№ 280
гр. Плевен, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430103689 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „***“ ЕООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано
от Л.Й. М. срещу А.Й. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** и Л.
П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в с.*** иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ с искане да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
на ищеца обща сума в размер на 2916,80 лева, от която: Л.П. дължи сумата
от 2333,4 лева, а А. Т. – 583,40 лева, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното му плащане, както и сторените по
делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№1255/2021г. на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, срещу която длъжниците са възразили, поради което в
срок предявява иск за установяване на съществуването на вземането си.
Твърди, че наследодателят на ответниците е издал в полза на Л.. Й. М. запис
на заповед на 01.08.2015 г., с падеж 01.08.2016 г. и място на плащане гр. ***.
Излага се, че сумата не е заплатена на посочения падеж. Сочи се, че след
смъртта на длъжника на 14.12.2020 г. дългът ме у наследен от ответниците по
делото. Сочи се, че с договор за цесия от 04.02.2021г. процесното вземане ме
у било прехвърлено от Л.. Й. М..
В проведеното първо по делото о.с.з. процесуалният представител на
ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Твърди, че между страните е налице каузално правоотношение по повод на
договор за заем, който е даден на наследодателя на кредитора, за да развива
същия своята земеделска дейност. Навежда доводи, че след продажба на
1
земеделска земя на наследодателя на ответниците Л. М. е разпределила
получената от нея сума от баща й по процесните запис на заповеди, като в
настоящия случай плащането е в размер на 275,00 лева. Навежда доводи, че
плащането е отбелязано на гърба на записа на заповед.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. В нарочна
писмена защита моли съда да уважи иска, за което развива съображения.
В срока за отговор ответниците Л.П. П. и А.Й. М. са депозирал отговор
на ИМ. Оспорват иска по основание и по размер, както и изложените в
исковата молба факти и обстоятелства. Твърди се, че наследодателят на
ответниците не е подписвал процесната запис на заповед. Оспорва
автентичността на документа. Навежда доводи, че процесната сума по
издадения запис на заповед не е предавана от страна на ищеца на
наследодателя на ответниците - издател по записа на заповед. Сочи, че не е
налице валидно каузално правоотношение в този смисъл. Счита, че записът
на заповед не носи задължителните реквизити по смисъла на чл.535 от ТЗ.
Излага се, че не са уведомени за настъпилата цесия. Твърди се, че вземането
по Записа на заповед е погасено по давност. Излага се, че ценната книга е
издадена на 01.08.2015г. и е предявена на 01.08.2016г. Сочи, че вземането
срещу издателя на записа на заповед се погасява с изтичането на 3-годишна
давност съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 537 от ТЗ, поради което и правото
на ищеца на иск по ценната книга се е погасило по давност, считано от
01.08.2019 г и към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-
05.03.2020 г. е било погасено по давност. Поради изложеното моли съда да
отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответниците моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди
разноски..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1255/2020г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от Л.М. срещу Й. Д. П. срещу ответника 3500, 00 лева, ведно
със законната лихва, считано от 04.03.2020 г. до окончателното плащане,
както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 70,00
лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение
№ 727/05.03.2020 г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило
възражение наследниците на длъжника – ответници в настоящето
производствто. Ищецът с оглед на реализираната от длъжника възможност да
оспори вземането по издадената заповед е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Приобщено като част от исковото производство е и процесната Запис на
заповед, от която се установява, че наследодателят на ответниците по делото
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на Л.. Й. М. на 01.08.2016
г. сумата от 3500,00 лева. Установява се, че върху процесната запис на
заповед няма други отбелязвания.
2
От приложеното по делото Удостоверение за наследници на Й. Д. П. се
установява, че негови наследници са ответниците по делото и Л.. Й. М..
От приложената по делото ПДИ се установява, че ответниците са
поканени да платят процесното задължение на ищеца, поради сключен
Договор за цесия 04.02.2021 г. между първоначалния кредитор и *** ЕООД.
Представено като доказателство по делото е и пълномощно с рег № ***
г. на нот. К М. с рег. №*** на НК София с район на действие ПлРС, от което е
видно, че Й. Д. П. е упълномощил дъщеря си Л.. Й. М. да продаде
притежавани от него земеделски земи. Видно е, че е на пълномощното е
отбелязано, че същото е върнато на издателя си.
Установява се от приложено по делото пълномощно от Й. Д. П. към
дъщеря си Л.. Й. М., неподписано и ненотариално заверено, че на него
ръкописно е написано, че е получена сума от „4800 лева“, като приход от
продажба на земя, от които А. е получила 2275,00 лева, а Л. 2275,00 лева,
срещу които суми има и подпис.
Изслушано по делото е и заключение по допуснатата СГЕ, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните по
делото. От заключението на същата се установява, че подписът в графа
„Издател“ и „предявена на“ в процесната запис на заповед са положени от Й.
Д. П..
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля И.В. М., съпруг на първоначалния кредитор Л.. Й. М.. Същият
свидетелства, че до 18.12.2019 г. отношенията между съпругата му и баща й
били перфектни. Твърди, че тъст му се занимавал със земеделие до 2010 г.
когато предоставил част от наследствените му земи и други за ползване от
внука му Ивайло Тодоров и неговата съпруга, а друга част на други
арендатори. Навежда доводи, че са предоставили заем на тъст му за
обработване на земите, тъй като винаги е имало противоречия с „***“ относно
начина на обработване. Разказва, че съпругата му е давала около 7-8 пъти
заем на баща си. Обяснява, че той е давал парите на Л., а тя от своя страна е
ходила да вземе баща си от с. ***, за да дойдат до града и да му се дадат
средствата и той да подпише необходимите документи. Твърди, че са се
съставяли документи за дадените в заем суми, тъй като същите не били малки
по размер. Излага, че не си спомня дали някой друг освен него, съпругата му
и тъст му е присъствал на предаване на сумата. Твърди, че по процесния запис
на заповед е имало частично плащане на 10.12.2017 г. в размер на 300 лева.
Обяснява, че тъст му е дал пълномощно на дъщеря му Л., за да продаде
наследствени земи. Излага, че след като продали една нива Й. разделил, чрез
Л. процесната сума на две по 2275 лева за всяка от дъщерите си – Л. и А..
Сочи, че с процесната сума А. е платила свои задължения, а Л. е намалила от
задълженията на баща си за „лихви“ по процесните договори. Навежда
доводи, че за направените плащания Л. е съставила разписка, която е предала
на оригинала на Й. и върху копието за тях. Твърди, че съпругата му е искала с
подаване на заявлението пълната сума по записа на заповед, тъй като
„повечето от тези конкретни действия си е възстановила, когато е видяла
показанията на майка си и сестра си във водената прокурорска преписка“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
3
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; качеството си на кредитор, спрямо ответниците, въз основа на валиден
запис на заповед, прехвърлен му с договор за цесия, съобщена по
надлежния ред на ответниците, ликвидност и изискуемост на задължението.
Съответно в тежест на ответниците по делото е да установят всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил
сумите и, че същите са погасени по давност.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д.
№1255/2020 г. че в полза на Л.. Й. М. е издадена по реда на чл.417 ГПК
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.
Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от наследниците на длъжника и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на подписан от
наследодателя на ответника запис на заповед, която му е прехвърлена с
договор за цесия.
Ответниците своевременно от своя страна са направили възражение,
както, че не дължат процесната сума, че договорът за цесия не им е съобщен,
така и, че вземането е погасено по давност.
С оглед на разпределената доказателствена тежест в процеса и
направеното оспорване от ответната страна съдът е указал на страната да
представи доказателства за факта на сключване на договора за цесия между
Л.. Й. М. и „***“ ЕООД.
Въпреки дадената възможност за представяне на доказателства
ищцовото дружество не е изпълнило указанията на съда, за представянето на
такива, от които да се удостовери, че „***“ ЕООД е придобил процесното
вземане от Л.. Й. М.. Представената от ищеца ПДИ, в която е вписано, че е
налице Договор за цесия не представлява доказателство годно да легитимира
ищеца като кредитор, тъй като от него не може да се направи категоричен
извод, какво е прехвърлено с договора за цесия и дали процесното вземане е
включено в него.
Съдът като взе предвид, направеното оспорване от страна на ответника
и факта и, че въпреки дадената възможност и указанието на съда с
Определението си по чл.140 ГПК, че не сочи доказателства в тази насока,
ищецът не е доказал вземането си по основание счита, че предявения иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че
дори и да беше представен в хода на процеса Договора за цесия съдът намира,
че искът като погасен по давност също следва да бъде отхвърлен.
4
Съдът намира, че представеният документ по реда на чл.417, т.10 от
ГПК е действителен, Същият съдържа императивно установените в чл. 535 от
ТЗ реквизити: наименованието “запис на заповед”, както в заглавието, така и
в самия текст, безусловно задължение за плащане на сумата от 3500,00 лева, с
падеж на 01.08.2016 г., място на издаване /гр. Плевен/ и място на плащане
/гр.Плевен/, отразена е датата на издаване, положен е подпис на издателя и
същият, както и поемателя са надлежно индивидуализирани. Същевременно
по делото е въведено твърдение, за наличе на каузално правоотношение, а
именно договор за заем, обезпечен с процесния запис на заповед. Спорно по
делото е дали е процесният запис на заповед е подписан от наследодателя на
ответниците и дали е налице изтекла погасителна давност.
От приобщената по делото СГЕ, която съдът кредитира като обективно
и компетентно дадена безспорно се установи, че наследодателя на
ответниците е подписал процесната запис на заповед, поради което и
възраженията в тази насока са неоснователни.
Спорно по делото е дали е имало плащане от страна на наследодателя
на ответниците, с което плащане да се прекъсне преклузивния давностен
срок. Предмет на делото са вземанията по менителничния ефект, независимо
въведените от ищеца твърдение / възражения, основано на наличие на
каузално правоотношение по повод или във връзка с които е издадена ценната
книга, като доколкото правото на иск обхваща вземанията по абстрактните
сделки /запис на заповед /, погасяването на исковете по давност се регулира
от специалната норма на чл.531, ал.1 ЗЗД, изключваща приложението на
общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Тригодишният давностен срок по
чл.531, ал.1 ТЗ тече от датата на падежа на записа на заповед, уговорен на
определен ден - 01.08.2016г., и изтича на 01.08.2019г., преди предявяване на
установителните искове за съществуване на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение, които, съгласно чл.422, ал.1 ГПК, се считат заведени от
момента на подаване на заявлението по чл.417, т.10 ГПК – 04.03.2020 г.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се
установи по несъмнен начин, че е налице плащане преди 01.08.2019 г. В тази
връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля И. М., твърдящ, че е
имало плащане от Й.П. на 09.11.2017 г. Настоящият състав на съда намира,
че разпитаният свидетелят е заинтересован от изхода на делото, тъй както сам
заяви нееднократно в проведеното по делото о.с.з. е предоставял на съпругата
си средства, които тя да предостави в заем на баща си, поради което и има
интерес да се докаже, че е налице плащане, което да прекъсне течението на
погасителната давност. Съдът намира, че следва да отбележи, че
действително страните не спорят, че Й.П. е разпределил през 2017 г. между
дъщерите си получените от продажбата на земеделската земя сума. По делото
обаче не се събраха доказателства, че волята на наследодателя е била с
получената от А.Т. сума тя да покрие свои разходи, а с получената от Л.М.
сума да се покрият негови задължения по записите на заповеди. Видно е от
представеното на л.75 доказателство, че всяка една от дъщерите му се е
подписала на документ, че е получила сумата от 2275,00 лева, но не е
посочено за какво всяка една от тях ще разходва същата, поради което и
настоящият състав на съда приема, че парите са дадени без уговорка, че с нея
ще се покрият задължения на наследодателя им, в противен случай същото е
5
щяло да бъде посочено в документа. Съдът приема, че не е имало плащане по
процесната запис на заповед и поради факта, че кредиторът в лицето на Л.М. е
претендирала в заповедното производство цялата сума, а не сумата, намалена
с направеното плащане. Съдът приема за недостоверни показанията на
свидетеля М. в тази му част, че съпругата му е била забравила фактът на
плащане и си го спомнила едва, след като видяла показанията на сестра си,
дадени в прокурорската преписка. Настоящият състав на съда приема, че
обстоятелството, че е било налице плащане по множество записи на заповед,
за което се твърди, че има отбелязване и издаване на разписки /за които се
твърди, че се намират в ответниците/ няма как първоначално да бъде
забравено от кредитора, а впоследствие припомнено и то с конкретна сума,
която се твърди, че е платена. Следва да бъде отбелязано, че въпреки
твърдението на процесуалния представител на ищеца, направено в първото по
делото о.с.з., че за направеното плащане е направено отбелязване върху
процесната запис на заповед доказателства в тази насока не бяха представени.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК вземането на цедента е било погасено по давност,
поради което и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора на ответниците се дължат разноски в
размер на 820,00 лева. От ищеца своевременно е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения за
защита по настоящето дело за процесуално представителство на едно лице
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 475,00 лева. Доколкото
по делото процесуалният представител на ответника е осъществил защита на
двама ответници настоящият състав на съда приема, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от Л.Й. М. срещу А.Й. Т.
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ с искане да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 583,40 лева, дължима по по запис на заповед от 01.08.2015
г., с падеж 01.08.2016 г. и място на плащане в гр. ***, издаден от
наследодателя й Й. Д. П., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното му
плащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от Л.Й. М. срещу А.Й. Т.
ЕГН ********** Л. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в с.***
ул.*** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.538, ал.1 от ТЗ с искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 2333,4 лева,
6
дължима по запис на заповед от 01.08.2015 г., с падеж 01.08.2016 г. и място
на плащане гр. ***, издаден от наследодателя й Й. Д. П., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното му плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от Л.Й. М. да заплати „А.Й. Т. ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. *** и Л. П. П. ЕГН **********, с
постоянен адрес в с.*** ул.***, сумата от 820,00 лв., представляваща сторени
в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7