Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.Враца, 12.11. 2012г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, ІV-ти състав в закрито заседание на 12.11.2012г./ дванадесети
ноември две хиляди и дванадесета година/
в състав:
Адм.съдия: Жанета Малинова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 559 по
описа за 2012г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Административен съд-Враца е сезиран с искане вх.№ 2051/07.11.2012г. от С.Н.Н.,***, 505-то спално помещение за прекратяване на неоснователни действия от страна на администрацията на Затвора Враца, изразяващи се в лишаването му от полагаемата му се жилищна площ и настаняване на втори лишен от свобода- С. К. Н. в същото спално помещение, с което лице жалбоподателят не желае да съжителства, поради психологическа несъвместимост. Към искането са приложени: декларация от Н. от 30.10.2012г., че не желае да съжителства с С. К. Н., молба на заявителя до Началника на Затвора-Враца от 30.10.2012г., съдържаща искане да бъде приет за разговор и справка от СДВР Н. относно искането на лишения от свобода С.Н..
На 12.11.2012г. в Административен съд-Враца е постъпила Справка от Началника на Затвора-Враца, в изпълнение на разпореждане на съда от 07.11.2012г.
Съдът, след като прецени релевираните в искането твърдения и въз основа на представените писмени доказателства и данните от разпоредената на основание чл.252, ал.2 от АПК проверка, приема за установено от фактическа страна следното:
С. П. Н. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, където е настанен в 505 помещение и до м. юли 2012г. е съжителствал заедно с Б. В. П., след което до 30.10.2012г. е останал сам в помещението. На 30.10.2012г. в спално помещение № 505 е настанен и С. К. Н., с който жалбоподателят Н. твърди, че има психологическа несъвместимост и не желае да съжителства в едно общо спално помещение, за което е уведомил инспектора по Социална дейност и възпитателна работа(СДВР) при Затвора Враца, като е депозирал и декларация по чл.43 от АПК в този смисъл, както и молба до Началника на Затвора за разговор за среща-разговор по този въпрос. Според жалбоподателя администрацията на Затвора Враца е допуснала нарушение на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ППЗИНЗС, настанявайки Н. в общо помещение с него, без да отчете възраженията и твърденията му за психологическа несъвместимост със същото лице. Жалбоподателят твърди, че помещението, в което е настанен не отговаря на изискванията на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС относно необходимите жилищна площ за осъществяване на поправително въздействие, като не е осигурена минимална жилищна площ от 4 кв.м. съгласно разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС ( в сила три години след приемането на програмата по § 11 от ПЗР ЗИНЗС).
От приложената Справка, депозирана в АС-Враца на 12.11.2012г. се установява, че съгласно технически проект за ремонт на корпуса на затвора помещението, в което е настанен Н. се състои от четири отделения с по две легла и едно помещение, където е разположен санитарния възел и банята, като всеки лишен от свобода в отделните секции разполага с около 4,48 кв.м. жилищна площ. От съдържанието на Справката се установява, че във връзка с възраженията на.Н. по повод настаняването в спалните помещения, началника на Затвора-Враца в присъствието на ЗНРНОД Л.Н. и ИСДВР – Н.Н. е провел среща с него, като е изслушал възраженията му по повод настаняването на С. К. Н. при него, в общо спално помещение № 505. След проведената среща е извършена промяна, като вместо С. Н. в отделението, в което пребивава Н. е настанен Д. Г. Д., с когото е преценено, че Н. може най-добре да съжителствува.
При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Враца, ІV-ти състав прави следните правни изводи.
Искането, с което С.Н.Н. е сезирал съда е с правно основание чл.250, ал.1 от АПК. Същото е процесуално ДОПУСТИМО, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.1 от АПК всеки, който има правен интерес може да иска прекратяване на действия, осъществявани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. С посочената разпоредба законодателят е предвидил особен вид защита, която обаче е допустима срещу извършвани от административен орган или длъжностно лице фактически действия, които не се основават на административен акт или на закона и с които се засягат правата, свободите и законните интереси на лицата. Настаняването на лишените от свобода в спални помещения е регламентирано в разпоредбата на чл. 27, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС. Съгласно чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС настаняването на лишените от свобода в спални помещения се извършва от съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или да се подава на отрицателно влияние и естеството на възложената работа. Разпоредбата на ал.2 на чл.27 от ППЗИНЗС определя, че при разпределение на лишените от свобода по спални помещения се отчитат и желанията им за съвместно настаняване, ако те не противоречат на изискванията на ал.1.
Съдът приема, че в случая администрацията на Затвора-Враца е спазила изискванията на цитираните разпоредби, като е извършила настаняването на лишените от свобода в спални помещения съобразно капацитетните възможности на затвора и се е съобразила от една страна с личността на лишените от свобода и естеството на изпълняваната от тях работа, а от друга страна и с предпочитанията на самите лишени от свобода (в това число и на жалбоподателя) за съвместно съжителство в едно общо спално помещение с други лишени от свобода. В резултат на проведените от администрацията на затвора срещи и разговори с жалбоподателя и другите лишени от свобода на 31.10.2012г. е удовлетворено искането на жалбоподателя, като вместо Н. в неговото спално помещение № 505 е настанен Д. Г. Д., с когото е преценено, че Н. може най-добре да съжителствува.
Съдът приема, че така извършените действия от длъжностни лица на администрацията на Затвора-Враца съответстват изцяло на разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ППЗИНЗС, както и на ал.2 на същата разпоредба, тъй като при решаването на възникналия въпрос по настаняване на лишените от свобода в спалните помещения администрацията на затвора се е съобразила с конкретните обстоятелства по случая, както и с възраженията и предпочитанията на жалбоподателя, доколкото конкретните битови условия и площта на сградата позволяват това. Съдът намира за необходимо да отбележи, че съобразяването на администрацията с предпочитанията на лишените от свобода във връзка с настаняването им в спалните помещения не е безусловно и абсолютно, а се преценява във всеки конкретен случай от длъжностните лица на администрацията, при условията на оперативна самостоятелност. Желанията на лишените от свобода за съвместно съжителство се отчитат от администрацията, но последните не са длъжни да се съобразят безусловно с тях, като съобразяването с тези желания не следва да противоречи на изискванията и целите на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. В случая не са налице незаконосъобразни действия, а доколкото междувременно е изпълнено желанието на Н. за смяна на лицето, настанено в неговото спално помещение, съдът приема, че искането на жалбоподателя е удовлетворено и за него не е налице правен интерес по смисъла на чл. 147, ал.1 от АПК от предявяване на иска по чл.250 от АПК. По този ред- чл.250, ал.1 от АПК може да се търси защита срещу действия, които се извършват в момента на заявяването им и още не са приключили, а в настоящия случай действията са приключили и не могат да бъдат предмет на защита по реда на чл. 250, ал.1 от АПК.
Съдът приема
за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е лишен от полагаемата му се
жилищна площ – минимум
Воден от гореизложеното и на основание чл. 253, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд-Враца, ІV-ти състав,
Р А
З П О
Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на С.Н.Н.,***, 505-то спално помещение за прекратяване на неоснователни действия от страна на администрацията на Затвора Враца, изразяващи се в лишаването му от полагаемата му се жилищна площ от минимум 4 кв.м. и настаняване на втори лишен от свобода- С. К.Н. в същото спално помещение, поради психологическа несъвместимост с него.
Разпореждането може да се обжалва чрез Административен съд-Враца до Върховния административен съд на Република България- гр. София с частна жалба в 3-дневен срок от съобщението.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от настоящото разпореждане да се изпрати на лишения от свобода С.Н.Н.,*** и на Началника на Затвора-Враца.
АДМ.СЪДИЯ: