Решение по дело №4683/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1411
Дата: 27 август 2015 г.
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20131100904683
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 август 2013 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 27.08.2015 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година, в следния състав                                                            

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Ц.П.,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4683 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на С.Б. ЕАД, ЕИК ********, за откриване на производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици, по отношение на ответника С.Ц.К. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***16, представлявано от управителя М.Ф.С., поради неплатежоспособност. Направено е искане по чл. 630, ал. 2 от ТЗ за постановяване на прекратяване дейността на предприятието на ответника и обявяването му в несъстоятелност, едновременно с решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество по Договор за банков кредит № 912/16.08.2007 г. и Анекс № 1/04.02.2010 г. към него. Твърди, че последното плащане по кредита, извършено от ответника, е на 21.07.2010 г. С решение на банката от 29.07.2011 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а част от вземанията са съдебно присъдени. Общият размер на задълженията на ответника, вкл. главница, договорни лихви, наказателни лихви, дължими комисионни, такса за ангажимент, разноски, възлизали на 7 386 808,38 евро към 30.07.2013 г. Молителят твърди също, че ответникът не развива търговска дейност, не публикува отчети за дейността си и състоянието на неплатежоспособност е трайно. Сочи като начална дата на неплатежоспособността 21.08.2010 г. – датата, на която вземането за плащане на задълженията за лихва по Анекс № 1/04.02.2010 г. е станало изискуемо.

Ответникът не подава отговор на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

По делото са представени от молителя, неоспорени от ответника и приети като доказателства, Договор за банков кредит № 912/16.08.2007 г. и Анекс № 1/04.02.2010 г. към него, сключени между С.Б. ЕАД като кредитор и ответника С.Ц.К. ООД като кредитополучател. По силата на договора за кредит банката молител предоставя на ответника кредит в общ размер на 18млн. евро, за инвестиционни нужди, а именно: за рефинансиране на ползван от Райфайзенбанк АД кредит до 4 млн. евро, както и за инвестиционни средства за заплащане изработването на архитектурни проекти и всички разходи, свързани с това, изграждане на част от комплекс с голф в недвижими имоти, находящи се в землището на с. Кътина и с. Курило, район Нови Искър.

В чл. 3.1. от договора за кредит е прието, че усвояването на средствата по разрешения кредит се извършва до 16.08.2009 г., като сумата от 4 млн. евро се усвоява след учредяване на договорените обезпечения, представяне на банкова референция от Райфайзенбанк АД и заплащане от кредитополучателя на дължимите такси и комисионни, а последващите усвоявания по кредита до общия разрешен размер от 18 млн. евро се допускат след представяне на разходно-оправдателни документи за всяко едно плащане, извършено със средства на одобрения кредит.

Съгласно чл. 4.2. от договора, крайният срок за издължаване на кредита е 20.07.2017 г.

На 04.02.2010 г. страните подписват Анекс № 1 към договора за банков кредит, като в чл. 6 от него договарят, че размерът на дължимата от кредитополучателя лихва е фиксиран лихвен процент в размер на 6,67% годишно и че лихвата се дължи и заплаща ежемесечно на 20-то число.

Ответникът не оспорва твърдението на молителя, че на 29.07.2011 г.кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер.

По делото е представено извлечение от счетоводните книги на молителя С.Б. ЕАД, в което е посочено, че задълженията на кредитополучателя-ответник по договора за кредит към 30.07.2013 г. са в общ размер на 7 386 808,38 евро.

Представени са също заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по гр.д. № 39485/2011 г. на Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 28 състав, като С.Ц.К. ООД е осъдено да заплати на С.Б. ЕАД сумата от 54 918,16 евро – договорна лихва за периода 21.08.2010 г. – 20.12.2010 г., сумата от 954 760,82 евро - наказателна лихва за периода 21.08.2010 г. – 16.09.2011 г., 18 943,11 евро – такси и комисионни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 40 236,20 лева – разноски за държавна такса и сумата от 20 568,10 лева – разноски за процесуално представителство.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Служба по вписванията – София за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на С.Ц.К. ООД. Изискана е справка от СДВР – Отдел Пътна полиция, от която е видно, че на името на ответното дружество няма данни за регистрирани пътни превозни средства. От НАП е постъпила информация, че на ответното дружество няма наложени обезпечителни мерки и започнало принудително изпълнение срещу него по реда на ДОПК и ДПК (отм.).

По делото са представени от ответника ГФО за периода от 2008г. до 2013 г. вкл., както и инвентарен опис /с дата на отпечатване – 08.04.2014 г./.

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника, по делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Я.Д., като вещото лице е анализирало периода 2006 г. – 2013 г. вкл. Вещото лице е дало заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружествотоКонстатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,46 за 2006 г., 4,06 за 2007 г., 1,230 за 2008 г., 1,220 за 2009 г., 0,117 за 2010 г., 0,071 за 2011 г., 0,064 за 2012 г., 0,056 за 2013 г. Вещото лице е посочило, че след 2010 г. коефициентът за обща ликвидност е под приемливата стойност от единица, което показва, че дружеството с наличните си краткотрайни активи не е можело да покрива текущите си задължения.

Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,046 за 2006 г., 4,06 за 2007 г., 1,23 за 2008 г., 1,22 за 2009 г., 0,12 за 2010 г. , 0,07 за 2011 г., 0,06 за 2012 г., 0,06 за 2013 г. Вещото лице заключава, че за 2006 г. и за периода 2010 – 2013 г. коефициентът за бърза ликвидност е под препоръчителните стойности.

Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период тези показатели са със следните стойности: 0,46 за 2006 г., 1,48 за 2007 г., 0,04 за 2008 г., 0,06 за 2009 г., 0,004 за 2010 г., 0,002 за 2011 г., 0,002 за 2012 г., 0,002 за 2013 г. От стойностите на тези коефициенти вещото лице заключава, че ответното дружество има сериозни заключения.

Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения (с препоръчителна стойност от 0,33). Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,54 за 2006 г., 0,27 за 2007 г., 0,18 за 2008 г., 0,13 за 2009 г., -0,003 за 2010 г. , -0,33 за 2011 г., -0,419 за 2012 г., -0,481 за 2013 г. Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 1,862 за 2006 г., 3,648 за 2007 г., 5,576 за 2008 г., 7,418 за 2009 г., -323,1 за 2010 г. , -3,00 за 2011 г., -2,389 за 2012 г., -2,078 за 2013 г. Въз основа на изчисленията на коефициента на финансова автономност и на задлъжнялост, вещото лице прави извод, че през последните четири години от изследвания период ответното дружество е декапитализирано и е изцяло зависимо от кредиторите си.

Показателите за рентабилност показват способността на дружеството да възстановява направените разходи и да реализира чист доход под формата на печалба, т.е. определят степента на доходност на капитала. В случая коефициентът на рентабилност на приходи от продажби и коефициентът за ренталибност на собствения капитал са отрицателни величини, от което вещото лице заключава, че дружеството е работило изцяло на загуба. Коефициентът на рентабилност на привлечения капитал също е отрацателна величина и вещото лице прави извод, че ответното дружество е изразходвало привлечения капитал и е работило нерентабилно.

Вещото лице при направения финансов анализ заключава, че ответното дружество има сериозни проблеми с погасяването на краткосроччните си задължения с краткотрайните активи, особено след 2010 г. Дружеството приключва изследваните финансови години със загуба. Експертизата приема, че ответното дружество се намира в състояние на трайна невъзможност да покрие краткосрочните си задължения с кратоктрайните си активи от 21.07.2010 г., когато е извършено последното плащане на задължение по лихви в размер на 21 579,36 лева по отпуснатия от банката-молител кредит.

 Вещото лице установява, че съгласно счетоводните записвания на молителя С.Б. ЕАД по Договор за банков кредит № 912/16.08.2007 г. и Анекс № 1/04.02.2010 г., към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ задълженията на ответника С.Ц.К. ООД към банката са в размер на 7 386 808,38 евро, от които: 4 519 542 евро – главница, 66 165,78 евро – договорна лихва за периода от 21.08.2010 г. до 20.12.2010 г. вкл., 2 635 814,59 евро – наказателна лихва за периода от 21.08.2010 г. до 20.12.2010 г. вкл., 18 943,11 евро – присъден комисион по т. 4.11 от договора за банков кредит, 60 804,30 лева – присъдени разноски по изпълнителен лист от 29.09.2011 г., 41 540,82 евро - присъден комисион по т. 4.11 от договора за банков кредит, 38 708,80 лева – разноски по изпълнително дело.  Съгласно предоставения от ответника списък на кредиторите на дружеството към 30.06.2013 г., вещото лице посочва, че задълженията към банката са в размер на 10 321 435,93 лева, като няма начислени лихви и неустойки.

            По делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й. по допълнителни задачи, поставени от молителя, които касаят установяване на задълженията на ответника към негови кредитори и подадените данни към НАП /ГДД и ГФО/.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от кредитор, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът С.Ц.К. ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания.

Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки, изброени в чл.1 ал.1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.

При установената фактическа обстановка, съдът намира, че вземанията на молителя С.Б. ЕАД към ответното дружество произтичат от търговска сделка – банков кредит по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Вземанията не се оспорват от ответното дружество, като част от тях са присъдени по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по гр.д. № 39485/2011 г. на Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 28 състав. С оглед на това съдът приема, че е налице активна процесуална легитимация на молителя като кредитори на ответника по търговска сделка да подаде молба по чл. 625 от ТЗ за откриване на поризводство по несъстоятелност за дружеството.

Съдът кредитира изводите на вещото лице, направени въз основа на отразеното в експертизата, че през анализирания период ответното дружесво не може да погасява краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. От изчислените от вещото лице финансови показатели се установява, че след 2010 г. ответното дружество изпада в голяма зависимост от кредиторите си и е декапитализирано. То е изразходвало привлечения капитал и е работило нерентабилно.

В разглеждания случай безспорно се установява от събраните доказателства, че ответникът има изискуеми парични задължения, които не е платило. В тежест на ответника е да докаже, че не е спрял плащанията към кредитори, което не е сторено в производството. С оглед на това съдът приема констатираното от вещото лице в експертизата, че длъжникът е спрял плащанията, считано от 21.07.2010 г., когато е извършено последното плащане на задължение по лихви в размер на 21 579,36 лева по отпуснатия от банката-молител кредит.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). По делото не се установи плащане на изискуеми задължения на дружеството, никакви плащания по търговски сделки след 2010 г. и/или плащания на възнаграждения на назначени служители в дружеството. Съгласно заключението на вещото лице Д. и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът пнамира, че през изследвания период ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.

Ответникът не оспорва състоянието на неплатежоспособност, като на съда е служебно известно, че същият е подал молба по чл. 625 от ТЗ, въз основа на която е образувано т.д. № 4254/2013 г. на СГС, ТО, VІ-8 състав. Ответното дружество признава, че е неплатежоспособно и дори свързадължено с молба, представена в проведеното на 17.06.2014 г. съдебно заседание /стр. 178 от настоящото дело/.

По изложените съображения, съдът намира за доказано, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения по търговски сделки.

След съвкупен анализ на посочените по-горе доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на ответното дружество. Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съдът приема, че след 2010 г. ответното дружество е в нестабилно финансово състояние, силно зависимо от кредиторите си, с текущи задължения, които не са обезпечени с краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат погасени в срок. Установените неплатени задължения на дружеството към финансови предприятия и към доставчици, т.е. свързани с търговската му дейност, съдът намира, че водят до обективното състояние на ответното дружество да не може да погасява задълженията си, и то вече с необратим характер. По данните от делото в това състояние дружеството е изпаднало през м. август 2010 г., след като не е заплатило изискуемите си задължения за лихва по Анекс № 1/04.02.2010 г. към Договора за банков кредит № 912/16.08.2007 г. в предвидения срок до 20.08.2010 г. /чл. 6 от Анекс № 1/. Т.е. от 21.08.2010 г. ответното дружество е изпаднало в забава и не се доказа да е извършвало плащания на свои изискуеми задължения по търговски сделки след тази дата. По изложените съображения, като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 21.08.2010 г.

При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на С.Ц.К. ООД, поради неплатежоспособност.

Едновременно с постановяването на решението  следва да бъдат и допуснати и предвидените в разпоредбата на чл. 630, ал. 1, т. 4 от ТЗ обезпечителни мерки - общи запор възбрана върху цялото имущество на длъжника.

 

Съдът намира, че искането на молителя за обявяването на длъжника в несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му, едновременно с откриване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ, остана недоказано. Не се установи от молителя по делото, че продължаването на дейността на ответното дружество би увредило масата на несъстоятелността, поради което съдът следва да остави без уважение искането на молителя в тази част.

 

Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. За временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Р.П.Т., с адрес: ***, офис 6, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. На временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.

При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 06.10.2015 г. от 10.30 часа, което ще се проведе в  Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. Витоша № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на молителя сторените по делото разноски в общ размер на 2 050 лева, от които 250 лева – държавна такса и 1 800 лева – депозити за вещи лица.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 вр. с чл. 608 от ТЗ, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на  С.Ц.К. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Ф.С., и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 21.08.2010 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника С.Ц.К. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Ф.С..

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника С.Ц.К. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Ф.С.. 

НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Р.П.Т., с адрес: ***, офис *, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Р.П.Т. в размер на 1 000 (хиляда) лева месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.

ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на С.Ц.К. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, което следва да се проведе на 06.10.2015 г. от 10,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. Витоша № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:

1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.

2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.

3. Избор на комитет на кредиторите.

ОТХВЪРЛЯ искането на молителя - С.Б. ЕАД, за откриване на производство по несъстоятелност на С.Ц.К. ООД и обявяването му в несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Ц.К. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Ф.С., да заплати на С.Б. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2 050 (две хиляди и петдесет) лева - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.

Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :