№ 475
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:М. Д. Кавракова Аршева
П. В.. Сантиров
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241100606899 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 01.04.2024 г., постановена по н.ч.х.д. № 4980/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, подсъдимата П. Л. Т. е
призната за виновна в това, че на 14.10.2022 г. около 19:30 часа в гр. София, бул.
„*********, на паркинга пред блока и на стълбището във вход стискала с ръка за
шията М. Р. П., стискала я с ръце за горните крайници, като ги извивала, удряла я с
ръце по лицето, съборила я на земята, вследствие на което са й причинени следните
травматични увреждания: травматичен оток, кръвонасядане на горната устна на устата
вдясно с разкъсване по ръба на устната лигавица; травматичен оток с кръвонасядане
косо ориентирано долната и задната част на дясната буза и по проекция на долната
челюст отдясно; оток и кръвонасядане на ограничена площ по долната повърхност на
брадичката; оток и кръвонасядане на ограничена площ в долната част на лявата
предушна област и в областта на левия долночелюстен ъгъл; травма на долночелюстна
става – болка при пипане в лявата предушна област, усилваща се при раздвижване,
травма на шията, позитивирана с кръвонасядане по дясната предно странична
повърхност на шията, около проекцията на предния ръб на гръдно-ключично-
сисовидния мускул и болка; счупване в основата на нокътната плочка на пети пръст на
дясната ръка с частично отслояване и открит, разкъсан нокътен матрикс; травма на
лява раменна става, изявена с болезнени и ограничени движения; продълговато
кръвонасядане, на ограничена площ, надлъжно ориентирано по гръбна повърхност в
средата на дясната предмишница; кръвонасядане, воларно на дясната китка; оток и
кръвонасядане по външната повърхност в горната половина на дясното бедро;
кръвонасядане на гръден кош в лявата половина на гърба, на нивото на 6-то до 9-то
ребро, като това е довело до болка и страдание и представлява временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл.
1
78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. П. Т. е осъдена да заплати на М. П.
сумата от 12 лева, представляваща заплатена държавна такса, както и сумата от 360
лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба от подс. П. Т.
чрез нейния защитник, в която се излагат доводи за нейната неправилност, поради
което се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, с който подсъдимата да
бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. В допълнително изложение се изтъкват
подробни и конкретни основания в подкрепа на направените искания.
Постъпила е въззивна жалба и от ЧТ М. П. чрез нейния повереник, с която се
оспорва присъдата в наказателно-осъдителната й част относно размера на наложеното
наказание, като се иска неговото увеличаване. В допълнително изложение се изтъкват
подробни и конкретни основания във връзка с така направеното искане.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимата, както и събирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред СГС подс. П. Т. редовно призована, не се
явява. За нея се явява адв. П. Б..
Повереникът на ЧТ М. П. прави искане за увеличаване на наложеното на
подсъдимата наказание. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отчел
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което е определил
наказание, което не съответства на тежестта на обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението. Моли да бъде оставена без уважение депозираната от
защитата жалба като неоснователна, като счита за правилни аргументите на районния
съд, касаещи обстоятелствата, свързани с признаването на подсъдимата за виновна по
повдигнатото й обвинение, за което излага конкретни доводи. Прави искане в тежест
на подсъдимата да бъдат възложени разноските, направените от тъжителката за
адвокатско възнаграждение, за които за представени доказателства, но СРС е
пропуснал да се произнесе.
ЧТ М. П. поддържа казаното от повереника си.
Защитникът на подс. П. Т. пледира за отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на нова оправдателна такава спрямо подсъдимата. Посочва, че
подсъдимата е била осъдена само въз основа на показанията на свидетели, които не са
очевидци на процесното деяние, и твърди, че техните показания си противоречат.
Счита, че по делото липсват доказателства, че ЧТ П. е пострадала от процесното
деяние. Възразява срещу това, че районният съд не е кредитирал показанията на
майката на подсъдимата, като счита, че въз основа на тях може да се стигне до извод,
че в случая е налице реторсия или основание за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй
като Т. се е опитала да се предпази от нападение на ЧТ П.. Излага доводи, че
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК не е доказано от обективна и субективна
страна. Счита наложеното на подсъдимата административно наказание за
несправедливо.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивните жалби, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното.
Жалбите са подадени в законоустановения срок от надлежно легитимирани
2
страни срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което
са допустими.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Подсъдимата П. Л. Т. е родена на ********* г. в гр. София, българка, български
гражданин, живее на семейни начала, с висше образование, не работи, в отпуск по
майчинство, неосъждана.
Към м. октомври ЧТ М. П. живеела под наем на адрес, намиращ се в гр. София,
бул. „*********, вход „Д“. Подс. П. Т., която се върнала за кратко от Испания,
временно пребивавала в жилището на родители си заедно с малкото си дете (на 2
години и половина), като адресът бил същият като този на тъжителката, но във вход
„З“. На посочения адрес в задната част на блока имало вътрешен паркинг, на който
паркоместата били за общо ползване от всички живеещи в блока и често възниквали
конфликти поради недостатъчни им брой.
На 14.10.2022 г. около 19:30 часа ЧТ М. П. паркирала лекия си автомобил на
свободно паркомясто пред вход „З“. В този момент наблизо се намирали подс. П. Т.,
детето й и майка й – св. М. Т.. ЧТ П. слязла от паркирания автомобил, при което
подсъдимата се приближила към нея, попитал я защо паркира пред входа и й казала,
че от няколко дни има проблем да излиза с детската количка от входа си и трябва да
обикаля и да излиза от другия вход. Безразлична към проблема, ЧТ П. не реагирала,
продължила напред и влязла във вход „Д“. Подс. Т. я настигнала и й казала, че говори
на нея. На стълбището във входа подсъдимата издърпала към себе си тъжителката и я
стиснала с ръка за шията. П. започнала да се моли на подсъдимата да престане, като
същевременно включвала мобилния си телефон „на запис“. Подсъдимата взела
телефона от тъжителката и го сложила в джоба на връхната си дреха. ЧТ П. опитала да
вземе телефона си от подс. Т., при което подсъдимата я хванала за ръката и започнала
да нанася удари с ръка през лицето й, стискала я с ръце за горните крайници, като ги
извивала, и я съборила на земята. Вследствие на описаните действия от страна на
подсъдимата на пострадалата П. били причинени следните травматични увреждания:
травматичен оток, кръвонасядане на горната устна на устата вдясно с разкъсване по
ръба на устната лигавица; травматичен оток с кръвонасядане косо ориентирано
долната и задната част на дясната буза и по проекция на долната челюст отдясно; оток
и кръвонасядане на ограничена площ по долната повърхност на брадичката; оток и
кръвонасядане на ограничена площ в долната част на лявата предушна област и в
областта на левия долночелюстен ъгъл; травма на долночелюстна става – болка при
пипане в лявата предушна област, усилваща се при раздвижване, травма на шията,
позитивирана с кръвонасядане по дясната предно странична повърхност на шията,
около проекцията на предния ръб на гръдно-ключично-сисовидния мускул и болка;
счупване в основата на нокътната плочка на пети пръст на дясната ръка с частично
отслояване и открит, разкъсан нокътен матрикс; травма на лява раменна става, изявена
с болезнени и ограничени движения; продълговато кръвонасядане, на ограничена
площ, надлъжно ориентирано по гръбна повърхност в средата на дясната
предмишница; кръвонасядане, воларно на дясната китка; оток и кръвонасядане по
външната повърхност в горната половина на дясното бедро; кръвонасядане на гръден
кош в лявата половина на гърба, на нивото на 6-то до 9-то ребро
ЧТ М. П. успяла да се изправи, тръгнала към дома си и влязла във вход „Д“.
Силно разстроена, решила да сподели за инцидента и да потърси помощ от съседа си
от горния етаж – св. С.К.. Пострадалата позвънила на вратата на семейство К.и - на
трети надпартерен етаж във вход „Д“ на същия адрес. Св. Н.З. отворила вратата, а
после повикала и съпруга си С.К.. Двамата свидетели възприели ЧТ П. като силно
притеснена, разтреперана, с насълзени очи, заекваща, зачервена в областта на лицето и
3
врата, държала се с ръце в тази част, полото й било раздърпано, а св. З. видяла следи
от насилие по бузата и кървене на устната й. Пред тях пострадалата казала, че долу в
двора била нападната от дъщерята на друга съседка, описвайки подс. П. Т. и св. М. Т.,
като била хващана за врата, била дърпана, съборена на земята и й бил взет мобилния
телефон, тъй като с паркирането си пречела на подсъдимата да изкарва детската
количка от входа. Също така споделила, че майката на нападателката й взела мобилния
й телефон и я заплашила, че ще го хвърли в шахтата с вода и помолила св. С.К. да
отиде с нея и да й помогне да вземе телефона си. Св. К. тръгнал към двора заедно с
тъжителката, като през това време се обадил на св. М. Т., попитал я къде е и й казала,
че чака нея и дъщеря й пред входа, на паркинга. Св. К. бъркал в шахтата с вода, но не
намерил телефона на пострадалата.
Подс. П. Т. и св. М. Т. дошли и св. К. им казал да върнат телефона на ЧТ П., а
на подсъдимата казал да й се извини. ЧТ П. обещала, че повече няма да паркира на
това място, при което от джоба на връхната си дреха св. М. Т. извадила телефона на
пострадалата и й го дала.
На 15.10.2022 г. ЧТ М. П. била прегледана от съдебен медик, който констатирал
травматичните й увреждания – множество контузии по лицето, шията, гърба, дясната
предмишница и китка, дясното бедро, разкъсно-контузна рана на горната устна вдясно,
разкъсно-контузна рана на върха на пети пръст на дясната ръка.
На 18.10.2022г. ЧТ М. П. сигнализирала за случилото се в 05 РУ – СДВР. С
постановление от 11.11.2022г. прокурор при СРП отказал образуването на досъдебно
производство и прекратил преписка вх. № ЗМ 1651/2022г. по описа на 05 РУ – СДВР,
пр.пр. № 47953/2022г. по описа на СРП, с мотиви, че травматичните увреждания на
пострадалата са от категорията на лека телесна повреда и редът за наказателно
преследване на дееца е от частен характер. Постановлението е потвърдено от СГП,
потвърдено от Апелативна прокуратура-София.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:
гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетелите С.А. К. (л. 66-68 от
съд. д.), М. П. Т. (л. 80-81 от съд. д.) и Н.Н.З. (л. 82 от съд. д.); писмени доказателства
и доказателствени средства: копие на съдебномедицинско удостоверение №
433.10/2022 г. (л. 7-8 от съд. д.), копие на постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 11.11.2022 г. на прокурор при СРП, постановено по
преписка с вх. № ЗМ 1651/2022 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 47953/2022 г.
по описа на СРП (л. 9-12 от съд. д.), копие на постановление от 30.01.2023 г. на
прокурор при СГП, постановено по пр. пр. № 24471/2022 г. (л. 13-15 от съд. д.),
справка за съдимост на подс. П. Т. (л. 32 от съд. д.), материали по пр. пр. № 47953/2022
г. (гръб дело); експертни способи на доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 74-
78, 86-90 от съд. д.).
Въззивната инстанция намира, че при извеждането на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички събрани доказателствени
материали, без някои от тях да са били необосновано подценени или игнорирани за
сметка на други. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал.
3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите защо дава
вяра на едни от тях, а други отхвърля. Оценката на доказателствата по отношение на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните
от тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика и в
мотивите на присъдата решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ
4
на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Основните аргументи в депозираната жалба от защитата и допълнение към
същата са относно това, че установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка почива само на косвени доказателства. Настоящият състав не приема
възражението, че тъй като разпитаните свидетели не са възприели лично факти
относно нанасяне на удари, то техните показания не следва да се кредитират като
достоверни. Правилно в основата на установените факти са поставени показанията на
свидетелите С.К. и Н.З., тъй като съвкупно преценени и съпоставени със
съдебномедицинското удостоверение № 433.10/2022 г. и заключението на
съдебномедицинската експертиза, те са логически последователни, хронологично
подредени и изграждат една безпротиворечива картина на стеклите се събития.
Двамата свидетели не са преки очевидци на процесните събития, респ. не са видели,
че подс. Т. нанася удари на пострадалата П., но те са възприели лично състоянието на
пострадалата непосредствено след инцидента – била видимо притеснена, с насълзени
очи, треперела, била зачервена в областта на лицето и шията, имала кръв по устната, а
полото, с което била облечена, било раздърпано. Пред тях пострадалата споделила с
подробности какво се е случило, а именно че е била хващана за врата, бутана, удряна и
съборена на земята, както и че са й взели телефона. Изложеното от тези свидетели
кореспондира с обективни доказателства, чието съществуване не зависи нито от
тяхната воля, нито от тази на подсъдимата – уврежданията по пострадалата и факта, че
телефона й се оказал в св.М. Т.. Неоснователно е възражението, че показанията на З.
съдържат не твърдения относно състоянието на ЧТ П., а предположения, т.к.
еднократно използва израза „..мисля, че имаше…“. Словесното описание на
възприетото от З. е конкретно и ясно и правилно показанията й са използвани при
формиране на изводите за доказаност на обвинителната теза. Не се констатира
наличие на предубеденост или заинтересованост от изхода по делото при св.С.К. и
св.Н.З. в полза на ЧТ. Установява се, че отношенията им не разкриват близост, която да
ги мотивира тенденциозно да свидетелстват в полза тази страна. Вярно е обратното,
видно е, че св. К. е предприел обективен и разумен подход – първо потърсил телефона
на двора в шахтата; при срещата между ЧТ и подсъдимата попитал какво е
мотивирало това поведение на двете страни и накрая накарал същите взаимно да се
извинят. Установената кореспонденция на изнесеното от св.К. и св. З. с данните от
СМУ на ЧТ се възприема от този състав като обективно съответствие на
източниците, при което без основание се твърди от защитника на подсъдимата, че
гласните свидетелски показания са „нагласени“, за да съответстват на отразеното в
документа.
Настоящият съдебен състав, подобно на първоинстанционния, кредитира като
обективно и компетентно изготвено заключението на изготвената в хода на
първоинстанционното производство СМЕ, като не установи необходимост същото да
бъде коригирано или допълвано и не намира основание да се съмнява в
професионалната подготовка или добросъвестността на изготвилия го експерт. От
експертното заключение се изясняват травматичните увреждания на ЧТ П., както и
механизма на получаването им, а именно в резултат от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удари с или върху такива и могат да бъдат получени по
времето и начина, описани от пострадалата.
Въззивният съд, подобно на първостепенния, не възприема за достоверни
показанията на св. М. Т. – майка на подсъдимата, доколкото същите не се отличават с
необходимата обективност и безпристрастност, произтичат от лице в особено близка
родствена връзка с подсъдимата и преследват очевидна защитна цел. Изложената от
нея фактология в частта, в която твърди, че частната тъжителка е реагирала първа с
5
неадекватно поведение – започнала да снима с мобилен телефон и да повтаря „Не ме
души, не ме души“, без да е била физически нападната, че тя сама била провокирала
конфликта и че телефонът й случайно се озовал на земята – противоречи на
житейската логика и на обективните данни по делото. Подсъдимата и тъжителката не
се познават, което прави неправдоподобна тезата, че тъжителката умишлено е
„инсценирала“ видео с реплики, съдържащи обвинение в насилие, само за да реагира
на отправена й забележка относно начина на паркиране. Подобна хипотеза би
изисквала предварителен умисъл, който не намира никакво обективно потвърждение.
Също така св. Т. твърди, че случайно видяла телефона на тъжителката на земята и че
той „изхвърчал“ без намеса от страна на подсъдимата – обстоятелства, които не
намират подкрепа в останалите доказателства и пораждат сериозни съмнения относно
тяхната достоверност. От показанията на свидетелите К. и З. се установява, че именно
св. М. Т. е върнала телефона на пострадалата, като го извадила от джоба на връхната
си дреха, след като последната обещала, че няма да паркира повече на това място.
Изложените съображения водят до извод, че описаната от св. М. Т. версия е
съзнателно насочена към минимизиране на вината на подсъдимата и не може да бъде
кредитирана като обективна и достоверна.
Следва да се отбележи по делото, че в рамките на производството не се
доказват каквито и да е било причинени увреждания от ЧТ на подсъдимата. Липсват
обяснения от последната, липсват данни в тази насока от който и да е от всички
разпитани по делото свидетели, липсват писмени източници.
Констатация относно съдебното минало на подсъдимата първоинстанционният
съд законосъобразно е извел въз основа на наличната по делото справка за съдимост.
След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите
доказателствени източници не съдържат значими противоречия помежду си, поради
което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от
чл. 305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд, който законосъобразно и обосновано е приел, че подс. П. Т.
е осъществила състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, като казуса не сочи
на наличие на приложение на чл. 9, ал.2 от НК, в която и да е от хипотезите .
В съответствие с материалния закон районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че на инкриминираните време и място подс. П. Т. чрез стискане с
ръка за шията, стискане с ръце за горните крайници и тяхното извиване, нанасяне на
удари с ръце по лицето и събаряне на земята причинила на пострадалата М. П. лека
телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток, кръвонасядане на горната устна на
устата вдясно с разкъсване по ръба на устната лигавица; травматичен оток с
кръвонасядане косо ориентирано долната и задната част на дясната буза и по проекция
на долната челюст отдясно; оток и кръвонасядане на ограничена площ по долната
повърхност на брадичката; оток и кръвонасядане на ограничена площ в долната част
на лявата предушна област и в областта на левия долночелюстен ъгъл; травма на
долночелюстна става – болка при пипане в лявата предушна област, усилваща се при
раздвижване, травма на шията, позитивирана с кръвонасядане по дясната предно
странична повърхност на шията, около проекцията на предния ръб на гръдно-
6
ключично-сисовидния мускул и болка; счупване в основата на нокътната плочка на
пети пръст на дясната ръка с частично отслояване и открит, разкъсан нокътен матрикс;
травма на лява раменна става, изявена с болезнени и ограничени движения;
продълговато кръвонасядане, на ограничена площ, надлъжно ориентирано по гръбна
повърхност в средата на дясната предмишница; кръвонасядане, воларно на дясната
китка; оток и кръвонасядане по външната повърхност в горната половина на дясното
бедро; кръвонасядане на гръден кош в лявата половина на гърба, на нивото на 6-то до
9-то ребро, като това е довело до болка и страдание на П. и представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Развитите съображения на
първоинстанционният съд по приложението на материалния закон се възприемат
изцяло от въззивната инстанция и не следва да бъдат изменяни или допълвани.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на първостепенния за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което не констатира
основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
Конкретиката на процесния случай не дава основание да се приложи института
на реторсията, т.к. не се установява ЧТ да е причинила на подсъдимата същата такава
телесна повреда, каквато тя е получила. Ето защо защитният довод в тази насока не
може да бъде уважен.
На следващо място, настоящият съдебен състав провери индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимата и наложеното й наказание по вид и
размер, като отчете, че за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващото се
на подс. П. Т. наказание районният съд правилно е установил, че към момента на
деянието е приложим институтът на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. Няма
настъпили съставомерни имуществени вреди, подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност и не са били налице и отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства липсата на други противоправни прояви от нейна страна,
както и че подсъдимата проявява засилена чувствителност по отношение на
осигуряването на необходимите условия и удобства за отглеждането на малолетното си
дете. Поведението й следва да се разглежда в светлината на тази засилена родителска
ангажираност, която, макар и изразена по неприемлив и обществено укорим начин,
свидетелства за придаване на особено значение на родителските й функции и
отговорности. Въззивният съд не споделя извода на СРС относно отегчаващите
отговорността обстоятелства – липсата на съжаление и критичност към стореното не
може да бъде възприета като отегчаващо обстоятелство. Принципно подсъдимото лице
има право да даде обяснения, а също и да откаже да даде обяснения, съгл. чл. 55 от
НПК. Изискването той да си „признае и отправи самокритика“ дефинитивно влиза в
противоречи с цитираната законова норма, поради което отсъствието на подобен тип
поведение не може да увеличава степента на обществена опасност на дееца.
Въззивният съд прие като отегчаващо отговорността обстоятелство
престъпната упоритост, с която е извършено деянието, доколкото тя се проявява във
фактическо настойчиво и агресивно поведение, изразено в: продължаване на
насилието на различни етапи и локации (на улицата и във входа); взимането на
мобилния телефон на пострадалата, което възпрепятства възможността й незабавно да
потърси помощ и създава допълнително чувство на уязвимост и страх; извършване на
7
насилието в присъствието на малолетното дете на подсъдимата, което е сериозно
укоримо от морална и обществена гледна точка. Именно тези обективни факти,
свързани с начина на осъществяване на деянието, демонстрират завишаване
обществената опасност на поведението на подсъдимата и следва да намерят
отражение при индивидуализацията на наказанието.
Настоящият съдебен състав намира, че наказанието следва да остане в
първоначално определения от районния съд размер, а именно 2 000 лева, тъй като
съответства на целите на чл. 36 от НК, на обществената опасност на деянието и дееца
и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. По-тежко наказание
не би допринесло за по-ефективна превенция, нито за въздействие върху
правосъзнанието на подсъдимата.
Отчитайки изхода на делото, районният съд е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, като правилно е възложил в тежест на
подсъдимата да заплати на тъжителката 12 лева, представляващи заплатена държавна
такса, както и 360 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице.
Същевременно пред настоящата инстанция се представят доказателства за
платено възнаграждение за повереника от ЧТ за процесуално представителство и
защита по делото в размер на 1 500 лева, а именно разписка от „Изипей“ №
0200017097354593 от 09.11.22 за плащане и фактура от 08.11.2022г.. Тези разноски,
съгласно чл. 189, ал.3 от НПК следва да се понесат от подсъдимата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.04.2024 г., постановена по н.ч.х.д. №
4980/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав.
ОСЪЖДА П. Л. Т. ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. П. /и двете със снета по делото
самоличност/ разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лева /хиляда и
петстотин/ за процесуално представителство и защита по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8