Р Е Ш Е Н И Е
№ 627
гр. Варна, 19.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на пети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 16354
по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от К.Н.Л., с ЕГН ********** и адрес *** срещу Основно училище „Георги Сава Раковски“
гр.Варна, с БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, район Приморски, кв. „Чайка“
обективно кумулативно съединени искове, с които се иска:
- Да бъде признато за незаконно
уволнението извършено със Заповед № ***г. на Директора на ответното училище и
да бъде отменено същото на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ;
- Да бъде възстановена ищцата на
предишната работа – на длъжност „***“ при ответника на основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ;
- Да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца парично обезщетение в размер на *** лв. /*** лева и *** стотинка / за
времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, за
периодите от ***г. до ***г. и от ***г. до ***г., но за не повече от 6 месеца,
на основание чл.225, ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно
изплащане на задължението.
- Да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца парично обезщетение в размер на *** лв. /*** лева и *** стотинки/ за
периода от ***г. до ***г., в който ищцата е работила на по-ниско платена
работа, изчислено като разликата между брутното трудово възнаграждение, което
ищцата получавала като „***“ при ответното училище и брутното трудово
възнаграждение получавано в посочения период, като *** в „Зенит 94“ ООД, на
основание чл.225, ал.2 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно
изплащане на задължението.
Ищцата основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че от ***г. работела при
ответното училище на длъжност „***“, а след влизане в сила на Закона за
предучилищното и училищното образование длъжността била преименувана на „***“ и
били въведени допълнителни изисквания чрез нова длъжностна характеристика.
На ***г. ищцата получила Заповед № ***г.
на директора на училището, с която на основание чл.259, ал.1 от Закона за
предучилищното и училищното образование, чл.195, ал.1 КТ вр. чл.187, а.1, т.3 и
т.10, чл.190, ал.1, т.3 и чл.188, т.3 КТ и било наложено дисциплинарно
наказание „***“ и на основание чл.320, ал.2, т.6 КТ трудовото правоотношение
между страните било прекратено.
Ищцата твърди, че заповедта и наложеното
с нея наказание са незаконни.
Учебната ***г. започнала на ***г., а от ***г.
Д.С.Д. бил временно изпълняващ длъжността „***“ на ответното училище, след като
се пенсионирал предходния директор К.Ц., който заемал длъжността от ***г. до ***г.
Преди ***г. Д.С.Д. работел като ***. Преди години подал жалби срещу
ръководството на училището адресирани до МОН и РИО, а след като усилията му
били неуспешни, станал председател на Синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в
училище. Ищцата твърди, че е заявила желание да участва в конкурс за заемане
длъжността „***“ на ответното училище и единственият начин да и бъде попречено
да стори това било чрез налагане на дисциплинарно наказание „***“.
При *** бил нарушена разпоредбата на
чл.8 КТ, тъй като ищцата била член на синдикалната организация към СБУ на КНСБ
и Д.С.Д. неравно третирал членовете на двата синдиката.
Ищцата била секретар на синдикалната
организация с право да замества председателя и като такава била член на
ръководството от ***г. Преди налагане на дисциплинарното наказание не било
изискано и дадено предварително съгласие от синдикален орган на синдикалната
организация на СБУ към КНСБ и с това било допуснато нарушение на чл.333, ал.3 КТ. От ***г. до ***г. председателя на синдикалната организация на СБУ към КНСБ
ползвал отпуск поради временна неработоспособност и бил заместван от ищцата,
поради което към момента на уволнението тя се ползвала от закрила от уволнение
по чл.333 КТ на основание разпоредбата на чл.333, ал.7 КТ.
Към ***г. /датата когато работодателя е
изискал информация по чл.333 КТ/ ищцата нямало как да знае и да посочи, че
месец по-късно ще бъде предложена и избрана в синдикалната организация на
училището, а след избора не ѝ била изисквана такава информация.
Ищцата поддържа, че е налице нарушение
на чл.8 КТ извършено при уволнението, тъй като била дискриминирана защото е
член на синдикалната организация СБУ към КНСБ, както и защото е заявила ясно
намеренията си да участва като кандидат в конкурса за директор на училището. Ищцата
отговаряла на всички останали изисквания за допускане до участие в такъв
конкурс и само налагане на дисциплинарно наказание *** ограничавало
възможността да подаде документи за участие. Откриването на конкурсна процедура
за длъжността *** щяло да стане в рамките на година.
Ищцата оспорва да е допуснала нарушения
на трудовата дисциплина, които да дават основание за налагане на най-тежкото
наказание. Липсвала възможност за даване на обяснения по реда на чл.193 КТ,
защото отправените обвинения били за нарушения свързани с училищната
документация – дневници, Главна книга и Образец 1, които към датата на
изискване на обясненията се намирали при директора.
В заповедта за налагане на наказанието
се сочело, че ищцата нямала дължимото правно поведение свързано с работата и
като учител по предмета информационни технологии, изразяващо се в непоставяне
на оценки и неоформяне на учениците по съответния предмет. Като последица от
тези нарушения в Главната книга на училището е допусната липса на тези класове,
а също така има и невписване на оценки в дневниците на тези класове. През месец
***г. Главните книги след проверка от страна на директора били заверени с
подписа му, като към датата на проверката имало забележки, които ищцата
следвало да отстрани, между които нямало забележки свързани с оценяването на
учениците. Ищцата твърди, че всички ученици били своевременно оценяване, а
разделянето на групи било свързано с възможността всяко дете да стои пред
компютър и да изпълнява задачи с цел придобиване на практически умения. Всички
часове по тематични разпределения били взети и ищцата не се била възползвала от
поста си на ЗДУД за да повлияе върху поведението на класните ръководители на
2а, 2д и 3в класове.
Пропускът за вписване на ред и оценка за
предмета „***“ от свободноизбираема подготовка при издаване на удостоверение за
преместване на ученика К.Т.П. от 4а клас за учебната ***г. не можело да се
определи като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 КТ,
което да дава основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Ищцата твърди, че в заповедта за
уволнение се сочело част от нарушенията да са били налице към ***г., което ако
било вярно означало, че на ***г. /преди издаване на процесната заповед/ бил изтекъл срока за налагане на
дисциплинарно наказание за тях.
При издаване на заповедта било допуснато
и нарушение на чл.189 КТ – нямало извършена оценка от страна на директора на
обстоятелствата във връзка с посочените нарушения на трудовата дисциплина и
поведението на ищцата като служител. Използвани били формулировки от закона без
да бъде вложено съдържание в тях. Нямало положени усилия за събиране на данни
да се изяснят обстоятелствата и не била осигурена възможност ищцата да се
защити.
Ищцата моли за уважаване на предявените
искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни. Твърди
се, че ищцата в качеството си на *** и *** е изпълнила сериозни нарушения на
трудовата дисциплина като не е предприела активни действия и не е приложила
мерки за спазване на правилата за водене на учебната документация и спазване на
учебния план.
В отделни точни ответника посочва
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, които твърди да са извършени от
ищцата.
Преди налагане на наказанието
работодателя изпълнил задължението си по чл.193 КТ като изискал обяснения от
ищцата и събрал и оценил доказателства. Били изискани сведения от ищцата за
закрила по чл.333 КТ, като ищцата не отговорила на поставените ѝ въпроси,
което на практика означавало отказ от правото на закрила.
Твърдените от ищцата нарушения на чл.8 КТ при упражняване на трудовите права на работодателя били неотносими към
спора, тъй като се установявали по друг определен от закона ред и дори да
съществували не можело да са основание за отмяна на уволнение.
Излагат се твърдения, че до уволнението
ищцата не развивала синдикална дейност, по повод на която да е наказвана.
Оспорва се да е провеждано събрание на СО на СБУ при КНСБ на ***г., а само били
съставени документи за такова. Съгласно устава на СБУ ищцата отдавна се била
самоизключила от членство в синдиката поради неплащане на дължимият членски
внос повече от *** месеца, поради което не можела да бъде избирана в
синдикалния комитет след като не е член на синдикалната организация.
Ищцата получила възможност да даде
обяснения по чл.193 КТ, като изразила благодарност, че са и предоставени
преписи от констативния протокол и от удостоверението с невярно съдържание за
ученика К.П., както и че и е предоставена възможност да свери информацията в
дневника на класа и Главната книга.
Неправилното отразяване на учебния
процес в училищната документация било открито през м. ***г., когато било
открито и нарушението по отношение на невярно удостоверение за оценките по
предмети на преместен ученик и срокът по чл.193, ал.1 КТ за налагане на
дисциплинарно наказание бил спазен.
Заповедта отговаряла на изискванията за
съдържание по чл.195 КТ.
След ***г. ищцата останала без работа,
поради уволнение от „Зенит 94“ ООД, а не по причина на атакуваното уволнение,
поради което и ответника не дължал обезщетение за оставане на работа след тази
дата.
Ответното училище моли за отхвърляне на
предявените искове, прави доказателствени искания и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцата,
лично и чрез проц. представител, поддържа предявените искове. Ответното училище,
чрез директора си и чрез проц, представител, оспорва исковите претенции.
Страните правят подробни уточнения по изразените от тях становища в исковата
молба и отговора по нея.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 10.01.2018г. е прието за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че по силата на трудов
договор № ***г., с последно допълнително споразумение към него от ***г. ищцата
работела при ответното училище на длъжност „***“, както и че със Заповед № ***г.
на Директора на ответното училище на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
уволнение и трудовото правоотношение между страните е прекратено.
Като доказателство по делото е прието последното сключено
между страните допълнително споразумение към трудов договор № ***г. /л.9/.
На ***г. на ищцата е връчена длъжностна характеристика за
заеманата от нея длъжност, което е удостоверено с подписа на работника /л.26/.
Със заповед № ***г. директорът на ответното училище възложил
в периода ***г. да извърши контролна дейност за спазване на нормативната уредба
при водене на ученическите книжки и дневниците на паралелките и ритмичност на
изпитванията /Наредба №11 от 01.09.2016г. и наредба №8 от 23.08.2016г./, като
по отношение дневниците в начален етап и ПГ контролната дейност била възложена
на ищцата /л.52/
На ***г. ищцата е представила доклад за извършената проверка
/л.53/.
Директорът на ответното училище е изготвил констативен
протокол №***г. за извършена на същия ден проверка на училищната документация и
констатирани нарушения, както и и констативен протокол №***г. за извършена
проверка за съответствие на вписана информация в изготвено удостоверение за
преместване с информацията в дневник на IVа клас за *** учебна година и „Главна
книга“ /л.54-57 и л.81/.
Ищцата е запозната с констатациите в изготвените констативни
протоколи от ***г., което е удостоверила с подписа си.
На ***г. директорът на ответното училище е уведомил началника
на РУО гр.Варна за констатираните нарушения при извършена проверка на училищна
документация на ***г., като с писмо от ***г. е уведомен, че няма нарушение при
определянето на часовете по ЗИП в посочените паралелки, а за уточняване начина
на провеждането им следвало да изиска писмени обяснения от съответните учители
и заместник директора /л.92-97/
Във връзка с констатациите отразени в констативен протокол №***г. с писма от ***г. са изискани писмени
обяснения на основание чл.193, ал1 от Кодекса на труда от С.Р.Я. („***“), И.И.И.
(„***“), К.Р. („***“), Д.Л.М. („***“), П.Т. („***“), Ц.А.(„***“) и Л.С. („***“)
/л.58-71/.
Посочените учители с
изключение на И.И.И. са депозирали писмени обяснения в периода от ***г. до ***г.
/л.72-78/.
В обясненията си учителите твърдят, че в началото на учебната
***г. били информирани от ищцата, в качеството и на ЗДУД /заместник директор учебна дейност/,
че класовете ще посещават и ЗИП Математика и ЗИП ИКТ, като за целта ще бъдат
разделен на групи и всяка група ще има часове по ЗИП Математика през седмица и
ЗИП ИКТ отново през седмица. В дневника, в графа „Резултати от обучението“,
фигурирали текущи оценки по ЗИП ИКТ нанесени от г-жа Л., но били записани в
обща графа със ЗИП Математика.
С писмо изх.№***г., получено от ищцата на същата дата, са
изискани писмени обяснения по чл.193, ал.1 от Кодекса на труда за установени
нарушения, както следва:
I.
1. В дневника на 2в клас:
- в раздел
„Резултати от обучението", по предмета ЗИП ИКТ били внесени текущи оценки,
но липсва годишна оценка.
- в раздел
„Годишен успех" липсвали годишни оценки по ЗИП ИКТ.
2. В дневника на За клас:
- в раздел
„Резултати от обучението" липсвала графа ЗИП ИКТ, нямало внесени от
преподавателя по предмета текущи и годишни оценки.
- в раздел
„Годишен успех" липсвали годишни оценки по ЗИП ИКТ.
3. В дневника на Зе клас:
- в раздел
„Резултати от обучението" липсвала графа ЗИП ИКТ, нямало внесени от
преподавателя по предмета текущи и годишни оценки.
- в раздел
„Годишен успех" липсвали годишни оценки по ЗИП ИКТ.
Липсата на вписани от ищцата текущи и годишни оценки в
дневника на класа, на учениците, които по УУП следва да изучават ЗИЛ ИКТ довело
до липсата на оценки в „Главна книга". И двата документа /"Главна
книга" и училищни учебни планове/ са със срок на съхранение *** години и
представлявали източник на информация за успеха на учениците по предметите от
УУП, по които са обучавани.
II.
- В дневниците на
2а, 2д и Зв клас, в раздел „Резултати от обучението" имало обща графа ЗИП
математика/ИКТ с вписани текущи и годишни оценки за всеки ученик, без
еднозначно да е ясно по кой предмет.
- В дневниците на
2а, 2д и Зв клас, в раздел „Годишен успех" имало обща графа ЗИП
Математика/ИКТ с вписани оценки, като не е ясно по кой предмет.
- Изброените
констатации липсвали в доклад с вх.№***г., изготвен, на база заповед на
директора №***г. за осъществяване на контролна дейност от ищцата, в качеството
и на ЗДУД и задълженията и по длъжностна характеристика да подпомага директора,
да изпълнява и прилага ДОС и контролира тяхното спазване от учителите. В
доклада ищцата информирала директора, че в дневниците на всички паралелки от
начален етап, ПИТ и ПГ в графа „Резултати от обучението" са спазени
изискванията за брой оценки. В доклада липсвала констатация, че като учител по
ЗИП ИКТ в За и Зе класове ищцата не вписвала текущи оценки за първи и втори
срок на учениците, за резултата от тяхното обучение.
В доклада липсвала и информация, че в „Раздел общи
сведения" липсва запис ЗИП ИКТ срещу имената на учениците от класа, които
изучават по УУП този предмет.
Липсвала информация още, че в За, 2в, Зв и Зе класове за
всички ученици е записано ЗИП Математика/ИКТ от което не става ясно кой ученик
изучава ЗИП ИКТ и кой ЗИП математика.
III.
-В поисканите писма - обяснения, от класните ръководители С.Я.,
И.И., Д.М., П.Т., Ц.А. и Л.С., всички учители посочвали ищцата като ЗДУД, който
ги е информирал за начина на водене на учебните часова по ЗИЛ математика и ЗИЛ
ИКТ, а именно „Формираните във всеки клас групи по ЗИЛ математика и ЗИЛ ИКТ да
се въртят през седмица по двата предмета". Причината да не оспорват
решението на ищцата бил заеманата от нея длъжност на ЗДУД и тяхната убеденост в
познаването на нормативната уредба нейна страна.
Възползвайки се от поста на ЗДУД ищцата сама нарушавала
утвърденият УУП за 2а, 26, 2в, 2д, За, Зв и Зе за учебната *** година и водила
възложените ѝ часове за ЗИЛ ИКТ със седмична натовареност за всеки ученик
от 0,5ч. ЗИЛ Математика и 0.5ч. ЗИЛ ИКТ е което ощетила учениците, като ги
лишила от пълния норматив за двата предмета и същевременно предизвикала
натоварване с учебен материал заложен по тематични разпределения за 32 учебни
часа, но реално взет за 16 учебни часа.
IV.
От писмените обяснения на г-жа Д.М., класен ръководител на 2д
клас, постъпили с вх.№ ***г. в деловодството на училището ставало ясно, че „по
договорка с ЗДУД годишните оценки на учениците по двата предмета е
средноаритметична".
С това действие ищцата сама нарушила и подвела учителя и
подтикнала към нарушаване на:
- УУП за
паралелката за ***г.
- и нарушаване на
чл.2, ал.2 и чл.22, ал.1 и ал.2 от НАРЕДБА № 3 ОТ 15 АПРИЛ 2003 Г. ЗА СИСТЕМАТА
ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
- чл.2, ал.2 -
„Установяването на постигнатите резултати и поставянето на оценка се извършва
от оценяващия".
- чл.22, ал.1 и
ал.2 - „Чл. 22. Годишната оценка се оформя от учителя по съответния учебен
предмет, като се отчитат знанията и уменията на ученика върху учебното
съдържание, изучавано през учебната година, й при вземане предвид на срочните
оценки.'
(2) За учебен предмет, който по учебен план се изучава с един
учебен час седмично и през двата учебни срока, както и по производствена
практика, се формира само годишна оценка при вземане предвид на текущите
оценки." /л.21-22/.
Писмото, с което са изискани обясненията е получено от ищцата
на ***г. в *** часа, като предоставеният ѝ срок за представяне на
обяснения бил посочен до ***г. в *** часа.
В предоставеният и срок ищцата представила писмени обяснения
на ***г., в който заявява, че не може да потвърди или отхвърли изложените факти
и обвинения в констативния протокол от ***г. и искане за даване на писмени
обяснения с изх.№ ***г., тъй като не може да провери информацията. Главните
книги били заверени от директора на ответното училище с негов подпис, след
проверка в края на месец ***г. Посочените в лист забележки били отстранени
своевременно с помощта на класните ръководители. По отношение на
преподавателската си работа ищцата твърди, че съвестно е изпълнявала
задълженията си, взела е часовете си, учениците били обучавани и оценявани, а
текущия контрол бил нанесен своевременно в ученическите книжки и дневниците на
паралелките. Разделянето на целите паралелки на групи и паралелното обучение по
задължително избираема подготовка било съобразено с желанието на родителите и
се случвало със знанието на преподаващите класни ръководители и родителите
/л.17/.
С писмо с изх.№***г. отново са изискани писмени обяснения от
ищцата във връзка с констативен протокол №***г. и издадено удостоверение за
преместване с изх.№ ***г.на К.Т.П. несъответстващо на информацията от дневника
на IVа клас за
учебната *** година и „Главна книга“ /л.20/.
Копие от издаденото удостоверение на преместване е прието
като доказателство по делото /л.27/.
Писмото е връчено на ищцата на ***г., като определения със
същото срок за даване на писмени обяснения е бил до ***г.
С писмо с изх.№***г. от ищцата е изискана информация по
чл.333 от Кодекса на труда и е определен срок до *** часа на ***г., в който да
представи надлежни медицински документи, в случай, че страда от някоя от
болестите по Наредба №5 на МНЗ. Към писмото е представена декларация и е
заявено, че ако ищцата не представи исканата декларация и документите,
работодателя ще счита, че ищцата заявява, че не се ползва със специалната
закрила по чл.333, ал.1 КТ /л.86-88/.
В посочения срок ищцата е представила писмени обяснения, с
които заявява, че изложените факти в искане № ***г. са достоверни. В
същите обяснения ищцата заявява, че диагнозата и е известна на работодателя, а
дали медицинските документи, които са и издадени от лекарска комисия попадат
под закрилата на Наредба №5 на МНЗ, предвид срокът, който изисква работодателя,
ищцата не може да провери /л.18/.
С експертно решение №***г. на ТЕЛК за общи болести II-ри състав при МБАЛ „Св.Анна“ Варна е
прието, че отзвучалият депресивен епизод за ищцата не се обхваща от Наредба №5
на МНЗ/20.02.1987г. /л.98-100/.
С исковата молба ищцата е представила удостоверение изх.№ ***г.
издадено от Синдикална организация към СБУ на КНСБ при Основно училище „Георги
Сава Раковски“ гр.Варна, в уверение на това, че ищцата изпълнява длъжността
секретар на синдикалната организация в училището с право да замества
председателя при отсъствие и като
секретар ищцата е член на синдикалното ръководство на синдикалната организация
на училището /л.28/.
В периода от ***г. до ***г. С.Р.Я. е била в отпуск при временна
неработоспособност, видно от представения болничен лист № ***г. /л.25/.
Според представени от Синдиката на българските учители, изпълнителен
комитет – Варна удостоверение и регистрационна карта, след проведено на ***г.
събрание на синдикалната организация в ответното училище председател на
организацията е била С.Р.Я., а за секретар, упълномощен да замества председателя
е избрана ищцата К.Н.Л. /л.174-177/.
Във връзка с направено от ответника оспорване членството на
ищцата в Синдиката на българските учители в ответното училище и възможността да
бъде избирана като секретар на синдикалната организация, като доказателства по
делото са приобщени Устав на синдиката на българските учители, приет на
четвъртия конгрес на СБУ, проведен на 30 и 31 май 2000г. в гр.София
/л.101-113/, удостоверение №31/I.2017г. за легитимност на синдикалната организация на СБУ
/л.128/, списък на членовете на СО при ОУ „Г.С. Раковски“ СБУ към КНСБ /л.129/,
удостоверение за заплатен членски внос за целият период на членството на ищцата
в синдикалната организация /л.146/ и заверено за вярност копие от членската
книжка на ищцата с отбелязвания за заплатен членски внос /л.148-149/.
Със заповед № ***г. на директора на ответното училище на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „***“ и е прекратено трудовото
правоотношение /л.7-8/.
На ***г. ищцата е сключила трудов договор със „Зенит 94“ ООД
на длъжност „***“ при трудово възнаграждение по-ниска спрямо получаваното при
ответното училище преди уволнението /л.10/.
Трудовият договор със „Зенит 94“ ООД е прекратен на ***г. на
основание чл.71 от Кодекса на труда /л.30/.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, като на страните е дадена възможността
да ползват и гласни доказателства.
В заключението на вещото лице са дадени размерът на
получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец, както и изчисления за размер на дължимите обезщетения по
чл.225, ал.1 КТ и чл.225, ал.2 КТ. Начинът, по който е изпълнено заключението
дава възможност да се направят изчисления за размерът на дължимите на ищцата
обезщетения и за периоди различни от посочените от вещото лице, в случай на
уважаване на исковите претенции.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като
пълно, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото
/л.156-161/.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, настоящият
съдебен състав не може да изведе извод за наличие на дискриминационно отношение
от страна на директора на ответното училище основано на синдикалната принадлежност
на учителите към двете синдикални организации в училището. Свидетелите дават
показания и по отношение начина на провеждане на часовете по задължително
избираемите предмети в училището, проведеното на ***г. събрание на синдикалната
организация, на което ищцата е избрана за секретар на синдикалната организация
в училището. Установява се още, че ищцата е запитала предишния директор на
училището (свидетеля Ц.) дали има шанс да я изберат за директор на училището и
не е споделяла намеренията си да участва в евентуален конкурс за заемане на
длъжността „***“ с останалите си колеги.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съобразно
разпределената с доклада доказателствена тежест между страните, в тежест на
ответното училище бе да установи, че дисциплинарното наказание е наложено в
предвидените в чл.193, ал.1 КТ срокове от извършване и откриване на
нарушенията; изискани са обяснения от ищцата за посочените в заповедта за
уволнение нарушения и е дадена възможност да свери констативния протокол за
установяване на нарушенията с дневника на класа и Главната книга; както и
заповедта за налагане на наказанието е мотивирана и писмена, като в същата са
посочени нарушителят, нарушенията и кога са извършени, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага.
В
тежест на ищцата бе да докаже твърденията си за наличие на трудово
правоотношение между страните по делото, в твърдения в исковата молба период и
за посочената длъжност; нарушения на чл.8 КТ при издаване на процесната заповед
изразяващи се в неравно третиране на членовете на синдикалните организации на
СБУ при КНСБ спрямо членовете на СС към КТ „Подкрепа“ и налагане на наказанието
с цел лишаване ищцата от възможността да участва в конкурс за директор на
ответното училище; към датата на заповедта за налагане на наказанието ищцата е
била член на синдикалното ръководство на СБУ към КНСБ при ответното училище; да
е останала без работа поради незаконното уволнение и активно е търсила работа /била е регистрирана в Бюро по
труда/ в периода от прекратяване на трудовото правоотношение до датата на
съдебното заседание, а в периода от ***г. до ***г. е работела като *** в „Зенит
94“ ООД при твърдения в исковата молба брутен размер на трудовото
възнаграждение.
Оспорената
от ищцата заповед за налагане на дисциплинарно наказание *** е издадена от
компетентния за това орган – директора на ответното училище, спазени са
сроковете по чл.193, ал.1 КТ по отношение на описаните в заповедта
дисциплинарни нарушения и заповедта отговаря на съдържателните изисквания по
чл.195 КТ.
Твърденията
на ищцата за нарушения на чл.8 КТ при издаване на процесната заповед,
настоящият съдебен състав намира за опровергани от събраните по делото
доказателства. Няма данни по делото за неравно третиране на членовете на
синдикалните организации при ответното училище, като прехвърлянето на учители
от единия в другия синдикат след смяната на директора е техен личен избор.
По-голямата част от членовете на СБУ при КНСБ в ответното училище не са сменили
синдикалната си принадлежност, като няма данни това да им се е отразило
негативно, а в показанията на св. Т. се посочва, че награди за членовете на
синдикалната организация към КНСБ в училището били ***, а за членовете на
синдикалната организация към КТ „Подкрепа“ били ***. Налагането на
дисциплинарно наказание на Е.Д.И. не може да се приеме за наложено поради
членството и в една от двете синдикални организации в училището, а е наложено
въз основа убеждението на директора на училището за извършено дисциплинарно
нарушение.
Не
е обявяван конкурс за заемане длъжността „***“ на ответното училище и не са
известни какви биха били критериите за евентуалното допускане/ недопускане до участие
в такъв конкурс. Ищцата е споделила с предходния директор на училището, че
обмисля участие при обявяване на такъв конкурс, като дори не е била сигурна
дали ще участва. Тези нейни намерения не се установи да са споделяни с колегите
и да са достигнали до знанието на директора на ответното училище, поради което
и не може да се приеме, че заповедта е издадена в нарушение на чл.8 КТ за да
попречи на ищцата да участва в бъдещ конкурс за заемане длъжността „***“.
Основателни
обаче се явяват възраженията на ищцата за нарушение на закрилата за уволнение
по чл.333, ал.3 КТ. Работодателят е поискал от ищцата да декларира дали се
ползва от закрилата по чл.333 КТ, като е представил и декларация, която да бъде
попълнена от работника, но не е предоставил на ищцата подходящ срок за да
отговори на искането и да представи изисканата от нея медицинска документация.
Искането до ищцата е отправено на ***г., като тя е избрана за секретар на
синдикалната организация на СБУ към КНСБ в училището месец по-късно и към
датата на издаване и получаване на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е замествала председателя на организацията, който е ползвал отпуск
при временна неработоспособност. При уволнение на работник, за който е
необходимо предварително съгласие на синдикален орган и такова съгласие не е
искано води до отмяна на заповедта за уволнението като незаконна само на това
основание, без съдът да разглежда спора по същество – чл.344, ал.3 КТ.
По
изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателна и следва да бъде уважена, като процесната заповед бъде
отменена и уволнението бъде прието за незаконно.
За
пълнота на изложението и с оглед възможността от последващ инстанционен контрол
следва да се отбележи, че изискването на обяснения по чл.193 КТ за множество
различни нарушения, по които ищцата е можела да даде такива едва след проверка
в документацията на училището за всяко отделно твърдяно нарушение и
предоставянето на еднодневен срок за даване на такива обяснения също
представлява нарушение на предвидената в закона процедура по налагане на
дисциплинарното наказание. Това е така защото работника следва да има реална
възможност да се запознае с всяко едно от твърдените дисциплинарни нарушения и
да даде обяснения за същите преди налагане на дисциплинарното наказание. Ищцата
е изразила съгласие с констатациите в констативен протокол №***г. и изисканите
и във връзка с конкретното нарушение обяснения, но не и с констатациите по
констативен протокол №***г. и писмо с изх. изх.№***г., на което е отговорила,
че не е получила възможност да се запознае с документите и да даде обяснения по
твърдените нарушения.
Наложеното
на ищцата най-тежко дисциплинарно наказание също не съответства на тежестта на
констатираните от работодателя нарушения. При определяне на наказанието следва
да се съобразят тежестта на нарушението, обстоятелствата при които то е
извършено и поведението на служителя. При определяне тежестта на нарушението е
следвало да се съобразят причините за възприетото от ищцата разделяне на
класовете на групи при изучаване на водената от нея задължително избираема
дисциплина. Наложено предходно дисциплинарно наказание, което не е влязло в
сила не може да се вземе предвид при определяне на настоящето наказание. При
преценката за тежестта на нарушението не могат да се ползват и данни от ***г.
за констатирани към него момент нарушения от работника. Дори и да е имало
такива нарушение, то те не могат да послужат за обуславяне налагането на
по-тежко дисциплинарно наказание. Наложеното наказание е за дисциплинарни
нарушения, които в една част се повтарят – допуснати от ищцата нарушения при
оценяване по задължително избираема дисциплина ИКТ се преценяват веднъж като
нарушения на ищцата като *** и втори път за нарушения на ищцата в качеството и
на ***, който не е осъществил контрол върху дейността си, което представлява
налагане на наказания два пъти за едно и също нещо, което е недопустимо и при
ангажиране на дисциплинарната отговорност по реда на КТ.
Предвид
извода за незаконност на *** и отмяната на заповедта, с която е наложено, както
и липсата на пречки ищцата да заема длъжността преди ***, то основателен се
явява и предявения иск за възстановяване на заеманата длъжност.
По
отношение на исковите претенции за заплащане на обезщетение на основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ за времето, за което ищцата е останала без работа
следствие на уволнението, то същите се явяват частично основателни.
В
периода от ***г. до ***г. дължимото на ищцата обезщетение е в размер на ***
лева съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
За
времето, в което ищцата е заемала длъжността „***“ в „Зенит 94“ ООД дължимото в
полза на ищцата обезщетение, изчислено като разликата между получаваното при
ответника трудово възнаграждение и по-ниското трудово възнаграждение при
последващия работодател е в размер на *** лева.
Макар
ответника да дължи обезщетение за оставането на работника без работа и след
прекратяването на следващият му безсрочен трудов договор, то размерът на
дължимото обезщетение следва да се определи върху разликата между брутните
трудови възнаграждения при ответното училище и при последващия работодател.
Съгласно
чл. 225 КТ при незаконно уволнение работникът има право на обезщетение в размер
на брутното му трудово възнаграждение за вреди за времето, през което е останал
без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Когато
работникът е останал без работа през целия 6-месечен период, обезщетението се
дължи в пълен размер. Ако за част от времето работникът е бил без работа, но
по-късно е започнал по-ниско платена работа, за периода на безработицата се
дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение, а за
следващия период – разликата в заплатите. В този случай работникът е ограничил
вредите си, поради което му се дължи по-малко обезщетение, но обезщетението се
намалява само дотолкова, доколкото работникът е успял да ограничи вредите си.
Когато следващото трудово правоотношение е прекратено преди изтичането на
6-месечния срок по чл. 225 КТ, последиците от прекратяването могат да бъдат
различни, тъй като работодателят дължи обезщетението по чл. 225 КТ само доколкото
вредите са в причинна връзка с извършеното от него уволнение. Така например ако
работникът сключи последващ срочен трудов договор със срок, който изтича в
рамките на 6-месечния срок по чл. 225. Работодателят, извършил незаконното
уволнение дължи обезщетение в пълен размер до сключването на последващия
договор, разликата в заплатите за времето на действието на последващия договор
и пълно обезщетение за времето след прекратяване на последващия договор да
изтичането на 6-месечния срок. И в този случай работникът е успял да ограничи
вредите си и съответно обезщетението му следва да бъде намалено, но само
доколкото той е успял. Ако работникът сключи последващ договор без срок и този
договор бъде прекратен преди изтичането на 6- месечния срок по чл. 225 КТ,
работодателят, извършил незаконното уволнение дължи обезщетение в пълен размер
до сключването на последващия договор и разликата в заплатите, но не само за
времето на действието на последващия договор, но и до края на 6-месечния срок.
Обезщетение в размера на брутното трудово възнаграждение по последващия договор
той не дължи, тъй като безработицата след прекратяването му не е в причинна
връзка с неговото уволнение.
В
посочения смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №
247/13.07.2011г. по гр.д.№ 1974/2009г. на ВКС, IVг.о.,
което не представлява задължителна съдебна практика, но мотивите, в което се
споделят напълно от настоящия състав на съда.
В
този смисъл дължимото в полза на ищцата обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение е в размер на *** лева за периода от ***г. до ***г.
/***работни дни/, в размер на *** лева за всеки един от месеците ***г., ***г., ***г.,
***г. и ***г. и в размер на *** лева за периода от ***г. до ***г. /*** работни
дни/.
Така
обезщетението за оставане на ищцата без работа за периодите от ***г. до ***г. и
от ***г. до ***г., но за не повече от 6 месеца е в общ размер на *** лева,
следва да се уважи до посочения размер и да се отхвърли за горницата над тази
сума до пълния претендиран размер от *** лева.
На
основание чл.78 ГПК страните имат право на поискани и действително сторени
разноски по делото – ищцата съобразно уважената част от исковете, а ответното
училище съразмерно на отхвърлената част и на частта, в която производството по
делото е прекратено. Според представените списъци, след съобразяване с броя на
предявените искове, уважените изцяло искове за отмяна на уволнението и
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и частичното уважаване
на предявените оценяеми искове, дължимите в полза на ищцата разноски са в
размер на *** лева, а в полза на ответното училище *** лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 и
чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответното
училище следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВРС държавна такса в общ размер на *** лева /по *** лева за всеки
един от неоценяемите искове и *** по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3
от КТ/, както и разноски в производството в размер на *** лева за депозит за
вещо лице.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ *** на К.Н.Л.,
с ЕГН ********** и адрес *** извършено със Заповед № ***г. на Директора на
Основно училище „Георги Сава Раковски“ гр.Варна, на основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯ
К.Н.Л., с ЕГН ********** и адрес *** на заеманата до уволнението длъжност „***“
при Основно училище „Георги Сава Раковски“ гр.Варна, с БУЛСТАТ ********* и
адрес гр.Варна, район Приморски, кв. „Чайка“, на основание л.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА
Основно училище „Георги Сава
Раковски“ гр.Варна, с БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, район Приморски, кв.
„Чайка“ ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Л., с ЕГН **********
и адрес *** сумата от *** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща парично
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно
уволнение, за периодите от ***г. до ***г. и от ***г. до ***г., но за не повече
от 6 месеца, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата над *** лева до пълния претендиран размер от ***
лева като неоснователна.
ОСЪЖДА
Основно училище „Георги Сава
Раковски“ гр.Варна, с БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, район Приморски, кв.
„Чайка“ ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Л., с ЕГН **********
и адрес *** сумата от *** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща парично
обезщетение за периода от ***г. до ***г., в който ищцата е работила на по-ниско
платена работа, изчислено като разликата между брутното трудово възнаграждение,
което ищцата получавала като „***“ при ответното училище и брутното трудово
възнаграждение получавано в посочения период, като *** в „Зенит 94“ ООД, на
основание чл.225, ал.2 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Основно училище „Георги Сава
Раковски“ гр.Варна, с БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, район Приморски, кв.
„Чайка“ ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Л., с ЕГН **********
и адрес *** сумата от *** лв. /*** лева и десет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
К.Н.Л., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Основно училище „Георги
Сава Раковски“ гр.Варна, с БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, район Приморски,
кв. „Чайка“ сумата от *** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА
Основно училище „Георги Сава
Раковски“ гр.Варна, с БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, район Приморски, кв.
„Чайка“ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от *** лв. /*** лева и ***стотинки/,
представляваща дължими в производството такси и разноски, от които *** лв.
дължими държавни такси и *** лв. дължими разноски за депозит за вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 19.02.2018г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: