Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1264
гр.***, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3950
по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 159, чрез представляващия – Д.Л., против Наказателно постановление № 438621-F460887/10.05.2019г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП,
с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с
чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 .
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност,
противоречие с материалния закон и нарушения на административнонаказателната
процедура. Декларативно се посочва, че не са спазени сроковете по чл. 34 и чл.
52 ЗАНН, както и че е налице разминаване между описаното и правната му
квалификация. Навеждат се твърдения за допуснати нарушения по чл. 52, ал.4, чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, без същите да се конкретизират. Застъпва се, че устройство е било
свързано към НАП, поради което и практически не са нанесени вреди на бюджета.
Развиват се подробни доводи, относно същността на въпросните месечни отчети,
като се прави съпоставка със законодателството на ЕС по въпроса, достигайки се
до извод, че е налице нарушение на принципа на пропорционалността.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Административнонаказващият
орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Станева, която оспорва
жалбата. Посочва, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което и
пледира за потвърждаването му изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката л.6,
НП е връчено на упълномощено лице на 19.08.2019г., а жалбата е депозирана на 23.08.2019г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в
нея доводи.
На 02.12.2018г. в 12.25 часа св. Н.И. - инспектор по приходите в НАП, извършила проверка по
спазване на данъчното законодателство на обект – пекарна „***“,
находящ се в гр. ***, бул. „***“ № 47, стопанисван от дружеството –
жалбоподател. По време на проверката свидетелката констатирала, че в обекта има
въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство „Datecs
FP 1000 KL” с ИН на ФУ № DT355841. Св. И. проверила Книгата за
финансови отчети в обекта, като констатирала, че месечният отчет за месец
август 2018г. не е принтиран и залепен в книгата. За констатациите на място бил съставен
констативен протокол с № 0339801/02.12.2018г., като представител на дружеството
бил поканен да се яви в ТД на НАП – ***.
На 14.12.2018г. в ТД на НАП-*** се явил упълномощен представител – Д.И., която представила редица документи, в това число и месечния
отчет за месец август 2018г., от който било видно, че е разпечатан на
14.12.2018г., а не в законоустановения седемдневен срок след изтичане на
съответния месец. На база тези факти Св. И. преценила, че дружеството е извършило
нарушение на данъчното законодателство, поради което и в присъствие на
упълномощения представител свидетелката съставила АУАН № F460887/14.12.2018г., квалифицирайки
извършеното като нарушение по чл. 41, ал.1 от
Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. След
съставяне на акта препис от същия бил връчен на пълномощника, който го подписал
и получил копие от него без да направи възражения. В законоустановения срок
възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 10.05.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните
факти, нарушават разпоредбите на чл. 41, ал.1 от Наредбата, вр.
с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2,
във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените факти съдът прави следните прави изводи.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН
във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че
са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради противоречие с
материалния закон, във връзка с настъпили законови промени, след съставяне на
НП, но преди същото да влезе в сила.
Според чл. 41,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията
на този текст към 02.12.2018г. и 10.05.2019г.) - в 7-дневен срок след изтичане
на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната
памет на всяко устройство в обекта за съответния период.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по продажба на стоки и в който е монтирано фискално устройство, не е отпечатан и трайно прикрепен към касовата книга отчет от ФУ за извършените продажби за месец 08.2018г., като отговорността е на субекта, стопанисващ обекта, т.е. на самото дружество. Казано по друг начин – както към датата на проверката, така и към датата на издаване на НП, поведението на дружеството-жалбоподател обективно е покривало признаците на нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредбата.
Следва да се
обърне внимание обаче, че считано от 02.07.2019г.
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г.
Според новата уредба в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година ЕДИНСТВЕНО лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва
съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период.
Т.е. изискването за отпечатване на съкратен месечен отчет е останало само за
лица, използващи ЕСФП. В чл.
2, ал. 2 от Наредбата са предвидени видовете фискални устройства - 1.
електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр); 3. електронни
системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни
горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на
Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за
техническите изисквания към продуктите; 4. фискално
устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). Проверяващите са
констатирали, че в стопанисвания от жалбоподателя обект е въведено първото от
тези устройства - касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Към момента
задължението за отпечатване на месечни отчети е останало само за лицата,
използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за обектите, в които са инсталирани
ЕКАФП, поради което и към настоящия момент поведението на дружеството е несъставомерно.
В чл. 3, ал. 1
от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това
правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН -
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди влизане в сила на
НП е последвала промяна в чл. 41, ал. 1 от Наредбата,
с която е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва съкратени
месечни отчети.
Към настоящият момент наказателното
постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява
състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба,
поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3,
ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен
състав приема, че с настъпилата законодателна промяна е отпаднала
административнонаказателната отговорност за дружеството-жалбоподател, поради
което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.
3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 438621-F460887/10.05.2019г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: