РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Бургас, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
К. Ил. Лазарова
при участието на секретаря М. Д. Димова
в присъствието на прокурора К. Ил. С.
като разгледа докладваното от К. Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело №
20252000500134 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
1049/20.02.25г. на ЯОС от Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София, бул.
“Витоша“ № 2, чрез Т. Стаматов, прокурор в ОП – Ямбол, против решение №
19/07.02.2025г. по гр.д.№ 246/23г. на ЯОС в частта, с която е уважен
предявеният от Г. Г. Г., с ЕГН: ********** от гр. Я., представляван от
пълномощника адв. М. А. от АК - Я., съдебен адрес: гр. Я., ул. „Ж. П.“ № **,
иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
претърпени неимуществени вреди до размера от 16 000лв., ведно със
законната лихва върху горната главница, считано от 22.01.2022г., до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото, съобразно
уважената част от иска. Твърди на първо място, че изложените от
първоинстанционния съд мотиви са неправилни. Позовава се на липса на
осъществен фактически състав по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата на РБ. Твърди, че искът не е доказан по
своето основание, понеже от събраните гласни доказателства и от назначената
1
и приета СПсЕ не се установило, че в резултат от образуваното против Г. ДП
32/2013г. по описа на ОД на МВР гр. Ямбол, той е търпял душевни болки и
страдания. Посочва, че срещу него било образувано и друго наказателно
производство, по което бил признат за виновен и осъден с влязла в сила
присъда. Позовава се на факта, че докато по второто дело му била наложена
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, по ДП 32/2013г. по описа на
ОД на МВР гр. Ямбол била наложена мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 3 000 лв. Ето защо счита, че не са налице претърпени
неимуществени вреди, които да обосноват уважаване на иска. Моли за отмяна
на решението в обжалваната част и постановяване на ново в горния смисъл.
В случай, че изложените аргументи не бъдат възприети от съда за
основание за отмяна на постановеното решение в съответната част и
отхвърляне на иска - заявява, че определеното обезщетение е прекомерно и не
е съобразено с общовъзприетите принципи за справедливост и
икономическата ситуация в страната. Моли решението да бъде изменено, като
бъде определено обезщетение в намален размер, ведно със законната лихва
върху него. Няма доказателствени искания.
Въззиваемият по тази жалба - Г. Г. Г. я оспорва, чрез процесуалния си
представител адв. М.А., в надлежно депозирания отговор. Счита
постановеното решение на Ямболски окръжен съд за правилно и
законосъобразно в тази част и моли да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
По делото е депозирана и втора въззивна жалба вх.№ 1206/28.02.25г. на
ЯОС от Г. Г. Г., чрез процесуалния представител адв. М.А. Обжалва решение
№ 19/07.02.2025г. по гр.д.№ 246/23г. на ЯОС в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него против Прокуратурата на РБ иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за размера над 16 000лв. до предявения размер от 70 000лв. , както и
предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди за размера над
18 100лв. до пълния претендиран размер от 21 145.27лв., ведно със законната
лихва върху двете главници, така, както е посочено в самото решение. Твърди,
че при определяне на размера на обезщетенията съдът не се е съобразил с
принципа на справедливост, а също така не взел предвид всички
доказателства за извършени разходи за пътувания до гр.София, където се
2
провеждало делото. Твърди претърпени вреди в по-големи размери от
възприетите от съда. Ето защо моли в съответните части решението да бъде
отменено и бъдат уважени исковете изцяло така, както са предявени, като
бъдат присъдени и съдебно-деловодните разноски. Няма доказателствени
искания. Претендира разноски.
Въззиваемата по тази жалба страна – Прокуратурата на РБ, не я оспорва,
не изразява становище.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица, в
законоустановения срок, пред надлежната по правилата на функционалната
подсъдност инстанция и са допустими.
Предявените пред окръжния съд искове са с правно основание чл. 2, ал.1,
т.3, ЗОДОВ.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от Г. Г. Г., чрез
процесуалния представител адв.М.А., против Прокуратурата на РБ.
Въззивникът-ищец твърди, че с Постановление от 19.12.2013г. по ДП №
32/2013г. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление
по чл.214, ал.2, т.1 НК, вр. с чл.213а, ал.2, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.5 вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.1 от НК, за това, че в периода от неустановена дата
през м.декември, 2012г. до 16.01.2013г. в с. Л., обл. Я., гр. С., обл. Я. и гр. Я.,
при условията на продължавано престъпление, в качеството на лице, по
чл.142, ал.2, т.8 от НК – лице, действащо по поръчение на ОПГ, ръководена от
К. Г. Ж. и с участници … (изброени лица) с цел да набави за К. Г. Ж., като
представител и пълномощник на „Кредилайн“ ООД – гр.Ямбол, имотна
облага, принудил различни лица със сила и заплашване да извършат нещо
противно на волята им, а именно:
принудил Д. П. Щ., чрез заплашване, изразило се в отправяне на закана за
физическа саморазправа, да извърши нещо против волята си, а именно – да
плати парични средства и с това причинил на Д. Щ. имотна вреда, като
деянието било извършено от повече от две лица – Г. Г.Г., Г. В. Е. и Н. Д. И., в
качеството на извършители в съучастие с К. Ж. като подбудител;
3
на 16.01.2013г. в с. Л., обл. Я. и гр. С., обл. Я. принудил Т. С. Щ., чрез
заплашване, изразило се в отправяне на закани за отнемане на имущество и за
физическа саморазправа, да извърши нещо против волята си, а именно – да
плати парични средства и с това причинил на Т. С. Щ. имотна вреда, като
деянието било извършено от повече от две лица – Г. Г.Г., Г. В. Е. и Н. Д. И., в
качеството на извършители в съучастие с К. Ж. като подбудител. Деянието
било придружено с отнемане на имущество – конска каруца на стойност
205лв. и купа люцерна с дължина 7м. и височина 2м…, като деянието било
извършено от повече от две лица - Г. Г.Г., Г. В. Е. и Н. Д. И., в качеството на
извършители в съучастие с К. Ж. като подбудител – престъпление по чл.214,
ал.2, т.1, вр. ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.5 вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 НК.
Твърди, че от образуване на делото до м.март 2015г. били проведени над 6
открити съдебни заседания – стр.82. Част от обвиняемите сключили
споразумения с Прокуратурата, но той самият не сключил, затова спрямо него
и още две лица делото не било прекратено, а било докладвано за определяне
на нов докладчик, който да се произнесе по повдигнатите им обвинения.
По горните обвинения бил признат за невиновен и оправдан с Присъда по
НОХД от 29.11.2019г. на Специализиран наказателен съд по НОХД №
1090/2014г. – стр.66 по гр.д.№ 246/2023г. на ЯОС. С решение № 5/23.11.2021г.
по ВНОХД № 107/21г по описа на Апелативен специализиран наказателен съд
присъдата на Специализиран наказателен съд била потвърдена. Не се спори,
че решението влязло в сила на 22.01.2022г.
Твърди, че в резултат от обвинението преживял силен стрес, унижение,
притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост,
злепоставяне пред близки, приятели, влошаване на здравословното състояние,
всичко това – в резултат от незаконно повдигнатото обвинение. Поради
висящото наказателно производство бил препятстван да си намери работа в
чужбина, понеже почти всеки месец присъствал на съдебни заседания – общо
40 на брой (стр.83). Освен това приятелите се отдръпнали от него и
преустановили контактите си, след като разбрали за воденото срещу него
наказателно производство. На основание изложеното претендира 70 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава, считано от
22.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
4
На същото основание – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за незаконно повдигнато
обвинение по цитираните текстове от НК, претендира и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 18 100лв. – извършени разноски за адвокатски
възнаграждения и 3 405.27лв. – разноски за транспортни разходи или общо
21 505.27лв.
Моли за решение, с което исковете му бъдат уважени. Ангажира
доказателства.
Исковете са надлежно оспорени с депозирания от Прокуратурата на
Република България в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На
първо място се оспорва настъпването на неимуществени вреди. Твърди се, че
такива няма, защото в същия период срещу Г.Г. е водено и друго наказателно
производство – за извършено в неустановен ден в края на м.март, 2013г. в с. Л.,
обл. Я. в съучастие като извършител с друго лице, престъпление по чл.143,
ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. За това престъпление бил осъден с присъда
по НОХД № 3063/2016г. на Специализиран наказателен съд от 22.03.2018г.,
изменена с Присъда по ВНОХД № 108/2019 г. на Апелативен наказателен съд,
потвърдена с Решение № 109/07.06.21г. на ВКС. Също бил признат за виновен
и за извършено на 02.04.2013г. същото престъпление, като за двете
престъпления му било определено общо наказание 1 година ЛОС, което на
осн.чл.66, ал.1 НК било отложено за изпълнение за срок от три години. По
горните обвинения на Г. била наложена МНО „Задържане под стража“ за
времето от 22.09.2014г. до 02.10.2014г.
На основание изложеното Прокуратурата твърди, че не е възможно да
бъдат направено разграничение дали твърдените вреди били в резултат от
незаконно поддържаното обвинение или от доказаното от Прокуратурата
обвинение. Евентуално, искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди се оспорва по размер, като силно завишен.
Оспорен е и искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
като недоказан. Ангажирани са писмени доказателства.
Видно от двете въззивни жалби, висящи пред настоящия съд,
присъденото от Окръжен съд – Ямбол обезщетение за претърпени от Г. Г.
имуществени вреди до размера от 18 100 лв. не се атакува, ето защо
настоящият състав приема, че със сила на присъдено нещо е установено
ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ по исковете по чл.2,
5
ал.1, т.3 ЗОДОВ - за обезщетяване на причинените на въззивника-ищец
имуществени и неимуществени вреди, в резултат от обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
По съществото на спора относно размера на справедливото обезщетение
за претърпени неимуществени вреди настоящият състав на Апелативен съд -
Бургас приема следното:
Между страните не се спори, освен това се установява и от приложените
писмени доказателства, че на 15.08.2014 г. Специализирана прокуратура
внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу 15 лица,
сред които и Г. Г. Така било образувано НОХД №1090/2014г. по описа на
СпНС. Също не се спори, че в досъдебното производство спрямо ищеца била
взета МНО – „Гаранция“ в размер на 3 000лв. Не е спорен и периодът, през
който продължило наказателното преследване спрямо Г. и той е посочен в
исковата молба – 7 години и 11 месеца.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, включително е
извършена съдебно-психологическа експертиза със задача да установи „как се
е отразило на психиката на ищеца повдигнатото срещу него обвинение по ДП
№ 32/2013г. на ОД на МВР и поддържано в хода на НОХД № 1090/2014г. на
СпНС“.
От събраните гласни доказателства се установява, че когато започнали
процесуално-следствените действия против него, въззивникът-ищец бил
много стресиран. След като се консултирал с адвокат, веднага се явил за
разпити, които продължавали от сутрин до вечер. Едва впоследствие разбрал
за какво става въпрос и бил много притеснен за обвинението. От спокоен и
уравновесен човек, станал затворен, тревожен, не общувал с никого,
притеснявал се да излиза навън, защото имал усещането, че го сочат с пръст.
Както бил душата на компанията, така изведнъж се затворил. Действително,
срещу него било образувано и друго производство, но това било година по-
късно и тогава нещата вече били съвсем цивилизовани, според св. П. –
партньорка на Г. За разлика от това, по първото дело имало медиен отзвук, по
вестници, във Фейсбук и прочее. По второто дело, според свидетелката, Г.
вече бил свикнал с мисълта за наказателна отговорност, но при първото било
истински шок. Тогава се появили проблеми със съня и въпреки че по второто
дело веднага сключил споразумение с прокуратурата и нямало такъв стрес,
6
тревожността трайно се установила в психиката на ищеца и той трайно
започнал да има проблеми със съня.
Аналогични са показанията и на св.Господинов относно показността на
проведената акция срещу Г. и останалите членове на групата, събирали
задължения по кредити по неформален ред. Установява се, че целият град (Я.)
гръмнал и се разбрали имената на преследваните лица, сред които бил и
въззивникът-ищец. Навсякъде имало информация за задържането им – по
телевизията, по вестниците, по други медии. След това всички се пръснали
притеснени, включително и Г. След инцидента двамата с този свидетел не се
били виждали, не били разговаряли и свидетелят не знаел нищо за
състоянието на Г..
От показанията на св. Х. - колега на Г. в колекторската фирма, става ясно,
че Г. бил със смачкано самочувствие. Станал затворен, мълчалив, постоянно
замислен и вече не бил същият човек. Обвинението се отразило върху
взаимоотношенията с приятелите и той започнал да ги избягва. От
показанията на същия св. Х. се установява, че двамата с Г. били
„съпроцесници“ по другото дело, по което Г. бил осъден. Били задържани
заедно в специализирания арест в гр.София. Г. споделял със св. Х., че е много
притеснен, че ще има дело.
Пред окръжния съд е назначена и приета СПсЕ. От нея се установява, че
въззивникът-ищец е личност без екстровертна или интровертна насоченост, с
ориентация предимно към постигане на цели и резултати, а не към общуване с
околните. Има високи нива на стресоустойчивост, силен тип нервна система, с
вътрешна локализация на контрол, решителен, самоуверен и склонен да
доминира.
Според в.лице няма данни за психотична продукция, както и за
психопатии и характеропатии. Налице е потиснато депресивно настроение, в
лека към умерена степен, което се изразява в разочарование, фрустрация,
поява на мисли и завишени опасения от неприятни събития, които са извън
контрола на личността. Това, според заключението, съответства на данните за
нива на реактивна агресивност и раздразнителност в норма, но близки до
горните прагови стойности на тази норма. Според в.лице, ищецът се откроява
като човек с по-високи нива на тревожност от нормата за възрастта и пола си.
Експертът е констатирала напрегнатост, безпокойство, нервност, мрачно
7
предчувствие за опасност в различна/нова ситуация. Освен това била
констатирана фрустрация от това, че в продължение на години бил принуден
да се явява в съдебни заседания, да ангажира адвоката си, да отсъства от
работа, да прави разходи и да зависи от показанията на други хора. Пред в.
лице Г. изразявал силно съжаление, че не е сключил споразумение по НОХД
№ 1090//2014г. СНС – София, а предпочел да доказва невинността си, което
продължило повече от 7 години. Именно това, според в.лице, е основната
травма която ищецът понесъл от наказателното преследване по цитираното
дело.
При всички изложени по-горе факти и след като съдът е дал отговор на
въпроса дали са осъществени законовите условия, за да се направи обоснован
извод за приложение на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва да се
обсъди предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат
от неоснователно поддържаното срещу него обвинение в продължение на 7
години и 11 месеца.
Събраните гласни доказателства сочат, че през процесния период Г.
понесъл тежко и болезнено образуването и развитието на наказателното
производство по НОХД № 1090/2014г. СпНС, преживявал стресово съдебните
заседания и извършваните спрямо него процесуални действия, понеже се
чувствал застрашен от наказание. Непрекъснатите пътувания от гр. Б. до гр. С.
били свързани с организация и тревоги, още повече, че се наложило
многократно да се явява, поради множеството съдебни заседания, свързани с
големия брой обвиняеми лица и множеството престъпления. Мисълта, че ще
бъде осъден, станала причина за непрекъснато напрежение, което оказвало
влияние на психиката му и рефлектирало върху самочувствието и начина му
на живот – той се чувствал унизен, с накърнено достойнство, застрашен от
наказателна репресия и предпочитал да не се среща с близки и познати.
На това фактическо положение се насложило и второто обвинение, по
което, според св.П., той се признал за виновен и сключил споразумение с
Прокуратурата. Това се случило, след като адвокатите (вероятно на всички
обвиняеми) се събрали и решили, че е по-добре да се сключи споразумение.
Описаното води до извод за наличие на два елемента от фактическия
състав на деликта – повдигане на неоснователно обвинение по НОХД №
1090/2014г. СпНС и претърпени в резултат от това вреди, изразяващи се в
8
душевни страдания.
Налице е и третият елемент, а именно – пряка причинно-следствена
връзка между вредите и недоказаното обвинение, повдигнато срещу
въззивника-ищец.
Ето защо настоящият състав споделя по реда на чл.272 ГПК извода на
окръжния съд за възникнало материално право на Г. да претендира
обезщетение по реда на ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди. Искът е
доказан по своето основание.
По повод определянето на размера на обезщетението съдът се съобрази с
критериите за преценка на справедливото им компенсиране, упоменати в
разясненията по ППВС № 4/1968г., в което е посочено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението като вида, характера, интензитета, продължителността на
увреждането на ищеца и други, свързани с личността му.
По този повод съдът приема следното:
Към образуване на ДП № 32/2013г. по описа на ОД на МВР - гр. Ямбол,
въззивникът-ищец е бил на навършени ** години, без криминално минало, без
данни за специално образование или за заемана важна длъжност в обществото.
Безспорно е, че работел в дружество, което събирало просрочени вноски по
изтеглени кредити със силови методи. Също е безспорно, че при образуване на
досъдебното производство, по което впоследствие било образувано НОХД №
1090/2014г. СпНС, действията на Полицията и органите на реда били широко
разгласени по медиите – в Интернет и по телевизията.
Твърди се в исковата молба, че в резултат от разгласяване на дейността, в
която се твърдяло, че участва и Г., той се почувствал засрамен от познати,
приятели, не искал да общува с никого, самоизолирал се, доколкото било
възможно, започнал да страни от хората. Съдът кредитира твърдението, че
ищецът станал тревожен, поради възникналите страхове от налагане на
наказание „Лишаване от свобода“, при положение, че за повдигнатото
обвинение по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1 вр.чл.213а ал.2 НК законът предвижда
наказание „ЛОС“ за срок от 2 до 10 години и глоба, както и възможност за
конфискация на имуществото на осъденото лице до ½ част, без да се имат
9
предвид квалифициращите елементи, като извършване на престъплението при
условия на продължавано престъпление, каквито данни е имало в конкретния
случай. Към започване на наказателното преследване, Г. бил на възраст, в
която, според съда, е осъзнавал тежките последици на присъда за изнудване за
по-нататъшното си развитие в житейски план и за репутацията си, ето защо
настоящият състав приема, че въпреки констатираната от в.лице
стресоустойчивост на характера, е понасял тежко и болезнено образуването и
развитието на производството, преживявал провеждането на съдебни
заседания и извършваните спрямо него процесуални действия, с разпити на
свидетели, от които зависи осъждането или оправдаването му.
Горните преживявания, според съда, се насложили с второто образувано
срещу него наказателно производство – по НОХД № 3063/2016г. на СпНС –
София, по което, въпреки изложените твърдения на св. П. и в.лице, няма
данни да е сключвал споразумение, а бил осъден с Присъда от 22.03.2018г. по
цитираното НОХД № 3063/2016г., изменена с Присъда на АСпНС от
06.03.2020г. по ВНОХД № 108/2019г., потвърдено с Решение №
109/07.06.2021г. по н.д.№ 323/2021г. на ВКС, в сила от 07.06.2021г. за принуда
– по чл.143, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК – стр.107.
Всичко описано безспорно се е отразило на съня му и довело до засилване
на страховете му и формиране на чувство за тревожност от бъдещето.
Наличието на две висящи отделни производства срещу едно и също лице, с
повдигнати обвинения за няколко извършени престъпления при условията на
продължавано престъпление, сочат на голям интензитет на преживяванията,
при сравнително голяма продължителност, с оглед множеството съучастници
и множеството пострадали лица.
При така описаното, за да конкретизира справедливия размер на
дължимото обезщетение, настоящият състав се съобрази с разясненията по
т.11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и в постановените въз основа на
него решения по гр. дело № 3589/2021 г. на ВКС, ІV г.о., гр. дело № 3415/2021
г. на ВКС, ІV г.о. и др.
Както вече бе посочено, към образуване на ДП Г. е бил на навършени **
години, а към влизане в сила на оправдателната присъда – на навършени **
години. Периодът е продължителен, през който срещу него са били
разглеждани две дела, а по това, по което бил оправдан, били повдигнати
10
обвинения за извършени две престъпления. В исковата молба не се твърди
това да се е отразило на упражняваната от него професия, нито да е довело до
влошаване на психическото му здраве, наложило специализирано лечение.
Твърди се, че е имал намерение да се установи на работа в чужбина, но
липсват доказателства в тази връзка, като например кореспонденция с
работодател или данни, че преди повдигане на обвинението, е имал подобни
сериозни намерения. Също липсват доказателства и за посещение на психолог
и психиатър, освен показанията на св.П., но при липса на данни за изписано
лечение, съдът заключава, че се касае за изолирани случаи, тъй като не са
установени специфични увреждания, произтичащи само от наказателното
преследване.
Според ищеца воденото срещу него наказателно производство уронило
името му сред близки, познати и сред жителите на гр.Ямбол, но съдът не
може да направи точно разграничение доколко това конкретно обвинение е
уронило името му, при положение, че в приблизително същия период от време
– 2014г. – 2021г. срещу него успешно е проведено наказателно производство за
принуда на две лица и е осъден с влязла в сила присъда. Въпреки това, съдът
съобразява, че при наличието на две производство, висящи в два периода
почти съвпадащи, заплахата за осъждане е довела до постоянно напрежение
за Г.
Съдът дава вяра на твърдението, че при извършване на първоначалните
процесуално-следствени действия по образуване на досъдебното
производство, Г. е изпитал шок, изненада, срам и неудобство, доколкото на
показ чрез медиите бил включен в група, създадена с цел изнудване, а също
така действията, според всички разпитани свидетели, били зрелищни, градът
бил почти окупиран, били блокирани почти всички артерии на пътното
движение, полицаите пристигнали с бусове, били с качулки, автомати и
всявали страх. Независимо от това, че въззивникът-ищец със сигурност е
осъзнавал неправилността на действията си по участие в група, събирала
парични задължения не по законоустановения ред, публичното потвърждаване
на този факт и поименното изброяване на участниците, наред с показните
действия на служителите на МВР без съмнение е довело до изпитано
неудобство от околните и семейството. Въззивникът-ищец е почувствал
репутацията си опетнена и била накърнена неговата самооценка на човек, на
когото може да се разчита, макар и да няма данни с какво име е известен в
11
обществото и дали се ползва с популярност в някакви социални кръгове и в
случай, че отговорът е положителен – каква е тя.
Установи се също, че случилото се не се е отразило на емоционалната му
връзка. Той продължил да живее с партньорката си, дори впоследствие им се
родили две деца.
Следва да бъде отчетена и интензивността на извършваните процесуални
действия по наказателното производство спрямо подсъдимия. Не се спори, че
е присъствал на почти 40 съдебни заседания, които го затруднили, налагайки
необходимостта от пътуване от местоживеенето му в гр. Я. до гр. С. и обратно.
Съдът отчита и наложената мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 3
000 лв., която не е ограничила правото му на придвижване, но е засегнала
имуществото му, за целия период на наказателното производство.
При определяне на размера на обезщетението подлежи на обсъждане и
периода на извършване на деликта – 2014 г. - 2022 г., защото, съгласно трайно
установената и безпротиворечива съдебна практика, размерът на вредите се
определя към датата на деликта. Това означава, че размерът на обезщетението
следва да бъде определен и съобразен с икономическите условия в страната
към цитираната дата или период. Само за сравнение съдът посочва, че през
годината на образуване на НОХД № 1090/2014г., минималната работна
заплата е била в размер на 340лв., а през 2022г. е била 710лв., съответно и
доходите на населението са били значително по-ниски в сравнение с тези през
2025г. Ето защо, при всичко описано и формираните правни изводи,
настоящият състав приема, че дължимото справедливо обезщетение възлиза
на 16 000лв., ведно с лихвата така, както е приел Ямболският окръжен съд.
Що се отнася до предявения иск за заплащане на имуществени вреди в
частта, с която е отхвърлен, настоящият състав приема следното: В
показанията си св. П. твърди, че за всяка заседание пътували до гр. С. с личен
автомобил, в резултат от което понасяли разходи.
От показанията на св. Х. - също обвиняем по дело, наред с въззивника-
ищец, става ясно, че за заседанията ходели с лични автомобили. Не се
установи, обаче, дали съвместно са ходели с автомобила на един от тях или
всеки е ходил със своя личен, също не е приложено каквото и да е писмено
доказателство за заредено гориво, а в конкретния случай тежестта на
доказване на твърдението за вреди пада върху страната, която твърди
12
извършените разноски, т.е. върху Г.
Ето защо извършената СТЕ не може да послужи за определяне на
извършените от страната разноски, доколкото в нея се съдържа заключение
каква е разходната норма на лекия автомобил на св. П. и какъв би бил
евентуалният разход на гориво за пътуване от гр.Ямбол до гр.София и
обратно, но не и доказателства за действително извършени пътни разходи.
При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл. По причина,
че въззивните жалби на двете страни подлежат на отхвърляне, Прокуратурата
на РБългария ще бъде осъдена да заплати разноските на въззивника-ищец, т.е.
платената д.такса от 5 лв. и платения адвокатски хонорар от 2 200 лв.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/07.02.2025г. по гр.д.№ 246/23 г. на
ЯОС.
Осъжда Прокуратурата на РБ, с адрес: гр. София, бул. “Витоша“ № 2 да
заплати на Г. Г. Г., с ЕГН: ********** от гр. Ямбол, разноски по делото в
размер на 2205 лв. за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13