№ 352
гр. Б., 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20251200500589 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№7899/28.03.2025г. е подадена от Б. Е.
Ц., чрез адв. Д. М., против Решение № 104 от 19.02.2025 г. по гр.д. № 1893/2024г. по описа
на РС – гр.Благоевград. Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.
260 и чл. 261 от ГПК. Прави се оплакване, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Прави се искане решението на районния съд да бъде отменено и да бъде
постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск. С жалбата се претендират и
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна по жалбата е депозирала отговор, с който се
оспорва жалбата.
Благоевградският окръжен съд, след обсъждане на доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото, намира следното:
Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по искова молба подадена от Б.
Е. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ***, чрез пълномощник адвокат Д. М. М.,
против „Изи финанс" ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, *,
представлявано от Б. И. Н.. С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което :
- да бъде прогласена нищожност на договор за потребителски кредит № *, сключен между Б.
Е. Ц. с ЕГН: ********** и „Изи финанс" ЕООД, с ЕИК: *, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19
ЗПК; -при евентуалност - при неуважаване на предявения главен иск се иска да бъде
прогласена нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за паричен заем № *, сключен
между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „Изи фпнамс’ ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., **** представлявано от Б. И. Н., предвиждаща заплащането на
1
неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК,
както и по чл. 143, ал.1 от 3ПК.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, след анализа на които РС е счел
предявената искова претенция за неоснователна.
За да отхвърли предявения иск Районен съд Благоевград е приел, че не са доказани
предпоставките за уважаване на предявените искови претенции, а именно не е доказано
сключването на Договор за потребителски кредит № * от 09.06.2023 година между „Изи
Финанс“ ООД и Б. Е. Ц., както и не е доказано неговото съдържание, за да се прецени респ.
и нищожността на този договор, респ. клауза от договора.
При така установеното от РС, БлОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от
надлежна страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
По предметните предели на въззивната проверка: Въззивната жалба е бланкетна не съдържа
конкретни оплаквания. В действащия ГПК характерът на производството пред въззивната
инстанция е такова като пред съд по същество, но при ограничен въззив. Съгласно чл.260,
т.3 ГПК въззивната жалба съдържа "указание в какво се състои порочността на обжалваното
решение". По аргумент от чл.262, ал.1 ГПК въззивната жалба не се оставя без движение
/респ. не се връща/, ако не съдържа указание за порочността на първоинстанционното
решение по чл.260, т.3 ГПК. На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По
останалите въпроси /т. е. - по правилността/, той е ограничен от посоченото в жалбата. От
това следва извода, че при въззивното обжалване по действащия ГПК порокът следва да е
указан чрез посочване в какво се изразява, за да се извърши от въззивният съд проверка за
правилността на първоинстанционното решение до посоченото. За това ако жалбата е
бланкетна , няма конкретно оплакване ефектът на обжалваното решение се запазва. Ако не
съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционното решение, жалбата е
допустима и се разглежда, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по
съществото на спора и по правилността на първоинстанционното решение, а следва да го
потвърди /чл. 271 и чл.272 ГПК/. В този смисъл са решение по гр. д. № 759/09 г. на ВКС, IV
г. о., по чл.290 ГПК; Решение № 670 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г., III г. о.,
ГК, по чл.290 ГПК/.
За пълнота на изложението съдът приема и следното: Единственото, което се твърди в
бланкетната възззивна жалба е, съобразно справка от БНБ категорично се доказвало
сключването на договор за потребителски кредит от разстояние, който не се намира в
държане на ищеца-въззвник и РС вместо да отмени задължението на ответното дружество
по чл. 190 ГПК е следвало да приложи санкционните последици на чл. 161 ГПК и да назначи
ССчЕ.
Ищецът твърди, че на 09.06.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит от разстояние № *, като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в
размер на 700 лева, а размерът на погасителния план е 210 дни, с годишната лихва - 40,15%,
а ГПР - 48,44%, като размерът на общата сума възлиза в размер на 792,40 лева.
Няма обаче безспорни доказателства, че между страните е бил сключен сочения в исковата
молба договор за потребителски кредит № */09.06.2023г., с посочените в него параметри, по
реда на ЗПФУР. Според чл. 6 от ЗПФУР „Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.“. Нито
разпоредбите на посочения закон, нито други от позитивното право, имащи отношение към
съвременните средства за комуникация, изключват приложението на чл. 14 от ЗЗД –
„Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.“
2
Така чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР постановява, че „…при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е …. получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор.“. За електроните изявления, каквито се твърдят, приложение намира ЗЕДЕП. По
делото от страна на ищеца към исковата молба е представено единствено Приложение № 2
към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит – Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. Няма каквито и да е други
доказателства за това ответника да е изпращал електронни изявления до ищеца, още по
малко такива изразяващи съгласие за сключване на предложен договор за кредит. При
условие, че те ако съществуваха, щяха да се считат изпратени съобразно чл. 9 ЗЕДЕП, при
постъпване в електронната система на ищеца, доказателствената му пасивност за
установяването им, въпреки съответните указания, е обяснима единствено с
несъществуването им.
Няма спор по това, че доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена от РС и
съобразно същата в тежест на ищеца по главния и евентуалния иск е да докаже твърдението
си за сключен между страните договор с посоченото съдържание, че договора, респ.
посочените в исковата молба клаузи от Договора, сключен между страните, са нищожни на
посочените основания. Посочените, не са налице, в настоящия случай – няма доказателства
за сключване на договор за потребителски кредит. По силата на ЗПФУР ищецът е могъл да
извърши запис на изявлението-съгласие, въвеждане на номера на договора от ответника по
електронен път, в създаден именно от него профил на сайт поддържан от
ищеца, съответно да докаже извършването му със самия запис. При липсата му, не може да
се приеме за установено, че ответникът е изразил съгласие за сключване на договор. Така,
липсва валидно правоотношение между страните и предявените искове за изпълнение на
задължения произтичащи от него, следва да се отхвърлят като неоснователни. Приобщеното
и представено Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителските кредити с
посочени в същите параметри, не представлява доказателство, че е налице сключен договор
за кредит, а е единствено преддоговорна информация. А от представената справка на БНБ не
става ясно какви са параметрите на този договор.
Не се констатират процесуални нарушения от първата инстанция при разглеждане на делото,
като БлОС изрично посочва, че правилно РС е отменил свое определение, с което е задължил
на основание чл.190 от ГПК ответника да представи по делото копие на договор за
потребителски кредит № * от 09.06.2023 година, погасителен план и стандартен европейски
формуляр. И това е така, тъй като дружеството-ответник поддържа, че не е сключило
договор с ищеца и се оспорва сключването на такъв, съответно оспорва съществуването му,
поради което не може и да бъде задължен да го представи. По сходни аргументи правилно е
отхвърлено като неоснователно искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към
спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на всички
направени от ищеца възражения. Обсъдил е в съвкупност събраните по делото
доказателства и въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че
предявения иск е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от
настоящата инстанция. Според чл. 269 изр. 2 ГПК - по останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. Наведените във въззивната жалба оплаквания досежно
неправилност на решението, изразяваща се в неговата незаконосъобразност, са бланкетни,
общи и не съдържат конкретни доводи, по които въззивният съд да се произнесе. Доколкото
такива липсват, а и няма основание да се направи констатация за нарушена императивна
правна норма, то и по-задълбочено обсъждане на правилността на решението не се следва.
Поради гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваното решение –
валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Поради
3
неоснователността на жалбата не се дължат съдебни разноски на жалбоподателя. Такива
обече следва да се присъдят, предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, на
въззиваемата страна в размер на 150,00лв.-юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед размера на обжалваемия интерес.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 104 от 19.02.2025 г. по гр.д. № 1893/2024г. по описа на РС –
гр.Благоевград.
ОСЪЖДА Б. Е. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ***, с пълномощник адвокат
Д. М. М. да заплати на „Изи финанс" ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ****, представлявано от Б. И. Н., сумата от 150, 00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4