Протокол по дело №11303/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14333
Дата: 19 август 2023 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20231110211303
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 14333
гр. София, 17.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
и прокурора Г. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно
наказателно дело № 20231110211303 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. А., явява се лично, доведен от следствения арест
на бул. „Г. М. Димитров”.
За него се явява адв. Тенев от САК - служебен защитник от ДП.
В залата се явяват и адв. Х. и адв. М., упълномощени защитници.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Желая адв. Х. и адв. М. да ме представляват в
производството и адв. Тенев да бъде освободен от участие в процеса.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА адв. Тенев от САК и на същия да се издаде препис
от протокола.
Съдът дават време до 14:30 ч. на упълномощените защитници да се
запознаят с делото.
Заседанието продължава в 14:30 ч. пред същите страни.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Като не намери пречки за това, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема самоличността на обвиняемия:
Н. Б. А., ЛНЧ: хххххххххх, роден на ********** г., лицето е без
гражданство, с основно образование, неженен, осъждан.
Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящето производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на
изброените лица.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.
Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на
основание чл. 276 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане предложението на СРП.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането по чл. 64, ал. 1 от НПК. Нямам
искания по доказателствата.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Оспорваме искането. Предоставяме 2 бр.
декларация за това, че подзащитния ни има адрес на ул. „хххххххххххххх“ №
24 където е адресно регистриран, както и декларация от неговата приятелка
Д.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам. Да се приеме.
Съдът намира, че представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства са относими към предмета на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства към доказателствения материал по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
2
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Няма да соча нови доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл.
283 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства по делото.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което и на основание чл. 286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице всички посочени в чл. 63, ал. 1
от НПК основания за налагане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия.
На първо място, от събраните доказателства считам, че се извежда
обоснованото предположение, че именно обвиняемият е извършил
престъплението, за което е привлечен като обвиняем. В тази връзка са
гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля В.С., ползвател
на автомобила, също така свидетелят Г., служител на СДВР и на разпитаните
поемни лица, които са участвали така при извършване на действия на адреса в
участието и на А.. Налични са и редица писмени доказателства, които
обективират установените факти в тази насока - първоначален оглед на
местопроизшествието, протокол за претърсване и изземване, както и
автомобила ползван от А., както и наличната ДНК експертиза. Налични са и
фотоалбуми, които онагледяват извършените действия по разследването.
Налични са докладни записки информация, в които считам, че е относима.
С претърсването от жилището, обитавано от обвиняемия, са иззети
редица ВД – компютърни устройства, които на този етап се предполага, че
съдържат данни, които биха имали относимост към предмета на
разследването, както и технически устройства, които една част от тях са
намерени с монтирани към тях антени, видно от протокола, както и от
3
фотоалбумите към него. Тези устройства най-вероятно позволяват същите да
осъществяват връзка по безжичен път, открити са и технически устройства и
са иззети като ВД с прикрепени към тях кабели със специфичен вид букси –
които служат за свързване на устройство към захранване на автомобилите.
Ключово доказателство до този етап се явява ДНК експертизата с обект на
изследване 1 бр. отвертка и чифт диоптрични очила, същите иззети при
първичния оглед на местопроизшествието като ВД. Видно от заключението и
по двата обекта е установено наличието на биологичен материал, за който
ДНК изследването е установено, че принадлежи на две лица от мъжки пол,
едно от които е именно А.. По отношение на другото лице са налични
доказателства, че неустановеното до момента лице, чиито ДНК профил е
установен по предметите, фигурира в националната база данни на НИК МВР,
тъй като този профил е въвеждан по повод други извършвани противозаконни
отнемания включително такива под територията на 06 РУ СДВР.
На следващо място, престъплението за което А. е привлечен в
качеството на обвиняем е квалифициран състав - ал. 2 на чл. 346 от НК.
Санкционната част предвижда от 1 до 10 години „лишаване от свобода“, с
което считам, че е реализирана и формалната предпоставка по смисъла на чл.
63, ал. 1 от НПК.
Считам, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши друго
престъпление в случай, че не му бъде наложена мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Същото извеждам от наличните данни от
приложената справка за съдимост. А. е многократно осъждан за различни
престъпления от общ характер, като за някои от тях е изтърпявал ефективни
наказания „лишаване от свобода“.
Считам, че има значителна степен на вероятност А. дори да се укрие
ако му бъде наложена по-лека мярка за неотклонение, тъй като същият няма
българско гражданство и не живее на официално регистрирания му адрес в
България.
От всичко изложено дотук считам, че най-адекватната мярка за
неотклонение е „Задържане под стража“. Моля да се произнесете в тази
насока.
АДВ. М.: Моля да оставите искането на СРП за взимане на най-тежката
мярка за неотклонение без уважение. Категорично считам, че от материалите,
4
събрани към момента, не може да се направи обосновано предположение, че
А. е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност. Съмнително е как органите на МВР при деяние, извършено на
01.08.2023 г., при постъпила докладна за извършване на оперативно-
издиривателни мероприятия от 08.08.2023 г., в която не е съдържат данни за
евентуален извършител се активизират и започват нови активни действия
едва след разпита на полицейски служител И. Г. от 11.08.2023 г. В този разпит
моля да обърнете внимание, че въпросният служител от СДВР преразказва
случаи, които са известни като твърди, че познава А., като лице от
криминалния контингент, който наскоро бил задържан. Разбирам желанието
на всяка цена този обвиняем да бъде задържан, но следва органите на ДП да
се потрудят малко повече. По отношение на цитираното в този протокол ДП
по описа на 01 РУ СДВР, обвиняемият А. е оставен без мярка за
неотклонение от въззивния състав на СГС, абсолютно идентично обвинение,
по абсолютно идентичен начин изготвени разпити на полицейски служители
и изведнъж стартираме дейност защото е от криминалния контингент.
В разпита пострадалият твърди, че е преместил отвертката на земята и я
е сложил на задната седалка на автомобила си. Безспорно е установена
отвертката и очилата, че към момента на огледа на местопроизшествие
същите не са се намирали в купето на автомобила, а отвертката е била
преместена от пострадалия, с който на практика местопроизшествието е
нарушено.
Никакви данни няма за какъвто и да е опит за противозаконно отнемане
на този автомобил. Това е така, защото освен счупеното стъкло не само, че
няма липси, но не са предприети действия за привеждане на автомобила в
движение, за да имаме опит макар и недовършен. Такова нещо няма. При
извършените претърсвания на адрес, на който А. не живее, не са иззети
никакви забранени от закона вещи. Теорията с вероятните на СРП, че
въпросните компютри биха могли да служат за някакви противозаконни
действия, към момента не са подплатени с доказателства.
На следващо място, считам, че след като не е налице обоснованото
предположение да е извършил това престъпление, няма да се спирам на
останалите две предпоставки. Този човек живее на територията на Република
България от 3-месечната си възраст, никога не се е укривал, както се вижда си
5
е изтърпявал присъдите. Непрекъснато е в контакт със служби като
„Миграция“, с административни съдилища в опита му да получи българско
гражданство, така че липсва опасност както от укриване, така и от
извършване на друго престъпление.
По отношение на назначената ДНК експертиза, действително
разследването е в начален стадии и в производството по чл. 64 от НПК
критериите са занижени по оценка на това дали е налице обосновано
предположение или не. Факт е, че в заключението на ДНК експертизата се
казва, че и по двата обекта има ДНК от две лица, като едното е неустановено,
но фигурира в масивите. Няма как да разберем кое е другото лице и дали то
не е съпричастно към инкриминираното деяние. Това са едни изключителни
крехки косвени доказателства и не могат да обусловят една мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Моля да определите мярка за неотклонение различна от „Задържане
под стража“ и да имате предвид, че по отношение на задържането от април
месец с определение на СГС, 05 въззивен състав, обвиняемият А. е оставен
без мярка за неотклонение, като е отменено определението на СРС, 135
състав.
АДВ. Х.: Поддържам казаното от колегата. Ако вземете мярка за
неотклонение спрямо нашия подзащитен, то тя да бъде най-леката такава.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Аз не отричам, че съм бил там, там бях. Предният
ден преди случката имахме пререкания със собственика на колата, засичаше
ми пътя и се скарахме. Затова отидох сутринта и исках да му спукам гумата с
една отвертка, но не успях и затова му счупих прозореца. Това е, за което
съжалявам, но не исках да крада колата.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека МНО.
Съдът като изслуша становищата на страните и съобрази събрания до
този момент доказателствен материал по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 64 от НПК и е образувано по искане на СРП за
6
взимане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия. В това производство, съдът следва да установи
налице ли е обосновано предположение, изводимо от доказателствената
съвкупност по делото обвиняемият да е съпричастен към авторството на
процесното престъпление, както и налице ли е някоя от алтернативните
опасности, предвидени в чл. 63 от НПК, а именно от укриване и извършване
на друго престъпление.
Съдът като съобрази обвинението, повдигнато на Н. А. констатира, че
престъплението, за което е обвинен, се наказва от българския НК с наказание
лос от 1 до 10 год. В този смисъл този състав на съда счита, че първата
обективно необходима кумулативна предпоставка е налице.
На следващо място, съдебният състав счита, че независимо от ранния
етап на разследването обоснованото предположение може да бъде изведено и
такова е налично. Аргументите на този съдебен състав са слените:
Най-напред, следва да се отчете, че обвиняемият не оспорва
обстоятелството, че е бил на мястото на инцидента, което той сам заяви в
днешното съдебно заседание. Тези негови твърдения намират опора и в
доказателствата по делото, защото на мястото на престъплението в близост до
лек автомобил са установени два самостоятелни предмета – отвертка с
дървена дръжка и чифт диоптрични очила, по които е открит ДНК профил на
обвиняемия.
На следващо място, независимо, че пострадалият не е успял да види
лицето на извършителя все пак е налице съвпадение и в приблизителната
височина на извършителя с тази на обвиняемия, както и че той е лице от
мъжки пол.
По-нататък, съдебният състав намира, че наличието на два предмета в
близост до автомобила, по които може да се установи наличието на ДНК,
според експертизата, чиито профил е идентичен с този на обвиняемия, при
положение, че тези два предмета не са функционално свързани, съдът намира,
че са достатъчна индиция, че наистина обвиняемият е бил на мястото на
престъплението и обосновано може да се заключи, че е съпричастен към
авторството на деянието.
Следва да се отбележи още че независимо, че пострадалият е видял
отвертката и я е преместил на задната седалка на автомобила, това по никакъв
7
начин не опорочава изготвената ДНК експертиза, тъй като по отвертката са
намерени два ДНК профила, единия от които е на обвиняемия.
Следва да се отбележи, че съдът не може да кредитира твърденията на
лицето, че не е имал намерение да отнема автомобила, а само да му спука
гумите и да му счупи стъклото, тъй като от показанията на пострадалия ясно
се установява, че извършителят, който е висял през счупения заден панорамен
прозорец на обекта на престъплението е имал в себе си преносим компютър,
от който са стърчали различни кабели и който най-вероятно е използван с
идеята да се отнеме въпросното МПС. По всички тези съображения и като
отчете ниския доказателствен стандарт, предвиден по производството по чл.
64 от НПК съдът намира, че обоснованото предположение е налице.
По отношение на останалите предпоставки, съдът намира, че опасност
от укриване на лицето с реален интензитет не може да бъде изведена, тъй като
лицето е лице без гражданство, почти от раждането си пребивава на
територията на Република България и няма данни, че възнамерява да се
укрие, за да попречи на разследването.
На следващо място, съдът счита, че е налице опасност от извършване на
друго престъпление, която обаче е с реален интензитет, защото от справката
за съдимост на обвиняемия се установява, че същият е осъждан многократно
и са налице данни за 12 влезли в сила присъди, последната от които е от
06.02.2023 г. Нещо повече, лицето е било осъждането и за значително време с
наказание „лишаване от свобода“, а именно за срок от 6 години, като дори
след изтърпяването на тази присъда същият е продължил да извършва
престъпления и са налице две осъждания за други престъпления.
Този състав на съда намира, че са налице трайно формирани престъпни
навици, което от своя страна води до значителен риск от извършване на друго
престъпление ако се вземе по-лека мярка за неотклонение.
При тези мотиви и като намери възраженията на защитата за изцяло
неоснователни, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МНО „Задържане под стража” спрямо Н. Б. А., ЕГН:
********** - обвиняем по ДП № 1391/2023 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.
8
пр. № 33228/2023 г. на СРП.
МНО да бъде изтърпяна в следствения арест на гр. София, бул. „Г.М.
Димитров” №42.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен
срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест, насрочва заседанието пред СГС за
24.08.2023 г от 10:00 ч., за когато обвиняемият и защитата са уведомени от
днес.
Препис от протокола да се издаде на защитата.
Протоколът изготвен в с.з., което приключи в 14:30 ч.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9