№ 1158
гр. Русе, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520104060 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ от С. Г.
АЛ. против Прокуратурата на Република България.
Ищцата твърди, че на 28.04.2020г. била привлечена от разследващ
полицай при ОД на МВР - Русе по досъдебно производство №*** от 2020г. по
описа на Второ РУ – Русе като обвиняема за извършване на 20.03.2020г. в гр.
Русе престъпление против народното здраве и против околната среда,
квалифицирано по чл. 355, ал. 2, пр. 3, връзка с ал. 1 от НК. На 08.05.2020г.
бил внесен в Районен съд Русе обвинителен акт, по който било образувано
НОХД №*** от 2020г. След четири открити съдебни заседания, на
29.09.2020г. с присъда ищцата била призната за невинна в извършване на
престъплението и оправдана. В производството имала упълномощен
защитник - адв. В.И., на когото заплатила възнаграждение в размер на 750лв.
Срещу първоинстанционната присъда бил внесен в Окръжен съд - Русе
протест от прокурор, по който било образувано ВНОХД №*** от 2020г.
Защитникът на ищцата възразил писмено срещу протеста. В проведеното
въззивно производство защитникът участвал, а с присъда от 25.02.2021г. била
призната за виновна и осъдена на пробация. За това производство ищцата
1
също заплатила на процесуалния си представител сумата от 750.00 лв.
адвокатско възнаграждение. Новата присъда била обжалвана от защитника й
по реда на касационното производство и образувано наказателно дело №***
от 2021г. на ІІІ н.о. на ВКС, с решение по което от 06.07.2021г. въззивната
присъда била отменена и ищцата отново била оправдана по обвинението. За
касационното производство тя отново заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 750лв.
С оглед изложените обстоятелства се счита, че държавата е отговорна
за причинените на ищцата вреди, включително и имуществени, които
възлизали в размера на платените адвокатски хонорари, с оглед на което се
моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на С. Г. АЛ. сумата от
2250.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
по трите наказателни дела, ведно със законната лихва за забава, считано от
06.07.2021г. до окончателното заплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорват се
претендираните вреди, като се счита, че не е доказано извършването на
посочените разноски по трите производства.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка безспорно се
установява от приложеното НОХД №***/2020г. по описа на РС – Русе.
Делото е образувано по внесен от РП-Русе срещу С. Г. АЛ. обвинителен акт за
извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 3, връзка с ал. 1 НК. На
29.09.2020г., с присъда ищцата е призната за невинна в извършване на
престъплението и е оправдана. Срещу първоинстанционната присъда е внесен
протест в Окръжен съд - Русе, по който е образувано ВНОХД №***/2020г.,
приключило с присъда от 25.02.2021г., с която ищцата е призната за виновна
и осъдена на пробация. Въззивната присъда е обжалвана от защитника на
ищцата, по чиято жалба е образувано наказателно дело №*** от 2021г. на ІІІ
н.о. на ВКС, приключило с решение от 06.07.2021г., с което въззивната
присъда била отменена и ищцата отново била оправдана по обвинението.
2
По образуваните наказателни дела в трите инстанции, ищцата е имала
упълномощен защитник – адв. В.И., който е участвал в производствата и
защитавал интересите й. За всяка една инстанция ищцата е заплатила на
адвокатско по 750лв. възнаграждение, което е удостоверено с приложени в
делата три договора за правна защита и съдействие, в които е отбелязано, че
възнаграждението е платено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ са
необходими две предпоставки - повдигане на обвинение на лице за
извършване на престъпление и оправдаване на лицето, поради това, че
деянието не е престъпление, които в конкретния случай са налице. Тази
отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва
и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна
отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо
по какви причини е осъществено е основание за възникване на
гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
ЗОДОВ, която отговорност може да отпадне или бъде намалена само в
случаите по чл. 5 ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено
субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като
такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3
пр. 1 ЗОДОВ. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не
на обвинението е влязлата в сила присъда. Именно с нея се констатира
незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност
на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на
наказателното производство върху привлеченото към наказателна
отговорност лице са упражнявани мерки на процесуална принуда и за него са
създавани допълнително стресиращи фактори.
В конкретния случай ищцата е претендирала обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди – заплатени адвокатски
възнаграждения на защитника й в наказателното производство. С размера на
платените суми (3х750лв.) ищцата е претърпяла имуществена вреда, която е
пряка и непосредствена последица от образуваното от РП – Русе наказателно
3
производство срещу нея. Упълномощавайки свой защитник, ищцата е
упражнила свое признато от закона право. В наказателното производство не е
предвиден ред за присъждане на разноски за процесуална защита, поради
което единствената възможност тя да бъде възмездена е по реда на ЗОДОВ.
По наказателните дела образувани пред трите съдебни инстанции са
приложени договори за правна помощ, които удостоверяват извършени
плащания на адвокатско възнаграждение, т.е. доказват по основание и размер
претърпяна от ищцата имуществена вреда, в който смисъл е задължителното
указание по т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК. С оглед на това неоснователно се
явява възражението на ответника за недоказаност на предявения иск.
По изложените съображения предявения иск следва да бъде изцяло
уважен. Върху присъдената сума се дължи и обезщетение за забава считано
от датата на която е влязъл в сила съдебния акт, с който повдигнатото
обвинение от РП – Русе е признато за незаконно и от която датата е
претендирано такова обезщетение с исковата молба.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 9, ал.2 ЗОДОВ,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 10лв. за внесена държавна
такса и 400лв. адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е искането на ищцата за присъждане на още 400лв. за
втори упълномощен адвокат по делото. Служебно известно е на съда, че в
хода на настоящото производство, първоначално упълномощения адвокат от
ищцата, който е образувал производството е починал. Според представения
към исковата молба договор за правна защита и съдействие на адвоката е
платено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. В проведеното
открито съдебно заседание ищцата е представлявана от втори упълномощен
адвокат, който също е представил договор за правна защита и съдействие
удостоверяващ платено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, при уважаване на исковата претенция
отговорността на ответника за разноски направени от ищеца за адвокатско
възнаграждение са ограничени до един адвокатски хонорар. Посочения текст
от закона е категоричен и не допуска изключение, независимо от наличието
на обективни причини първоначалния адвокат да е в невъзможност да участва
в производството.
Така мотивиран, районният съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ №2 да заплати на С. Г. АЛ. ЕГН********** , с адрес гр. Русе, ****
сумата от 2250лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени следствие
на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на
престъпление, за което лицето е оправдано с влязла в сила присъда по НОХД
№***/2020г. по описа на Районен съд – Русе, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 06.07.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на С.
Г. АЛ. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, **** сумата от 410лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5