Определение по дело №2809/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.68 ал.1 от ЗЗДискр.

Образувано е по жалба на УМБАЛ „С. М.“ Е., [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор проф. д-р С. А. - А., против Решение № 392/27.11.2023г. на Комисията за защита от дискриминация, Втори специализиран постоянен заседателен състав, с което: 1.е установено, че дружеството е осъществило дискриминация спрямо Д. Ж. по признак „членуване в синдикална организация“ по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, вр. чл.8 ал.3 от КТ; 2. на изпълнителния директор С. А. А. е наложена глоба в размер на 500 лв., на осн. чл.47 т.3, чл. чл.80 ал.1 и ал.3 от ЗЗДискр; 3. на изпълнителния директор С. А. А. е наложена ПАМ, на осн. чл.76 ал.1 т.1, вр. чл. 47 т.2 и т.4 от ЗЗДискр; и 4.определен е едномесечен срок, в който адресатът на ПАМ да предприеме мерки за изпълнението им и да уведоми КЗД за това.

Със съдебно разпореждане [номер]/10.01.2024г., производството по делото е оставено без движение, с оглед констатирани нередовности на жалбата, като на жалбоподателят УМБАЛ „С. М.“ Е. е даден 7–дневен срок от получаване на съобщението, в който да обоснове правен интерес от оспорването на Решение № 392/27.11.2023г. на КЗД, в част ІІ, ІІІ и ІV, доколкото не е адресат на същите; както и да представи доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса от 50 лв.

В указания срок от дружеството, чрез процесуален представител – ю.к. П. Р. е представило доказателства за внесена дължима такса и е направило уточнение, че оспореното решение в част ІІ, ІІІ и ІV не може да е с адресат С. П. А. – А. като физическо лице, а такъв е лечебното заведение, чрез своя изпълнителен директор. Наложената глоба и принудителна административна мярка /ПАМ/ са в пряка зависимост от установяване наличието на дискриминация. В този смисъл се твърди, че УМБАЛ "Света М.“ Е. има правен интерес от оспорване на решението изцяло.

С оглед така направеното уточнение, съдът намира подадената жалба за недопустима в частта, в която се оспорват точки ІІ, ІІІ и ІV от Решение № 392/27.11.2023г. на Комисия за защита от дискриминация поради следните съображения:

Глобата в част ІІ от оспореното решение в размер на 500 лева е наложена на основание чл.47 т.3, вр. чл.80, ал.1 и ал.3 от ЗЗДискр. на С. П. А.-А., т.е. на физическото лице – ръководител на юридическото лице. Санкцията не е наложена при условията на ал.2 на чл.80 - имуществена санкция на юридическото лице.

ПАМ в част ІІІ и ІV от оспореното решение, наложена на основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр, също е приложена спрямо физическото лице С. П. А.-А., в качеството й на изп. директор на УМБАЛ „С. М." Е..

Видно от горното, адресат както на санкцията /глобата/, така и на ПАМ е физическото лице С. П. А.-А., респ. изп.директор на УМБАЛ „С. М." Е., поради което и само тези субекти имат правен интерес от оспорването им.

Съгласно чл.147, ал.1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

С част ІІ, ІІІ и ІV от оспореното решение не се засягат права и интереси на УМБАЛ „С.М." Е., поради което дружеството няма правен интерес от оспорването на решението в тази част. Също така то няма право да охранява интересите на други лица, които могат да упражнят правото си на жалба, в случая С. П. А. – А. и изпълнителния директор на УМБАЛ „С.М." Е..

Жалбоподателят е посочил, че С. А. – А. не може да бъде адресат на глобата и ПАМ, също така е налице връзка между установената дискриминация и наложената глоба и ПАМ, поради което има правен интерес от оспорване на решението изцяло. Съдът приема, че налагане на глоба и ПАМ на лице в резултат на установена дискриминация извършена от друго лице е въпрос по същество на спора, поради което не обуславя наличие на правен интерес на УМБАЛ „Св. Марина" Е. в частта на глобата и ПАМ, на които не е адресат.

Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т.4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като за наличието й във всяко положение на делото съдът следи служебно. Липсата на правен интерес налага оставяне без разглеждане на жалбата относно оспорване на Решение № 392/27.11.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация в част ІІ, ІІІ и ІV.

Производството по делото продължава по оспорване на посоченото решение в част І.

Воден от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от УМБАЛ „С.М.“ Е., [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор проф. д-р С. А. - А., против Решение № 392/27.11.2023г. на Комисията за защита от дискриминация, Втори специализиран постоянен заседателен състав в част ІІ, ІІІ и ІV.

Производството по адм. дело № 2809/2023 г. по описа на Административен съд – Варна продължава по жалбата от УМБАЛ „С. М.“ Е., [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор проф. д-р С. А. - А., против Решение № 392/27.11.2023г. на Комисията за защита от дискриминация, Втори специализиран постоянен заседателен състав в част І.

 

Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщенията до страните. В останалата част не подлежи на оспорване.

 

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва за насрочване и разглеждане в открито съдебно заседание.