№ 15924
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110137236 по описа за 2023 година
Делото е по предявен от „О." АД - правоприемник на „К. Б... ЕАД,
преди "Р. (Б...)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., ЕИК
*********, представлявана от С.А. Г.а и Т.В.М. – ИД, действащи чрез
юрисконсулт П. спрямо „А." ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. С., К. И. Г.,
ЕГН **********, гр. С., ап. 3, Д. В. К., ЕГН **********, гр. С..
Ищецът твърди, че на 12.10.2018г „...“ АД (правоприемник на „К. Б...
ЕАЛ, преди "Р. (Б...)" ЕАЛ) и "А." ЕООД като кредитополучател и К. И. Г. и
Д. В. К. като солидарни длъжници е сключен Договор за срочен банков кредит
№ 138975 от 12.10.201 8г. при ОУ към него. Сочи се, че по искане за промяна
на условията по кредит от 20.05.2020г. във връзка с пандемията от Covid-19 и
потвърждение от "Р. (Б...)" ЕАД за отсрочване на задължение от 26.05.2020г.
по вариант 1 (кредитна ваканция) банката е отпуснала кредит в размер на 25
954.00 лева.
Съгласно чл.1.2. от Договора, целта на кредита е рефинансиране като
кредитът е усвоен за първи път на 12.10.201 8 г. На основание чл.1.4. от
Договора страните са се договорили, че срокът на действие на договора е до
05.09.2022 г., а на основание чл.3 от Договора се излага, че е постигнато
съгласие за това, че за ползвания кредит кредитополучателят ще дължи на
кредитодателя годишна лихва, чийто размер е краткосрочен лихвен процент
1
по статистика на БНБ („КЛП") + 7 (седем) пункта надбавка, но не по- малко от
(7 седем процента) съвкупна годишна лихва.
Твърди се, че на основание чл. 3.4. от Договора страните са определили
и размер на обезщетение за неизпълнение (неустойка) при забава в
заплащането на дължими вноски по кредита – неустойка/ наказателна лихва
към лихвата в размер на КЛП плюс 20 %, но не по-малко от 20% съвкупна ГЛ.
По смисъла на чл.54. от Договора кредитът е следвало да бъде погасен на 40
равни, последователни месечни вноски в размер на по 634.00 лева всяка,
считано от 05.11.2018г. до 05.02.2022г. вкл. и последна изравнителна вноска
дължима на 05.03.2022 г. в размер на 594.00 лева като всяка вноска е с падеж
на 05-то число от съответния месец.
Излага се, че банката като кредитодател е изпълнила задълженията си по
Договора като на първия ответник – Алекс 05 БГ, ЕИК ********** е
отпусната заемната сума, но кредитополучателят и неговите солидарни
длъжници са изпаднали в забава по отношение на заплащането на
погасителните вноски. Изискуемостта на задължението е настъпила с
изтичането на крайния срок на погасяване на кредита - 05.09.2022 г., съгласно
чл.1.4. от Договора и Потвърждение от "Р. (Б...)" ЕАД за отсрочване на
задължение от 26.05.2020г. по вариант 1, наречен „кредитна ваканция“, от
който момент те са в забава.
Сочи се още, че за неплатените суми банката е сезирала заповедния съд
за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, за което е било образувано ч.гр.дело
с № 9614/ 2023г. по описа на СРС и издадена и оспорена заповед по чл. 417 от
ГПК от 09.03.2023г., оспорена в законовия срок за следните суми: задължение
в общ размер на общ размер на 10156.03 лева, от които:
редовно падежирали главници в размер на 8202.00 лева за периода от
07.09.2021 г. до 05.09.2022г. вкл.;
изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 339.86 лева,
начислена за периода от 05.08.2021 г. до 04.09.2022г. вкл.;
изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в
размер на 1614.17 лева, начислена за периода от 07.09.2021 г. до 22.02.2023г.;
законна лихва за забава за периода от 23.02.2023 г. до изплащане на
вземането.
2
С оглед така изложеното и като се обуславя интерес от предявяване на
иск за установяване на сумите по заповедта се желае решение в този смисъл, а
именно за постановяване на решение в полза на ищеца за установяване на
вземания спрямо ответниците като солидарни длъжници по Договор за срочен
банков кредит № 138975/ 12.10.2018г. и ОУ на "Р. (Б...)" ЕАД за кредитиране
на МСП клиенти, отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от
20.05.2020г. на основание пандемия от Covid-19 и потвърждение от "Р. (Б...)"
ЕАД за отсрочване на задължение от 26.05.2020г. по „вариант 1 (кредитна
ваканция)“, а именно: редовно падежирали главници, в размер на 8202.00 лева
за периода от 07.09.2021 г. до 05.09.2022г. вкл.; изискуема редовна
възнаградителна лихва в размер на 339.86 лева, начислена за периода от
05.08.2021 г. до 04.09.2022г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава върху
редовно падежирали главници в размер на 1614.17 лева , начислено за периода
от 07.09.2021 г. до 22.02.2023 г.; законна лихва за забава за периода от
23.02.2023 г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на издадена и
оспорена по чл. 417 от ГПК Заповед с № 7410/ 09.03.2023г. Ангажират се
доказателства и се претендират разноски.
В срока за отговор от ответниците – Алекс 05 БГ ЕООД и К. И. Г., са
депозирани такива, с който исковете се оспорват като неоснователни. Излага
се, че същите не са доказани като се навежда, че не се установява заемната
сума да е била отпусната и усвоена в заем от кредитополучателя; навежда се,
че липсва и ПП към договора, както и се оспорва плащането на сумата от 18
000 лева от ответното дружество по доказателства на ищеца как е отнесено по
кредита, с което исковете се оспорват и по размер. Оспорва се по основание и
размер и претенцията за лихва. Отделно се навежда възражение на основание
чл.147, ал.1 от ЗЗД за солидарните длъжници за изтекъл шестмесечен срок за
предявяване на иска след настъпване падежа на главния дълг за главницата.
Ангажират се доказателства и не се оспорва искането за допускане на ССчЕ.
В съдебно заседание от 21.05.2024г. и преди доклада по делото
ответникът Д. оспорва иска чрез упълномощен адвокат като навежда, че
заемното правоотношение е недействително с уточнения в нарочна молба от
последното заседание, а именно: липсва посочен конкретен размер на
годишните разходи и на това основание целият договор за кредит е
недействителен, с оглед на което се претендира решение, с което да бъде
3
присъдена евентуално само чистата стойност на отпуснатата в заем сума.
Навежда се, че и наказателната лихва ( неустойка) е в по – висок размер от
законовата такава и на това основание и тази клауза по договора е
недействителна, а претендираната сума за неустойка в размер на 1614.17 лева
е изцяло неоснователен.
Искът е с правно основание по чл.422 от ГПК във вр.с чл. 240 от ЗЗД във
вр. с чл.138 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и на база на
събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
От приложеното ч.гр.дело № 9614/ 2023г. по описа на СРС се
установява, че спрямо ответниците А. ЕООД с ЕИК: ...., К. И. Г. с ЕГН:
********** и Д. В. К. с ЕГН: ********** е била издадена заповед по чл. 417
от ГПК за тяхното солидарно осъждане да заплатят на К. Б... ЕАД, ЕИК
********* със старо наименование Р. /Б.../ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София исковите суми:
8 202,00 лева, представляваща главница за период от 07.09.2021 г. до
05.09.2022 г. ведно със законна лихва за период от 23.02.2023 г. до изплащане
на вземането,
сумата 339,86 лева, представляваща договорна лихва за период от
05.08.2021 г. до 04.09.2022 г.,
сумата 1 614,17 лева, представляваща мораторна лихва за период от
07.09.2021 г. до 22.02.2023 г., както и за разноските по делото. Тази заповед е
оспорена, с оглед на което е предявен и настоящия
иск.
Страните нямат спор и от Договор за срочен банков кредит с № 138975/
12.10.2018г. и ОУ към него, които носят подписи за кредитополучател и
солидарни длъжници, се установява, че на тази дата ищецът и ответниците са
се съгласили за следното: банката се е съгласила да предостави на А. ЕООД
като кредитополучател по негово искане сума в кредит при условия по
Договора и ОУ на банката с цел ‚кредитиране на МПС клиенти“ като
кредитополучателят се е съгласил да върне отпусната в заем сума, както и да
4
заплати лихви, такси комисионни, евентуални лихви и неустойки, както и да
изпълни останалите условия по Договора. Сумата по заема е в размер на 25
954 лева и са се съгласили страните с нея да се рефинансира Договор за срочен
банков кредит с № 117263/ 16.03.2017г., сключен между С. ЕООД, Р.П. И.а, К.
Г. и Д. В. Кацуманска за купуване на МПС. Срокът за усвояване на заемната
сума е до 04.11.2018г. със срок на погасяване 05.03.2022г. като сумата е
следвало да бъде предоставена чрез разплащателна сметка в банката, посочена
в Договора. Страните са постигнали съгласие сумата в заем да бъде усвоявана
съгласно ОУ и след представяне на разходооправдателен документ в деня на
усвояване на заема, а именно фактури, договори и пр. доказващи използване
на кредита. Уговорени са задължения за лихви, такси и комисионни за банката
като лихвата е в размер на краткосрочен лихвен процент по статистика на
БНБ КЛП + 7 пункта надбавка годишно, но не по – малко от 7 % съвкупна
годишна лихва. Начислява се от датата на усвояване на сумата по Кредита на
база 360 дни годишно за реалния брой дни ползване на суми по кредита вл.
първия и без последния ден. Лихвата и евентуалната наказателна такава в
частта на КЛП се преизчисляват и променят от Банката на пето число на всеки
месец. Уговорен е падеж за лихвата – ежемесечно, на пето число на месеца, за
който се отнася.
По смисъла на чл.3.1.4 страните са се съгласили в хипотеза на
преизчисляване на КЛП по начина, описан по – горе, ако стойността на
приложения КЛП спадне под нула пункта за ползвания кредит
кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва от седем % пак
от пето число на месеца като това е и в хипотеза, в която КЛП надвиши нула
пункта. Уговорена е и комисионна за управление на в нула процента.
Комисионна за ангажимент е от 1.5 % върху разрешената, но неусвоена сума
до пето число на месеца. Съществува и задължение за неустойка –
наказателна лихва за забава, която е КЛП + 20 пункта надбавка годишно, но не
по – малко от 20 % съвкупна годишна лихва. Съществува и договорка за
неустойка за пропуснати ползи от 5 % от размера на предсрочно погасената
сума, както и задължение за насочване на оборот. Погасяване на кредита
следва да става на 40 равни месечни вноски в размер на 634 лева всяка,
считано от 05.11.2018г. до 05.02.2022г. вкл. и една изравнителна вноска с
падеж 05.03.2022г. в размер на 594 лева като всяка вноска е с падеж на пето
число.
5
В разделите за солидарните длъжници са договорени техните
задължения към банката в същия обем, в който са на кредитополучателя по
Договора и ОУ към него, както и плащане от солидарните длъжници на
сумите, поискани от банката без да е задължително те да са потърсени от
кредитополучателя. В раздела на случите на неизпълнение по договора са
постигнати договорки за последиците от неплащане на падежа и със забава от
90 дни – а именно начисляване на наказателна лихва, както върху цялата
вноска, така и на част от нея. В случай на забава в плащането на лихвата
са се съгласили увеличаване на лихвата с два пункта върху непадежиралата
час от главницата. Тези хипотези са без обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита или изборно по чл.7.2 – 7.6 да го обяви за предсрочно изискуем, за
което следва да уведоми кредитополучателя.
Страните нямат спор, че по искане за промяна условията по кредита от
20.05.2020г във връзка с Ковид е била сезирана банката за отсрочване
плащанията по договора от страна на кредитополучателя за срок от шест
месеца – до 05.09.2020г. вкл. като през този период на погасяване ще подлежи
само лихвата, което искане е предоговорено със съгласието на банката и това
се установява от искане и потвърждение, приложени към исковата молба.
Съдът е допуснал и изслушал заключение на вещо лице по ССчЕ, което
е прието без възражения от страните.
От заключението се установява, че по отпуснатия кредит с Договор за
срочен банков кредит № 138975/ 12.10.2018г. е преведена еднократно сума в
размер на 25 954.00 лева на 12.10.2018г. по сметка
BG43RZBB91551007949578 – тази по договора. Вещото лице заключва, че за
Договор за срочен банков кредит № 138975 от 12.10.2018г., неплатените суми
са в общ размер на 10 456,03 лв., от които главница в размер на 8 202,00 лв.;
договорна лихва от 339,86 лв.; просрочено обезщетение за забава 1 614,17 лв..
Тези суми към 23.02.2023г. /дата на подаване на искането за заповед по чл. 417
от ГПК,/ като непогасенит по процесния договор за кредит възлизат в общ
размер на 10 156,03 лв., от които:
8202.00 лева. редовно падежирали главници за периода от 07.09.2021г.
до 05.09.2022г. вкл.
-339.86 лева. за просрочени редовни лихви за периода от 05.08.2021г. до
04.09.2022г. вкл.
6
-1614.17 лева за начислено обезщетение за забава върху редовно
падежирали главници за периода от 07.09.2021г. до 22.02.2023г. вкл.
Начисленото обезщетение за забава в размер на 1 614.17 лева е върху редовно
падежирали главници за периода от 07.09.2021г. до 22.02.2023г. вкл., с начин
на формиране, посочен в табличен вид от вещото лице.
Експертът споделя, че за периода от 07.06.2023г. - 25.06.2024г. /дата на
изготвяне на експертизата/ от ответника Д. са внесени по изпълнително дело
№ 394/23 при ЧСИ М. К.Ц. за клиент „A.Г“ ЕООД сумата в общ размер на
6057.60 лв. на дати посочени в табличен вид като от сумата в общ размер на 6
057,60 лв. са погасени главница от 1 842,78 лв.; дог.лихва 339.86 лв. -нак.лихва
1 614.17 лв. , аконна лихва 1 332.67 лв. и съдебни разноски 928.12 лв.
Неплатени към 25.06.2024г. суми в общ размер на 6 388,45 лв., от които: -
главница 6 359,22 лв. и законна лихва от 29,23 лв.
При така установените факти и от правна страна съдът намира следното:
Безспорно по делото се установи, че банката към, датата на сезиране на
съда със заявлението по чл. 417 от ГПК, е била с вземания спрямо
ответниците в общ размер, посочени в документа по чл. 417 от ГПК -
извлечение от счетоводните й книги. Доказа се, че тези вземания произтичат
сключен между страните договор за кредит със страни – дружеството А.
ЕООД като кредитополучател и солидарни длъжници К. и Д. – останалите
ответници по иска. Безспорно се доказа и че сумата, която е била договорена
да бъде отпусната в заем на кредитополучателя, е била преведена по
посочената за него в Договора сметка още в деня на подписване на договора –
12.10.2018г. като тя е била в размер на 25 954 лева, както и се доказа, че за
получения от кредитополучателя банков заем физическите лица К. и Д. са се
съгласили да носят солидарна отговорност с него за всички задължения по
договора. Безспорно се установи от заключението на вещото лице, че към
07.09.2021г. и след този период не са постъпвали плащания по договора като
така просрочената главница е с вноски от 29 до 40 в размер на 8202 лева за
периода от 07.09.2021г. до 05.08.2022г. и просрочени задължения за редовна
лихва и обезщетение за забава – виж табл. едно от заключението.
На основание чл.121 от ЗЗД и разпоредбите на индивидуалния
договор за кредит и ОУ към него солидарните длъжници отговарят наравно с
кредитополучателя за изпълнението на дълга като стореното възражение от
7
страна на пълномощника на ответника К. за непредявен в шестмесечния срок
иск спрямо тях за главницата за неотмосимо в конкретната хипотеза тъй като
това е защитно възражение на поръчителя по договор за кредит, а не и на
солидарно задължените с длъжника съдлъжници, каквато е настоящата
хипотеза.
А що се отнася до възраженията за недействителност на част от
клаузите по договора спрямо Диана като такива, договорени в противоречие
правилата на Закона за потребителските кредите, то съдът намира следното:
Процесният договор за банков кредит № 138975/12.10.2018г. не е
потребителски договор спрямо нито един от тримата ответници.
Кредитополучателят ‚А.“ ЕООД не може да е потребител предвид
правноорганизационната си форма на юридическо лице и статута си на
търговец. Този ответник не се обхваща от легалното определение на § 13, т. 1
от ПЗРЗЗП, което посочва като потребител всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.
Същевременно и Д., и К. също не са потребители по процесния
договор за банков кредит тъй като е очевидно, че двамата като съдлъжници
при усвояване на процесния кредит не действат като потребители – заемът
касае не задоволяване на техни потребитески цели, а има за цел постигане на
изцяло търговски правоотношения на трето лице търговец, а именно
закупуване на МПС и рефинансиране на средства от предходен договор,
сключен отново с търговец. Това основание касае търговската дейност на
търговец, юридическо лице, което изключва въобще потребителското естество
на заема и съобразно изложеното тези двама съдлъжника не се ползват с
особения статут на потребители, което изключва и прилагането спрямо тях на
предвидената законова защита на потребителски права – в този смисъл съдът
не дължи обсъждане на наведените възражения от пълномощника на Д. за
недействителност на клаузи по договора.
При валиден сключен между страните договор, по който банката е
изправна страна, превела сумите в заем на кредитополучателя и забава в
плащането, довело до пълно неплащане към 23.02.2023г. на главницата от
8
8202.00 лева, 339.86 лева за просрочени редовни лихви, 1614.17 лева за
начислено обезщетение за забава, съдът приема, че към датата на сезиране на
съда от ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК спрямо ответниците вземанията на банката са съществували в сочения в
исковата молба размер.
Не се спори и това се установи от заключението на вещото лице, че за
периода от 07.06.2023г. - 25.06.2024г. /дата на изготвяне на експертизата/ от
ответника Д. са внесени по изпълнително дело № 394/23 при ЧСИ М. К.Ц. за
клиент „A.Г“ ЕООД сумата в общ размер на 6057.60 лв. на дати посочени в
табличен вид като от сумата в общ размер на 6 057,60 лв. са погасени главница
от 1 842,78 лв.; дог.лихва 339.86 лв. -нак.лихва 1 614.17 лв. , аконна лихва 1
332.67 лв. и съдебни разноски 928.12 лв. Неплатени към 25.06.2024г. суми в
общ размер на 6 388,45 лв., от които: -главница 6 359,22 лв. и законна лихва от
29,23 лв.
При тези факти, които са безспорни и са установени въз основа на
събраните по делото доказателства и от правна страна и като съобрази
задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 4/ 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК, т. 5г, съдът намира, че исковете за установяване на
вземания спрямо А." ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. С., К. И. Г., ЕГН
**********, гр. С., ап. 3, Д. В. К., ЕГН **********, гр. С. по Договор за
срочен банков кредит № 138975/ 12.10.2018г. и издадени въз основа на
Договора по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 9614/2023г., заповед по чл.417
от ГПК от 09.03.2023г. и ИЛ от 09.03.2023г в полза на ищеца за сумите по
исковата молба, а именно: 8 202,00 лева, представляваща главница за период
от 07.09.2021 г. до 05.09.2022 г. ведно със законна лихва за период от
23.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 339,86 лева, представляваща
договорна лихва за период от 05.08.2021 г. до 04.09.2022 г., сумата 1 614,17
лева, представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2021 г. до 22.02.2023
г., както и за разноските по делото следва да бъдат уважени.
Съгласно дадените в ТР с № 4/18.06.2014г. задължителни за прилагане
указания, съгласно които в производството по чл.422 от ГПК респ. чл.415, ал.1
от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съгласно
9
която исковият съд следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска и които са от значение за спорното право, Съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право.Съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.намира
приложение за всички фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Конкретният случай е такъв
тъй като удовлетвореното вземане на ищцовата банка се е осъществило чрез
събирането му в образуваното по ИЛ принудително изпълнение, което
изключва вземането на това обстоятелство в предвид от съда при
постановяване на крайния си акт и сумите, предмет на заповедта по чл. 417 от
ГПК от 09.03.2023г. следва да се приеме, че съществуват спрямо
Кредтитополучателя и солидарно задължените с него лица към датата на
издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК от 09.03.2023г. по ч.гр.дело с № 9614/
2023г.
На основание чл.78, ал.1 вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12
задължение за исковия съд в тежест на ответниците следва да с възложат
разноските в заповедното и исковото производство в общ размер на 892.12
лева – сбор от 203.12 лева д.такса по ч.гр.дело с № 9614/ 2023г. и 150 лева за
възнаграждение на юрисконсулт, както и 189 лева за държавна такса по
гр.дело с № 37236/ 2023г., както и 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт в
гр.дело с № 37236/ 2023г. и 300 лева за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във вр.с чл.
240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че в полза на „О." АД - правоприемник на „К. Б...
ЕАД, преди "Р. (Б...)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., ЕИК
*********, представлявана от С.А. Г.а и Т.В.М. – ИД, действащи чрез
юрисконсулт П. спрямо А. ЕООД с ЕИК: ...., К. И. Г. с ЕГН: ********** и Д.
10
В. К. с ЕГН: ********** съществува в условията на солидарност вземане по
издадена заповед по чл. 417 от ГПК с № 7410/ 09.03.2023г. по ч.гр.д.№
9614/2023г. и издаден въз основа на нея от 09.03.2023г. изпълнителен лист за
следните суми по Договор за срочен банков кредит № 138975/12.10.2018г. и
Общи условия км него, а именно: 8 202,00 лева, представляваща главница за
период от 07.09.2021 г. до 05.09.2022 г. ведно със законна лихва за период от
23.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 339,86 лева, представляваща
договорна лихва за период от 05.08.2021 г. до 04.09.2022 г., сумата 1 614,17
лева, представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2021 г. до
22.02.2023 г. и
ОСЪЖДА „А." ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. С., К. И. Г., ЕГН
**********, гр. С., ап. 3, Д. В. К., ЕГН **********, гр. С. да заплатят
солидарно на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „О." АД - правоприемник на
„К. Б... ЕАД, преди "Р. (Б...)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град
С., ЕИК *********, представлявана от С.А. Г.а и Т.В.М. – ИД, действащи чрез
юрисконсулт П. сумата от 892.12 лева сторени разноски по гр.дело с № 37236/
2023г и по гр.дело с № 9614/ 2023г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11