№ 203
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20231000501713 по описа за 2023 година
Разгледа в съдебно заседание на 05.02.24г. /с участието на секретаря Ставрева/
въззивно гражданско дело № 1713/23г. и констатира следното:
С решение на СОС от 21.04.23г. по г.д. № 68/22г. са отхвърлени /изцяло: за суми в
размер на 40 000 лева – за първия ищец - обезщетение за неимуществени вреди и 5 000 лева – за
втория ищец – обезщетение за неимуществени вреди/ искове по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45
от ЗЗД на М. М. и А. Т. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
Със същото решение е уважен /частично: до размера на сумата 190, 13 лева –
обезщетение за имуществени вреди/ иск по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД на М. М.
против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
Решението на СОС се обжалва от М. М. и А. Т. както следва: в частта, с която искът за
неимуществени вреди на М. М. е отхвърлен за сума в размер на 32 500 лева /ищецът претендира
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на посочената сума/; в частта, с
която искът за неимуществени вреди на А. Т. е отхвърлен за сума в размер на 5 000 лева /ищецът
претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на посочената сума/; в
частта, с която искът за имуществени вреди на М. М. е отхвърлен за разликата над 190, 13 лева до
1 901, 27 лева /ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1 711, 14 лева/. Ищците претендират /при условията на чл. 86 от ЗЗД/
присъждане и на законни лихви върху посочените главници за периода след 19.01.21г.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СОС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства
/писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията –
възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/
удостоверяват, че:
На 28.11.20г. Д. Д. е причинила /при управление на МПС-во/ ПТП-е.
Ищците поддържат, че са претърпели /като участници в ПТП-е - като пътници в
1
МПС-во; заради инцидента/ физически болки и психически страдания /неимуществени вреди/.
Ищецът М. М. поддържа, че е претърпял и имуществени вреди /сторил е разходи за лечение/. С
оглед това М. М. и А. Т. претендират да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД /до размера на посочените по-горе суми – главници и законни лихви/.
Жалбите са частично основателни:
Досежно основанието на исковете:
Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД –
позволяващи да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника/, а именно: деянието на
делинквента /Д. Д./, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-
следствената връзка между деянието и резултата, вината на посоченият водач на МПС-во и
наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Д. Д. и ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ АД/ са установени надлежно /в рамките на производството пред СОС/ с писмени,
гласни и експертни доказателства. Възражението на ответника /поддържано пред
първоинстанционния съд/ за независимо съизвършителство на инцидента се явява опровергано от
съдържанието на приетите в процеса доказателства /писмени, гласни и основно – експертни; в
това число и обясненията на вещите лица от съдебното заседание/. Независимо от това /в същата
връзка/: обстоятелството, че и другият участник в инцидента /водачът на второто МПС-во - К. Л./
евентуално е съпричинил /по смисъла на чл. 53 от ЗЗД/ произшествието /какъвто извод не може да
се направи в случая/ принципно не може да дерогира /да изключи/ отговорността /по чл. 432 от КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ на застрахователя /предвид правилото на чл. 122, ал. 1
от ЗЗД и това на чл. 127 от ЗЗД/.
Не се спори, че застрахователят вече е изплати на ищеца М. М. обезщетение за
неимуществени вреди /следствие от процесното ПТП-е/ в размер на 7 500 лева. Това
обстоятелство следва /от една страна/ да се окачестви като извън-съдебно признаване на този иск
по основание; същото обстоятелство следва /от друга страна/ да се съобрази при определяне на
размера на дължимото обезщетение /за неимуществени вреди/ на този ищец.
Досежно размера на исковете:
Събраните в процеса /и преценени в съвкупност/ доказателства /писмени, гласни и
експертни; в това число и обясненията на вещите лица от съдебното заседание/ установяват: вида
и естеството на причинените на ищците физически травми /подробно описани от изброения
доказателствен материал и от първоинстанционния съдия/; проведените спрямо пострадалите
лечебни интервенции /по отношение на М. М. и оперативна терапия/; протеклият възстановителен
/и рехабилитационен за жалбоподателя М. М./ период; настоящото здравословно състояние на
жалбоподателите; медицинската перспектива на процесните увреждания и обстоятелството, че за
определен период от време пострадалият М. М. е имал нужда от чужда помощ /за да се обслужва в
ежедневието си/. Същите доказателства установяват, че заради инцидента ищецът М. М. е сторил и
разходи за лечение /в размер на сумата общо 1 901, 27 лева/.
Описаните обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на принципната
постановка по чл. 52 от ЗЗД/ обосновават определяне на обезщетения /за неимуществени вреди/
както следва: 30 000 лева – за ищеца М. М. /който е претърпял по-сериозни физически и
психически травми от ПТП-е/ и 5 000 лева – за ищеца А. Т. /който е пострадал по-леко от
инцидента; този жалбоподател обаче също е търпял физически болки от получените макар и леки
увреждания – съгласно събраните в процеса гласни доказателства; същият е получил и психически
стрес в момента на ПТП-е – този факт следва да се презумира/.
Същите обстоятелства обосновават обезщетяване и на претърпените от пострадалия
М. М. – имуществени вреди.
Горните обезщетения обаче /за неимуществени и за имуществени вреди/ следва да
бъдат редуцирани при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Едното възражение за съпричиняване на ответника се явява доказано по делото: вещите
лица от състава на комплексната експертиза установяват, че в момента на ПТП-е пострадалите са
били /от една страна/ без поставени предпазни колани, а /от друга страна/ експертите констатират
изрично, че такива колани в случая /предвид конкретния механизъм на инцидента/ биха били
ефективни. Посоченото обстоятелство /наличието на основание за приложение на „санкцията“ по
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ обосновава редуциране на горните обезщетения с 30%. От дължимото на
2
ищеца М. М. обезщетение /за неимуществени вреди/ следва да бъде приспадната и вече
получената /извън-съдебно/ сума в размер на 7 500 лева. С оглед това: в полза на ищеца М. М.
следва да се присъди сума в размер на 13 500 лева /обезщетение за неимуществени вреди;
посочената сума се получава след редуциране на определеното обезщетение от 30 000 лева с 30% и
след приспадане на вече изплатеното обезщетение в размер на 7 500 лева/; в полза на същия ищец
следва да се присъди и сума в размер на 1 141 лева /обезщетение за имуществени вреди;
посочената сума се получава след редуциране на горното обезщетение от 1 901, 27 лева с 30% и
след приспадане на вече присъденото от СОС обезщетение за имуществени вреди в размер на 190,
13 лева/; в полза на ищеца А. Т. следва да се присъди сума в размер на 3 500 лева /обезщетение за
неимуществени вреди; посочената сума се получава след редуцирана на горното обезщетение от
5 000 лева с 30%/.
Другото възражение за съпричиняване на ответника е неоснователно: вещото лице
/медик/ установява, че пострадалите /конкретно по-тежко пострадалият ищец М. М./ са спазили
предписанията на лекуващите лекари във времето на възстановителния /оздравителен/ период.
В полза на ищците следва да бъдат присъдени и законни лихви върху горните главници
за периода след 19.01.21г. /когато застрахователят е бил сезиран с извън-съдебно искане за
изплащане на обезщетения/. Най-новата /актуална/ практика на ВКС /обоснована с правилата на
чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ във връзка с чл. 380 от КЗ/ постановява, че при иск по чл.
432 от КЗ законна лихва се дължи именно от този момент.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция: отговорността на страните за
съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде –
преразпределена.
Възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК /поддържано в производството пред
СОС/ е неоснователно: заявеният от ответника адвокатски хонорар – не надвишава минимума по
Наредба № 1 /в новата й редакция/.
Възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК /поддържано в производството пред
САС/ е основателно: заявеният от ответника адвокатски хонорар – надвишава минимума по
Наредба № 1 /в новата й редакция/. С оглед това: претендираната сума следва да бъде редуцирана
до размера на 4 500 лева /с ДДС/. В полза на ответника не се следва адвокатски хонорар по чл. 9 от
Наредба № 1 /в процеса пред САС е осъществено процесуално представителство/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СОС от 21.04.23г. по г.д. № 68/22г. в частта, с която искът /за
неимуществени вреди/ по чл. 432 от КЗ на М. Й. М. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е
отхвърлен за сума в размер на 13 500 лева; в частта, с която искът /за имуществени вреди/ по чл.
432 от КЗ на М. Й. М. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е отхвърлен за разликата над 190, 13
лева до 1 331 лева; в частта, с която искът /за неимуществени вреди/ по чл. 432 от КЗ на А. С. Т.
против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е отхвърлен за сума в размер на 3 500 лева; в частта, с която
исковете по чл. 86 от ЗЗД на М. Й. М. и А. С. Т. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД са
отхвърлени; в частта, с която М. Й. М. е осъден да плати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД съдебни
разноски над 1 575 лева; в частта, с която А. С. Т. е осъден да плати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД съдебни разноски над 87 лева.
ОСЪЖДА /на основание чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД да плати на М. Й. М. ЕГН ********** сума в размер на 13 500 лева
/обезщетение за неимуществени вреди/; сума в размер на 1 141 лева /обезщетение за имуществени
вреди - допълнително към вече присъденото от СОС обезщетение в размер на 190, 13 лева/ и
законната лихва върху посочените главници за периода от 19.01.21г. до цялостното им изплащане.
ОСЪЖДА /на основание чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД да плати на А. С. Т. ЕГН ********** сума в размер на 3 500 лева
/обезщетение за неимуществени вреди/ и законната лихва върху посочената главница за периода
от 19.01.21г. до цялостното й изплащане.
3
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на адвокат В. Н. 1 663 лева
/допълнителен адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА – за производството пред СОС/.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на М. Й. М. и А. С. Т. общо 47 лева
/съдебни разноски за производството пред САС/.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на адвокат В. Н. 1 756 лева
/адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА – за производството пред САС/.
ОСЪЖДА М. Й. М. и А. С. Т. да платят на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД общо 2 391
лева /съдебни разноски за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати
на САС допълнителна държавна такса в размер на 726 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СОС от 21.04.23г. по г.д. № 68/22г. в останалата част.
Решението е постановено при участие на К. Д. Л. /3-то лице – помагач на ответника/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4