Мотиви
към присъда №41 от 17.05.2018г., постановено по НЧХД № 208/2018г. по описа на **РС.
Повдигнато е обвинение по тъжба на Г.В.В., срещу подс. Н.Г.С. в
това, че на 10.01.2018г., с публикация в печатно издание - в."Борба"
и по друг начин - в електронно издание на в."Борба" и интернет
страница в платформа "Фейсбук", с израза
".. Г.В. поръчал от затвора *****.", приписала престъпление на
тъжителя Г.В.В., с ЕГН********** - престъпление по чл.148,ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл. 147, ал.1, пр.2 от НК.
Предявен
е и допуснат за разглеждане граждански иск от тъжителя Г.В.В. срещу подс. Н.Г.С., за сумата от 15000 /петнадесет хиляди /лв.,
представляващи обезщетение за причинени нематериални щети от деянието по повдигнатото обвинение, ведно със
законната лихва, считано от 10.01.2018
г. - до окончателното изплащане на сумата.
Повереника на частни тъжител - адв.П., поддържа повдигнатото обвинение, като доказано и
основателно. Намира престъпния състав за осъществен от обективна и субективна
страна, като моли съда да постанови осъдителна присъда и уважи гражданския
иск.
Защитникът на подс.
С., адв. Н. - прави анализ на съдържанието на процесната публикация и
като счита, че съгласно трайната съдебна практика липсва съзнание за
оклеветяване, респективно един от елементите на състава на престъплението,
когато се изнасят данни за лице, изнесени в други публикации макар да са
неверни и унизителни за лицето, щом като деецът не е съзнавал неистинността.
Счита също, че се касае само до изнесена информация за предполагаема версия. Позовава
се на решения на ЕСПЧ, като извежда извод,
че от медиите не може да се изисква да проверяват верността на твърдения, както
и че създаването на различни версии, аналогии, изводи, интерпретации в резултат на интуитивна дейност, които се правят от адресатите
не консумира престъпния състав на клеветата. Намира, че липсват признаците на
престъплението клевета от обективна и от субективна страна, като няма
доказателства събрани нито за пряк, нито за евентуален умисъл. Моли съда да
оправдае напълно подсъдимата и да отхвърли предявения граждански иск.
Подс.С., поддържа тезата на защитника си, като допълва, че
написаното е само версия с атрибути към съответния журналистически жанр. Моли
съда да бъде оправдана.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното :
Подс.Н.Г.С. е родена на *** г. в гр. *****, българка,
българска гражданка, неосъждана, с висше образование,
омъжена, работеща, с ЕГН **********.
Не се спори от страните и
видно от приложения по делото бр.6 от 10.01.1018г., на в."Борба", в
печатното издание е публикувана статия в рубрика "Говори се че", със
заглавие - "осъденият до живот Г.В. поръчал от затвора *****." и
подзаглавие "Тарторът
на „Килърите“ си направил подарък за 60-ия рожден ден. В началото на статията е изложената следната информация - " ЕДНА
ОТ НАЙ-НЕВЕРОЯТНИТЕ ВЕРСИИ ЗА ПОКАЗНИЯ РАЗСТРЕЛ НА *****. в София е, че той е
поръчан от килията от Г.В.. Осъденият до живот, като тартор на групата за мокри
поръчки „Килърите“ си направил подарък за 60-ия рожден ден, който бил на 8 януари – деня на екзекуцията.
Версията звучи наглед абсурдно, но не е мисия невъзможна. Освен това В. няма
какво да губи, защото окончателно е осъден с доживотна присъда, която бе
потвърдена през декември м.г. Още тогава и по време на мегаделото
срещу него и останалите от бандата той е заявявал, че *****. е виновен за
неговия арест, за да съсипе бизнеса му и да го замести....". Като а**ора
на статията е посочена подс. Н.С. и е публикувана и в
електронното издание на вестника.
Видно
от показанията на св.Х., заедно с тъжителят В. изтърпявали наказание в Затвора
гр.Ловеч. Тъжителят научил за публикацията при проведен телефонен разговор на
12 или 13 януари 2018г., в който бил уведомен за съдържанието. тъжителят
реагирал остро и извикал "как може такива неща, това е безобразие",
след което му прилошало и паднал. Св.Х., заедно с друг лишен от свобода
помогнали на тъжителят В. да отиде до медицинския център в Затвора, където го
поставили да легне на кушетка. Там тъжителят В. споделил, че е реагирал така
тъй като в разговора научил, че е излязла статия в която се твърдяло, че е
поръчал убийство.
В последствие статията
станала известна и на останалите лишени от свобода, при което настъпила промяна
в отношението и на околните към тъжителя. Имало подигравки отправени към него
по този повод и от надзирателите, които сравнявали тъжителя с Ал Капоне. Това се отразило на емоционалното състояние на
тъжителя В.. Същият станала затворен, престанал да се храни и започнал да
приема медикаменти за нормализиране на психичното си състояние. Тъжителят се
сдобил с брой от печатното издание на в."Борба", което предоставил и
на св.Х., за да се запознае със съдържанието на процесната
статия.
Видно от приложените по
делото разпечатки от интернет издания от 09.01.2018г. - от страници "
факти. бг", "марица.бг", "Би Ай телевизия", "24 часа.бг",
"днес", "труд",
и "дневник" от
11.01.2018г., са публикувани статии, във връзка с убийството на безнесмена *****., в които е засегната версия за причината
за извършеното престъпление. Така във електронното издание на в."Марица" е публикувана статия със
заглавие " В. поръчал *****., като подарък за рождения си ден", като
се развива темата " Цяло Търново
предава от уста на уста една версия за убийството на бизнесмена *****. и тя е,
че той е поръчан от осъдения доживот Г.В.. Това бил
подаръкът, който си направил за 60 годишния юбилей. Тарторът на "Килърите" закръгли 6 десетилетия вчера 8 януари,
припомня, търновският "Борба". Точно в този ден бе убит и Х..".
В
електронното издание на в."Труд", също е била посветена статия на
темата под заглавие " *****. бил притеснен, че го разследват" в която
е изнесена и следната информация " **ори ден показният разстрел на
бизнесменът *****. е най-обсъжданата тема във Велико Търново. Според една от
версиите, убийството му е заради разкриването и осъдителните присъди на "Килърите". Интересното е, че днес /б.а.9 януари/ Г.В.
има рожден ден и навършва 60 години. Ако той е поръчител от затвора на
покушението срещу *****., си е направил подарък за юбилея. А и дори В. да е в
дъното на това и дори да си признае, нищо не губи,защото вече има постановена
доживотна присъда", коментират търновци. Жители
на старата столица допълват, че след като мощният предприемач Г.В. се озова зад
решетките, се е отворила ниша, която бързо била заета от разнородния бизнес на *****.
и брат му Д М.".
От показанията на св.В.А., се установи, че същата в качеството си на журналист
към вестник "Труд", е а**ор на горната статия. Тиражираната версия св.А
прочела от интернет пространството и чула да се предава из обществеността в
града. Същата включила като допълнение
към статията си от 09.01.2018г.. В разговор с
подс.С., научила че от още на 08.01.2018г.,
версията е била тиражирана във в."24 часа".
За разпространението на
същата версия свидетелства и св.Н.. От неговите
показания се установява, че след излизане на информацията за убийството на *****.,
още преди публикуване на информацията във вестник "Борба", сред обществеността в гр.***** са се
коментирали няколко версии, сред които версията за наличие на "сръбска
връзка" и за поръчителство от страна на тъжителя В., поради наличието на
конкуренция между тях в миналото.
Видно
от справка на **ОП от 17.04.2018г., допълнена със справка от 23.04.2018г., във
Великотърновския съдебен район няма образувани и несвършени досъдебни
производства срещу тъжителя В..
С оглед на установеното се налагат
следните правни изводи :
Деянието
на подс. С. е несъставомерно
от обективна и субективна страна по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 148, ал.2, вр. ал. 1 т. 2, вр.
чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК.
От обективна страна изложената в
статията информация не може да се окачестви, като твърдения за извършено
престъпление от тъжителят В., а представлява представянето на една възможна
версия за убийството на *****.. Клеветата е престъпление
против честта и достойнството на личността, което се изразява в разгласяване
на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни, или приписване на престъпление, което не е извършено. За да е налице приписване на престъпление, следва
твърденията да са категорични, като да представят информация за а**орството на деянието, които адресатите да приемат, като
осъществил се факт.
Обвинението касае изложени
от подс.С. в публикация в печатно издание и интернет
страници обстоятелства, информацията за които е придобита при осъществяване на дейността и като журналист, като с оглед
журналистическата практика, не е необходимо да се разкриват източниците. Погледнато през
призмата на правото на
всяко лице да търси, разпространява
и получава информация, залегнало като принцип в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България,
критичното отразяване на определени събития
от обществения живот, не съставлява
неправомерно поведение, стига с него да
не се засягат
правата и доброто име на другите
граждани, както и националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
В случая се касае не до произволен акт,
а до изпълнение на задължение от страна на подс.С. в
качеството си на журналист. Свободата на словото
е прокламирана и в член 10 от ЕКЗПЧОС и включва свободата на лицето
"да отстоява своето мнение, да получава и да
разпространява информация и
идеи". Така в практиката на Европейският
съд за правата
на човека и конкретно по делото
"Сънди таймс" срещу Обединеното кралство, се приема,
че средствата за масова информация
трябва да спазват ограниченията, наложени в интерес на правилното осъществяване
на правосъдието, но за тях
е присъщо да вземат отношение по информация, идеи и въпроси, поставени за разглеждане
от съдилищата, също както и в други области от
обществен интерес, както и че медиите
не само имат
за задача да рапространяват такава информация, но и обществото има право да
я получава. Тази практика, съотнесена към конкретния случай, и при анализиране
на конкретните изрази, които тъжителят
третира като клеветнически, налага извода, че подс.С. при представянето
на определена информация, не надхвърля допустимите
граници, отвъд които обществения интерес и честта и достойнството на личността биха били засегнати вследствие разгласяването на позорни обстоятелства. Следва да се подчертае, че клеветническия характер на
деянието е обективен критерий, а не субективен и не зависи от личното
възприятие на тъжителя. В случая са изнесени твърдения не за факта на извършено
престъпление от тъжителя В., а твърдения за коментирана в обществеността на
възможна версия, разпространена, както се установи по делото и от други печатни
и интернет издания. Характерът на информацията, като възможна версия на
разследването е подчертано нееднократно
в статията, както в заглавието на рубриката, така и в текста на
статията. Не може да се приеме, че
журналистите следва да публикуват единствено информация за факти, установени с
влязла в сила присъда, тъй като по този начин би се ограничила свободата на словото и
възможността обществото да получава интересуващата го информация. Безспорно
убийството на *****., който е бил добре познат на обществеността на града, е
бил факт с обществено значение, което предполага и обществения интерес от
запознаване с възможните версии на разследването.
По делото не се установи от обективна
страна наличието на публикация в интернет страница в платформа "Фейсбук", извършена от подс.С..
От субективна страна също е налице несъставомерност. За
да е налице престъпление по чл.148,ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с
чл. 147, ал.1, пр.2 от НК, деецът следва да съзнава неистинността на приписаното
престъпление и да цели или допуска накърняването на обществената оценка за
личността на пострадалия. В случая, подсъдимата е
била уверена в истинността на поднесената информация - за наличието на подобна
версия при разследването. Изобщо деянието на подс.С.
не е насочено към накърняване личността на тъжителя В., а към информиране на
членовете на обществото за възможна линия по разследването на станалото
общоизвестно престъпление.
При този изход на делото относно повдигнатото обвинение,
неоснователна се явява и гражданската претенцията за присъждане на обезщетение
за причинените от деянието неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно
със законната лихва за забава считано от
10.01.2018 г. - до окончателното изплащане на сумата. Освен,
че не съставлява престъпление, по делото
не се доказа и не се установи, деянието на подс.С. да
осъществява общия състав на деликт / непозволено увреждане/ по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно – противоправно,
виновно извършено деяние,
причинило вреди на тъжителят. В теорията и практиката се приема, че
относно вредите от клеветата съществува законова оборима
презумпция за настъпването – следствие накърняването на доброто име на
индивида. В настоящия случай, обаче не се установи деянието да е противоправно, поради което и не може да се презюмира и настъпването на неимуществени вредни последици.
Установените по делото неблагоприятни последици върху здравето на тъжителя,
дори да се приеме, че са пряко свързани с
от информацията в статията, не са
последица от деяние, което може да се квалифицира като деликт
за да е налице състав на непозволеното увреждане.
Ето защо, съдът приема че липсват елементите, както от престъпния
състав, така и от състава на деликта по чл.45 от ЗЗД,
за да се ангажира гражданската отговорност на подсъдимата. По изложените
съображения съдът отхвърли като неоснователни предявения граждански иск за
сумата от 15000 лева, ведно със законната лихва за забава от 10.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на делото, на осн.чл.190 от НПК, съдът
осъди тъжителя да заплати на подс.С., направените от
нея разноски възлизащи на сумата от 400
лева, за заплатено възнаграждение на
защитник.
По тези съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :