Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2025г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети март, през две хиляди двадесет и пета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 16257 по описа за 2016г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се води по искове предявени от К.И.А. срещу А.А.Х., ЕГН ********** – лично и в качеството на наследник по
закон на Ц.А.М., поч. 29,03,2020г., П.А.А. и П.Н.А., за установяване в отношенията между страните,
че ищцата е собственик по давност, чрез присъединяване на владението
упражнявано от 26,11,1996г. първоначално от Г.М.М., поч. на 11,11,2005г., а след
смъртта и – от ищцата, считано до датата на предявяване на иска, по време на
брака и с М.Н.А., в режим на семейна имуществена общност, на недвижим имот, а
именно: ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ от южната половина на сграда близнак с площ 72кв.м., в
дворно място в гр.София, ул. „К**** **** ведно с 1/4ид.ч. от дворното място, в
което е построена сградата близнак, съставляващо имоти пл. №№ 746 и 747, кв. №
27, заедно с изградените в същото дворно място постройки: ГАРАЖ с площ
11.25кв.м. в югоизточната му част и ЛЯТНА КУХНЯ с площ 25кв.м., в западната му
част.
С исковата молба и след прекратяване на производството по отношение на ищеца М.Н.А., К.И.А.
е навела твърдения, че придобила имота по давност, в режим на семейна
имуществена общност, като упражнявала владение по време на брака си с М.Н.А. в
качеството на добросъвестен владелец, каквото е било и владението на праводателят и Г.М.М., поч. на 11,11,2005г. Владението
упражнявала лично но имота станал семейна имуществена общност, т.к. давностния период е изтекъл по време на брака и с М.Н.А..
Твърди и, че като добросъвестен владелец праводателя
и Г.М.М., поч. на 11,11,2005г. била придобила имота още към 28,11,2001г.,
владеейки го от 26,11,1996г.
Поддържа твърденията в първоначалната искова молба, съгласно които М.Н.А. е
наследник на Г.М.М., поч.
на 11,11,2005г., оставила наследници и П.А. –
низходящ и Ц.С.М., поч. на 07,02,2006г. – преживял
съпруг. Ц.С.М., поч. на 07,02,2006г. и С.П.построили
сградата близнак в дворно място съставляващо имоти пл. №№ 746 и 747. След
доброволна делба през 1966г., дарение през 1970г. и съдебна делба през
1970г., Ц.С.М., поч.
на 07,02,2006г. придобил собствеността върху ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ в югозападната
половина от сградата близнак, заедно с 1/4ид.ч. от дворното място. С н.а. №
16/14,11,1996г. дарил на съпругата си Г.М.М., поч. на 11,11,2005г. 1/5ид.ч. от
собствения си имот - ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ. По силата на Договор за доброволна
делба от 26,11,1996г. между Г.М.М., поч. на 11,11,2005г. и Ц.С.М., поч. на
07,02,2006г., първата придобила собствеността върху целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ.
По силата на Споразумение от 27,11,1996г.
същата поела задължението срещу получената в дял изключителна
собственост върху ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ да полага грижи и издържа Ц.С.М., поч. на 07,02,2006г. докато е жив. С н.а. № 6/17,01,2000г. Ц.С.М.,
поч. на 07,02,2006г. дарил на Г.М.М.,
поч. на 11,11,2005г.
1/4ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата близнак, заедно с
изградените в него гараж и лятна кухня.
Твърди, че заедно с М.Н.А. се пренесли да живеят при Г.М.М., поч. на 11,11,2005г. и Ц.С.М., поч. на
07,02,2006г. в процесния имот, в който вече от две
години живеел синът им. След смъртта на Г. се грижили за Ц.до неговата смърт.
Твърди и, че след Договор за доброволна делба от 26,11,1996г., Споразумение
от 27,11,1996г. и дарение по н.а. № 6/17,01,2000г. Г.М.М.,
поч. на 11,11,2005г.
осъществявала фактическа власт върху целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ и 1/4ид.ч. от
дворното място с лятна кухня и гараж, със съзнанието че е техен изключителен
собственик, явно, непрекъснато и без противопоставяне от страна на ответниците, в качеството на добросъвестен владелец, до
смъртта си. Едва по късно ответниците завели иска за
делба.
Ответниците излагат становище
за неоснователност на иска.
Възразяват, че Г.М.М., поч.
на 11,11,2005г. не е праводател
на К.И.А., поради което последната не би могла да присъедини упражняваното от
първата владение. Възразяват и, че за периода на твъдяното
владение – от 26,11,1996г. до
предявяване на иска ищцата не е имала качеството на държател или владелец. За
този период, респ. към 28,11,2001г. само
Г.М.М., поч. на 11,11,2005г. би могла да се позове на изтеклата в нейна полза придобивна давност. Възразяват и, че ако за твърдения
период ищцата е владяла имота то владението и е недобросъвестно и се счита
прекъснато с предявяване на иска за делба за
Претендират искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, че е собственик на процесния недвижим имот на
заявеното основание – давност, чрез владение осъществявано за периода от 26,11,1996г. - първоначално от Г.М.М., поч. на 11,11,2005г., а след смъртта и от ищцата К.И.А. до предявяване
на иска, като в резултат на упражняването владение имота е станал семейна
имуществена общност на ищцата К.И.А. и съпругът и М.Н.А..
В тежест на ответниците е да установят
възраженията си по исковете.
Първоначално производството е образувано по искове предявени от М.Н.А. и К.И.А.
срещу А.А.Х., П.А.А. и П.Н.А.,
за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици по давност, чрез присъединяване на владение
упражнявано първоначално от майката на първия ищец - Г.М.М.,
поч. на 11,11,2005г. за
периода от 26.11.1996г., когато е извършен Договор за доброволна делба между Ц.С.М.,
поч. на 07,02,2006г.
и съпругата му Г.М.М., до смъртта на
последната на 11,11,2005г., а след смъртта и
упражнявано съвместно от двамата, по време на брака им в режим на СИО или
от 11,11,2005г.,
до датата на предявяване на иска, на недвижим имот, а именно: ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ
от южната половина на сграда близнак с площ 72кв.м., в дворно място в гр.София,
ул. ***********, ведно с 1/4ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата близнак, съставляващо имоти пл. №№ 746 и 747, кв. № 27, заедно с
изградените в същото дворно място постройки: ГАРАЖ с площ 11.25кв.м. в
югоизточната му част и ЛЯТНА КУХНЯ с площ 25кв.м., в западната му част.
С Решение от 04,03,2013г. по гр.д. № 10216/2009г. на СРС, частично отменено
и частично потвърдено с решение № 6053/20,08,2015г. по гр.д. № 6515/2013г. на
СГС, влязло в сила на 15,10,2015г., е допусната делба на имот идентичен с процесния, а именно: ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ от южната половина
на сграда близнак, заедно с дворно място в гр.София, в което е построена
сградата близнак, съставляващо имоти пл. №№ 746 и 747, кв. № 27, заедно с
изградените в дворното място постройки: ГАРАЖ и ЛЯТНА КУХНЯ, между съделителите: Ц.А.М., А.А.Х., П.А.А., М.Н.А. и П.Н.А., при квоти по 13,45ид.ч. за първите
трима и по 3/45ид.ч. за последните двама.
С определение от о.с.з. на 31,01,2018г., влязло в сила на 24,10,2019г.,
производството по отношение ищеца М.Н.А. е прекратено. Съгласно мотивите на
това определение искова молба за делба на процесните
недвижими имоти е била предявена на 13.02.2009г., като в производството като съделител е участвал М.Н.А. - ищец в настоящото
производство. Решението по първа фаза делба е влязло в сила на 15.10.2015г. и
докато е било висящо производството по делото за делба М.Н.А. не е направил
възражение за придобиване собствеността върху имотите по давност чрез
присъединяване владението на неговия праводател Г. М. нито в провежданото производство нито в
друго самостоятелно такова. С решението за делба е разрешен със СПН въпросът за
собствеността на имотите между съделителите. Затова
предявения положителен установителен иск за
собственост е недопустим, т.к. е недопустимо пререшаване на въпросът за
собствеността на основания, които са били налице към момента на провеждане на дебеното производство - арг. чл.
298 и чл. 299 ГПК.
Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че М.Н.А.
е наследник на Г.М.М., поч.
на 11,11,2005г., оставила наследници и П.А. –
низходящ и Ц.С.М., поч. на 07,02,2006г. – преживял
съпруг. Ц.С.М., поч. на 07,02,2006г. и С.П.построили сградата
близнак в дворно място съставляващо имоти пл. №№ 746 и 747. След доброволна
делба през 1966г., дарение през 1970г. и съдебна делба през 1970г., Ц.С.М., поч. на
07,02,2006г. придобил собствеността върху ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ в югозападната
половина от сградата близнак, заедно с 1/4ид.ч. от дворното място. С н.а. №
16/14,11,1996г. дарил на съпругата си Г.М.М., поч. на 11,11,2005г. 1/5ид.ч. от
собствения си имот - ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ. По силата на Договор за доброволна
делба от 26,11,1996г. между Г.М.М., поч. на 11,11,2005г. и Ц.С.М., поч. на
07,02,2006г., първата придобила собствеността върху целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ.
По силата на Споразумение от 27,11,1996г. същата поела задължението срещу получената в
дял изключителна собственост върху ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ да полага грижи и издържа Ц.С.М.,
поч. на 07,02,2006г. докато е жив. С н.а. №
6/17,01,2000г. Ц.С.М., поч. на 07,02,2006г. дарил на Г.М.М., поч. на 11,11,2005г. 1/4ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата близнак, заедно с изградените в него гараж и лятна кухня.
Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява, че К.И.А.
не е наследник по закон или наследяване на Г.М.М., поч. на 11,11,2005г. Следователно
не е правоприемник на същата. Затова не би могла да присъедини към своето
упражнявано от последната владение върху процесния
имот, респ. да се позове на придобиване на имота по давност от нея с изтичане
на предвидения от закона срок, без преживе праводателят и да
се е позовал на изтеклата в негова полза приобивна
давност. Това е могъл да стори но не е сторил наследникът и по закон М.Н.А., по
отношение когото настоящото производство е прекратено в производството по делба
или с отделен иск, докато производството по делба е било висящо в първа фаза. В
производството по делба или с отделен иск М.Н.А. е могъл да направи възражение,
че е собственик в режим на индивидуална, лична собственост на процесния имот по давност, чрез присъединяване на
владението упражнявано първоначално от праводателят
му Г.М.М., поч. на 11,11,2005г., а по късно лично от него. Могъл е да направи и
възражение, че имотът е придобит за същият период, чрез присъединяване на
владението упражнявано първоначално от праводателят
му Г.М.М., поч. на 11,11,2005г., а по късно съвместно със съпругата му К.И.А., по
време на брака, като с изтичане на предвиденият срок имотът е придобит в режим
на семейна имуществена общност. Двете възражения не са направени. Затова,
предвид силата на пресъдено нещо на решението за
допускане на делбата, възможността да се
извършат е преклудирана
за М.Н.А.. Заради силата на пресъдено нещо на
решението за допускане на делбата, преклудирано и по
отношение К.И.А. е възражението за придобиване на собствеността върху имота в
режим на семейна имуществена общност със съпругът и М.Н.А. по давност, за същия
период. В тази връзка следва да се отбележи, че владение осъществявано по време
на брака от един от съпрузите върху чужда вещ има за последица или придобиване
на вещта по давност, в режим на семейна имуществена общност или в режим на
лична собственост, при наличие на необходимите предпоставки за това.
Недопустимо е съгласно твърденията на ищцата имота да е владян лично от единият
съпруг, за себе си, но в резултат имота да бъде придобит в режим на семейна
имуществена общност.
Дори да се приеме, че възражението за придобиване на имота за периода от
26,11,1996г. до датата на предявяване на иска по давност, в режим на семейна
имуществена общност между К.И.А. и М.Н.А.,
чрез владение осъществявано първоначално от Г.М.М., поч. на 11,11,2005г., а след
смъртта и от К.И.А. е допустимо за разглеждане в настоящото производство то
съдът намира същото за неоснователно. Това е така, т.к. не е установено главно
и пълно от ищцата, с допустимите доказателствени
средства.
Събрани са гласни доказателства – показанията на свидетелите И.К. и И.А. за
ответниците и Ю.Г..и Й.Д. за ищците. От показанията
на свидетелите Ю.Г..и Й.Д. се установява, че след 2005г. ищцата и съпругът и
заживели в процесния имот заедно с Г. и съпругът и Ц.,
били във взаимоотношения на обич и привързаност с последните, включително и
след смъртта на Ц.. Живеели в имота, направили му ремонт. Знаели, че Г. е
собственик на имота по дарение и делба от дядо Ц..
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Ю.Г..и Й.Д., т.к. не са
дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления. Те са почерпени изцяло
от сведения узнати от ищцата К.И.А. и от
починалия Ц., а в показанията си свидетелката Д. сочи и, че посещавала имота
регулярно преди 2006г., не и след това. От друга страна от показанията не се
установява, че ищцата и съпругът и са упражнявали по време на брака си явно,
непрекъснато владение с намерение за своене на процесния имот, за изискуемия период, което да са
противопоставили на останалите съсобственици на същия, и в резултат на което да
са го придобили по давност в режим на семейна общност. Показанията им са в
противоречие с тези на останалите свидетели, които съдът намира за обективно и
безпристрастно дадени, резултат на регулярно, а не спорадично придобити
впечатления, от които се установява, че ищцата и съпругът и не са живели в процесния имот – втори етаж. Обитавали само лятната кухня в
дворното място.
Не би могло да се приеме за основателно и твърдение, че ищцата е придобила процесния имот в режим на лична собственост, упражнявайки
владение върху процесния имот самостоятелно, по време
на брака си с М.Н.А.. Съобразно вече изложените мотиви ищцата не е
правоприемник на Г.М.М., поч.
на 11,11,2005г., поради което не би могла да
присъедини към своето владение упражняваното от Г.М.М.
владение. При това положение установеното от нея владение от 2005г. е в
качеството на недобросъвестен владелец.
За да се приеме, че по време на брака единият съпруг е упражнил
изключително владение за себе си е придобил в режим на лична собственост имот,
който двамата ползват съвместно, следва да се установи главно и пълно, че
именно този съпруг е упражнявал фактическа власт като изключителен владелец, а
другият само като ползувател, без претенции за
собственост и без принос, че е противопоставил своето намерение за своене както спрямо останалите претенденти за собствеността
върху имота, така и спрямо съпруга. Такива доказателства не са събрани. Затова
съдът приема, че ищцата не би могла да придобие имота за твърденият период и в
режим на лична собственост.
Изложеното обезмисля обсъждане на останалите
предпоставки за основателност на исковете и е достатъчно за да се приеме, че са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради изхода от спора и направеното искане разноски следва да се присъдят
в полза на ответниците. Претенция за присъждане на
разноски са предявили ответниците П.А.А. и А.А.Х., в общ размер
3860,32лв., от които 3560,32лв. с включен ДДС хонорар за защита от адвокат.
Съдът, предвид възражението за прекомерност на претендираните
разноски за защита от адвокат сторено от ищцата намира, че същите са адекватни
на фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия.
Затова следва да бъдат уважени в цялост.
Ответникът П.Н.А. не е направил искане за присъждане на разноски, затова
съдът не присъжда такива в негова полза.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.И.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.
Я.В. - САК, предявен срещу А.А.Х., ЕГН ********** –
лично и в качеството на наследник по закон на Ц.А.М., поч.
29,03,2020г., П.А.А., ЕГН **********, и П.Н.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – партер, адв. Н. В.за
установяване в отношенията между страните, че ищцата е собственик по давност,
чрез присъединяване на владението упражнявано от 26,11,1996г. първоначално от Г.М.М., поч. на 11,11,2005г., а след смъртта и – от ищцата, считано до датата
на предявяване на иска, по време на брака и с М.Н.А., в режим на семейна
имуществена общност, на недвижим имот, а именно: ВТОРИ ЖИЛИЩЕ ЕТАЖ от южната
половина на сграда близнак с площ 72кв.м., в дворно място в гр.София, ул. „-*********,
ведно с 1/4ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата близнак,
съставляващо имоти пл. №№ 746 и 747, кв. № 27, заедно с изградените в същото
дворно място постройки: ГАРАЖ с площ 11.25кв.м. в югоизточната му част и ЛЯТНА
КУХНЯ с площ 25кв.м., в западната му част, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.И.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.
Я.В. – САК, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Х., ЕГН ********** – лично и в качеството на наследник по
закон на Ц.А.М., поч. 29,03,2020г. и П.А.А., ЕГН **********,*** – партер, адв.
Н. В.сумата 3860,32 /три хиляди осемстотин и шестдесет, 0.32/лв., от които
3560,32 /три хиляди петстотин и шестдесет, 0.32/лв. с включен ДДС хонорар за
защита от адвокат, представляващи сторените в производството съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ