Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 132 Година 2020,17.07. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На петнадесети юни Година
две хиляди и двадесета
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
790 по
описа за
2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата, Р.Л.,
***, с посочен адрес в *** действаща чрез пълномощника
адв.Невена Чакърова с адрес на кантората: гр.Бургас, ул.,,Славянска“№77,
ет.1, е предявила обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответника “Виста Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* да й заплати обща сума от
33881,89 лв., формирана като сбор от
следните суми: 28483,36 лв., представляваща изискуемо вземане за връщане на
парични суми, дадени без основание – ненадлежно сключен договор за стопанисване
и поддържане на комплекс „Авалон“, невключващ и задължение за заплащане на суми
за фонд „ремонти“; 5398,53 лв.,представялваща сбор от обезщетения за забава
върху дадените без основание парични суми в посочения по-горе общ размер за
периода до завеждане на настоящото дело. Претендира се и обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху общата сума от 28483.36 лева от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищцата твърди, че по
силата на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №***/***. на
нотариус Стоян Ангелов, с район на действие- НРС, е собственик на недвижим
имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор №51500.507.170.1.104 по КККР
на гр.Несебър, представляващ Апартамент №507А, находящ се на пети етаж в
,,Апартхотел Авалон“, със застроена площ от 50.88 кв.м., ведно с 10.93 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата, като общата част на апартамента възлиза на
61.81кв.м., състоящ се от дневна стая с кухненски бокс, спалня, баня, тоалетна
и тераса. Заявява, че на 10.04.2014г., на проведено Общо събрание на етажната собственост
на жилищна сграда ,,Авалон“, било взето решение за сключване на договор за
стопанисване и поддържане на комплекса, като въз основана на това решение е бил
сключен и договор. Посочва страните по договореността - Етажната собственост,
представлявана от членовете на Управителния съвет (възложител) и “Виста Мениджмънт“ ЕООД (изпълнител),
твърдейки, че договорът не бил подписан от
всички членове на УС, въпреки, че са били посочени имената и на тримата
членове на УС на ЕС. Сочи,че на проведено общо събрание на етажната собственост
на 28.11.2016г. / 29.11.2016г, е било взето решение за прекратяване действието
на горепосочения договор (т.11 от протокола на проведеното ОС). На
30.01.2017г., до ответното дружество било изпратено предизвестие за
прекратяване действието на договора чрез телепоща по ,,Български пощи“ ЕАД с
опция ,,заверка на съдържанието“ и ,,известие за доставяне“, получено лично от
В.Я. на 02.02.2017г. Заявява, че въпреки липсата на правно основание за
претендиране на суми от собствениците на комплекса, ответното дружество
предявило искови претенции срещу част от тях (гр.д.№4650/2017г.; гр.д.№4654/2017г.
по описа на БРС и др.), които били отхвърлени като неоснователни, включително и
след проведено въззивно обжалване/ по гр.д.№4650/2017г. по описа на РС- Бургас.
Цитира част от мотивите на постановения от въззивната инстанция съдебен акт,
като акцентира върху извода на съда, че процесният договор за стопанисване и поддържане, не пораждал валидно облигационно
отношение между страните, поради това, че за възложител документът е бил
подписан само от двама от общо тримата членове на УС на ЕС, както и че въобще
не е включвал задължение за заплащане на сума за фонд „ремонти“. Твърди,
че въпреки това на шест конкретно
посочени дати е превела в лично качество и от личната си банкова
сметка по сметка на “Виста Мениджмънт“ ЕООД, парични суми в общ размер на
28483.36 лева, представяйки подробно описание на направените вноски по дати.
Отбелязва в подкрепа на горното, че към исковата молба се прилагали приходни
разписки, от които било видно кой е наредител - платец, периодите на извършени плащания, както и
основанието за плащане- такса за поддръжка и/или фонд ремонти .Сочи, че въпреки
липсата на правно основание, ответникът
продължава да претендира заплащане на такси за поддръжка, като за целта
периодично изпраща покани и обявления до собствениците. Като последица от
неплащането, заявява, че се явява прекъсването на електрозахранването към
съответните имоти (Обезпечителна заповед №266/12.07.2017г., издадена по
ч.гр.д.№1051/2017г. на БОС). Развива съображения, че с оглед на изложеното
по-горе липсва правно основание, оправдаващо разместването на имуществени
блага, а именно - получаване на посочените суми от ответното дружество, платени
от ищцата. Счита, че поради неизпълнение задължението на ответника да върне
получената без основание обща сума в
размер на 28486.36 лева, се пораждал правен интерес от предявяване на
настоящите искови претенции. Представя
доказателсва.
Предявените искове са с правни
основания в чл. 55,ал.1,предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът “Виста Мениджмънт“
ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв.Боян Койнов с адрес на кантората
гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 82,ет.2 е депозирал в законния срок писмен отговор, в
който е оспорил допустимостта на исковите претенции и тяхната основателност. Твърди,
че всички плащания, направени от ищцата се отнасят не за нейния апартамент, а
за апартаменти, които са собственост на други лица. Заявява, че в случая това е
съществено за активната й легитимация. Счита, че ищцата е плащала чужди
задължения от собствената си банкова сметка - задължения на собственици на
други апартаменти, а не на своя, поради което ако счита, че е обедняла , има за
разположение иск срещу всеки от собствениците на апартаменти за платените
вместо тях суми,защото кредиторът дължи връщане на платеното само когато става
въпрос за изпълнение на чуждо задължение, поради грешка/позовава се на чл.56 от ЗЗД /, каквато обаче хипотеза с оглед твърденията на ищцата, намира, че не е
налице. Заявява, че е получил процесните суми на налично основание-договор за
поддържането на общите части в комплекса. Сочи, че решенията от проведеното на
29.11.2016 год. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
процесния ваканционен комплекс са били предмет на съдебен контрол,но
съдебното производство е било прекратено с влязло в сила определение, поради
това, че молбата за отмяна е била подадена след изтичане на законни ясрок за
обжалване. Решенията по т.5,т.6 и т.10,т.11 до т.15 вкл., взети от това общо
събрание в хода на прекратеното
впоследствие съдебно производство на контрол за законосъобразност,са били обект
на обезпечителни мерки, като на основание чл.40,ал.3 от ЗУЕС съдът е спрял
изпълнението им,като решението по т.5
е касаело обсъждане и приемане на бюджет за сезон 2017 год.,а това по
т.11-упълномощаване на управителя/управителния съвет за прекратяване на
договора с досегашния изпълнител на услуги по поддържаве на сградата и
прилежащите й територии,т.е. прекроатяване на договора с ответното дружество. Заявява,
че поради висящността на съдебното производство по оспорване на решенията от
29.11.2016 год. и спирането на изпълнението на решението за събиране на парични
средства,които да формират бюджет за сезон 2017 год., собствениците на
самостоятелни обекти в комплекса да провели
последващо общо събрание на 02.06.2017 год.,на което е бил избран нов
управителен съвет и е било взето решение за продължаване на договора с
ответното дружество с предмет-стопанисване на общите части и съоръженията в
комплекса. И тези решения са били обект на съдебен контрал, като са били изцяло
отменени с решение по гр.д.№ 657 по описа за 2017 год. на Районен съд Несебър, влязло
в сила на 18.09.2018 год. Счита обаче, че независимо от горното, тъй като изпълнението на решенията по т.5 и т.11 на
общото събрание от 29.11.2016 год. е било спряно,то предизвестието на
управителния съвет на етажната собственост за прекратяване на договора с
ответното дружество/получено на 02.02.2017 год./ не е могло да породи целените
правни последици,а решенията на общото събрание от 02.06.2017 год., независимо от обжалването
им, са обвързвали собствениците до 18.09.2018 год.-датата на влизане в сила на
решението,с което са били отменени,тъй като съгласно чл.40 ,ал.3 от ЗУЕС
подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. Заявява,че процесните плащания са били извършени до
18.09.2018 год., като до тогава ответното дружество е изпълнявано задължението
си,произтичащи от процесния договор, като е заплатил съответните разходи. Счита,
че с оглед на горното събраните за процесния период такси не са довели до
обогатяването му за сметка на собствениците, защото срещу платеното от тях, той
е извършвал цялостно обслужване на комплексна,което ищцата не отрича. Намира,че
задължението на собствениците да заплащат разходи за управление и поддръжка на
общи части на сграда в режим на етажна собственост произтича от закона, а не от
решение на общото събрание,поради което дори при отмяна на взето в горния
смисъл такива,собствениците не се освобождават от законовото си задължение.Сочи,освен това,че отмяната на
решение на общото събрание действа занапред-от влизане в сила на съдебното
решение. От горната фактология извежда извод за това,че плащанията на ищцата са
извършени на правно
основание-сключен между етажната собственост договор с него,действието на който
е било продължено с решение от
02.06.2017 год. Евентуално се позовава на правилата на чл.60 и сл. от ЗЗД-водене на чужда работа,като намира,че дори
да се приеме, че процесните суми
са били плащани по вече прекратен договор,заинтересованият е длъжен да
обезщети управителя на работата за
рлимните задължения,които е поел и да му върне необходимите и полезни разноски.
Счита,че платените такси за 2017 год. ,платени от името на собствениците за
притежаваните от тях общи части в процесния ваканционен комплекс,представляват
тези необходими и полезни разноски за предприетата от него поддръжка на
комплекса. Претендира разноски по делото. Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представения по делото протокол
от проведено общо събрание на етажната собственост на жилищна
сграда „Авалон“, секции А,В,C и D с адрес: к.к. Слънчев бряг – Запад на дата
10.04.2014 год. , участвалите в събранието собственици от етажната собственост
са взели решение по т. 3 от дневния ред – за избор на ответното дружество
„Виста мениджмънт“ ООД, да извършва поддръжката на комплекса. В съдържанието на
това решение не е посочен изрично срока ,за който ще се отнася
възложението/ищцата, при обсъждане на предложението за решение по тази точка
в полза на ответното дружество е заявила,че го подкрепя, но държи изборът да се отнася за
една година, като нарочно предложение в този смисъл не е отразено да е направено, не е
подлагано на гласуване и решение по него не е взето/. По т.4 от дневния ред на
събранието е гласувано таксата поддръжка
да е 10 евро с ДДС за квадратен метър, от които 9,5 евро за поддръжка на общите
части, а 0,5 евро за фонд „ремонт и обновяване“. По т.5 от дневния ред е взето
решение всеки собственик да плати по 100
евро депозит за вода и електричество на ответника. По делото е представен и
договор за стопанисване и поддържане,без дата, подписан ,както е посочено в него, за ответника от неговия управител, като
изпълнител и двама от тримата избрани с
решение по т.6 от дневния ред на същото
общо събрание, членове на Управителния съвет (УС) на Етажната собственост (ЕС)
на комплекс „Авалон“, като възложител. Съгласно клаузите на договора,
възложителят възлага на изпълнителя,а последния поема да извършва дейността по стопанисване и поддържане на
общите части на ваканционен комплекс „Авалон“ за срок от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г., като дължимото възнаграждение е определено като годишна такса в
размер на 9,5 евро на кв.м. от общата площ на имотите в комплекса, включително
прилежащите общи части. Така определената такса е уговорено,че се дължи от всеки етажен собственик,
изчислена върху частта от притежавания от него апартамент или имот. В т.IV.6.3.
е уговорено собствениците да поддържат резерв в размер на 100 евро при
ответното дружество за гарантиране редовното и своевременно плащане на
разходи за вода и ток на апартаментите.,а
в т.II.2.9 е записано,че ответното дружество има задължение да отчита и
разпределя според показанията на електромерите на отделните имоти,консумираната електрическа
енергия ,като сумите за заплащане на сметките се приспадат от резерва по
чл.6.1,чл.6.2 или се възстановяват от собственика при изчерпването му.Предвидено
е още договорът да влезе в сила от деня на подписването му от страна на
възложителя-изр.2 на т.I.1. Безспорно е между страните,а това е видно и от
приложения заверен препис от договора
,че липсва подпис на един от членовете на УС на ЕС – Е.П..
На 29.11.2016 г. е проведено общо
събрание на собствениците на к-с „Авалон“, на което е избран нов Управителен
съвет на ЕС (т. 1 от протокола) и е взето решение за прекратяване на действието
на договора с ответника „Виста мениджмънт“ ЕООД (т. 11 от протокола). На
30.01.2017 г., до ответника е отправено предизвестие за прекратяване на
договора, което е получено от него на 02.02.2017 г. На 27.02.2017 г. е
постановена обезпечителна заповед, с която е спряно изпълнението на решенията
на общото събрание на етажната собственост на ваканционен комплекс „Апартхотел
Авалон“, проведено на 29.11.2016 г., обективирани в т. 5, т. 6 и т.10 до т. 15 включително.
Решенията, обективирани в горепосочения протокол са били предмет на съдебен
контрол, но като краен резултат производството по делото е било прекратено,
поради факта, че решенията са оспорени извън законоустановения за това срок. При това положение решенията са
произвели действие в отношенията между
етажните собственици.
На 02.06.2017 г., отново е
проведено общо събрание на собствениците в етажната собственост на ваканционен
комплекс „Апартхотел Авалон“, на което е избран нов Управителен съвет и е взето
решение за продължаване на договора по поддържане на общите части в комплекса с
ответното дружество „Виста мениджмънт“
ЕООД (т.7 от протокола). Решенията на това общо събрание са били обект на
съдебен контрол и са отменени с решение, постановено по гр.д. № 657/2017 г. на
Районен съд – Несебър, влязло в сила на 18.09.2018 г.
Установява се от доказателствата
по делото, а и не се спори между страните, че ищцата Р.Л. е собственик на ап.
507а от „Апартхотел Авалон“ в гр. Несебър. През месец юли 2017 г., ищцата е
извършила преводи в лично качество, от личната си банкова сметка, по сметка на
ответното дружество, като общата сума от преводите възлиза в размер на
28 483,36 лева, а преводите са извършени на следните дати: 11.072017г.,
13.07.2017г., 20.07.2017г., 23.07.2017г., 25.07.2017г. и 27.07.2017г.В
преобладаващата си част посоченото основание на преводите е „такса
поддържка,годишна“,а в друга част – основанията
са: „фонд ремонти“, „депозит-разходи“,“сметка ел.енергия на имот“. Във всеки
превод е посочен и периода, за който се
отнася. Няма спор между страните, че плащанията са извършени във връзка с горепосочения
договор по стопанисване и поддържане на общите части на ваканционен комплекс
„Авалон“ и са извършени от ищцата за погасяване на задължения на собствениците
на апартаменти – Д 201, Д 508, Д 506а, Д 501, Д 302, Д 205, Д 201, С 411, А
607, А 605, А 500, А 310 и В 606, а не на нейни задължения като собственик на горните имоти.
Спорни са между страните
обстоятелствата – легитимирана ли е ищцата да претендира процесните суми;
налице ли е валидно сключен договор, който е основание за извършване на
процесните плащания; евентуално дали процесните суми се дължат на ответника на
основание чл. 60 и сл. от ЗЗД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че за ищцата е
налице материалноправната легитимация да претендира заплащане на процесните
суми поради липса на правно основание за получаването им от страна на ответника.
Основателни са доводите на ищцата, че процесния договор за стопанисване
и поддържане, сключен между ответника, и Управителния съвет на Етажната
собственост на комплекс „Авалон“ не е създал валидно облигационно отношение
между страните. Видно от представения договор, същия е подписан от двама от
тримата членове на УС на ЕС, действащ
като представител на възложителя на основание разпоредбата на
чл.23,ал.1,т.5 от ЗУЕС. Няма данни по делото, към момента на сключване на
договора, УС на ЕС да е избрал председател, който да осъществява
представителните функции по отношение на етажната собственост на основание
чл.23,ал.3,изр.1 от ЗУЕС. При това положение,
при осъществяване на правомощията си,в настоящия случай Управителният
съвет може да действа само като колективен орган, и за да се породят
валидни права и задължения при договаряне с трети лица, е необходимо всички
негови членове да направят волеизявление
за поемането им. Липсата на подпис на един от членовете на УС, води до липса на
валидно волеизявление от страна на възложителя за сключване на процесния
договор, поради което той изобщо не е породил действие и не е създал валидни
права и задължения между страните-в същия смисъл е и изр.2 на т.I.1 от договора
за стопанисване и поддържане,което гласи:договорът влиза в сила от деня на
подписването му от страна на възложителя,в случая от всички трима членове на управителния съвет. Предвид изложеното ирелевантни са доводите и
на двете страни за последващи действия, по отношение на този договор – както за
неговото прекратяване, така и за неговото продължаване, тъй като не може да
бъде прекратен, нито продължен договор, който изобщо не е породил правно
действие. В тази връзка не следва да
бъдат обсъждани доводите на страните за действието на решенията на етажната
собственост на комплекс „Авалон“, взети на проведените на 29.11.2016 и 02.06.2017
г. общи събрания. От изложеното, следва извода, че към момента на извършване на
процесните плащания не е налице валидно
сключен договор между УС на ЕС на
„Апартхотел Авалон“ и „Виста мениджмънт“ ЕООД. При това положение част
от процесните суми, преведени с основания „такса поддържка,годишна“ , „депозит
–разходи“ от по 100 евро и „сметка ел.енергия за имот“,на които съответно
отговарят т. IV.6 и IV,т.6.3 във вр. с т.II.2.9 от договора за стопанисване
и поддържане, са заплатени от ищцата в
полза на ответника без наличието на договорно основание и за нея е налице
материалноправна легитимация да претендира връщане на заплатените от нея без
правно основание суми.
Същото е положението и със сумите
за фонд-ремонти. Процесният договор
изобщо няма за предмет възлагане
и на ремонти ,нито заплащане на възнаграждение на ответника за такива. Възлагането е за дейности по
стопанисване и поддържка, подробно описани като задължения на изпълнителя по т.
II.2, като възнаграждението е договорено в размер на 9,5 евро с ДДС, което
съответства на приетото по т.4 от общото събрание решение само за такса за поддръжка на общите части. Следователно нито решение, нито договаряне за заплащане
на суми за фонд ремонти на ответното дружество няма.
Видно от доказателствата по
делото плащането от ищцата е станало в
хипотезата на чл.73 от ЗЗД-тя, в качеството на трето лице за своя сметка и от
свое име е изпълнила чужди задължения-тези на собствениците на обекти в
комплекса. Няма данни, а и не са въведени от ответното дружество твърдения
ищцата да е действала в качеството на пълномощник на собствениците на апартаментите или по сключен с тях договор за поръчка
съчетан с упълномощаване. При това положение не може да се приеме,че
собствениците на апартаменти са изпълнили чрез ищцата като техен пълномощник задължения към ответното дружество.
В хипотезата на
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е необходимо да се установи престиране при изначална липса на основание. Правото
по този законов текст има лицето,което от свое име и за своя сметка е извършило плащане при
изначална липса на основание,независимо дали
с престирането то е изпълнило свое задължение или чуждо задължение като трето лице в хипотезата на чл.73 от ЗЗД.
Неприложима, с оглед конкретните установени факти по делото, е и
разпоредбата на чл.56 от ЗЗД, на която ответника се позовава. Няма никакви
доказателства,а и нито ищцата, нито
ответникът са въвели фактически
твърдения, че ищцата е изпълнила посочените по-горе задължения на собствениците
на апартаменти,поради допусната от нея грешка, т.е. считайки,че това са нейни
задължения. Напротив, от данните по делото и изложението на обстоятелствата в
исковата молба става ясно, че тя е изпълнила чужди задължения с пълното
съзнание, че те са чужди,изпълнила ги е поради свой собствен интерес от
изпълнението,поради наличие на вътрешни отношения между нея и собствениците,а
не защото ги е считала за свои. Това, което тя е считала при плащането е, че задълженията на собствениците на
апартаментите са съществуващи като породени от
представения договор за поддръжка и стопанисване с ответното дружество.
Разпоредбата на чл.56 от ЗЗД е приложима само в случаите ,в които едно лице
плаща чуждо задължение, тъй като погрешно смята, че то е негово,а не в
хипотезата на чл.73 от ЗЗД, каквато е настоящата.
Що се отнася до твърденията на ответника, че в
случай, че процесните плащания са извършени при липса на договорно основание,
то в отношенията между страните следва да намерят приложение правилата на чл.
60 и следващите от ЗЗД, съдът намира следното:
Не
е спорно между страните, че ответното дружество е осъществявало дейностите по
стопанисване и поддържане на общите части на ваканционен комплекс „Авалон“.
Както бе посочено по-горе за извършването на тези дейности не е бил налице
валидно сключен договор между ответника и УС на ЕС на „Апартхотел Авалон“. При
това положение, следва да се приеме, че ответникът без да е натоварен, е предприел
управлението на работа, за която знае, че е чужда. В процесния случай
дейностите са извършени в полза на собствениците на апартаменти – Д 201, Д 508,
Д 506а, Д 501, Д 302, Д 205, Д 201, С 411, А 607, А 605, А 500, А 310 и В 606, носещи
и задължение за заплащане на разходи чрез вноски в определен от Общото събрание
на етажната собственост размер за всеки от тях, поради което за тези собственици
възниква задължение да обезщетят ответника за изпълнените от него техни личните
задължения, и да му върнат необходимите и полезни разноски, при положение, че работата
е била предприета уместно и е била управлявана добре, за което в случая също не
се спори. По делото е изслушана и съдебно-икономическа експертиза, която не е
оспорена от страните, и от която се установява, че счетоводството на
дружеството е било водено редовно, както и че в него са отчетени съответни приходи
и разходи за поддръжка на Апартхотел Авалон, като вещото лице е определило,
съгласно представеното по делото площообразуване, как биха се разпределили
разходите за процесните апартаменти. Предвид установените факти, за ответника
би било налице основание да задържи извършените от ищцата плащания, ако
последната бе упълномощена от собствениците на горепосочените апартаменти да
извърши плащанията от тяхно име и за тяхна сметка. По делото не се събраха
доказателства, от които да се установява, че ищцата е действала по поръчка на
собствениците на процесните апартаменти, като техен пълномощник. От
свидетелските показания на свидетелката Д., се установява, че ищцата и
собствениците на процесните апартаменти са се намирали в някакви договорни взаимоотношения,
но от показанията на свидетелката не става ясно нито какви точно са били тези
взаимоотношения, нито тяхното съдържание. Все в тази връзка, съдът намира за
ирелевантни представените от ответника справки от Регистъра за настаняване,
воден от община Несебър, тъй като същите не се отнасят за процесния период.
Удостоверенията за категоризация са издадени през месец септември, а процесните
суми, претендирани от ищцата са заплатени от нея през месец юли. Наред с
посоченото, факта, че в представените справките е посочен като стопанисващ обектите „Димрайс“ ЕООД, чийто едноличен
собственик на капитала е ищцата, не изключва възможността последната, в лично
качество, да се е намирала в твърдените от нея наемни правоотношения (което
обстоятелство също остана недоказано по делото). Както че посочено и по-горе
всички тези неустановени вътрешни отношения между ищцата и собствениците на
апартаментите,за които тя е платила търсените от ответника суми,са
ирелевантни,тъй като не се твърди и не се представят доказателства тя да е
действала като техен пълномощник,в който единствено случай би могло да се
обсъжда посоченото като евентуално
основание от ответника да задължи част
от платените от ищцата суми. Поради изложеното съдът намира за неоснователно
твърдението на ответника, че отношенията между страните следва да се уредят по
правилата на института за „водене на чужда работа без пълномощие“, тъй като в
процесния случай работата не е предприета в полза на ищцата- безспорно тя не е
собственик на процесните имоти, нито е била упълномощена от собствениците на
процесните апартаменти да извършва от тяхно име и за тяхна сметка плащания към
ответника за поддръжката на общите части на собствените им имоти. Видно от
взетото на 10.04.2014 год. решение на общото събрание на етажната собственост, таксата
за поддръжка е прието да включва два компонента:сума за поддръжка на общите
части и сума за фонд ремонт и обновление,като
размерът й е гласуван на 10 евро с ДДС за квадратен метър,от които 9,5
евро за поддръжка на общите части и 0,5 евро за фонд ремонт и обновление. Прието
е разходите за поддръжка с горните два компонента да са
платими и да се разпределят между
собствениците на обекти, каквато обаче ищцата безспорно не е.
С
оглед на всичко изложено по-горе не се установява основание ,на което ответното
дружество да е получило сумите,внесени от ищцата на посочените по-горе 6 дати.
С оглед основателността на
претенцията по главния иск, основателна се явява и претенцията за мораторна лихва
върху претендираните суми,но от завеждане на делото до окончателното
плащане,като искането за присъждане на сумата от 5398,53 лв. от датите на
заплащане на сумите по сметка на ответника до завеждане на делото се явява
неоснователно и следва да се отхвърли. Безспорно е за съдебната практика,че момента , от който вземането по
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД става изискуемо е от деня на получаване на
престацията, получена без основание.
Простата изискуемост на вземането, обаче, не поставя длъжника в забава. Касае се за задължение без определен
падеж или срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава от датата на получаване на покана за
изпълнение на задължението- чл.84, ал.2 ЗЗД. В настоящия случай ищцата не
твърди, а и не представя доказателства, изобщо да е канила ответното дружество
да й върне платените без основание суми. При това положение предявената искова
молба следва да се счита за покана за
връщане,поради което и обезщетение за забава следва да се присъди от датата на
завеждане на делото.
По разноските по делото:
Пълномощникът на ищеца е отправил искане за
присъждане на разноски за настоящото производство като е представен и списък на
разноските, което искане с оглед изхода на делото следва да бъде уважено
съразмерно уважената част от исковете. Ответната страна не оспорва нито
основанието, нито размера на претендираните от ищцата разноски, включително и
тези направени за образуване на изпълнително дело по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки. При това положение съобразно уважената част от исковете на
ищцата следва да се присъди сумата от 1625,24 лв. – разноски по делото. Ответното
дружество също претендира разноски, като нему се дължат такива съобразно
отхвърлената част от исковете.326,63 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Виста Мениджмънт“
ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Обзор, ул. „Кирил и
Методий“ № 22, ет. 1, ап. 3 да върне на Р.Л.,
*** обща сума от 28483,36 лева, представляваща сбор от заплатени от нея по сметка на ответното дружество парични суми
на следните дати: 11.07.2017г., 13.07.2017г., 20.07.2017г., 23.07.2017г., 25.07.2017г.
и 27.07.2017г. за следните апартаменти –
Д 201, Д 508, Д 506а, Д 501, Д 302, Д 205, Д 201, С 411, А 607, А 605, А 500, А
310 и В 606 в „Апартхотел Авалон“, находящ се в гр.Несебър, без основание –по
невлязъл в действие договор за стопанисване и поддържане на комплекс „Авалон“, невключващ
и задължение за заплащане на суми за фонд „ремонти“, ведно със законната лихва върху сумата от 28483,36 лв., начиная от
датата на завеждане на делото-31.05.2019 год. до окончателното й изплащане на
задължението, като иска за осъждане на ответното дружество да й заплати и сумата от 5398,53 лева, представялваща сбор от
обезщетения за забава върху дадените без основание парични суми в посочения
по-горе общ размер за периода до
завеждане на настоящото дело ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА “Виста Мениджмънт“
ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Обзор, ул. „Кирил и
Методий“ № 22, ет. 1, ап. 3, да заплати на Р.Л., ***, сумата от 1625,24 лв., представляваща направени за настоящото
първоинстанционно производство разноски съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.Л., *** да заплати на
“Виста Мениджмънт“ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Обзор, ул. „Кирил и Методий“ № 22, ет. 1, ап. 3, сумата от
326,63 лв., представляваща направени за настоящото първоинстанционно
производство разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
Съдия: