Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 16826 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 477097/26.08.2018 г., постановено по гр.
д. № 51345/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав, е осъдена Агенция „П.И.“
да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД сумата от 361, 28 лв., на основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.), представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек
автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел С 220, рег. № ********, въз основа на
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“ при настъпване на
03.04.2016 г. на ПТП, поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно
на републикански път - автомагистрала „Тракия“ посока гр. София 1 км., преди с.
Нови Хан и 15 лв., ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и да
заплати сумата от 870 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника - АГЕНЦИЯ „П.И.“, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че представеният по делото протокол за
ПТП е непълен, неточен и противоречив, поради което следва да бъде изключен от
доказателствата по делото. В него липсва
пълно и ясно описание на механизма на реализираното произшествие, на цялата
пътна обстановка. Протоколът за ПТП е съставен след настъпването му, а на
основание чл.179, ал.1 ГПК той има обвързваща материална доказателствена сила
само относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното
длъжностно лице, които трябва да са възприети лично от самото лице.
Произшествието не е настъпило в присъствието на съставителя на акта, поради
което счита, че не се ползва с вменената му доказателствена сила. В протокола не е описан или посочен
размера на препятствието, причинило настъпването на застрахователното събитие.
Счита, че е налице противоречие между посочените обстоятелства в протокола за
ПТП и уведомлението за щета, както и между писмените доказателства и гласни
доказателствени средства. Неправилно решаващият съд е кредитирал представените
по делото частни документи. Длъжностното лице, съставило протокола за ПТП не е
направило снимков материал. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната
авто - техническа експертиза по делото липсват данни, въз основа на които да се
определи скоростта на движение на процесното МПС, както и не се установяват
физическите характеристики на евентуалното препятствие. С оглед на това
изводите на вещото лице са на база на предположения. Тъй като по делото не са
представени общите условия на застрахователя по сключената застраховка, то не е
доказан покритият застрахователен риск. Не биха могли да послужат и
публикуваните в интернет общи условия, тъй като договорът за застраховка се
сключва в писмена форма. Също така представената по делото застрахователна
полица не съдържа законоустановените реквизити. По делото не са ангажирани
доказателства, че при реализирането на ПТП водачът на МПС не е бил под въздействие
на алкохол или други медикаменти или наркотични вещества. Не са представени
доказателства т ищеца за извършена проверка за причиняване на вредите в
резултат на умишлени действия на водача на автомобила. С оглед на това счита,
че е неправилен изводът на решаващия съд за наличието на покрит от
застрахователя риск. Представения по делото ликвидационен акт не е подписан.
Счита, че след като ПТП е реализирано при движение по пътя от гр. София за с. Нови Хан, на около
1 км. преди с. нови Хан, то същото е настъпило в границите на СО. Съгласно § 1,
т.1 от ДР на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01.2001
г. „стопанин на пътя“ е собственикът или администрацията, която управлява пътя.
По аргумент от чл.19, ал.2, т.3 ЗП управител на пътя е кметът на съответната
община. На основание чл.30, ал.1 ЗП ремонтът и поддържането на републиканските
пътища са възложени на Агенция „П.И.“. По отношение на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии, нормата на чл.30, ал.5 ЗП установява
правилото, че Агенция „П.И.“ и общините осъществяват съвместно по взаимна
договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта им при
условията по реда, определен с правилника за прилагане на закона. В чл.48 ППЗП
Агенция „П.И.“ осъществява дейностите по поддържане на републиканските пътища,
включително и текущия ремонт, които са извън границите на урбанизираните
територии и в платната за движение на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания. С оглед на това счита, че в случая отговорност
за поддържането на пътния участък, на който е настъпило ПТП, носи СО. Моли съда
да отмени обжалваното решение, като отхвърли изцяло предявения иск и му присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищеца ЗАД „ ДЗИ - О.З.“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. СРС подробно
е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и всички релевантни за
спорното право факти и обстоятелства. Представеният по делото протокол за ПТП е
съставен по предвидения за това ред. същият съставлява официален документ по
смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. В него са отразени резултатите от извършената
проверка на водача за употреба на алкохол или други упойващи вещества. По
силата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже наличието на
съпричиняване, в каквато насока обаче доказателства не са представени. Съдът е
обсъдил възраженията на ответника относно пасивната му легитимация да отговаря
по предявения спрямо него иск. Същата произтича от чл.19, ал.1, т.1 и ал.2, т.1
ЗП и чл.30 ЗП. Дупката на пътя съставлява опасност и п силата на чл.13, ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго
средство за сигнализиране, което в случая не е сторено. Мястото на настъпване
на пътния инцидент е точно посочено в протокола за ПТП - на около 1 км. преди
с. Нови Хан. На основание § 7, т.4 ПЗР на ЗМСМА общински са пътищата, които се
намират в самите селища, а не извън тях. Тези, които са извън границите на
населеното място, попадат към републиканската пътна мрежа. С оглед на това е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Моли съда да потвърди обжалваното
решение, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ. Ищецът твърди, че на 03.04.2016
г., около 15 ч., на 1 км. преди с. Нови Хан, К.Й.А., управлявайки лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел С 220, рег. № ********, е попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила са
увредени предна и задна гуми и джанти. За настъпилия инцидент е съставен
протокол за ПТП от органите на МВР. За посочения автомобил е налице сключена
застраховка „Каско“ с ищеца, със срок на действие 30.06.2015 г. - 29.06.2016 г.
Въз основа на уведомление от застрахования при ищеца е образувана щета, по
която е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 346, 28 лв. След
изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл.410, ал.1 КЗ е
встъпил в правата на застрахования по отношение на причинителя на щетите.
Счита, че вина за настъпилото ПТП носи ответникът, който не е обезопасил
пътното платно, което попада в републиканската пътна мрежа, както и не го е
поддържал в изправно състояние. Въпреки отправената до ответника регресна
покана, ответникът не е възстановил изплатеното застрахователно обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 361, 28 лв. - главница, която включва изплатено застрахователно обезщетение
и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от момента
на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че представеният
протокол за ПТП не отговаря на изис8кванията на чл.179, ал.2 ГПК, поради което
и на основание чл.183 ГПК следва да се изключи от доказателствата по делото. Също
така в протокола за ПТП е посочено, че липсват свидетели на инцидента, както и
не е настъпило в присъствието на съставителя на акта. С оглед на това счита, че
протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила. Налице е противоречие
между удостоверените в протокола за ПТП и обстоятелства и уведомлението за
щета. В протокола за ПТП не е отразена скоростта на движение на лекия
автомобил, което има значение за извършване на преценка относно избора на
подходяща скорост от водача, съобразно изискванията на чл.20, ал.2 ЗДвП. Във
всички случаи застрахователят е длъжен да извърши проверка относно настъпването
на застрахователно събитие, но такава не е била извършена от ищеца.
Представената застрахователна полица не съдържа необходимите реквизити за
нейната валидност. По делото не са представени доказателства, че водачът към
момента на ПТП не е бил под въздействие на алкохол, медикаменти или вещества с
наркотично или упойващо действие, което от своя страна съставлява основание за
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Не са ангажирани
доказателства относно причинените на застрахованото имущество вреди, както и
дали причинените вреди не са резултат от умишлени действия на водача. В
представения по делото ликвидационен акт не е положен подпис, както и няма
становище на юрисконсулт. Счита, чене са налице предпоставите за ангажиране на
отговорността му па реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като съгласно § 1,
т.1 ДР на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01-2001 г. стопанин
на пътя е собственикът или администрацията, която управлява пътищата. по
аргумент от чл.19, ал.1, т.2 ЗП управител на пътя е кметът на съответната СО,
поради което не следва да отговаря по предявения иск. Моли съда да отхвърли
предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представената застрахователна полица № 440115031028490 на 22.06.2015 г.,
между ищеца и К.Й.А. е сключен договор за застраховка „Каско +“, със срок на
действие 30.06.2015 г. - 29.06.2016 г. Обект на застрахователно покритие е лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел С 220, рег. № ********. Уговорена е обща
застрахователна сума от 22 000 лв. при дължима застрахователна премия от 1
052, 44 лв., платима еднократно по банков път.
Съгласно представения протокол за ПТП № 1627208 от 03.04.2016
г., на 03.04.2016 г. в 15.00 ч., на пътя за с. Нови Хан, на около 1 км. преди
с. Нови Хан, СО, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел С 220, рег. № ********, собственост на К.Й.А., управляван от същия. Като
обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е посочено, че по данни на
водача на посочения лек автомобил се е движил по пътя за с. Нови Хан и на около
1 км. преди с. Нови Хан е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно. Съставена е схема на ПТП.
На 04.04.2016 г. К.Й.А. е депозирал при ответника уведомление
за щета във връзка с горепосочената застрахователна полица по застраховка
„Каско +“. На същата дата са съставени опис заключение по процесната щета,
подписани от застрахования и експерт при ищеца, в който са посочени увредените
детайли на застрахования при ищеца автомобил.
Видно от представената по делото фактура №
**********/05.04.2016 г. стойността на ремонта на застрахования при ищеца лек
автомобил възлиза на 395 лв.
Съгласно представения по делото ликвидационен акт
застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на 346, 28 лв.
С платежно нареждане за групово плащане от 21.04.2016
г., заедно с опис към него, ищецът е превел по банков път на застрахования К.Й.А.
застрахователно обезщетение в размер на 346, 28 лв.
От заключението на вещото лице инж. Й.Д.Й.по
изслушаната пред СРС авто - техническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът на
ПТП е следният: на 03.04.2016 г., около 15.00 ч. лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел С 220 CDI, рег. № ********, се е движил с
посока гр. София към с. Нови Хан и на около 1 кв. преди с. Нови Хан превозното
средство е попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Описаните в протокола за ПТП щети на лекия автомобил са: предна дясна гума;
задна дясна гума; предна дясна джанта; задна дясна джанта; ходова част и др.
Вещото лице приема, че щетите по лекия автомобил се намират в пряка причинно
следствена връзка с настъпилото на 03.04.2016 г. ПТП. Необходимата сума за
възстановяване на посочения лек автомобил, измислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, възлиза на 422, 53 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице Николай Гергов се установява, че
застрахователното обезщетение по щета № 44012131607771 е в размер на 346, 28
лв. и с тази сума е заверена сметката на К.Й.А.на 21.04.2016г.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел К.Й.А.
се установява, че си спомня за настъпилото през 2016 г. ПТП. То се случило на
път от гр. София за гр. Елин Пелин, след магистралата. Участъкът бил прав,
асфалтиран. Управляваният от него автомобил попаднал в клиновидна дупка, при
което с скъсали двете гуми, като се получили големи разрези по тях. Времето
тогава било сухо. Инцидентът настъпил на прав участък, на който имало много
дупки. Скоростта, с която се движил автомобилът, не била висока, но дупките
били така разположени, че автомобилът не можел да заобиколи всички. Докато бил
на мястото на инцидента още два автомобила скъсали гуми на същото място.
Инцидентът настъпил извън населено място, след с. Нови Хан, след отбивката за
студията на Нова телевизия. Не успял да се придвижи на собствен ход с
автомобила. С друг автомобил се прибрал, донесъл две гуми и сменил увредените.
Мястото на инцидента било посетено от органите на КАТ, които съставили протокол
за ПТП на място. Докато се опитвал да избегне дупките на пътното платно,
попаднал в една от тях. Свидетелят не може да посочи на какво разстояние са
били дупките на пътното платно. Към момента на инцидента свидетелят се е движил
със скорост от 60-70 км/ч. Когато видял, че ще попадне в дупка, натиснал
спирачката. В автомобила пътували още 3 души.
Съдът възприема показанията на разпитания по делото
свидетел, тъй като те са логични и последователни. Свидетелят е разпитан за
лично възприети от него факти. Също така показанията му кореспондират изцяло с
ангажираните по делото доказателства, като не са ангажирани такива, които да
разколебават доказателствената им стойност.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Между ищеца
и К.Й.А. е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско +“. Обект на
застрахователно покритие е лек автомобил „Мерцедес“, модел С 220 рег. № ********.
През време на действието му – 03.04.2016
г. и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил е
увреден вследствие на ПТП.
Жалбоподателят релевира довод, че не е установено настъпилото на 03.04.2016 г. ПТП и неговият механизъм.
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал
протокол за ПТП, уведомление за щета, опис – заключение по щета и фактури.
Същите са съобразени и от вещото лице по изслушаната пред СРС авто - техническа
експертиза, която не е оспорена от страните. В протокола са отразени мястото,
времето, участникът в ПТП, неговият механизъм, при който е увредено
застрахованото при ищеца МПС - при
движение с посока от гр. София към с. Нови Хан, на около 1 км. преди с. Нови
Хан, застрахованият при ищеца лек автомобил е попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно
Съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна
практика (Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., ТК, I ТО;
Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, ТК, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011
г. на ВКС, II ТО), протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените
от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
В случая в протокола за ПТП на предвиденото в същия
място е посочено, че местопроизшествието е било посетено от съставителя, поради
което същият обвързва съда относно мястото, времето, участника в процесното ПТП
и нанесените на автомобила вреди, поради което оплакванията на жалбоподателя в тази
насока са неоснователни.
Жалбоподателят счита, че представеният по делото
констативен протокол за ПТП следва да бъде изключен от доказателствата по
делото по реда на чл.183 ГПК. Съгласно чл.183 ГПК, когато по делото се прилага
документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в
такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или
официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се
изключва от доказателствата по делото. В случая констативният протокол е
представен по делото в заверен от страната препис, като от страна на ответника
пред първата инстанция не е направено доказателствено искане протоколът да бъде
представен в оригинал, за да може да намери приложение санкционната последица
на чл.183, изр.2 ГПК. Такова доказателствено искане не е отправяно и пред
въззивния съд. Ето защо оплакването на жалбоподателя, че протоколът следва да бъде изключен от доказателствата по
делото, се явява неоснователно.
Неоснователно се явява и оплакването на жалбоподателя,
че представените по делото частни документи са в противоречие с изслушаните по
делото свидетелски показания. Същите изцяло кореспондират помежду си.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с доклада по делото, съставен
по реда на чл.146 ГПК, да установи настъпилото ПТП, неговия механизъм, както и
настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Неоснователно е възражението
на жалбоподатателя за съпричиняване, тъй като водачът на автомобила се е движел
със скорост, несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия, в
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена
тежест на ответника е да установи възраженията си по делото. В хода на процеса
по делото не са ангажирани доказателства, че водачът на застрахования при
ответника автомобил е допринесъл с поведението си за настъпването на
вредоносния резултат. Ето защо и доколкото ответникът не е изпълнил
доказателствената си тежест, следва да се приеме, че не са налице
предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че
застрахователят не е следвало да заплаща обезщетение, тъй като няма
доказателства дали не е налице изключен застрахователен риск. Застрахованият е
изпълнил задължението си своевременно да уведоми застрахователя за настъпилото
събитие и не е създал пречки на застрахователя да установи обстоятелствата, при
които същото е настъпило – чл.206, ал.1
иал.3 КЗ (отм.), приложим на основание § 22 ПЗР на КЗ § 22 и доколкото
страните не са договорили друго след влизането в сила на КЗ. Също така не е
налице някоя от регламентираните в чл.211 КЗ (отм.) предпоставки, при наличието
на които застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение. Отделен е въпросът, че в доказателствена тежест на жалбоподателя е
да установи наличието на изключен застрахователен риск, съгласно нормата на
чл.154, ал.1 ГПК, каквито доказателства не е ангажирал по делото.
Жалбоподателят релевира довод, че отговорност за състоянието
на пътя носи СО, тъй като ПТП е реализирано в границите на СО. По силата на §
7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА преминават в собственост на общините местните пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване. Тази норма намира приложение по отношение на
местните пътища – тези, които са в рамките на населените места. В случая обаче
пътният инцидент не е настъпил в рамките на населено място, а на републикански
път.
Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските
пътища се управляват от Агенция „П.И.“, която на основание чл.30, ал.1 ЗП
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища.
В чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат
в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се
приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния
пътен участък, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява
дупки по него. Ответникът изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез
своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои
задължения и носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжка.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова
нарушение, тогава отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед
на това собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД,
при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта,
а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
В настоящия случай се установи,
че автомобилът е попаднал в
несигнализирана дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника. Последният
не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.30 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП да
ремонтира тази дупка, както и задължението си, регламентирано в чл.13, ал.1 ЗДвП, да предупреди участниците в движението за опасности по пътя, каквато е
наличието на дупка в пътното платно, като постави необходимите средства за
сигнализиране. Ето защо, следва да се приеме, че с бездействието си за
отстраняване дупката на пътя и сигнализиране на същата е причинил на
застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че
тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са
резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва
да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, а не на основание обективната и
безвиновна отговорност, установена в нормата на чл.50 ЗЗД.
По изложените съображения следва
да се приеме, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане,
като вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно бездействие
на служители на ответника.
По делото се установи също така, че застрахователят е
изплатил на застрахования обезщетение в размер на 361, 28 лв., което е в по –
нисък размер от средните пазарни цени за ремонт на причинените на
застрахованото ПМС вреди.
Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, действал към
момента на възникване на регресното право, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Квалифицирането
на предявения иск от СРС с аналогичната разпоредба на чл.213, ал.1 КЗ (отм.),
действал към момента на учредяване на застрахователното правоотношение, но не и
към момента на възникване на регресното право, не се е отразило на
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Във
въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно размера на изплатеното
застрахователно обезщетение, поради което този въпрос е извън предмета на
въззивния контрол, очертан с въззивната жалба, съгласно нормата на чл.269 ГПК, поради което не следва да се
обсъжда по същество.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя,
който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер
на изплатеното застрахователно обезщетение от 361, 28 лв. Ето защо и доколкото
не се установи ответникът да е изпълнил това свое задължение, предявеният иск
се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от ответника по
жалбата разноски в настоящото производство. Техният размер възлиза на 360 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат с начислен ДДС, за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 477097/26.08.2018 г., постановено по гр. д. № 51345/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
57 състав.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.“, с адрес гр. София, бул. „*******, да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „***** и съдебен адрес ***
– адв. Т. М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 360 (триста и шестдесет)
лв., представляваща сторени разноски за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.