№ 199
гр. Бургас, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20242000500337 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
По гражданско дело № 20232200100389/2023 г. на Окръжен съд –
Сливен ищцата С. С. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, ж.к. „Даме
Груев“ бл. 42, вх.Б, ет.1, ап.1, със съдебен адрес гр. Сливен, ул.
„Г.С.Раковски“№19, ет.3 - адв.Н. К. е предявила против ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ №1 иск за заплащане на сумата
от 50000 лева като част от сумата от 160000 лева, представляваща неиздължен
остатък от обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на баща й
С.С.С с ЕГН **********, настъпила на 04.08.2022 г. в резултат на непозволено
увреждане при пътнотранспортно произшествие, допуснато на път І-6 в
района на село Г., община Сливен от водач на товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № *** (със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество) ведно със законната лихва от
04.08.2022 г. до окончателно изплащане.
Според ищцата пълният размер на полагащата и се компенсация за
неимуществени вреди възлизал на 250000 лева, но застрахователят бил
1
заплатил доброволно само 90000 лева.
С Решение № 143 от 09.05.2024 г. Сливенският окръжен съд е
присъдил претендираната при условията на частичност главница от 50000 лева
ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. В останалата част искът за лихви е
отхвърлен.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подал въззивна
жалба против решението в осъдителната му част като е изложил доводи за
неговата неправилност, които се свеждат до следното:
Определената компенсация за неимуществени вреди била завишена и
не съответствала на критериите за справедливост.
Не били установени по категоричен начин претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Тя не била близка с баща си и живеела отделно от него.
Имала свое семейство с деца. Починалият бил разведен с майката на ищцата и
създал друго семейство
Съдът не взел предвид социално-икономическата обстановка в
страната към датата на ПТП, покупателната способност на населението и
нивото на средната работна заплата, както и стандарта на живот на ищцата.
Не било обсъдено и въведеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който
пътувал в автомобил без обезопасителен колан. Това налагало редукция на
дължимото обезщетение с поне 70 %.
Съдът допуснал и съществено процесуално нарушение като обсъдил
събраните по делото доказателства едностранчиво и пристрастно.
Не било анализирано и извършеното от страна на застрахователя
доброволно погасително плащане.
Жалбата е оспорена от ищцата С. С. с нарочен писмен отговор. В
него са развити доводи за доказаност на претендираните неимуществени
вреди. Спазени били критериите по ТР № 1/2016 г. на ОГТК на ВКС. Ищцата
била единственото дете на пострадалия. Възражението за съпричиняване било
недоказано. Вещите лица по изслушаните автотехническа и медицинска
експертизи не дали категоричен отговор дали пострадалият е използвал
предпазен колан. От друга страна това обстоятелство нямало значение, тъй
като той загинал в резултат на тежки изгаряния по тялото, получени след
възпламеняване на автомобила, в който пътувал.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
2
жалбата с определение от 14.08.2024 г.
По същество:
Видно от изслушаната пред първоинстанционния съд комплексна
автотехническа и медицинска експертиза, както и от представените препис -
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници (л.13- 14), С.С.С –
баща на ищцата е загинал на 04.08.2022 г. (на 54г.) в резултат на
пътнотранспортно произшествие, допуснато на път І-6 в района на село Г.,
община Сливен от Д.А.В. - водач на товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № *** със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество.
На 04.08.2022 г. около 17:20 ч. на двупосочен път I-6 в близост до с.
Г., обл. Сливен, пострадалият Стоянов пътувал в микробус „Фиат Дукато“,
собственост „Динас“АД – Сливен, управляван от С.П.. Скоростта на това
МПС била около 59 км/ч. Срещу него се движел товарен автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***, управляван от Д.А.В. със скорост
около 81 км/ч. На прав участък В. предприел рязка маневра на непозволено
изпреварване. Навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в
микробуса. При катастрофата загинали двамата водачи, както и двама от
пътниците в микробуса, единият от които е бащата на ищцата – С.С.. Ударът
не е могъл да бъде избегнат. Микробусът бил опожарен.
По случая било образувано ДП № 1190/2022г. по описа на РУП –
Сливен, което било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.
Пострадалият Стоянов получил тежки изгаряния на цялата
повърхност на тялото, подкожните меки тъкани и мускулатура, както и
травма на главата, шията, гръбначния мозък, гръдния кош, корема и долните
крайници. Малко след катастрофата починал.
Според неоспорената автотехническа експертиза микробусът бил
оборудван с предпазни колани, но заради опожаряването изправността им
нямало как да бъде проверена. Изгарянията по кожата пречели да се открият
следи от ползван предпазен колан.
При това положение няма как де се презумира неправомерно
поведение на пострадалия, още повече, че не е възможно да се провери
изправността на механизма на обезопасителния колан.
По тези съображения правилно първоинстанционният съд не е отчел
наличие на каузален принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
3
От показанията на свидетелите С. и Ч. става ясно, че ищцата все още
не може да преодолее загубата на баща си. Тя понасяла изключително тежко
преждевременната му смърт. В отношенията между двамата имало
изключителна близост и разбирателство, въпреки че бащата бил разведен с
майката. След инцидента ищцата се променила много - затворила в себе си,
изпаднала в депресия, не желаела да общува. Не обръщала достатъчно
внимание на съпруга и детето си. От 13-годишна страдала от епилепсия, но до
катастрофата състоянието й било овладяно. На 40-я ден от смъртта получила
припадък на работното си място.
При тази фактическа обстановка според настоящата инстанция
пълният размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи на 150000 лева, а не на 160000 лева, както е сторил
първоинстанционният съд.
Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е
била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество.
Застрахователят отговаря за вредите на основание чл. 432 от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД. Претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ е била отправена на
28.04.2023 (видно от уведомлението на л. 16). На ищцата е била доброволно
изплатена сумата от 90000 лева.
Претендираната при условията на частичност сума от 50000 лева е в
рамките на дължимия остатък от обезщетението по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
възлизащ на 60000 лева. Относно пълния размер на обезщетението решението
не се ползва със сила на пресъдено нещо. Затова различните изводи на
въззивната инстанция в тази насока не обосновават частична отмяна на
обжалвания съдебен акт.
Лихвата върху главницата правилно е била присъдена от датата на
претенцията по чл. 380 от КЗ – 28.04.2023 г. – доколкото няма данни
застрахователят да е било уведомен по-рано.
Изложеното обосновава потвърждаването на първоинстанционното
решение, включително и в частта за разноските (не е поискано изменение по
чл. 248 от ГПК).
При общ обжалвам интерес от 50000 лева, равняващ се на цената на
частичната претенция, с оглед успешно проведената защита на въззиваемата
ищца, в полза на процесуалния й представител следва да се присъди
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 4650 лева.
4
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 143 от 09.05.2024 г. по гражданско
дело № 20232200100389 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да
заплати на Н. П. К. – адвокат от АК - Сливен с личен номер № *********, с
адрес: гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски“ № 19, ет. 3 сумата 4650 (четири хиляди
шестстотин и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата С. С. С.
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5