РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Разград, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20233300500260 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Йеттел България“ЕАД против решение № 474/26.07.2023г., постановено
по гр.д. № 2194/2022г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен като неоснователен неговият иск за приемане
на установено задължението на М. А. М. към ищеца за сумата 469,49лв. дължими месечни абонаментни и
еднократни такси, сумата 519,95лв. дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договори, сумата
890,02лв. неустойки за предоставени за ползване мобилни устройства с отстъпка от стандартната цена, сумата
1705,78лв. дължими лизингови вноски и сумата 13,48 лв. вноски по застрахователна полица, за които вземания е
била издадена заповед за изпълнение №836/16.09.2022 г. по ч.гр.д.№1614/2022 г. на Районен съд Разград.
Жалбоподателят се позовава на допуснати от районния съд процесуални нарушения, които са довели до
постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Моли въззивния съд да отмени решението, като вместо това
постанови ново, с което да уважи предявените искове.
Постъпил е писмен отговор от М. А. М., представляван в процеса от назначен особен представител, в
който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, с искане същото да
бъде потвърдено.
Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира
следната фактическа обстановка: „Йеттел България“ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу М. А. М. за сумата 469,49лв. за дължими месечни абонаментни и
еднократни такси, сумата 519,95лв. за дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договори, сумата
890,02лв. неустойки за предоставени за ползване мобилни устройства с отстъпка от стандартната цена, сумата
1705,78лв. за дължими лизингови вноски и сумата 13,48лв. за дължими вноски по застрахователна полица, всички
вземания произтичащи от задължения по договори за мобилни услуги за пет мобилни номера, договори за лизинг
и фактури. Към заявлението са приложени преписи от договорите, фактурите и извлечения от общо потребление
за мобилните номера, на които заявителят се е позовал, заверени от неговия представител. В хода на образуваното
1
ч.гр.д. №1614/2022 г. по описа на Районен съд Разград заповедният съд е издал заповед за изпълнение
№836/16.09.2022 г., с която е разпоредил длъжникът да заплати претендираните суми.
След проведена процедура по връчване по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заповедният съд е указал на „Йеттел
България“ЕАД да предяви иск съгл. изискването на чл.415 ал.1 т.2 ГПК. Такъв иск е предявен и е направено
искане за приобщаване на материалите по ч.гр.д. №1614/2022 г. на РРС.
В подадения в срока на чл.131 ГПК писмен отговор ответникът чрез назначения му особен представител е
оспорил възникването на облигационната връзка между страните по делото, предоставянето на услугите, реалното
предаване на устройствата, твърди неяснота при формиране на цената на мобилните устройства, нищожност на
договорите за лизинг. Също така оспорва издадените фактури, както и неустойките на основание противоречие на
добрите нрави, заобикаляне на закона и нарушаване на принципа на справедливост, излага възражение за тяхната
прекомерност. Твърди неравноправност на клаузата за неустойка, която не е уговорена индивидуално. Счита, че
не е налице основание са едностранно прекратяване на процесните договори, а в условията на евентуалност – че в
договорите липсва клауза, в която да е посочено как ищецът може да уведоми ответника при прекратяване на
договора, а липсват писмени доказателства за това, за да се приеме, че това е станало по реда на чл.87 от ЗЗД.
В определението по чл.140 ГПК районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните,
като е възложил в тежест на ищеца да докаже сключването на договори за мобилни услуги и договори за лизинг
на мобилни устройства, предоставянето на мобилни услуги и мобилни устройства на ответника, прекратяването
на договорите. Със същото определение първостепенният съд е приложил и ч.гр.д. №1614/2022 г. на РРС, заедно
със съдържащите се в него материали.
Последващо на определението по чл.140 ГПК и преди първото съдебно заседание, ищецът е подал молба,
към която е приложил заверени от представител на ищеца преписи от договори за мобилни услуги, допълнителни
споразумения към тях и договори за лизинг, фактури и извлечения от общо потребление за мобилните номера.
В първото по делото заседание особеният представител на ответника е поискал да му бъде предоставен
срок за запознаване с материалите, предвид значителния им обем и невъзможността да изрази становище в
заседанието. Възразил е, че не се установява дали копията са създадени от оригиналните документи и е поискал
съдът да не ги приема. В резултат от направеното възражение за идентичност на копията с оригиналите,
районният съд е задължил ищеца на осн. чл.183 ГПК да представи в следващото съдебно заседание оригиналите
на представените писмени доказателства, като го е предупредил, че при непредставянето им ще откаже да ги
приеме като доказателства. Ищецът е бил редовно призован в първото съдебно заседание, но не е изпратил
представител.
Даденото от съда указание не е изпълнено и в следващото съдебно заседание, на което отново не е
присъствал представител на ищеца, при редовност в призоваването. В същото заседание, което е било и последно,
съдът с определение е изключил от доказателствения материал документите, представени като заверени от
представител на ищеца преписи.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Повдигнатите с въззивната жалба оплаквания са свързани с въпроса за границите на задължението на
съда за съдействие на страните по см. на чл.7 ГПК, както и с процеса по представяне и изключване на
доказателствата по реда на чл.183 ГПК.
По първия въпрос следва да се отбележи следното: разпоредбата на чл.7 ал.1 ГПК изисква от съда
служебно да предприеме необходимите процесуални действия по движението и приключване на делото, да следи
за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и да им съдейства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна. Проявление на принципа на служебното начало е
задължението на съда по чл. 146 ГПК да изготви доклад по делото, с който въз основа на твърденията на страните
да даде правна квалификация на правата на ищеца, както и на насрещните възражения на ответника, да посочи
обстоятелствата, които се нуждаят от доказване и да разпредели тежестта на доказване. Именно докладът по
делото осигурява равенство на страните в гражданския процес и им съдейства за установяване на истината.
Горните принципи и тяхното прилагане са разяснени в ТР № 1/2022г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2020г.
В хода на първоинстанционното производство ответникът чрез назначения му особен представител,
2
първоначално е получил исковата молба, към която ищецът не е приложил доказателства, и съобразно връчените
книжа особеният представител е заявил своите възражения, първото от които е оспорване на възникването на
облигационни отношения между страните. С определението по чл.140 ГПК съдът е разпределил тежестта на
доказване и е приложил материалите от заповедното производство, а след постановяването на това определение
ищецът е представил заверени в препис от процесуален представител писмени документи. Със същите ответникът
се е запознал за първи път в първото съдебно заседание и след направеното оспорване относно съответствието им
с оригиналите, районният съд е задължил ищеца на осн. чл.183 ГПК да представи доказателствата в оригинал с
предупреждение, че при неизпълнение на указанието ще ги изключи от доказателствения материал. От горните
действия следва, че ответникът е оспорил доказателствата своевременно след узнаването им – очевидно това не
би могло да бъде сторено с писмения отговор, както твърди ищецът, тъй като към онзи момент същите не са били
връчени на особения представител.
По-нататък, неоснователно се явява възражението във въззивната жалба за допуснато съществено
процесуално нарушение от съда, изразяващо се в невръчване на определението по чл.183 ГПК на ищеца.
Последният е бил редовно призован в първото съдебно заседание и негов е бил изборът дали да осигури
присъствие на свой представител или не. Същият е избрал да не изпраща процесуален представител, но в този
случай в негова тежест е останало задължението да следи какви действия са извършени в това заседание и ако са
му дадени указания – да ги изпълни. Актовете на съда подлежат на връчване само в случаите на чл.7 ал.2 ГПК,
какъвто настоящият не е.
Обобщавайки горното, въззивният съд приема, че първостепенният съд не е нарушил принципите на
служебното начало, съдържащи се в чл.7 ГПК и не е допуснал процесуални нарушения, водещи до засягане
правото на равен достъп до съд на ищеца. Неизпълнението на даденото указание е било изцяло в резултат от
избраното от ищеца процесуално поведение.
По втория съществен въпрос, повдигнат с въззивната жалба, съдът счита следното: с писмения отговор
ответникът е оспорил възникването на валидна облигационна връзка между страните и в този случай ищецът
трябва да докаже фактите, от които черпи правото си. С писмения отговор е оспорено съществуването на
договорни отношения. Правният интерес на ответника от оборване на материалната доказателствена сила на
договорите е обусловен от целта на неговата защита, а именно да бъде отречено с притежаваната от решението
сила на пресъдено нещо съществуването на вземането на ищеца, основано на договорите за мобилни услуги и за
лизинг и на фактурите. Именно защото документите му се противопоставят, ответникът е поискал прилагането на
оригиналите, което искане намира основание в чл.190 ГПК. Разпоредбата на чл.183 пр.2 ГПК задължава съда да
изключи от доказателствата по делото документи, които са представени в препис, ако страната, която се ползва от
тях, не е представила оригинала при поискване от другата страна, какъвто е настоящият случай. Районният съд е
действал в съответствие с посочените правни норми, като е изключил преписите от документите като
доказателства по делото и съответно не ги е използвал при изграждане на фактическата обстановка.
Обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 474/26.07.2023г., постановено по гр.д. № 2194/2022г. по описа на РС Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4