Определение по дело №15/2018 на Районен съд - Козлодуй

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №…

гр.Козлодуй, 12 юни 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 12 юни 2018 година, в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство е образувано по искова молба на ,,П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** подадена чрез пълномощник юристконсулт К.А., с която е предявен специалния положителен установителн иск по чл.422 ГПК против М.С.К. ***, за признаване за установено, че дължи оспорено вземане присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 1265/2017г. по описа на Районен съд – Козлодуй, представляващо сумата 2697 лева главница дължима по договор за потребителски кредит, законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението на 18.09.2017г. и разноските в заповедното производство общо 203.94 лева.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от договор за потребителски кредит № ********** сключен на 11.09.2015г.  и представлява главница. Като такова е претендирал вземането в петитума на исковата молба. Видно от обстоятелствената част на исковата молба в нея твърди и сочи доказателства, че вземането представлява задължение по договор за кредит, включващо главница, уговорена лихва в размер на 41.17%, или 0.11% на ден със срок на погасяване 24 месеца, освен това кредита включва още и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1090.08 лева, което е посочено, че се включва в месечната погасителна вноска от общо 199.97 лева. В този смисъл съда намира, че исковата молба е нередовна, тъй като е налице противоречие между твърденията в обстоятелствата част и петитума, като ищеца не е индивидуализирал вземането си от общо 2697 лева дължимо по договор за потребителски кредит № ********** сключен на 11.09.2015г. , конкретно как се формира.

Освен това ищецът твърди, че ответника е погасил 10 месечни вноски от по 199.97 лева, а след уведомление е извършил и друго плащане. В хода на делото съда е допуснал пропуск като е останал неизяснен момента каква сума по договора ответника е заплатил.

  Неяснотата в исковата молба създава невъзможност на ответника да се защити, а освен това прави невъзможно и съда да изясни спора. Допълнително ответника е възразил, че договора или евентуално част от неговите клаузи за нищожни, тъй като са неравноправни.

В случая отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика /решение по дело Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32, решение по дело Aziz, EU:C:2013:164, т. 46 и др./, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C./.

С оглед изложеното и сторените от ответника в писмения отговор на исковата молба възражения, съда намира, че е допуснал пропуск като не е отчел нередовността на исковата молба, а на следващо място е оставил неизяснен спора предвид своевременните възражения на ответника за размер на стореното от него плащане и размера на уговорените по договора възнаградителна лихва, както и за характера и размер на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги. Този си порок съда следва да поправи като отмени хода по същество и остави делото без движение с указания ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, а впоследствие а събере служебно още доказателства, включително чрез съдебна експертиза за сметка на страните.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определението от 17.05.2018г., с което е обявил делото за решаване при неизяснена фактическа обстановка и нередовност на исковата молба.

НА ОСНОВАНИЕ чл.129, ал.3 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ като нередовна исковата молба на ,,П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** подадена чрез пълномощник юристконсулт К.А., с която е предявен специалния положителен установителн иск по чл.422 ГПК против М.С.К. ***, за признаване за установено, че дължи оспорено вземане присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 1265/2017г. по описа на Районен съд – Козлодуй, представляващо сумата 2697 лева главница дължима по договор за потребителски кредит, законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението на 18.09.2017г. и разноските в заповедното производство общо 203.94 лева.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок с писмена молба да отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни прендираното вземане от общо 2697 лева дължимо по договор за потребителски кредит № ********** сключен на 11.09.2015г. конкретно как се формира като главница, лихва и други суми.

УКАЗВА на ищеца да посочи каква сума общо и платил ответника по същия договор за кредит, включително да представи извлечение от сметката на длъжника.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания по отстраняване нередовностите на исковата молба, съда ще прекрати производството по делото.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                 Районен съдия: