О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260063
гр.Пловдив,
11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.дело № 3138/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във
вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес гр.София,
чрез пълномощника им юрисконсулт Р.И. против разпореждането обективирано в Заповед №
261874/25.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 15497/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението
на "Профи Кредит България" ЕООД в частта му, с която се претендира присъждане на 1065.31
лева - договорна лихва, дължима за периода 15.09.2019 г. – 02.10.2020 г.;
3236.16 лв. неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
248.82 лв. лихва забава, 102.54 лв. лихва забава, както и за разноските над
уважените размери от 55.98 лева за държавна такса и над 18.78 лева –
юрисконсултско възнаграждение до пълните претендирани размери.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват
неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора и
съпоставката й с част от съдебната практика в България по този въпрос. Иска се
отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,
приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.275 от ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС
Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор
за потребителски кредит, сключен с потребител. РС Пловдив приема, че в
процесния договор за потребителски кредит възнаграждението за допълнителните
услуги е договорено в противоречие на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява събиране
на такси и
комисионни от кредитора за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като следствие от това посочения
ГПР не съответства на действителния му размер.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно
чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че
е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор
сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже
издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се
констатира само обоснована вероятност или
възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е
посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му
намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо
приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е
законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно
аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по
потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен
със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.
По така изложените съображения,
частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и
следва да се потвърди. Поради което и на
основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано
в Заповед № 261874/25.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 15497/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено
заявлението на "Профи Кредит България" ЕООД в частта му, с която се
претендира присъждане на 1065.31 лева - договорна лихва, дължима за периода
15.09.2019 г. – 02.10.2020 г.; 3236.16 лв. неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, 248.82 лв. лихва забава, 102.54 лв. лихва забава,
както и за разноските над уважените размери от 55.98 лева за държавна такса и
над 18.78 лева – юрисконсултско възнаграждение до пълните претендирани размери.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.