№ 446
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20222120104365 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „* КВС-З” ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В.С.В., съдебен адрес: * –
адв. С. Ц., против „ТОРКРЕТ” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителите Г.Д.С. и Т.П.Д., за присъждане на следните суми: 6 000
лева – непогасена част от дължима сума по фактура № ********** от 14.07.2017 г., и 1 828,
34 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 23.06.2019 г. до 23.06.2022
г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба на 07.07.2022 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът доставя на ответника
строителни материали, като към 14.07.2017 г. е извършил доставки, за които е издадена
фактура № ********** от 14.07.2017 г. на обща стойност 17 021, 66 лева с ДДС, за
извършена доставка на 14.07.2017 г. на девет артикула, предадени с приемо-предавателен
протокол от същата дата, от която е останал неплатен остатък от 6 000 лева. Твърди се, че
фактурата е получена от представител на ответника в деня на издаването й – 14.07.2017 г.,
поради което купувачът е изпаднал в забава, считано от 29.07.2017 г. Сочи се, че длъжникът
признава вземанията в изрична молба за потвърждение на задълженията от 18.02.2022 г.
Посочва се, че към момента не е извършено плащане на дължимата по фактурата остатъчна
сума.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли за уважаването
им.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
1
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е необходимо да са налице
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно сключен договор за
търговска продажба на стоки; 2) неизпълнение на задължението на ответника да заплати
цената на доставената стока; 3) изпадане на ответника в забава.
По делото са представени писмени доказателства – подписани от представител на
ответника фактура от 14.07.3027 г., приемо-предавателен протокол от 14.07.2017 г. и
споразумение от 11.11.2022 г., от съвкупната преценка на които се установява, че по силата
на сключен между страните договор за търговска продажба ищецът „* КВС-3” ЕООД е
доставил на ответника „Торкрет” ЕООД към 14.07.2017 г. девет артикула на обща стойност
17 021, 66 лева с ДДС, за което е издадена фактура № ********** от 14.07.2017 г. на обща
стойност 17 021, 66 лева с ДДС, по която ответникът е извършил частично плащане в размер
на 11 021, 66 лева, като незаплатеният остатък възлиза в размер на 6 000 лева.
Не се твърди и не се установява към момента на приключване на съдебното дирене
по делото ответникът да е изпълнил задължението си за заплащане на дължимия остатък в
размер на 6 000 лева.
Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Ето защо ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 14-дневен срок от
получаване на фактура № ********** от 14.07.2017 г., получена от представител на
ответника на 14.07.2017 г. Исковата молба е постъпила в съда на 07.07.2022 г., но по делото
не е наведено възражение за погасителна давност за периода от 23.06.2019 г. до 06.07.2019
г., а съгласно чл. 120 ЗЗД институтът на погасителната давност не се прилага служебно. На
основание чл. 162 ГПК съдът определи, че за исковия период от 23.06.2019 г. до 23.06.2022
г. размерът на законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД възлиза на 1 828, 34 лева.
Въз основа на изложеното съдът приема, че предявените обективно съединени искове
с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са изцяло основателни,
поради което следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства
за извършването им. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 313,
13 лева, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на предявените искове.
Към момента на приключване на устните състезания по делото ищецът не е представил
посочените като приложения към исковата молба, но неприложени към нея договор за
правна защита и съдействие и фактура, от които да се установява размерът на уговореното
адвокатско възнаграждение и действителното му заплащане. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението,
като в договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Ето защо
разноски за адвокатско възнаграждение, каквито не са включени и в представения от ищеца
списък по чл. 80 ГПК, не следва да се присъждат в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТОРКРЕТ” ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
2
представлявано от управителите Г.Д.С. и Т.П.Д., да заплати на „* КВС-З” ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В.С.В., следните суми: 6
000 лева – непогасена част от дължима цена за доставени по силата на договор за търговска
продажба стоки, за което е издадена фактура № ********** от 14.07.2017 г., 1 828, 34 лева
– законна лихва за забава върху главницата за периода от 23.06.2019 г. до 23.06.2022 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба на 07.07.2022 г. до
окончателното изплащане, както и 313, 13 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3