Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1013 10.04.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На единадесети март Година 2020
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 7790
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявения от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД против К.Ж.Б. иск за приемане за установено, че ответницата
дължи на ищеца суми, представляващи неплатени задължения по сключен между нея и
„ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД Договор за потребителски кредит №
*********/05.02.2014 г., вземанията по който са били цедирани на ищеца, а
именно: 395,92 лв. – главница, 129,66 лв. – договорна
възнаградителна лихва, дължима за периода 16.03.2014 г. – 03.04.2015 г., 38,59
лв. – лихва за забава, дължима за периода 17.03.2014 г. – 19.04.2018 г., 267,13
лв. – такси за периода 16.03.2014 г. – 03.04.2015 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3233/2018 г. по описа на БРС. Претендира се и
присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в
исковото производство. Ищецът твърди, че по силата на горепосочения договор за
потребителски кредит „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД е предоставило на ответницата Б. кредит в
размер на 400 лв., при дължима фиксирана лихва в размер на 144,69 лв. и такси в
общ размер от 292,52 лв., от които 20 лв. за оценка на досието на клиента,
73,32 лв. за администриране на кредита и 199,20 лв. за предоставяне на услугата
„Домашно посещение”. Твърди също така, че сумата по кредита е била усвоена
изцяло от ответницата, като тя е следвало да я върне на 60 седмични вноски, но
не е изпълнила задължението си, като е допуснала първо просрочие по кредита на
16.03.2014 г., а на 03.04.2015 г. е настъпил и крайният срок за изпълнение на
задълженията й по договора, с което всички непогасени вземания на кредитора са
станали изискуеми. На следващо място се твърди, че на 28.03.2016 г. между
„ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД е бил сключен
Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който кредиторът е прехвърлил
на ищеца вземанията си по горепосочения договор за кредит, за което на
ответницата е било изпратено писмено уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката
е била върната в цялост, поради което следва да се приеме, че уведомлението за
цесията й е връчено в хода на настоящото производство. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с писмени молби е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
като същият е допустим.
Ответницата не е подала отговор на
исковата молба и не е изразила становище по иска. Същата не се е явила в
съдебно заседание, редовно призована, не е ангажирала доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 3233/2018 г. по описа на БРС, с издадената по това
дело Заповед № 1595/08.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК е разпоредено длъжникът К.Ж.Б. да заплати на кредитора „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД сумата от 395,92 лв., представляваща главница, дължима по
договор за паричен заем № *********/05.02.2014 г., сключен между нея и „Провидент
Файненшъл България” ООД, сумата от 129,66 лв. – договорна лихва за периода 16.03.2014
г. – 03.04.2015 г., сумата от 38,59 лв. – мораторна лихва за забава за периода
17.03.2014 г. – 19.04.2018 г., сумата от 267,13 лв. – такси по договора за
периода 16.03.2014 г. – 03.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 75 лв. В законоустановения срок
длъжникът Б. е подала възражение, в което твърди, че не дължи присъдените суми,
тъй като е погасила заема през м. декември 2014 г. чрез плащане на сумата от
355 лв. към кредитен консултант на дружеството-кредитор, който е посещавал дома
й. С оглед на така подаденото възражение, с разпореждане от 11.09.2018 г.
заповедният съд е указал на заявителя възможността в 1-месечен срок да предяви
иск за установяване на вземането си, в изпълнение на което е предявен настоящият
иск.
По
делото е представено копие на Договор за потребителски
кредит № *********/05.02.2014 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и К.Ж.Б., съгласно който дружеството е предоставило на
ответницата потребителски кредит за лични нужди при следните условия: размер на
кредита (главница) - 400 лв., такса за оценка на досие – 20 лв., общ размер на
фиксираната лихва – 144,69 лв., представляваща 56 % годишно, такса за администриране
на кредита – 73,32 лв., или общо разходи в размер на 238,01 лв., равняващи се
на 138,40 % ГПР. В договора също така е посочено, че клиентът е избрал да му
бъде предоставена допълнителната услуга „Домашно посещение”, представляваща
домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските
по кредита, за което дължи такса в размер на 199,20 лв., след което общо
дължимата сума възлиза на 837,21 лв., като същата е следвало да бъде върната на
60 седмични погасителни вноски, 59 от които в размер на 13,96 лв. и последно
плащане в размер на 13,57 лв. Посочено е, че седмичните плащания се дължат във
вторник, като падежът на първото плащане е на 12.02.2014 г., но по делото не е
представен погасителен план към договора.
В чл. 27 на
договора е посочено, че с подписването му клиентът потвърждава, че е получил
пълния размер на предоставения му кредит.
Договорът е
подписан от двете страни по него, като автентичността на подписите не е
оспорена. Видно е обаче, че размерът на шрифта, на който е съставен договора, е
по-малък от 12.
По делото е представено копие на Договор
за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., сключен между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ООД (цедент) и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД (цесионер), с който цедентът
се е задължил да прехвърли на цесионера свои вземания от длъжници, произтичащи
от договори за потребителски кредити, които са подробно индивидуализирани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, срещу заплащане от
страна на цесионера на посочена в договора цена.
В чл. 3 (1)
на договора за цесия е посочено, че цедентът прехвърля на цесионера, считано от
датата на прехвърлянето, всички вземания, посочени в Приложение № 1 към
договора, а цесионерът приема прехвърлянето, като съгласно чл. 1, ал. 2, т 4 от
договора „дата на прехвърляне” означава датата на получаването от цедента на
пълната сума на покупната цена.
Представено е
и копие на Приложение № 1 към гореописания договор за прехвърляне на вземания,
в което фигурира вземане по договор № *********
от 05.02.2014 г., сключен с клиента К.Ж.Б., с дължима сума към 17.03.2016 г. в
размер на 792,71 лв. Така извършената цесия на описаните в Приложение № 1
вземания е потвърдена от цедента с нарочно писмено потвърждение, препис от
което е приложен по делото.
Видно от
приложеното пълномощно от 05.04.2016 г., цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми от негово име длъжниците за сключения между тях на 21.03.2016 г.
договор за прехвърляне на вземания.
Представено е
и копие на адресирано до К.Ж.Б. уведомление за извършеното прехвърляне на
вземания, но липсват твърдения и доказателства то да е било получено от нея
преди образуване на настоящото производство.
По делото е
представена справка-извлечение от системата на „Файненшъл България” ЕООД
(настоящо наименование на „Провидент Файненшъл България” ООД) по Договор за
паричен заем № *********/ 05.02.2014 г. със заемател К.Ж.Б., съгласно която по
договора са били заплатени общо 44,50 лв. чрез пет плащания на различни суми,
извършени през периода 11.02.2014 г. – 16.03.2014 г.
По делото е
назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че последната погасителна вноска по кредита е направена на
16.03.2014 г., като са постъпили плащания в общ размер от 44,50 лв.,
разпределени както следва: 4,08 лв. за главницата, 15,03 лв. за договорната
лихва и 25,39 лв. за такси. Според вещото лице, по договора за кредит са останали
непогасени следните задължения: 395,92 лв. – главница, 129,66 лв. – договорна
лихва за периода 16.03.2014 г. – 03.04.2015 г., 38,59 лв. – мораторна лихва за
периода 17.03.2014 г. – 19.04.2018 г. и 267,13 лв. – такси по договора за
периода 16.03.2014 г. – 03.04.2015 г. Така изготвената и приета по делото
експертиза не е била оспорена от страните.
При така
ангажираните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен по следните съображения:
Съгласно чл. 10,
ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички негови елементи следва да бъдат представени
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. В случая е видно, че текстът на договора и условията по
него са изписани на шрифт, който е по-малък от 12, т.е. не е спазено едно от
императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно формата на договора за
потребителски кредит.
На следващо място
съдът намира, че в случая е допуснато и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Както бе
посочено по-горе в решението, в случая не се доказа да е бил изготвен
погасителен план към процесния договор за потребителски кредит – нито като част
от съдържанието на договора, нито като приложение към него.
С оглед на гореизложеното
и тъй като съгласно чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, а в случая се констатира неспазване на
част от тези изисквания (на чл. 11, ал. 1 и на чл. 12, ал. 1, т. 11), съдът
намира, че процесният договор е недействителен и
на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят следва
да върне на кредитора само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или
други разходи по кредита.
За пълнота следва да се посочи , че в случая е налице и друго основание за
недължимост на претендираната възнаградителна лихва, а именно поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като тази лихва е уговорена в размер на
56 % годишно, а трайната съдебна практика приема,
че когато задължението не е обезпечено (какъвто е настоящия случай), на добрите нрави
противоречи уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
който е в размер на 10 %. В случая възнаградителната лихва надхвърля над пет
пъти размера на законната лихва, поради което съдът намира, че тази клауза на
договора за потребителски кредит е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
съответно възнаградителната лихва не се дължи и на това основание.
В
случая чистата стойност на кредита възлиза на 400 лв., от която сума следва да
се приспаднат само установените от експертизата плащания по договора за кредит,
които са в общ размер от 44,50 лв., тъй като ответницата не доказа изложените
във възражението си твърдения, че е платила на кредитора сумата от 355 лв. Ето
защо следва да се приеме, че към момента непогасената главница по договора за
кредит е в размер на 355,50 лв. (400 лв. – 44,50 лв.), поради което ответницата
дължи нейното връщане, но на осн. чл. 23 от ЗПК не дължи претендираните
възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси по договора.
По
делото се установи, че кредиторът „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД е
прехвърлил валидно вземанията си към К.Б. на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД.
Въпреки, че не се доказа ответницата да е била уведомена за цесията преди
образуване на настоящото съдебно производство, същата е получила лично
приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия, което изхожда
от упълномощено от цедента лице, поради което следва да се приеме, че тя е
уведомена редовно за цесията и тя има действие спрямо нея. С оглед на това
съдът намира, че ищецът е надлежен кредитор на процесното вземане.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че предявеният установителен иск е частично
основателен и следва да бъде уважен до размера от 355,50 лв. – главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
С оглед частичното уважаване на иска,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца сумата от
203,13 лв., представляваща съответна част от направените от него разноски в
настоящото производство, които са в общ размер от 475 лв. (при определено от
съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.), както и сумата от
32,07 лв., представляваща съответна част от направените от ищеца разноски в
заповедното производство, които са в общ размер от 75 лв. (при определено от
съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.), или общо разноски в
размер на 235,20 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, представлявано от Александер Виктров
Грилихес, против К.Ж.Б., ЕГН **********,***, иск по чл. 422 от ГПК, че К.Ж.Б. дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД сумата от 355,50
лв. (триста петдесет и пет лв. и петдесет ст.), дължима по Договор за потребителски кредит № *********/05.02.2014 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата,
вземанията по който са били цедирани на ищеца, която сума представлява
неизплатен остатък от чистата сума по кредита, ведно със законната лихва върху главницата
от 355,50 лв., считано от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане, които вземания
са част от предмета на Заповед № 1595/08.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
3233/2018 г. по описа на БРС, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск.
ОСЪЖДА
К.Ж.Б.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6,
представлявано от Александер Виктров Грилихес, сумата от 235,20 лв. (двеста
тридесет и пет лв. и двадесет ст.), представляваща част от направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. Кирязова-Вълкова
Вярно
с оригинала!
С.
Добрева