Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр. Силистра, 21 септември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на четиринадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. Чернева
с участието на секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 165 по описа за 2020 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба от „Оливия“ ООД с ЕИК ********* и адрес: гр. Силистра, ул.
„***,
представлявано от Б. Т. Б., против Предписание № 000209 от 09. 07. 2020 г. на главния инспектор към ОДБХ – Силистра за
прекратяване на производството на месен продукт „Филе Еленка“, считано от
датата на получаване на предписанието, и за даване на възможност на
производителя да реализира наличното количество от продукта, описано в
Констативен протокол № 002405 от 09. 07.
2020 г., в срок от 35 дни.
Жалбоподателят счита, че
оспореното предписание е незаконосъобразно, тъй като констатираното от органа
сходство с друг продукт от ЕС, познат като филе „Елена“, не е налице нито по
отношение на технологичната документация, която се следва в производството,
нито по отношение на вкусови качества и етикет, поради което никой не би могъл
да бъде подведен или по някакъв начин заблуден в избора си на хранителен
продукт. Твърди, че името на продукта е определено по името на член от
семейството на собственика. Твърди, че липсва описание на нарушението и с какво
поведението на дружеството е в разрез с чл. 24, пар.
1 от Регламент 1151/ 2012 г. Допълнително в съдебно заседание изтъква, че
органът се е позовал на отменен закон, визирайки отменения Закон за храните.
Посочва също, че липсват доказателства кога, къде и как е регистрирано като
ХТСХ филето „Елена“. Твърди, че не е представен етикетът на регистрирания
продукт със запазена марка, поради което не може да се коментира сходство с
етикета на произвеждания от жалбоподателя продукт, респ. наличие на възможност
за заблуждение и подвеждане на потребителя. Моли за отмяна на оспорените актове
и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Главен
инспектор към ОДБХ – Силистра, счита, че същата е неоснователна. Посочва, че
филето „Елена“ е регистрирано като храна с традиционно специфичен характер
съгласно Регламент за изпълнение № 835 / 2014 г. на Комисията. Посочва, че
желаещите да произвеждат продукта трябва да направят съответните постъпки и да
преминат процедура по одобрение и чак след вписването им в съответния регистър
ще придобият право да го произвеждат. Акцентира, че името Еленка е умалително,
производно на името Елена, поради което лесно може да подведе потребителя относно
това, че купува ХТСХ, поради което е налице нарушение на чл. 24, § 1 от
Регламент (ЕС) № 1151 / 2012 г. относно
схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Уточнява, че
нарушението е свързано с етикетирането на продукта, а не с вкусовите му
качества.
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната
верига (ЗУАхВ) и
чл. 25а, ал. 1 и 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на
земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС).
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което
е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява
допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят стопанисва обект за
производство на храни – Месопреработвателно предприятие с рег. № BG 1904001, находящо
се в гр. Силистра, ул. „Седми септември“ № 6. На 09. 07. 2020 г. в обекта е извършена
проверка от инспектори в ОДБХ – Силистра, при която е установено, че са налични
272, 448 кг сурово-сушен деликатес от нераздробено месо – филе „Еленка“, от
което са произведени три партиди. Информацията относно вида на продукта,
партиден номер, налично количество и срок на годност е била вписана в „Справка
наличност“. Установено е, че филето е произведено в съответствие с утвърдена
технологична документация – ТД 007-2002. Прието е, че по смисъла на чл. 24, § 1
от Регламент (ЕС) № 1151 / 2012 г.
относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни използването
на името филе „Еленка“ съставлява нарушение спрямо наименованието на ХТСХ филе
„Елена“. Уточнено е, че е стартирана процедура за производство на ХТСХ филе
„Елена“, като са представени заявка за присъединяване и сключен договор за
контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕС) № 1151 / 2012 г. Установените
обстоятелства са отразени
в Констативен протокол № 002405 / 09. 07. 2020 г. (л16 и 17 от делото). Въз основа на него е издадено оспореното предписание.
В мотивите на акта е направено
препращане към протокола от проверката и са възпроизведени голяма част от констатациите
по него. Органът е приел, че е
осъществено нарушение на чл. 24, § 1 от Регламент (ЕС) № 1151/ 2012 г. относно схемите за качество на
селскостопанските продукти и храни, тъй като е налице неправомерна употреба на
наименованието филе „Еленка“. В тази връзка и на основание чл. 30, ал. 1 и ал.
2 и във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 4 от Закона за
храните (отм.) органът е наложил принудителната административна мярка,
изразяваща се в прекратяване на производството на месен продукт филе „Еленка“,
считано от датата на получаване на предписанието, и в даване на възможност на
производителя да реализира наличното количество от продукта, описано в
Констативен протокол № 002405 от 09. 07.
2020 г., в срок от 35 дни.
Оспорването на посоченото
предписание е станало повод за инициирането на настоящото производство, в
което, съгласно чл. 168 АПК, следва да се прецени законосъобразността на акта
на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 25б от ЗПООПЗПЕС министърът
на земеделието, храните и горите определя с наредба начина и реда за
осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски
означения и храни с традиционно специфичен характер. В изпълнение на
задължението си по наредбата министърът е издал Наредба № 6 от 5.05.2011 г. за
специфичните изисквания при осъществяване на официалния контрол върху
употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен
характер. В чл. 3 от цитираната наредба е указано, че официалният контрол се упражнява
от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), като в чл. 5 и 6 от
наредбата са указани правомощията и задълженията на инспекторите на БАБХ при
упражняването на контрола. Разпоредбата
на чл. 5, ал. 1, т. 3 от наредбата предоставя правомощие на инспектора, извършващ
контрола, да дава
задължителни предписания при констатиране на нарушения. Оспореното предписание
е издадено от главен инспектор в отдел „Контрол по храните в ОДБХ гр. Силистра,
което е видно от приложената по делото заповед № ОСПД – 157 / 04. 10. 2013 г.
(л. 7), поради което предвид цитираните текстове от Наредба № 6 от 5.05.2011 г.
се явява издадено от лице, притежаващо материална и териториална компетентност.
Оспореното предписание е издадено в
предвидената от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени
фактическите и правни основания за издаването му, поради което формата на акта
позволява ефективна съдебна проверка на материалната му законосъобразност. Не
се констатират нарушения административнопроизводствените правила, съставляващи
основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
При проверка на съответствието на
оспорената заповед с материалния закон съдът констатира следното:
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба
№ 6 от 05. 05. 2011 г. "Земеделски продукти и храни с традиционно
специфичен характер" са земеделските продукти и храни, които отговарят на
условията на чл. 2, ал. 1 и чл. 18 от Регламент № 1151/2012. Според чл. 18, § 1
от Регламент № 1151 / 2012 г. едно наименование
отговаря на условията за регистрация като храна с традиционно специфичен
характер, когато описва специфичен продукт или храна, който (която): а) е
резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на
традиционна практика за този продукт или тази храна, или б) е произведен
(произведена) от суровини или съставки, които традиционно се използват за него
(нея). В § 2 на текста е предвидено, че за да бъде регистрирано едно
наименование като храна с традиционно специфичен характер, то трябва: а) да е
било използвано традиционно за този специфичен продукт; или б) да е означение
за традиционния характер или специфичния характер на продукта. Съгласно чл. 24,
ал. 1 от ЗПООПЗПЕС правната закрила на традиционно специфичен земеделски
продукт или храна се предоставя чрез вписване в Европейския регистър на храните
с традиционно специфичен характер. Този
публично достъпен регистър е създаден по
силата на чл. 22 от Регламент 1151/2012 г. Вписването на храни с традиционно
специфичен характер в него се
осъществява от националния компетентен орган за защитените географски означения
и храни с традиционно специфичен характер- Министерството на земеделието,
храните и горите - чл. 49, § 4 от Регламент 1151 / 2012 г. във вр. с чл. 58 от ЗУАхВ и чл. 4, §2,
б. „б“ от Регламент 2017/625. Съгласно
чл. 24, §1 от Регламент № 1151 / 2012 г. регистрираните наименования са
защитени срещу всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване, или всяка друга
практика, способна да подведе потребителя.
От водения в съответствие с чл. 16,
ал. 3 от ЗПООПЗПЕС публичен електронен регистър на интернет страницата на Министерството
на земеделието, храните и горите се установява, че „Филе Елена“-сурово-сушен
деликатес от свинско месо, е продукт, регистриран като храна с традиционно
специфичен характер и вписан в регистъра на храните с традиционно специфичен
характер по силата на Регламент за
изпълнение (ЕС) № 835/2014 на Комисията от 31. 07. 2014 г. (информацията е
достъпна на адрес https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-i-strategii/politiki-po-agrohranitelnata-veriga/zashiteni-naimenovaniya/htsh-file-elena/). Следователно наименованието на
продукта би следвало да е защитено от всякаква злоупотреба, имитация или
пресъздаване, или всяка
друга практика, способна да подведе потребителя. В настоящия случай контролните
органи са установили, че дружеството-жалбоподател произвежда сурово-сушен
деликатес от нераздробено месо, което е наименовало
„Филе Еленка“. Името Еленка несъмнено е производно от Елена и представлява
негова умалителна форма. Използването на подобно наименование за продукт, който
е сходен както във визията си, така и в начина си на производство с продукт,
който е регистриран като ХТСХ, несъмнено би могло да заблуди потребителя
относно това, че купува именно регистрирания продукт. В случая начинът на
оформяне на етикета и използваният шрифт на наименованието са без значение за
това дали е извършено нарушението, тъй като не се касае за регистрирана
търговска марка - знак, който е способен да отличава стоките или услугите на
едно лице от тези на други лица, а за нарушение, свързано с използването на
регистрирано наименование на ХТСХ. Ето защо възраженията на жалбоподателя в
тази насока се явяват неоснователни и е безпредметно търсенето на визуална
прилика на използвания от дружеството етикет с етикетите на други производители
на продукта. Обект на защита е самото наименование, което не би следвало да се
ползва за толкова сходен продукт. В този смисъл настоящата инстанция намира, че
действително дружеството е допуснало нарушение на чл. 24, §1 от Регламент №
1151 / 2012 г.
Досежно наложената принудителна мярка е
необходимо да се коментира следното: При издаването на предписание № 00209 /
09. 07. 2020 г. е използвана бланка от предписание, издадена по Закона за
храните – отм. ДВ бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г. Следователно
посочените основания за издаване на предписанието са несъществуващи. Грешката в
правната квалификация обаче в случая не следва да се приема като основание за
отмяна на предписанието, след като от фактите и закона, който действително ги
урежда, следват правните последици, които са разпоредени
(в този смисъл Решение № 1578 / 13. 02. 2007 г. на ВАС по адм.
Д. № 7992 / 2006 г., 5-чл. състав, както и решение № 11482 / 06. 10. 2010 г. на
ВАС по адм. Д. № 6050 / 2010 г.). Както се коментира
по-горе разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 от 5.05.2011 г. за
специфичните изисквания при осъществяване на официалния контрол върху
употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен
характер предоставя правомощие на инспектора, извършващ контрола, да дава
задължителни предписания при констатиране на нарушения, поради което предпоставките
за издаване на акта са били налице.
Съгласно чл. 25а, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС
официалният контрол и другите официални дейности върху земеделски продукти или храни
по смисъла на Закона за храните, включително върху (…) наименования на храни с традиционно специфичен характер (…) по
смисъла на Регламент (ЕС) № 1151/2012, се
осъществяват по реда на Регламент
(EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г.
относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се
гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите,
правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях,
здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на
регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) №
1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на
Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009
на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и
2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) №
882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО,
90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение
92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), Закона за управление на агрохранителната
верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Ал.
2 на текста предвижда, че при осъществяване на официалния контрол по ал. 1
Българската агенция по безопасност на храните има правомощията по Закона за
храните и Закона за управление на агрохранителната
верига, включително за прилагане на административни мерки. В чл. 24 от ЗУАхВ е предвидено, че ръководителите на съответните
ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от
тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл.
138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625. Приложената в случая мярка би могла
да се подведе под нормата на чл. 138, § 2, б. „и“ от регламента, предвиждаща прекратяването за целесъобразен период
от време на всички или част от дейностите
на съответния оператор. Не би могло да се счете, че същата е приложена на
основание чл. 24, ал. 2 от ЗУАхВ, тъй като
разпоредбата от една страна предвижда изцяло спиране на дейността на обекта, а
от друга – липсват предпоставки за това - обектът е регистриран като
месопреработвателно предприятие и няма данни за него да не са заплатени
дължимите такси за период по-дълъг от
три месеца от момента на възникване на задължението. Посочената мярка по чл. 138, § 2, б. „и“ от
регламента обаче се прилага при наличие на опасност за здравето на човека,
животните и растенията - чл. 24, ал. 5 и
чл. 64 от ЗУАхВ. Такава опасност в случая не е
налице, като самият административен орган заяви, че нарушението е свързано с
етикетирането на продукта, а не с вкусовите му качества, а след като
нарушението е свързано с етикета, органът би могъл да приложи мярка по чл. 138,
§ 2, б. „в“ от регламента, свързана с промяна на етикетите, вместо да
прекратява производството на продукта. Освен това съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2
от ЗУАхВ мярката по чл. 138, § 2, б. „и“ от
регламента се прилага с разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо
официален контрол, а не с негово предписание съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от
закона. При това положение приложената ПАМ се явява несъразмерно тежка за вида
на констатираното нарушение и приложена в нарушение на материалния закона.
По изложените съображения оспореното
предписание следва да бъде отменено поради противоречие с материалния закон.
Тъй като искане за присъждане на
разноски не е направено, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Предписание № 000209 от 09. 07. 2020 г. на главния инспектор към ОДБХ – Силистра за
прекратяване на производството на месен продукт „Филе Еленка“, считано от
датата на получаване на предписанието, и за даване на възможност на
производителя да реализира наличното количество от продукта, описано в
Констативен протокол № 002405 от 09. 07.
2020 г., в срок от 35 дни.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: