Р Е Ш Е Н И Е № 231

гр. Сливен, 10.11.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на деветнадесети октомври

през две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: С.Б.

при секретаря                Ваня Костова                                                         и с участието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от                   съдията           административно  дело №  102  по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл.166, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП.

Образувано е по жалба на Д.Т.Д. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 17/03.09.2019 г. издаден от Директора на ОД”Земеделие” - Ямбол на ДФ”Земеделие”, с който на основание на чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.20а, ал.1, ал.4 и ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители е определено на Д.Т.Д. задължение в размер 48 892.00 лева (четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и два лева) представляващи първо и второ плащане по Договор № 20/112/09573 от 13.05.2014 г..

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е нищожен, тъй като бил издаден при липса на компетентност у административния орган. Счита, че същият е немотивиран и е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заявява, че не било установено оспорващия да е декларирал неверни данни и да е въвел в заблуждение органите на ДФ”Земеделие”. В този смисъл липсвало неправомерно поведение от негова страна. Твърди, че е налице грешка допусната от административния орган. Заявява, че не му е връчен административния акт, като бил уведомен за същия на 20.02.2020 г., поради което жалбата била подадена в срок. Моли съда да постанови решение с което прогласи нищожността на оспорения административен акт, алтернативно да го отмени като незаконосъобразен.

В съдебно заседание за жалбоподателя чрез процесуалния си представители адв. Д.Й. подържа жалбата. Заявява, че ограда била изградена на място, което било констатирано от извършени проверки от комисия на ДФЗ на място. Било поискано оспорващия да удостовери изграждането на тази ограда с разходни документи, но той не притежавал такива. Действителното основанието за издаването на акта, според твърдението на административния орган било именно непредставянето на документи, а не неизграждането на ограда, защото ограда съществувала. Оспорващият не представил такива документи, защото те щели да бъдат неистински.

Ответникът по жалба – Директора на Областна дирекция на ДФ„Земеделие“ гр. Ямбол, чрез пълномощника си ст. юриск. Д. Р., счита жалбата за недопустима, като просрочена. По същество оспорва жалбата, ката заявява, че оспорващия не е изпълнил своето задължение, към датата посочена в акта з. п. да подаде Заявление - Приложение 8, съгласно Наредба 9 по мярка 112. Неговото неизпълнение се явява в неподаване в изискуемите по Наредба и договор срок на това Приложение, с което той доказва реализиране на инвестиция от 2000 евро. Жалбоподателя не бил представил никакви доказателства относно тази инвестиция, която била заложена по бизнес план в документите по кандидатстване - „изграждане на ограда” и подобряване на сградния фонд, чрез изграждане на този вид съоръжение. Това обстоятелство следвало да бъде доказано от бенефициера с представяне на счетоводни документи за закупуване и за реализация и това ставало с т.нар. Приложение № 8, което е следвало в срок до 13.12.2018 г. да бъде приложено и да бъде подадено в ДФ”Земеделие”. Налице били, както фактическите, така и правни основания за издаването на оспорения акт, поради което моли съда да постанови решение, с което да потвърди законосъобразността на АУПДВ. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и разноските по делото.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият Д.Т.Д. е регистриран с Уникален     регистрационен номер (УРН) 611330 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 13.05.2014 г. същият е сключил договор № 20/112/09573, и чл. 30а от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (л.29-40) Съгласно Приложение № 2 към договора, оспорващия като ползвател на помощта е поел задължение за покупка и изграждане на ограда от 100 л.м. (л.40)

С Писмо за оторизация на плащането РОТ № 20/112/09573/31.05.2014 г. във връзка със сключения договор на оспорващия е оторизирана сумата от 24446 лв., като текущ трансфер. (л.59) Във връзка с тази оторизация е издадено Уведомително писмо за одобрение № 618/01.07.2014 г. (л.60).

На 03.07.2017 г. Д. подал Заявка за плащане № 20/112/09573/301  за сума в размер на 24447 лв. . (л.49-58) С Писмо за оторизация на плащането РОТ № 20/112/09573/3//01N01/30.08.2017 г. на оспорващия е оторизирана сумата от 24446 лв., като текущ трансфер, представляващ окончателно плащане. (л.61-62); Във връзка с тази оторизация е издадено Решение за изплащане на финансова помощ изх. № 01-280-6500/1247 от 02.11.2017г. от Директора на ОД”Земеделие” - Ямбол на ДФ”Земеделие”. (л.63)

С Протокол за уведомяване по телефона от 26.10.2018 г. служители на ОД Ямбол на ДФЗ са уведомили Д. относно срока за подаване на Приложение № 8 по мярка 112.(л.64)

С Писмо изх. № 01-283- 6500/1228 от 20.12.2018 г. оспорващият е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, като е посочено, че при извършване на административни проверки след плащане е установено неспазване на разпоредбите на т. 4.8 буква „3" от договор № 20/112/09573, и чл. 30а от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В резултат на извършените административни проверки на 14.12.2018 г. се установило, че ползвателя не е подал в нормативния и договорно определения срок Уведомително писмо съгл. Приложение № 8 към наредба № 9/03.04.2008 г. и не е приложил изискуемите документи съгл. Приложение № 9 към същата наредба, най-късно в срок до 13.12.2018 г

Налице била и друга нередност - след справка в регистъра на земеделските производители се установило, че няма регистрация за стопанска година 2017/2018 г., което е нарушение на т. 4.33 от договор № 20/112/09573 с ДФЗ и чл.30 т.4 от Наредба 9/03.04.2008 г.

Общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие" щял да издаде акт за установяване на публично държавно вземане бил 48 892 лв. (л.65)

 Това писмо било връчено на оспорващия с известие за доставяне на 02.01.2019 г. (л.66)

Жалбоподателят представил обяснение вх. № 02-283-6500/7 от 08.01.2019 г., в които посочил, че фермата има ограда, която не била изградена от него, поради което не можел да представи фактури на стойност 4000 лв. Заявил, че има регистрация на фермата.

По отношение на Д.Т.Д. с Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № № 17/03.09.2019 г. издаден от Директора на ОД”Земеделие” - Ямбол на ДФ”Земеделие“ е определено задължение в размер 48 892.00 лева представляващи първо и второ плащане по Договор № 20/112/09573 от 13.05.2014 г.

В акта е посочено, че при извършване на административни проверки след плащане е установено неспазване на разпоредбите на т. 4.8 буква „з" от договор № 20/112/09573, и чл. 30а от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В резултат на извършените административни проверки на 14.12.2018 г. се установило, че жалбоподателят не е подал в нормативния и договорно определения срок Уведомително писмо съгласно Приложение № 8 към Наредба №9/03.04.2008 г. и не е приложил изискуемите документи съгласно Приложение №9 към същата наредба, най-късно в срок до 13.12.2018 г.

Неподаването на уведомително писмо по чл.30 а, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. в нормативно определения за това срок, било достатъчно основание за прилагане на правните последици на разпоредбата на чл.33, ал.1 от наредба № 9, респективно чл. 4.8 буква „з" от сключения между страните договор за подпомагане, както и на основание на чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.20а, ал.1, ал.4 и ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители бил издаден процесния АУПДВ.

Издаденият АУПДВ бил изпратен до оспорващия с известие за доставяне, което е връчено на 19.09.2019 г. на неизвестно лице. (л.72)

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

По делото липсват данни, кога оспореният административен акт е съобщен на оспорващия. От негови обяснения става ясно, че е узнал за същия на 20.02.2020 г. От страна на оспорващия е проведено успешно оспорване авторството на подписа положен в графа „подпис на получателя” в известие за доставяне на препоръчана пратка № ИД PS 8606 0012N3 U, като от изслушаните графологични експертизи е установено, че този подпис не е положен от оспорващия или от някое от лицата, регистрирани на адреса на жалбоподателя. В този смисъл не би могло да се приеме, че оспорения административен акт е съобщен на жалбоподателя на датата посочена в известие за доставяне на препоръчана пратка № ИД PS 8606 0012N3 U, а на 20.02.2020 г. – датата посочена от жалбоподателя. Жалбата против него е подадена на 05.03.2020 г. т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Подадена е от лице непосредствен адресат на акта, с който се засягат негови права и законни интереси. В този смисъл жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването.

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Директор на Областна дирекция - Ямбол при ДФ "Земеделие", действащ при спазване пределите на своята териториална компетентност и при наличие на материална такава, делегирана от изпълнителния директор на фонда със Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. по силата на чл. 20а ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съобразно която норма Изпълнителният директор, който по силата на ал. 2 организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява Разплащателната агенция, може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т. ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена и предметна форма и съдържание (чл. 166 от ДОПК) и съдържа мотиви, поради което съдът приема, че е валиден. Освен валиден, атакуваният в настоящото производство АУПДВ се преценява от настоящата съдебна инстанция и като материално и процесуално законосъобразен, при следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

Процесният акт е издаден с правно основание чл. 33, ал. 1 и чл. 30а ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съгласно първата от посочените норми, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Разпоредбата на чл. 33а ал. 1 от Наредбата пък указва, че в срок до пет месеца преди изтичане на срока по чл. 27 (пет години, считано от датата на сключване на договора) и след получаване на второто плащане по чл. 6, т. 2 ползвателите подават лично в съответното териториално структурно звено на ДФЗ уведомително писмо до РА съгласно приложение № 8 и прилагат необходимите документи съгласно приложение № 9. В процесния случай второто плащане по договора в размер на 24 446, 00 лв. е извършено и получено от ползвателя Д. на 11.09.2017 г., а указаният за подаване на уведомително писмо по приложение № 8 петмесечен срок е до 13.12.2018 г.

Видно от приложение 8 към чл. 30а от Наредбата, същото съставлява "Уведомление за поддържане икономическия размер на стопанството, не по-малък от този, за който е получено второто плащане, и за инвестиране на най-малко левовата равностойност на 2000 евро от второто получено плащане за една или повече от дейностите, описани в договора за финансова помощ с ДФЗ за нуждите на земеделското стопанство" и по своето съдържание има както уведомителен, така и отчетен характер относно заявените в същото обстоятелства. В това приложение законодателят е въвел изискване за заявяване на извършените, съобразно договора за подпомагане инвестиции и когато същите са дълготраен материален актив – подобряване на сградния фонд чрез строителство, покупка, реконструкция и/или ремонт на сгради, пряко свързани с дейността на стопанството, се изисква представяне на конкретно описани документи: Разрешение за ползване на строеж, протокол образец 16 (съгласно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (ДВ, бр. 72 от 2003 г.) – в зависимост от характера на инвестицията. Разрешително за въвеждане в експлоатация, протокол образец 15 (съгласно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството) – в зависимост от характера на инвестицията. Копие от документ за собственост на новозакупени сгради – в зависимост от характера на инвестицията; Удостоверение за данъчна оценка или оценка, извършена от независим оценител, на новозакупени сгради към датата на закупуване, включена при определяне на минималната стойност на инвестицията – в зависимост от характера на инвестицията. Обобщен приемно-предавателен протокол за предаване на строежа от строителя на инвеститора – в зависимост от характера на инвестицията. В случая е установено по безспорен начин, че оспорващия Д. не е изпълнил това свое нормативно задължение, като към 31.12.2018 г. не е подал пред подпомагащия орган изискуемия декларативен документ – Приложение № 8 към Наредба № 9/03.04.2008 г. Както се отбеляза по – горе, предвид съдържанието на приложението, същото има характер на отчет за изпълнение на поетите от з. с. договорни задължения. С чл. 3. 2 от Договор № 20/112/09573/13.05.2014 г. ползвателят се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнесплана и описани в Приложение 2 в срок до 4 години и 6 месеца от датата на подписване на договора, т. е. до 13.11.2018 г. До тази дата, съобразно поетия от Д. ангажимент по договора, същият е следвало да извърши покупка и изграждане на ограда от 100 л.м.. Това договорно задължение не е изпълнено и съответно – не е декларирано и удостоверено с надлежни съпътстващи го документация чрез подаване на уведомление по приложение № 8 от Наредбата. Последните са подробно описани и в приложение № 9 към Наредбата, визирано в чл. 33а ал. 1, а изискуемите документи, доказващи извършването на инвестицията са, както следва: общи: Първични счетоводни документи (например фактури), доказващи извършените разходи на обща стойност най-малко левовата равностойност на 2000 евро. Платежен документ, прикрепен към всяка фактура (платежно нареждане), който да доказва плащане по банков път от страна на ползвателя. Банково извлечение от деня на извършване на плащането, доказващо плащане от страна на ползвателя и специфични според характера на поетата инвестиция. Такива документи, удостоверяващи, че ползвателят по договора е закупил и изградил заложената в бизнесплана и договора за подпомагане ограда не са били подадени в установения срок – 13.12.2018 г., но и липсват както към момента на постановяване на атакувания акт, така и към настоящия момент. Обстоятелството, че в стопанството съществува някаква ограда, която не е изградена от жалбоподателя не би могло да изключи задължението му за извършване на поетата инвестиция и за представяне на заявление приложение № 8 и № 9 за нея. (в този смисъл Решение № 3382 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2019 г., VIII о.,)

Следователно, правилен е изводът на административния орган, че Д., като ползвател по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е нарушил нормативно установеното задължение по чл. 33а ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Неизпълнението на договорно и нормативно задължение от страна на ползвател по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от ДФ "Земеделие" е предпоставка РА да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, съобразно указаното в чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. При горните фактически установявания, като е приложил тази норма Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Ямбол е постановил административен акт, съобразен със закона.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че в оспорения административен акт коректно са посочени правните основания за неговото издаване и същите са съответни в пълна степен на фактическите установявания в правния спор. Актът е постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, противно на твърдяното в жалбата. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесният Акт за установяване на публично държавно вземане № 17/03.09.2019 г., издаден от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Ямбол, с който на Д.Т.Д. е определено задължение в размер на 48 892, 00 (четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и два) лева, представляващи първо и второ плащане по Договор № 20/112/09573/13.05.2014 г., като е определено, че дължимата сума от 48 892, 00 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта, ведно с дължима лихва представлява по своята същност един валиден административен акт, издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроцесуални правила, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Предвид отхвърлянето на оспорването, основателна се явява и следва да се уважи претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски за експертиза в размер на 249,90 лв. и за юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева, съобразно нормата на 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Така определените суми следва да се възложат в тежест на оспорващата страна. Остатъкът от неизползвания депозит за експертизи подлежи на връщане на съответната страна при направено искане за това.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Д. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 17/03.09.2019 г. издаден от Директора на ОД ”Земеделие” - Ямбол на ДФ ”Земеделие”.

ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд "Земеделие", съдебни разноски в размер на 349.90 лв. (триста четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: