Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 04.01.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Русе, шести състав, в публично съдебно заседание на
четвърти декември 2015 година в състав
СЪДИЯ: ЕЛГА ЦОНЕВА
при секретаря
БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и с участието
на
прокурора
РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното
от
съдията
ЦОНЕВА адм. дело
№
287 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.74, ал.2 от Закон за защита от дискриминация,
във вр. с чл.1, ал.2 ЗОДОВ, вр. с чл.203 АПК.
Ищецът Р.Ч.Я. твърди, че от страна на ответника било проявено бездействие
да осигури достъпна среда за хора с увреждания в обществената сграда на ОСлО
към ОП-Русе съобразно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИХУ във вр. с чл.5, пр.5
от ЗЗДискр., като при известност на тези обстоятелства го задължили на
10.06.2011 г. и на 06.07.2011 г., към които дати той се предвижвал с помощни
средства (патерици), поради проведена му на 10.05.2011 г. оперативна
интервенция, да се яви да му бъдат предявени материалите от воденото срещу него
разследване, с което сочи, че му били причинени болки и страдания от проявеното
спрямо него унизително отношение. Претендира Прокуратурата на Република
България да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 7 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на делото. Претендира
разноски за производството.
Ответникът оспорва предявения иск. В писмени
отговор твърди,че не са налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като –
не е адресат на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, ако
и да е ползвател на сградата; ищецът не е
лице с увреждане.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Русе, в качеството
на контролираща страна, дава заключение за неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
такива, които съдът кредитира изцяло, съдът приема за установено следното:
По делото не се спори, че на 12.04.2011 г. ищецът (към него момент на
длъжност "Директор" на РУ "СО"-Русе) бил привлечен като
обвиняем по ДП-Сл № 45/2010 г. по описа на ОСлО-Русе за извършено в качеството
му на длъжностно лице от Областна администрация-Русе през периода 2002-2003 г.
престъпление по чл.212, ал.5, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.26, ал.1 от НК/л.л.16-17
от гр.д. №7352/2013г./.
На 20.04.2011г. ищецът се явява на разпит в ОСлО , но не е дал обяснения,
видно от протокол за разпит на обвиняем, не дава обяснения /л.л.18-19/, както и
от показанията на св.П..
На 03.05.2011 г. ищецът се явява с упълномощения от него защитник-св.Д.С.
за провеждане на разпит в качеството на обвиняем в сградата на ОСлО-Русе,
находяща се в гр.Русе по ул."Муткурова" № 51а, собственост на МП
съгласно АПДС № 626/ 2001 г. (л.68 от гр.дело), при който уведомява
разследващия орган- св.И.П., че му предстои операция за смяна на тазобедрената
става, поради което не желае да му предявено лично разследването, а то да бъде
предявено на адв.-пълномощник С.. Искането е надлежно отбелязано в съставения
протокол от същата дата (л.л.20-21 от гр.д.). Изискал е също представянето на изрично
посочени документи от Областна администрация или МОСВ, което се потвърждава и
от показанията на св.П..
Видно от представената епикриза на л.22 от гр.д., през периода
10.05.-22.05.2011 г. ищецът е бил хоспитализиран във връзка с извършване на
интервенция за смяна на тазобедрената става, изпълнена на 12.05.2011 г. В документа е отразено, че лицето трябва да се
придвижва с помощни средства за срок от 2 месеца.
Представена е епикриза от 03.06.2011 г./л.23/. В нея е посочено, че през
периода 03.06.-07.06.2011 г. ищецът е бил хоспитализиран във връзка с пристъп
на кардиална астма и насочване от лекуващ лекар /вж.л.37 от настоящото дело/. В
раздела "Становище за период на временна нетрудоспособност" на
епикризата е отразено "Нетрудоспособен".
На 07.06.2011 г. на адреса на ищеца била връчена призовка да се яви
задължително в качеството си на обвиняем на 10.06.2011 г. в сградата на
ОСлО-Русе, ет.4, кабинет 413, като е посочено, че при неизпълнение лицето ще бъде
доведено принудително /л.24 от гр.д./.
На
указаната дата ищецът, придружен от защитника си, се явил в сградата на ОСлО
към ОП-Русе и придвижвайки се с помощта на патериците се изкачил по стъпалата
до четвъртия етаж. По делото няма спор, че към него момент, както и понастоящем
на мястото няма ситуиран асансьор или друго подходящо повдигащо устройство. Св.
И. П. и св.С. установяват, че към процесните дати е била въведена практика
следователите да слизат на първия етаж на пропуска на ОслО, за да посрещат лицата.
Според св.С. тогава ищецът не споделил да е затруднен да се качи до четвъртия
етаж и когато се обадили на г-жа П. не са казали, че
ищецът се затруднява в движението и не е
поискан друг вариант за провеждане на разпита
Св.П. дава показания, че е слязла долу на пропуска и във фоайето
на чакалнята на ОСлО е попитала ищеца
как е, минала ли е операцията. Попитала го е също дали ще има проблем да се
качи до четвъртия етаж, а той е казал, че няма никакъв проблем. Свидетелката си
спомня, че ищецът казал: “Вие докато се натутнете да съберете тези документи,
моят крак вече мина”. П. твърди, че ако той е казал, че не може да се качи до
четвъртия етаж, единият вариант е бил да не му се предявява, тъй като го е
заявил писмено и явяването не е задължително, а другият вариант – да свали
делото от четвъртия на втория етаж, където са стаите за разпит, и да покаже
какви документи са получени.
На 10.06.2011 г. материалите от разследването не били предявени. След като
се запознал със събраните доказателства. Р.Я. поискал повторно да се изискат
определени документи от Областна администрация, тъй като не били изпратени (видно
от протокол за разпит на обвиняем на л.25-26 от гр.д.).
Предявяване на разследването е извършено на 06.07.11 г. За тази дата ищецът
отново е призован с вписано в документа задължение за лично явяване /л.27 от
гр.д./. Няма спор, че на посочената дата нямало промяна в здравословното
състояние на лицето.
Св.В.В. ***, свидетелства, че е давал дежурства на пропуска в процесната сграда,
което се потвърждава и от писмо на л.67 от гр.д. Той не си спомня за някакви особени
случаи във връзка с разпити на лица.
По делото е представен АДС /л.68/, от който е видно каква част от
сградата на ОД на МВР е била предоставена на ОСлО /само бл. 4 и подпокривното пространство на
бл.3/. От съвкупната преценка на показанията на Св.С. и св.П. и от писмо на ОД
на МВР /л.36 от настоящото дело/ се установява, че в частта от сградата, където
е настанено следствието и пробационната служба, няма асансьор. Придвижването до
горните етажи е само по стълби, с ширина на стъпалата около 1.5 метра.
Асансьори има само в централния корпус на сградата, където е разположено ОД на
МВР. Има един централен вход за сградата, това е входът откъм „кръговото”. Той е единственият подход към входа на
ОСлС за всички лица. Отвън има около 10 стъпала, за да се влезе в сградата на
РДВР, след това по коридор наляво, който е на партерния етаж на сградата, се
стига до вход на първия етаж за ОСлС
/топла връзка/. Там има пропуск, след преминаването на който са разположени
стълбищата към етажите, където се намират кабинетите на следователите /св.С./.
С оглед доказване на претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, св.Д.С. установява, че в процесните дни ищецът
се изкачил и слязъл по стълбите по специфичен начин, с оглед възможността и
указанията на лекарите да не натоварва крака, на който му е сменена
тазобедрената става и видимо е изпитвал болки и неудобства. Св.Куртев – съсед
на ищеца, свидетелства, че Р.Я. се е движил повече от месец с патерици.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно
чл.74, ал.2 вр. с ал.1 ЗЗДискр всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или
по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за
обезщетение. В
случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия
или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се
предявява по реда на ЗОДОВ.
Нормата на чл.4 от ЗЗДискр. забранява проява на пряка или непряка
дискриминация,; основана на признака "увреждане", а съгласно чл.5 от
същия закон, изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за
дискриминация.
По делото безспорно се установява, че на процесните дати ищецът е имал
статут на лице с увреждания според легалното определение в §1, т.1 от ДР на
ЗИХУ, като за това му качество е без значение продължителността на
състоянието.В конкретния случай на 10.06. и на 06.07.201 1 г. Р.Я. по лекарско
предписание е бил принуден да се придвижва с помощни средства (патерици). За
посочените дати на лицето са били връчени призовки в качеството му на обвиняем
по ДП № 45/2010 г., с вменено задължение за лично явяване пред разследващия
орган. Действително на 03.05.2011 г. ищецът се е възползвал от правото си по
чл.227 от НПК и е изявил желание материалите от разследването да бъдат
предявени не на него, а на упълномощения защитник. Настоящият състав приема, че
независимо по какви подбуди ищецът е решил, че личното му присъствие е
наложително-било заради текстовете в призовките или поради промяна в
намерението поради необходимостта лично са се погрижи за собствените си работи,
това не се отразява на обстоятелството, че в процесната сграда, ползвана от
ОСлО към РОП, липсва асансьор или друго подходящо съоръжение, даващо възможност
за достъп до горните етажи на хора с увреждания.
Съгласно §6 от ПЗР на ЗИХУ в срок до 31.12.2006 г. следва да се осигури
достъп за хората с увреждания до обществените сгради и съоръжения-държавна и
общинска собственост, като се преодолеят съответните архитектурни бариери. Ответникът
е направил възражение, че не е адресат на задължението, тъй като не е
собственик на процесната сграда, както и липсват данни сградата да е
предоставена по съответния ред за стопанисване от РОП, респ. Прокуратура на РБ.
Съдът намира доводът за основателен по отношение на липсата на ситуиран на
място асансьор. Опора за този извод се извежда от нормата на чл.388, ал.2 от ЗСВ във вр. с §5 т.42 от ДР на ЗУТ.
Монтирането на други съоръжения обаче, които не са трайно прикрепени към
сградата, като напр. платформа или самоходно устройство с гумени задвижващи
вериги и пр., е в правомощията , респ. задължение на ползвателя на сградата. В
хода на настоящото производство не са ангажирани доказателства дали в сградата
/частта на ОСлО/ е било конструктивно възможно да се ситуират такива. В тежест
на ответника е било да оспори тази възможност, както и да представи
доказателства, че е предприел съответни действия за получаване на финансови
средства за осигуряване на достъпна среда за лица с увреждания. В този смисъл съдът приема, че в процесната
сграда, където се помещава ОСлО на ОП-Русе, е била поддържана недостъпна
архитектурна среда, за което следва да бъде ангажирана отговорността на
ползвателия на недвижимия имот съгл. ЗЗДискр.
Съдът приема, че са доказани предпоставките за уважаване на иск по чл.74,
ал.2 ЗЗДискр във вр. с чл.1 ЗОДОВ.
В полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените от
него болки и неудобства във връзка с
придвижването му до четвъртия етаж по стъпалата с помощни средства - патерици,
за което данни изнасят св.Д.С. и св.П.. В хода на съдебното производство не се събраха
доказателства лицето да е претърпяло други негативни изживявания.
При съобразяване размера на обезщетението, което следва да се определи по
справедливост съдът отчита следните обстоятелства: а/ интензитет и
продължителност на преживените болки и неудобства - касае се за посещения само на две дати, при това с
кратка продължителност; б/ безспорно е установено от показанията на св.П., че ищецът
изрично е питан дали ще му е удобно, как се чувства, но ищецът, че не е счел за
достатъчно тежко състоянието си, за да помоли процесуалното действие да бъде
отложено или да се извърши на друго удобно място в процесната сграда (без
значение е дали там има нарочно обособено помещение за тия цели); в/ установено е от показанията на св.С., че
при срещите със св.П. не е изразено изрично искане разпитът да бъде извършен на
друго подходящо място.
По изложените съображения и след като извърши справка за подобни
присъждания в случай на неравностойно третиране поради неосигуряване на
достъпна архитектурна среда за хора с увреждания в други съдилища в страната, съдът
по справедливост присъжда в полза на Р.Я. сумата от 300 лв. Над посочената
стойност искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Главницата се дължи
със законната лихва от завеждане на делото.
Относно претенцията за присъждане на разноски
В пледоарията на процесуалния представител на ищеца в с.з. на 4.12.2015г.
по настоящото дело е направено искане за присъждане на разноски, но не е
уточнен претендираният размер. В писмената защита с вх.№ 3553/18.12.2015г.
процесуалният представител на ищеца претендира присъждане на 800 лв. за адвокатски
хонорар и 39 лв. пътни разноски на адвоката. Не е представен списък за
понесените разноски с посочване на релевантни
доказателства за извършването им. Пред настоящия съд е представен договор за
правна помощ и пълномощно на адв.Ч. /л.16 от делото/. Видно е, че е уговорен
адвокатски хонорар от 680 лв., като сумата е изплатена изцяло в брой. Липсва
документ за направени разноски 39 лв. за пътни на адвоката. По изложените
съображения и с оглед уважената част на предявения иск, съдът приема, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 29.14
лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на Р.Ч.Я., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за причинените му болки и
неудобства от проявено спрямо него нарушение на правото на равно третиране,
поради проявено бездействие да се осигури достъпна архитектурна среда за хора с
увреждания в обществената сграда на ОСлО към ОП-Русе съобразно разпоредбата на
§ 6 от ПЗР на ЗИХУ и във вр. с чл.5, пр.5 от ЗЗДискр на дати 10.06.2011 г. и
06.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2013 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част над 300 лв. до претендирания размер 7000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да заплати на Р.Ч.Я., ЕГН **********,***, сумата от 29.14 лв. /двадесет и девет лева и
четиринадесет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: