с иска по чл.424 ГПК се отрича съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, какъвто е настоящия случай. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се тълкува във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК. От значение в случая е и пояснението, че фактите следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК в сила от 01.03.2008г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда.

 В заключение, съдът намира, че оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението по чл.414 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК. На новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.

Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 или чл.451, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК. /Определение № 956/22.12.2010, по ч.гр.д.№886/2010 на ВКС/

Съдът намира, че наведените в исковата молба факти- изтичането на погасителна давност и неправилно начисляване на сумите касаят ликвидността и изискуемостта на вземането и навеждането им се преклудира с изтичането на срока за възражение по реда на чл.414 ГПК. Както се установи, ищеца по делото не е подал възражение. Посочените в исковата молба факти,  не представляват нито новоузнати обстоятелства, които да обосноват допустимост на исковата претенция с правно основание чл.424 ГПК, нито нововъзникнали, които да обосноват допустимост на исковата претенция по чл.439 ГПК.  Всички наведени обстоятелства е следвало да бъдат релевирани след подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, в евентуално предявен иск от ответника по делото по чл.422 ГПК.

Няма основание да бъде прието, че предявената искова претенция отговаря на характеристиките на специалния иск по чл.424, ал.1 ГПК или чл.439 ГПК, а установяване недължимост на вземането по общия исков ред – чл.124 вр. чл.147, ал.1 ЗЗД е недопустим. В този смисъл са изложени мотиви в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 924 ОТ 14.12.2010 Г. ПО Ч. Т. Д. № 826/2010 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС, които са относими към разглеждания случай, а съгласно т.16 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,  преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност.

На основание чл.78, ал.4, вр.ал.8  ГПК ответника има право на разноски и при прекратяване на делото. В срок е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв., която сума е под минималния размер съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Поради изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция е  недопустима  и по тези съображения производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба да бъде върната, на основание чл.130 ГПК

Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

                                       

            О П Р Е Д Е Л И:

 

 ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК, исковата молба на " И.А.Х., ЕГН**********,***9/ 2016 по описа на РС-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№109/2016г. по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4, вр.ал.8 ГПК, И.А.Х., ЕГН**********,*** да плати на "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, ЕИК ********* сумата от 360 лева деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Плевен в едноседмичен срок от съобщението.

 

                             Районен съдия :