РЕШЕНИЕ
№ 1097
гр. Пловдив, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Недялка Д. Свиркова П.
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Б. Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501909 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв.М. И. Д.,
САК, като пълномощник на Б. П. А., ответник в първоинстанционното
производство против Решение № 1733/ 19.04.2023г. постановено по гр.д.№
17565/ 2022г. по описа на ПРС – ІІІ бр.с., в частта, в която предявеният иск за
увеличение размера на присъден предходен размер издръжка по гр.д.№ 3931/
2021г. на РС-Пазарджик за детето Н. Б. А., р.***г. е уважен и жалбоподателят
е осъден да заплаща издръжка от 200 лева на 300 лева, в т.ч. от момента на
депозиране на исковата молба – 01.12.2022г. и занапред до навършване на
пълнолетие на детето или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение
или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска – от падежа до окончателното й изплащане.
Иска се отхвърляне на предявените от ищцовата страна искове. С
постановеното решение по отношение на ненавършилото към момента на
подаване на исковата молба непълнолетно дете Р., р ***г. , навършило
пълнолетие в хода на процеса на ***г., предявеният иск за увеличение на
1
присъдена с предходно съдебно решение по посоченото гражданско дело, е
отхвърлен, като в тази част решението на районният съд е влязло в законна
сила поради необжалване от имащата правен интерес страна в процеса.
От проц.представител на жалбоподателя се претендира присъждане на
адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С
въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност във връзка с приетото от съда относно икономическите
условия в страната, с възражения относно установеното за доходите на
жалбоподателя, регулярността на изплащане от ответника на дължимата
издръжка за децата, доходите на двамата родители и съотношението между
тях, възрастта на детето Р. и етапа на нейното училищно образование,
разположението на семейното жилище на майката и децата, решението на
майката за напускане на града и преместване на децата в друг град,
полагането на грижи и от бащата за децата ,вкл. за необходими вещи и храни,
предоставянето на допълнителни средства от страна на бащата извън
дължимата издръжка за децата, наличието на потребителски кредит както по
своите вноски, така и такива в полза на майката на децата, изтеглен от
страните за основен ремонт на семейното жилище, изплащането на курс за
обучение на детето Р. от бащата , както и ползването на средства на заем от
страна на жалбоподателя от свои близки и приятели за посрещане на тези
нужди, в каквато насока се сочи, че са събрани гласни доказателства.
Изложена е обосновка по приложението на разпоредбите на чл.142 и чл.150
СК. С оглед на това се намира районният съд неправилно да е определил
размерите на издръжката и съответно неправилно я е увеличил, като се
оспорва наличието на съществено изменение на възможностите на бащата, за
да се променя размера на издръжката.
Постъпил е отговор от въззиваемите страни Р. Б. А. , посочена като
действаща лично и със съгласието на майка си М. Н.А. , както и от М. Н.А.,
действаща като законен представител на малолетния Н. Б.А., подаден от
адв.Н. Д., в който отговор е оспорена въззивната жалба като неоснователна,
по изложени в него съображения. Отговорът се поддържа от
проц.представител на въззиваемите адв.Б.Н., която моли да се потвърди
решението с пирсъждане на разноски по представен ДПЗС от 25.07.2023г и
Списък по чл.80 ГПК в размер на 500 лева.
2
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата се явява подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с предявен по чл.150 СК иск за увеличение на месечен размер
на издръжка , определен с предходно съдебно решение № 262/ 14.03.2022г по
гр.д.№ 20215220103931 по описа на РС-Пазарджик въз основа на постигнато
споразумение между родителите на децата, страни в настоящото
производство, по което родителските права върху двете деца от брака са
били предоставени на майката М. Н. А.. Определен е чрез споразумение
между страните за всяко от децата месечен размер на издръжката в размер на
200 лева. Обстоятелствата, на които е основан предявеният иск за увеличение
на месечния размер на издръжката за детето Н., са свързани с икономическата
обстановка в страната и недостатъчността на определения със
споразумението между родителите размер на издръжка за задоволяване
нуждите на в случая малолетното дете Н. не само за храна и облекло, но и за
посещение на допълнителни занимания по интереси за развитие на психо-
емоционалното развитие на детето и двигателната култура, за което са нужни
допълнителни средства.
При уважаване на така предявения иск по отношение на малолетното дете Н.
чрез увеличение на месечния размер дължима издръжка от 200 лева на 300
лева, са обсъдени и отчетени от районния съд събраните по делото гласни
доказателства / св. Ц. - без родство и св. Д.-сестра на ответника/ , които
установяват факти, свързани с нуждите на детето Н., които се явяват и
безспорни обстоятелства между страните за предстоящото начало на
училище на това дете в първи клас, обстоятелство което налага извод и за
тенденция за увеличаване на разходите му, вкл. с оглед посещение на уроци
по математика.
Безспорно са между страните също обстоятелствата, че майката на децата/
детето Н. след раздялата между страните се е преместила с децата в гр.***,
живее във ведомствено общежитие и работи като военнослужещ .
Не се спори между страните и се установяват от св. Н. П. Д. / сестра на
3
ответника/ обстоятелствата, че бащата живее в собствено жилище в гр. ***,
заплаща определената му по 200лв. дължима издръжка за всяко от децата ,
работи като *** , от което се посочва същият да получава минимална работна
заплата . Освен Р. и Н. бащата няма други деца, винаги осигурявал средства
когато му поискат, през лятото взимал децата при себе си за по-дълъг период
от време, а по отношение на детето Н. и цялата зимна ваканция.
С ОИМ е наведено обстоятелството, че ответникът погасява и кредит с
месечен размер на вноската от 158,57 лв / съобразно представени вносни
бележки за внесени суми в Алианц банк България- БЦ Пазарджик, за който
задължението е било поето по време на брака , бил финансово затруднен и
се налагало да взема пари на заем от свидетелката Д. / сестра на ответника.
По делото е представен трудов договор № 7/1.12.2020г. на ответника с
работодател „Нина Трейд – 18“ ЕООД, представлявано от Н.П.Д., както и 3
бр. допълнителни споразумения към него, относно заеманата от ответника
длъжност „ ***“ в посоченото дружество , както и удостоверение за БТВ за
периода юни – ноември 2022г – за суми в идентичен размер от 710 лв.
По изготвения по делото социален доклад се установява също така
безспорното между страните обстоятелство , че към момента грижите по
отглеждането и възпитанието на детето Н. са поети от неговата майка М. А..
По отношение доходите на майката са представени фишове за получавано
трудово възнаграждение, което към настоящия момент е удостоверено пред
въззивната инстанция за периода м.01.2023г – м.06.2023г. като брутен доход
в рамките от 1 474,67 лв до 1 629,07 лв. Относно правените разходи за двете
деца на страните са представени вносни бележки за заплащани на занимания
по английски език и танци на Н. , касов бон за платен шофьорски курс на
тогава непълнолетното дете Р., както и квитанции за заплащане на ползвано
от нея общежитие, такса за посещение на детска градина на Н. , касови
бонове за текущи разходи на децата. Депозираните показания на разпитаните
свидетели правилно са кредитирани от районния съд като логични,
безпротиворечиви, тъй като кореспондират с писмените доказателства по
делото , както и приобщеният социален доклад на ДСП-Пловдив.
При така изяснените правно релевантни факти по спора , съдът е достигнал
до правилно обосновани правни изводи относно характера на задължението
за издръжка от страна на родителите на децата / детето до навършване на
4
пълнолетие, което възниква за родителите с факта на раждане на детето и
съобразно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от СК които родители
дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Конкретният необходими размер за увеличение на издръжката за детето Н. е
съобразен и определен , изхождайки от нуждите на детето и реалните
възможности на родителите, в приложение на нормата на чл. 142, ал.1 СК ,
както и е отчетено новонастъпилото обстоятелство като период от време от
предходното определяне на издръжката за това малолетно дете от една
година, което в настоящия случай се свързва и с безспорния факт между
страните, че след този изминал период за детето Н. настъпва нов етап от
неговия живот като ученик в първи клас, което неминуемо се явява свързано
с допълнителни финансови средства за неговото обучение и развитие.
Правилно е прието като релевантно обстоятелство и промяната в социално-
икономическите условия в национален и световен аспект, вкл.
инфлационните процеси относно стоките от първа необходимост, както и
поскъпване на цените в сферата на услугите.
Отчетен е и безспорният факт между страните , за което е представена и
справка от ГРАО, че ответникът няма други ненавършили пълнолетие деца,
което съответно означава, че няма задължения за други низходящи , а тези,
родени от брака между страните, в т.ч. малолетното дете Н., е в период на
активен растеж и се налага често да се закупуват дрехи и обувки , които
предвид възрастта му и предстоящият етап на ученическа възраст са на
значителна стойност , освен което се явява необходимост от разходи за
джобни средства за училище и за поддържане на социален живот.
Взет е предвид и установения стандарт на живот на семейството до раздялата
на родителите и начина на живот до настоящия момент , за който следва да се
създадат условия за неговото запазване от родителите, въз основа на което
обосновано е определен общият необходим размер за задоволяване нуждите и
потребностите на малолетното дете Н. от поне 500лв. При разпределяне на
този общ размер между родителите отчетено е за бащата, че възможностите
му се определят от факта за получаване на доходи по трудов договор в
РБългария , по който същият е осигуряван на минимална работна заплата, без
задължения за издръжка към други лица, ненавършили пълнолетие, както и с
5
оглед възрастта му като млад и работоспособен човек, няма пречка да
реализира поне средна за страната заплата с цел по-пълноценно участие в
разходите на децата си . Така по отношение на малолетното дете Н.
претенцията в ИМ от ищцата за увеличение на размера на месечна издръжка
от 200 лева до 300лв съдът правилно е намерен за реален, при отчитане на
безспорно установения факт, че майката полага преките грижи по отглеждане
и възпитание на децата във връзка с предоставените и за упражняване
родителски права, независимо от по-високият удостоверен доход, получаван
от нея, поради което обосновано в искания размер претенцията е уважена
като основателна.
Неотносими са доводите на жалбоподателя във въззивната жалба , свързани с
обстоятелства и съображения относно навършилото в хода на процеса по
делото пълнолетие дете Р., доколкото предявеният в тази част по отношение
на това дете иск е отхвърлен от районния съд. Това обстоятелство следва да
се отчете като влияещо на задължението на жалбоподателя по отношение на
малолетното дете Н., доколкото за такова задължение само спрямо
ненавършил пълнолетие дете жалбоподателят остава законово задължен.
Неоснователно е възражението относно отчитане на икономическите условия
в страната, тъй като същите определят условията както за финансовите
възможности на родителите, така обаче и за финансовите рамки за
задоволяване на нуждите и потребностите на децата и необходимият за това
размер на финансов ресурс.
По отношение доходите на жалбоподателя правилно са отчетени, както се
обоснова по-горе, обстоятелствата относно заетостта по трудово
правоотношение на бащата с удостоверен осигурителен доход по делото,
както и трудоспособната възраст на ответника, даваща възможност за
реализиране на допълнителни доходи за поемане нарастващите нужди на
малолетното дете. Извод в насока възможностите на бащата се налага и от
представената по делото доказателство, представляващо Справка от АВп №
1281165/ 04.10.2022г. в насока придобито недвижимо имущество в кратък
период преди завеждане на ИМ , което свидетелства за добри материални
възможности, свързани с реализиране на доходи.
Наличието на задължения по погасяване на потребителски кредит както по
своите вноски, така и такива в полза на майката на децата, изтеглен от
6
страните за основен ремонт на семейното жилище, е заявено обстоятелство,
което е неотносимо към последващото развитие на отношения между
страните, свързано с преместване на майката на децата на територията на друг
град, поради което следва да се приеме, че пряко не ползва този родител.
При така установените факти и обстоятелства обжалваното решение в
обжалваната му част е постановено при законосъобразно приложение на
разпоредбите на чл.142 и чл.150 СК. С оглед на това районният съд
правилно е определил размерът на увеличението на процесната издръжка и
при наличието на достатъчно изменение на обстоятелствата за промяна на
този размера от оспорваната издръжка за малолетното дете Н..
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените разноски за адв.възнаграждение в размер на 500 лв по Списъка
по чл.80 ГПК.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1733/ 19.04.2023г. постановено по гр.д.№
17565/ 2022г. по описа на ПРС – ІІІ бр.с., в частта, в която предявеният иск от
М. Н. А., ЕГН: **********, като законен представител на малолетното дете
Н., Р.***г. против Б. П. А., ЕГН: **********, за увеличение размера на
присъден предходен размер издръжка по гр.д.№ 3931/ 2021г. на РС-
Пазарджик за детето Н. е уважен и жалбоподателят е осъден да заплаща
издръжка от 200 лева на 300 лева.
Осъжда против Б. П. А., ЕГН: ********** да заплати на М. Н. А., ЕГН:
********** сумата 500 лева / петстотин лева/ - разноски направени за
адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8