Р Е Ш Е Н И Е  №525

гр.Русе,12.07.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на шестнадесети май  две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  430/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от „Геокомерс“ ООД до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000065/07.02.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” - гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Наказаното дружество притежавало лиценз общността № 1220 за международен автобусен превоз на пътници, издаден от МТИТС. На 08.01.2019г. била извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на АНО, която констатирала, че дружеството в качеството си на превозвач е осъществявало превоз на пътници с водач П.Т.Л.през месеците  септември, октомври, ноември и декември 2018г.  Също така в хода на проверката било установено, че картата за квалификация на този водач с № ....е била валидна до 29.08.2018г. Също така било установено, че водачът П.Л.управлява техническо неизправно МПС  „Мерцедес 814 Д“ категория М3 с ДК№ ....без заверен пожарогасител. За констатираните нарушения св.К.Ц. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му били наложени административни наказания имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.7б ал.1 изр.1 вр.чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр) и имуществена санкция в размер на 20 лв. на основание чл.139 ал.2 т.3 вр. чл.185 от ЗДвП.

 

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е частично основателна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалният закон по отношение на първото нарушение.

По отношение на второто нарушение не е приложен правилно материалният закон, защото е наложено наказание за административно нарушение, което не съществува.

   

          От приложените към преписка писмени доказателства безспорно се установява, че картата за квалификация на водача П.Л.действително е изтекла на 29.08.2018г., видно и от копие на удостоверението на л.8 от делото. Едновременно с това от приложените пътни листи, удостоверения, заповеди става ясно, че именно този водач с  автобус „Мерцедес 814Д“ с ДК№ ....е извършвал превоз на пътници през месеците септември, октомври, ноември и декември 2018г. на територията на страната. В този смисъл и доколкото АУАН е подписан без възражения и съдът намира, че действително е осъществен съставът на нарушението по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр.   АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

          Възраженията, които се правят в жалбата са за неправилно приложение на материалния закон. Тези възражения по отношение на първото нарушение са неоснователни по следните съображения :

          Доколкото АУАН е предявен на управителя на дружеството и същият го е подписал без възражения, съдът намира, че той  е разбрал съдържанието му, съответно не е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателя.                                                         

            На първо място следа да се посочи, че съобразно нормата на чл.7б ал.1 изр.1 от ЗАПр „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача.“ В наказателното постановление нарушената законова норма е описана с всички нейни признаци, ясно и недвусмислено и именно по този начин е осъществен съставът на санкционната норма на чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр, като дружеството е допуснало водач, който не отговаря на изискванията за квалификация. От наказателното постановление става ясно, че водачът е допуснат да извършва обществен превоз на пътници, а не че изначално е назначен без нужната квалификация, като в цифровата част изрично е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.96а ал.1 пр.2 от ЗАПр, което визира именно допустителството. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие при правно задължение за действие – жалбоподателят в качеството си и на работодател е бил длъжен служебно да следи за това обстоятелство. В санкционната норма изрично са посочени видовете превоз, които водят до съставомерност, наред с другите обстоятелства - обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, като това е конкретизирано в наказателното постановление, доколкото в същото изрично е посочено, че се касае за обществен превоз на пътници.

          В случая съдът намира, че правилно е посочен гр. Русе  като място на нарушението. Изискването за посочване на място на извършване на нарушението е във връзка с чл.48 от ЗАНН, който определя компетентния да разгледа административно наказателната преписка орган. Компетентният орган е този, в чийто район е извършено нарушението, а в случаите на продължено нарушение, като настоящето - там където то е довършено. В случая се касае за извършване на обществен превоз на пътници и то само по маршрутно разписание в рамките на гр.Русе, като автобусът е обслужвал различни линии на обществения транспорт. В този смисъл процесното  нарушение не е еднократно деяние, а трайно състояние, което включва шофиране през определен интервал от време, видно от всеки от пътните листи за месеците септември – декември 2018г.

          По отношение на второто нарушение действително е допуснато нарушение на материалния закон. Посочено е, че дружеството допуска водачът П.Л.да управлява техническо неизправно МПС, като неизправността се изразява в „незаверен пожарогасител“.

На първо място следва да се посочи, че отговорността за допустителство за административно нарушение може да се ангажира само и единствено в изрично предвидените в закона случаи по арг.чл.10 от ЗАНН. В този смисъл дори и да е имало такова нарушение, то отговорността за него е следвало да бъде ангажирана по отношение на водача, но не и по отношение на дружеството, тъй като по делото по никакъв начин не са събрани и представени доказателства, че наказаното дружество в качеството на собственик на автобуса, чрез управителя си, съзнателно е допуснало извършването на това нарушение, т.е. този порок не може да бъде преодолян и с позоваването на чл.187 от ЗДвП в наказателното постановление.  Извършеното нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, като само за пълнота следва да се посочи, че съществуват и други такива , като напр. законово понятие „незаверен„ пожарогасител не съществува, с което се нарушава и чл.6 от ЗАНН. Дори и да се приеме, че АНО е имал предвид неизправен пожарогасител по св. чл.10 ал.1 т.6 б.“п“ пр.2 от ППЗДВ, то е следвало да се посочи и в какво конкретно се изразява тази неизправност и дали това се изразява в липса на проверка на техническата му годност.  

          При това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно по пункт първи и отменено по пункт втори, като необосновано и незаконосъобразно.

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът:

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38 – 0000065/07.02.2019г. на Началника на  ОО ”Автомобилна администрация” -гр.Русе, с което на „Геокомерс“ООД му е наложено  административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. за  нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр.

          ОТМЕНЯ наказателно  постановление № 38 – 0000065/07.02.2019г. на Началника на  ОО”Автомобилна администрация”- гр.Русе, с което на „Геокомерс“ООД му е наложено  административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 20 лв.  за  нарушение по чл.185  от ЗДвП.

 

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

 

                                                                             Районен съдия :