РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 360
гр. Пловдив,
25 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и с участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, сложи за
разглеждане докладваното от съдия Георгиева КАНД № 3076 по описа на съда за 2021 година.
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Община
Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт В. П., срещу решение № 1624
от 06.10.2021 г., постановено по а.н.д № 5543 по описа за 2021 г., на Районен
съд – Пловдив, VI – ти наказателен състав, с което е
отменил наказателно постановление КТ № 625 от 18.06.2021г. на зам.- кмет
„Транспорт“ в Община Пловдив, с който на „Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Вратцата“ ****, представлявано от
управителя М.Л.Б., на основание чл.26 от Наредба за реда и условията за
издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията
на община Пловдив, е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева, за
извършено нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на
разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община
Пловдив.
Касаторът намира обжалваното решение за
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на районния съд, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
Възразява срещу констатацията на съда, че в случая са налице предпоставките за
квалифициране на деянието като „маловажен случай“. Претендира отмяна на
обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба – „Б.“ ЕООД,
чрез адв. А.С. намира касационната жалба за неоснователна и моли оспореният
съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски,
като възразява срещу размер на разноските на другата страна като прекомерни.
Представител на Окръжна прокуратура - гр.
Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Административен съд – Пловдив, Двадесет и
четвърти касационен състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност
наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
В конкретния случай ответникът по касацията е
бил санкциониран за това, че на 03.05.2021 г. около 16:45 часа в гр. Пловдив, в
СК „Отдих и култура”, зона 4 служители на Пловдивски общински инспекторат извършили
проверка на мобилно преместваемо съоръжение за продажба на храни и напитки с
площ от 5.65, стопанисвано от „Б.” ЕООД. В хода на проверката и в присъствието
на лицето служител проверяващите установили, че търговецът опериращ в обекта,
извършвал дейност, без да има разрешение за ползване на място общинска
собственост. З посочените констатации на дружеството бил съставен АУАН за
извършено нарушение по чл.4, ал.1 от НРУИРПМОСТОП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е
възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 21, ал.
1, т. 3 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на
място общинска собственост на територията на община Пловдив наложил на
нарушителя имуществена санкция в размер на 100 лева.
За да отмени процесното НП, районният съд е
приел, че към датата на проверката „Б.“ ЕООД не е имал издадено разрешение за
ползване на място общинска собственост за обект - мобилно преместваемо
съоръжение за продажба на храни и напитки с площ от 5.65, находящ се в гр.
Пловдив, в СК „Отдих и култура”, зона 4, така както повелява разпоредбата на
чл.4, ал.1 от Наредбата, като това не е спорно по делото. Съдът е приел, че в
случая неправилно е бил приложен материалният закон, в частност нормата на
чл.26 от НРУИРПМОСТОП като санкционна норма. Посочената разпоредба според
решаващият съд е субсидирана и предвижда отговорност за нарушения по Наредбата,
за които не е предвидена друга санкция. Видно от текста на АУАН и НП, жалбоподателят
е наказан за липса на разрешение за ползване на общинско
Място, като задължението за получаване на
такова разрешение е въведено в чл. 4, ал.1 от Наредбата, а редът за издаване е
в чл. 5-7 от Наредбата. От изложеното следва, че за нарушение по чл. 4, ал.1 от
Наредбата, каквато правна квалификация е приложил контролния орган, е налице
специална санкционна разпоредба, а именно тази по чл. 24, т.1 от Наредбата,
съгласно която всеки нарушител се наказва с глоба от 300 лв. до 1 000 лв. или имуществена
санкция от 500 до 1 500 лв., ако не подлежи и на по-тежко наказание, когато не
притежава валидни документи, издадени по реда на чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 1,
чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 на настоящата Наредба. Като е наложил наказание на
основание чл. 26, контролният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като не само формално е бил нарушен материалният закон, но и
съвсем реално е наложено незаконосъобразно наказание, доколкото двете норми
имат съвсем различни минимуми и максимуми. Съдът е приел още, че е налице и
нормата на чл.28 ЗАНН, като се е позовал на приложените и ангажирани от
жалбоподателя писмени доказателства се установи, че същият е имал разрешение за
ползване на обекта, което обаче е изтекло, като своевременно е подал заявление
за ново разрешение, но за него не е получил отговор от Община Пловдив по надлежния
ред. Тези обстоятелства, според съда, сами по себе си навеждат аргументи за
липса на недобросъвестно поведение от страна на търговеца, за когото се
установява и че от 12 години е изряден в отношенията си с общината, именно по
отношение на същия обект, като редовно си е заплащал таксите за него. Съдът е
направил извод, че дори и да е допуснато нарушение, същото е с толкова ниска
степен на реална обществена опасност, че не оправдава използването на
наказателна репресия спрямо дееца.
Решението е правилно.
Настоящата касационна инстанция намира, че районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви относно спорните обстоятелства,
обсъдил е доказателствата и е преценил фактите по тях поотделно и в тяхната
съвкупност. Така въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
По отношение на възраженията на съществено
процесуално нарушение и неправилно приложената разпоредба на чл.26 т сочената
наредба е налице трайна практика на съда
в тази насока, поради което съдът се позовава изцяло на мотивите на съдебното
решение на въззивната инстанция, които не следва де преповтаря.
Относно прилагането на института на
маловажност, съгласно ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия
орган за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За органа съществува
императивното задължение винаги преди да издаде наказателно постановление да
извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице условията за това – да го
приложи, а за съда, осъществяващ контрол за законосъобразност на издаденото
вече наказателно постановление – задължението да извърши преценка и на това
основание като част от цялостната проверка за законосъобразност, като при
констатиране на маловажно нарушение следва да отмени постановлението дори само
на това основание.
За да се прецени степента на обществена
опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или
може да окаже спрямо обекта на посегателство. За нуждите на тази преценка
следва да бъдат претеглени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с
оглед отличаването на конкретното деяние от типичните нарушения от същия вид.
Такава проверка от районния съд е извършена. Обстоятелството, че нарушителят е
притежавал разрешение за ползване на място общинска собственост и е подал
заявление за издаване на ново разрешение преди изтичане на срока на действие на
предходното, без съмнение разкриват поведение, което е насочено към спазване на
установения разрешителен режим. Това обстоятелство е смекчаващо и откроява
процесното деяние от типичните случаи на нарушения от този вид. Друго
смекчаващо обстоятелство се явява и създалото се за нарушителя обосновано
правно очакване за позитивно произнасяне на административния орган по
заявлението му, предвид предходното многократно издаване на разрешения за
ползване на общински терен за разполагане на същия търговски обект. В случая
безспорно административният орган не е предприел нужните действия, за да сведе
своевременно до знанието на заявителя позицията си, че искането му не може да
бъде разгледано. В този смисъл напълно обосновани и законосъобразни са направените
изводи на районния съд за това, че конкретното деяние разкрива белезите на
маловажен случай с явно незначителна степен на обществена опасност по смисъла
на чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.
Предвид изложеното, настоящата инстанция
намира, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на делото на ответника по
касацията следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се установяват
в размер на 300 лева за адвокатска защита, съгласно представения списък с
разноски.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХXVI
състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1624 от 06.10.2021 г., постановено
по а.н.д № 5543 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, VI – ти
наказателен състав.
ОСЪЖДА Община Пловдив да
заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.
„Вратцата“ ****, представлявано от управителя - М.Л.Б., сумата от 300 (триста) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.