№ 150
гр. Сливница, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20211890100040 по описа за 2021 година
Ищецът В. Г. твърди, че с ответника И. Т. имали сключен едногодишен
договор за наем от 02.10.2019 г., с който договор му отдал за временно и
възмездно ползване собствения си недвижим имот: апартамент № 5, находящ
се в гр. С............. срещу наемна цена в размер на 660 лева, платима от първо
до пето число, но не по-късно от десето число на текущия месец.
Твърди, че при подписване на договора, ответникът е заплатил сумата
от 1980 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лева, представляваща уговорените
два месеца наем в размер на 1320 лева и 660 лева депозит. Твърди, че от
тогава до момента ответникът не е плащал договорения наем. На 08.09.2020 г.
ключовете от отдаденото под наем жилище са върнати на ищеца.
Ищецът претендира сторените разноски по производството.
Ответникът И. В. Т. не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от
ГПК.
В съдебно заседание ищецът - редовно призовани, не се явява,
представлява се от адв. М. – САК, с пълномощно, приложено по делото;
ответникът – редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като прецени приложените по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
На 02.10.2019 г. В. И. Г., в качеството на наемодател, и И. В. Т. като
наемател сключват едногодишен договор за наем. Предмет на същия е
недвижим имот — апартамент № 5, находящ се в гр. .............
1
Съгласно уговореното между страните, за предоставеното ползване на
гореописания имот, наемателят се задължава да заплаща месечна наемна
цена, в размер на 660 лв., като е уточнено, че плащането трябва да става или в
брой, от първо до пето число, но не по-късно от десето число на текущия
месец, срещу разписка, подписана от наемодателя, или по банков път, в
посочена от наемодателя банкова сметка. Отделно от плащането на наемната
цена ответникът се задължава да плаща, в срок, и съответните консумативни
разходи за ползването на имота (ток, вода и т.н.).
Според предвиденото в чл. 5 от Договора, в момента на подписване на
същия, наемателят заплаща на наемодателя безлихвен депозит, в размер на
660 лв, който подлежи на възстановяване от наемодателя на наемателя, след
изтичане срока на договора или неговото прекратяване и предаването на
владението върху имота от наемателя на наемодателя, като от него се
приспадат евентуално дължимите и неизплатени от наемателя суми на всички
консумативни разходи на наемателя (ток, вода, хигиена и т.н.), направени от
него през времето на ползване на имота и/или се прихващат като обезщетение
разходите, произтичащи от повреди, липси и нанесени щети на имота по
време на ползването му от наемателя.
Страните се разбират така изготвеният договор да влезе в сила след
подписването му и заплащането на наема и депозита, посочени в него.
На 02.10.2019 г. Г. и Т. подписват процесния договор, като ответникът
заплаща общо сумата от 1980 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лева, в която
се включват уговорените два наема — за месец октомври и месец ноември
2019 г., в размер на 1320 лв. и депозит в размер на 660 лв. От своя страна,
наемодателят предоставя на Т. реално ползване на наетия имот в състояние,
отразено в двустранно подписан приемо-предавателен протокол, в което
имотът се намира към момента на сключване на процесния договор.
На 02.10.2019 г. ответникът се настанява в жилището.
В следващите месеци наемателят не извършва абсолютно никакви
плащания на наемната цена за ползване на имота.
Съгласно уговореното между страните (чл. 23 от Договора),
наемодателят има право да прекрати договора едностранно, при забавяне
плащането на наемната цена повече от десет дни и/или при забавяне
плащането на консумативни разходи за имота с повече от тридесет дни. В
този случай наемателят се задължава да освободи имота незабавно и при
условията на чл. 21 и чл. 22 от Договора. Съгласно чл. 22, при виновно или
неоснователно прекратяване на договора, виновната страна дължи на
изправната неустойка в размер на един месечен наем.
Предвид поведението на ответника И. Т., ищецът В. Г. решава да
прекрати договора си с него и да го уведоми, че следва веднага да напусне
апартамента, като го уведомява за това с телефонно обаждане на 02.09.2020 г.
2
Клочовете от жилището са върнати от наемателя на наемодателя на
08.09.2020 г. с уверението, че задълженията ще бъдат погасени при първа
възможност.
След напускането на апартамента Т. не търси повече Г. и спира да
отговаря на неговите обаждания. След като Т. напуска апартамента, ищецът
установява, че по партидата на имота има неплатени сметки за ток за времето,
в което наемателят е бил в него. На 28.09.2020 г. Г. плаща сумата от 52,13 лв.,
която включва: 9,42 лв. ел. енергия от 13.06.2020 г. до 13.07.2020 г.; 0,13 лв.
— неустойка за предишни плащания; 0,36 лв. — неустойка за предишни
плащания; 21,10 лв. — ел. енергия от 14.07.2020 г. до 12.08.2020 г.; 0,10 лв. —
неустойка за предишни плащания; 21,00 лв. — ел. енергия от 13.08.2020 г. до
12.09.2020 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното от правна страна:
Искът по чл.232, ал.2 от ЗЗД е осъдителен от което следва, да са налице
предвидените кумулативни предпоставки: валидно възникнало наемно
отношение и неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена.
Безспорно установено е че страните са сключили договор за наем
според който, наемателят се задължава да предостави за временно ползване
недвижим имот, а наемателят се задължава да му заплати за това определена
цена. Ищецът претендира сумата от 5332,13 лева /пет хиляди триста тридесет
и два лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължимия от ответника
наем за периода 12.2019 г. – 08.2020 г., след прихващане на част от наемната
цена за м. 12.2019 г. с остатъка от депозита, дължими по сключения между
страните договор за наем на процесния имот; сумата от 660 лева,
представляваща неустойка по чл. 22 от процесния договор, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.01.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както
и сторените по делото разноски.
Възникването на наемното правоотношение се установява чрез
депозирания по делото договор за наем на недвижим имот, който е подписан
на всяка страница и от двете страни. На основание чл. 180 от ГПК, така
подписан от наемателя Т., документът съдържа изявление на последния, с
което същият се задължава да изпълнява точно и добросъвестно
задълженията си, вменени му със сключения договор.
Ищецът е изпълнил своето основно задължение да предаде държането
на вещта, за което предаване е изготвен и подписан двустранен приемо-
предавателен протокол, също представен по делото. Чрез проведения разпит
на свидетеля Десислава И.а се установява, че ответникът е влязъл в имота на
3
02.10.2019 г., в деня на подписване на процесния договор, като при влизането
си е платил два месечни наема в общ размер на 1320 /хиляда триста и
двадесет/ лева и депозит в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева.
Свидетелят установява, че страните са водили множество разговори във
връзка с дължимите неплатени наеми, при които наемателят постоянно е
обещавал да погаси задълженията си, но това така и не се е случвало.
Ответникът не ангажира никакви доказателства във връзка с
изпълнение на задълженията си по договора – заплащане на дължимия наем,
поради което съдът приема, че исковата претенция за заплащане на наемната
цена е доказана, както по основание, така и по размер.
Съдът намира за доказана и претенцията на ищеца за заплащане на
неустойка. В конкретния случай са налице предпоставките за присъждане на
претендираната неустойка в размер на 660 лева /визирани в чл. 22 от наемния
договор/, а именно: да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил
задължението си, а длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си
задължение.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно
искане, представен списък по чл.80 ГПК и са представени доказателства за
сторени такива в исковия процес в размер на сумата от 239,69 лева –
направени разходи за държавна такса и за сумата от 1200 лева – направени
разходи за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че сторените от страна
ищеца разноски в общ размер 1436,69 лв., следва да бъдат възложени в пълен
размер на ответника.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............5, да заплати
на В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „............. сумата от
5332,13 лева /пет хиляди триста тридесет и два лева и тринадесет стотинки/,
представляваща дължимия наем за девет месеца: от 12.2019 г. до 08.2020 г.,
след извършване на съответното прихващане на част от наемната цена за м.
12.2019г. с остатъка от депозита, дължими по сключен между страните
договор за наем на процесния имот, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.01.2021 г. /датата на завеждане на исковата молба/
до окончателното изплащане на претендираните суми и сумата от 660.00
/шестстотин и шестдесет/ лева, представляваща неустойка по процесния
договор.
ОСЪЖДА И. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............5, да заплати
4
на В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „............. сумата от
1436,69 (хиляда четиристотин тридесет и шест лева и 69 ст.) лв. (в това число
сумата от 239.69 лева, държавна такса и сумата от 1200лв., представляваща
възнаграждение за един адвокат), на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5