Р Е Ш
Е Н И Е
София, 08.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3-ТИ състав,
в открито заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при
секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от
съдия Желявска
гр.д.№ 1448/2021 г., за да се произнесе взе
пред вид:
Предявен е иск от Л.Н.К., ЕГН **********, чрез адв. С.Д.,
съдебен адрес:***, против П.НА Р.Б., София, бул. ”Витоша” № 2, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
за сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди от образуваното и водено срещу него
наказателно производство по пр. пр. НСН 2052/2012 г. по описа на СРП,
досъдебно производство № 5028/2012 г. по описа на СДВР, въз основа на които е
образувано НОХД № 11122/2013 г., по описа на СРС, НО, 101 с-в, за престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 НК, след оправдаването й с влязла в сила присъда,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
влизане на присъдата в сила – 19.03.2020 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
ЗА.
В исковата молба се твърди, че с Постановление от
19.04.2012 г., ищцата е привлечена в качеството си на обвиняема, за това, че в
условията на продължавано престъпление е извършила следните деяния: - от неустановена дата през м. март 2011
г. до 08.04.2011 г. в София, в съучастие като съизвършител с А.Х.А., помагач, с
цел да набави за себе си и за А.А. имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у Д. Д.А.А.и А.Д. А., че ще им продаде правото на собственост на
жилище, находящо се в София, ул. ’’Живко *******и гараж № 2 и с това на
08.04.2011 г. им е причинила имотна вреда в размер 138 459 лв.; - от неустановена дата през месец м. 2011
г. до 14.04.2011 г. в София, в съучастие като съизвършител с А.Х.А., помагач, с
цел да набави за себе си и за А.А. имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у К.Г.К.и Е.Г.К., че ще им продаде правото на собственост на
жилище, находящо се в София, ул. ”*********и с това на 14.04.2011 г. им е
причинила имотна вреда в размер 140 000 лв. - престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 НК.
Спрямо ищцата е внесен обвинителен акт от страна на СРП,
в резултат на което е образувано НОХД № 11122/2013 г., по описа на СРС, НО, 101
с-в.
По – нататък в исковата молба К. заявява, че с присъда от
24.11.2017 г. тя е призната за невиновна по така повдигнатото обвинение. Във
връзка с подаден протест от СРП, пред СГС, НО, II въззивен състав е образувано
ВНОХД № 4778/2019 г. за проверка на първоинстанционната присъда. С Решение от
19.03.2020 г. второстепенният съд е потвърдил изцяло атакуваният пред него акт
на СРС.
Наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза
е продължило от 02.05.2012 г. до 19.03.2020 г., когато приключило окончателно с
признаването на ищцата за невиновна и оправдаването й по повдигнатото обвинение
с постановеното решение на СГС, потвърждаващо присъдата на първата инстанция,
т.е. около 7 г. и 9 м., който срок, според ищцата е извън рамките на разумния и
надвишаващ всякакви приемливи граници за разглеждането му.
Ищцата твърди също, че през цялото това време, през което
срещу нея се водило въпросното наказателно преследване, провокирало
настъпването на изключително негативна промяна у нея. През тези почти 8 години
тя престанала да излиза с приятели, по причина, че те се отдръпнали от нея.
Както близките, така и приятелите й в буквален смисъл бягали и странели от нея,
тъй като в очите тя била престъпник, наричали я “измамница” и “крадла”. Чувствала
се депресирана, неспокойна и подтисната. Многократните й явявания в съдебното
производство пред съда предизвикали у нея постоянен страх, че спрямо личността
й се осъществява безпричинна репресия от Прокуратурата на Република България,
което довело и до загуба на доверие към тази институция. Най-тежките вреди, които
ищцата е претърпяла, обаче, се изразяват във влошаване на физическото й здраве,
и преди всичко в отключването на хронично обструктивно заболяване на белите
дробове - ХОББ, захарен диабет тип II, артериална хипертония II ст., които
заболявания били с множество случаи на обостряне, което, от своя страна,
предизвикало многократни посещения за лечение в медицински заведения.
Ищцата твърди, че описаните неимуществени вреди са в
пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразна дейност на на Прокуратурата
на Република България.
В тази връзка ищцата е предявил настоящата претенция
срещу П.НА Р.Б.за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в посочения
по – горе размер, ведно със законните последици – лихва и разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение.
Представила е писмени доказателства,
поискала е допускане на гласни такива и назначаване на експертиза.
В хода по същество на делото моли съда да уважи иска
изцяло, с всички законни последици. Претендира разноски – адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38 ЗА и д.т..
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
Счита, че не са ангажирани съответните ясни и категорични
доказателства, които да обосноват заявения значителен обем на материални щети,
като пряк и непосредствен резултат от предявените обвинения и процесното
наказателно преследване.
Заявява, че, въпреки, че повдигнатите обвинения са за
„тежки престъпления“, спрямо ищцата не е била изпълнявана най-тежката мярка за
неотклонение "Задържане под стража" - взетата мярка за неотклонение е
била "Парична гаранция", при това в минимален размер - 200 лв.,
отделно от това, по отношения на нея не са налагани каквито и да било други
рестриктивни мерки за процесуална принуда, а самото наказателно производство на
досъдебна фаза е протекло в сравнително кратки и разумни срокове - от повдигане
на обвиненията до внасяне на обвинителния акт в СРС е изминала около една
година, които обстоятелства практически не са довели до сериозни ограничения и
негативни промени в обичайния начин на живот на обвиняемото лице.
Намира за неподкрепени с надлежни доказателства
твърденията в исковата молба относно това, че воденото разследване срещу Л.Н.К.,
е причинило на същата значителни неимуществени вреди, изразяващи се в: засягане
на доброто й име в обществото; преживяване на психически дискомфорт,
потиснатост, депресия и безпокойство; възникване на сериозни здравословни
проблеми; влошаване на отношенията и отдръпване на приятели и близки; страх от
евентуална осъдителна присъда; разколебаване на доверието в правоохранителните
институции. Счита за недоказана и причинно-следствената връзка между посочените
нематериални щети и процесното наказателно преследване.
Заявява, че Прокуратурата не следва да отговаря за
продължителността на процеса при разглеждане на делото пред съд, тъй като
правомощията и компетентността относно определяне на честотата и интензитета на
съдебните заседания, както и относно ритмичността на съдопроизводствените
действия, принадлежат изцяло и единствено на съда.
По повод заявените вреди от влошено здравословно
състояние на ищцата - счита, че липсват надлежни доказателства относно това, че
сочените в исковата молба и приложените към нея документи сериозни здравословни
проблеми на ищцата К., са настъпили именно в резултат на процесиите обвинения и
воденото наказателно производство.
Не на последно място, заявява, че спрямо ищцата К. в
процесния период са водени и други досъдебни производства, за извършени сходни
престъпления от общ характер - документни измами по чл. 308, чл. 309 и чл. 316
от НК, които обстоятелства определят ниска степен на евентуално увреждане и
нисък интензитет на отрицателни преживявания във връзка с конкретното наказателно
производство.
Счита претендираното обезщетение за неимуществени вреди в
размер 70 000 лв. за изключително и необосновано завишено и несъответстващо
нито на принципа за справедливост, закрепен в чл. 52 ЗЗД, нито на трайната
съдебна практика по аналогични случаи, нито на социално-икономическата ситуация
в страната.
В хода по
същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан. Прави възражение по размера на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
В хода на
настоящото производство бяха изискани, приложени и приети НОХД № 11122/2013 г., по
описа на СРС, НО, 101 с-в и пр. пр. НСН 2052/2012 г. по описа на СРП, досъдебно
производство № 5028/2012 г. по описа на СДВР.
По делото не се спори, че през 2012 г. ищцата Л.Н.К. е
привлечена като обвиняема по пр. пр. НСН 2052/2012 г. по описа на СРП,
досъдебно производство № 5028/2012 г. по описа на СДВР за престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 НК за това, за това, че в условията на продължавано престъпление е извършила
следните деяния: - от неустановена дата през
м. март 2011 г. до 08.04.2011 г. в София, в съучастие като съизвършител с А.Х.А.,
помагач, с цел да набави за себе си и за А.А. имотна облага, възбудила и
поддържала заблуждение у Д. Д.А.А.и А.Д. А., че ще им продаде правото на
собственост на жилище, находящо се в София, ул. ’’Живко *******и гараж № 2 и с
това на 08.04.2011 г. им е причинила имотна вреда в размер 138 459 лв.; - от неустановена дата през месец м. 2011
г. до 14.04.2011 г. в София, в съучастие като съизвършител с А.Х.А., помагач, с
цел да набави за себе си и за А.А. имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у К.Г.К.и Е.Г.К., че ще им продаде правото на собственост на
жилище, находящо се в София, ул. ”*********и с това на 14.04.2011 г. им е
причинила имотна вреда в размер 140 000 лв.
По това производство К. е бил с мярка за неотклонение „подписка“.
През 2013 г. наказателното производство е внесено в СРС и
е образувано НОХД № 11122/2013 г., по описа на СРС, НО, 101 с-в, по
което с присъда от 24.11.2017 г. тя е призната за невиновна и е оправдана по
така повдигнатото обвинение.
Присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена с
решение № 219/19.03.2020 г. по ВНОХД № 4778/2019 г. на СГС, НО, 2-ри въззивен
състав.
По искане на ищеца по
делото бе изслушана и приета съдебно – медицинска
експертиза.
В заключението си вещото лице
заявява, че mри ищцата id wijdkflekr следните
заболявания: - ХОББ /Хронична обструктивна белодробна болест/ тежка форма
/Група Б/, придружена с ХДН /Хронична дихателна недостатъчност/ ІІ-ІІІст.
Бронхиектазна болест, - АХ /Артериална хипертония/ ІІст. Хипертонично сърцеq - ХИБС
– САП/Хронична исхемична болест на сърцето – Стабилна ангина пекторис/.
Пулмонална хипертония. Сърдечна недостатъчност ІІ-ІІІст., - Захарен диабет ІІ
тип /НИЗТ – неинсулинозависим тип/. Метаболитен синдром, - Q - Обезитас ІІст /затлъстяване
ІІст./.
Според експерта, няма приложена
медицинска документация от която да е видно кога са регистрирани описаните
заболявания при Л.К.. В Епикриза от История на заболяването № 1905/10.02.16 г. – 16.02.16 г. от Второ
вътрешно отделение при Първа МБАЛ – София, в анамнезата е отбелязано, че
артериалната хипертония е от 10г. т.е. от 2006г., захарния диабет от 5 години
т.е. от 2011г. В Епикриза от История на заболяването №1049/15.03.2016г. – 06.04.2016г. на
Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести „Света София” е
отбелязано, че захарен диабет диагностициран преди 10 години т.е. 2006 г.
В Епикриза от История на
заболяването №1049/15.03.2016 г. –
06.04.2016 г. на Отделение за интензивно лечение при Специализирана болница за
активно лечение по белодробни болести „Света София”, е отбелязано, че ХДН е
поставена като диагноза през 2015 г. на фона на ХОББ. Няма медицинска
документация отразяваща кога е регистрирано заболяването ХОББ.
Централната
нервна система е
в тясна зависимост
и оказва пряко
въздействие върху тонуса
на вегетативната нервна
система. Вегетативната нервна система е
съвкупността от нервномускулни и
невроваскуларни плексуси /нервни
сплитове и възли /, които инервират
и са отговорни
за тонуса на
вътрешните органи, така че
от състоянието на ЦНС /главния мозък/ зависи състоянието
и тонуса на
вътрешните органи. Всеки
стрес и много
силни емоции в повечето
случаи влияят отрицателно на
възбудимостта на вегетативната нервна
система /като освобождават
катехоламини / хормоните на
стреса от надбъбреците / и
може да възникнат
различни заболявания: - сърцебиене, излизане от
правилен сърдечен ритъм; - зачервяване
на кожата или
бледост /в зависимост
кой от дяловете
на вегетативната нервна
система превалира: симпатикус
или парасимпатикусов дял /; - изпотяване; - тремор; - стомашно-чревни разстройства
с коремни болки; - остър спазъм
на коронариите /съдовете
изхранващи миокарда /сърдечния
мускул /; - изпускане по малка и
голяма нужда; - жлъчни кризи
и пр.
В най-леката
степен това състояние
се изразява във Невровегетативна дистония,
което състояние е
функционално /т.е. обратимо /,
но в случая
при ищцата, която е в
зряла възраст, може да се
стигне дори до
съдов инцидент - било то в сърце, било то в мозък, било то
в бял
дроб. Последствията могат да
бъдат много сериозни, в дългосрочен план прогресиращи и
системни, като, в крайна сметка
могат да доведат до силно влошаване на
състоянието.
Хроничната обструктивна белодробна болест – ХОББ, е състояние
на прогресираща обструкция на въздухоносните пътища, възникващо в хода и като
резултат на заболяванията хроничен бронхит, емфизем или комбинацията от двете.
Тютюнопушенето е основната причина за възникването на ХОББ, като е доказано, че
90 % от заболелите са настоящи или бивши пушачи. Пасивното пушене също уврежда
в значителна степен белодробната функция и също е важна предпоставка за
развитието на това заболяването.
Замърсеният въздух е друг фактор, който може да доведе до
поява на ХОББ. Наличието на прах, CO2, влажен и студен въздух на работната
среда е причина за чести бронхо – пулмонални инфекции, а оттам и възможност за
развитие на ХОББ. Дефицит на алфа1 –
антитрипсин - това е единствения генетично обусловен фактор за развитието на
ХОББ. Алфа1 – антитрипсинът е специален протеин, който предпазва тъканите от
вредното въздействие, както на чужди, така и на собствени активни субстанции –
ензими, токсини и т.н. Бронхиалната
хиперреактивност /близко до астма състояние/ е друг фактор, който се свързва с
поява на ХОББ. При всички случаи, съчетанието на тютюнопушене и изброените по – горе фактори, значително увеличава риска
за изява на заболяването. Заболяването не е напълно обратимо, дори и след лечение.
Според тежестта на симптоматиката, хроничната обструктивна
белодробна болест се разделя на четири етапа, дефинирани от Глобалната
инициатива за хронична обструктивна белодробна болест /GOLD/ – международна, здравна
организация, посветена на борбата със заболяването. GOLD системата
класифицира състоянието на базата на белодробната обструкция. Последната се измерва чрез функционални тестове –
т.нар. спирометрия, при която пациентът издишва в уред, който измерва
дихателния обем и скоростта на въздушния ток.
Предлагани са и други класификации, отчитащи
фактори като телесното тегло, физическите възможности и тежестта на проявения
задух. Една такава система е ВОDЕ, която като че ли предсказва продължителността
на живота по-точно от GOLD. Въпреки това, до сега не е създадена система,
която да предсказва със задоволителна точност хода на болестта и
продължителността на живота на индивидуално ниво.
ХОББ - има 4 стадия.
Дихателната
недостатъчност представлява синдром,
при който има остро или хронично нарушение на функциите на дихателната система.
В зависимост от протичането си, тя се разделя на остра и хронична.
Разграничаването между двете понякога може да бъде изключително трудно, като
единствен разграничителен сигурен белег, са кръвните газове. Също така,
наличието на полицитемия и кор пулмонале, говорят за хроничното протичане на
заболяването.
Като основни причини за ХДН се посочват
хронични респираторни заболявания, които са с тежко протичане и нарушаване на
белодробната функция. Състояние, които влияят върху начина, по който мозъкът,
мускулите, костите или тъканите на гръдния кош функционират, също могат да
причинят хронична дихателна недостатъчност. Сред някои от тези състояния са:
Хронична обструктивна белодробна болест, Тежко протичаща пневмония. Хронична
дихателна недостатъчност. Характеризира се с постепенно снижаване на
парциалното налягане на О2 в артериалната кръв. Развива се в
продължение на месеци или години. Бавното протичане позволява на организма да
се адаптира спрямо хипоксемията и хиперкапнията чрез включване на компенсаторни
механизми. Хроничната дихателна недостатъчност има две фази: 1. Латентна.
Проявява се при физическо натоварване. РаО2 и РаСО2 са
в норма, 2. Манифестна.
Експертизата заявява, че тези заболявания нямат като
етиология стреса. Влошаване в състоянието на ищцата се дължи на други фактори, като стресът може само теоретично
да се счита за такъв.
АХ
/Артериална хипертония/ ІІст. Хипертонично сърце. Първичната
хипертония се нарича така,
защото при нея причината за повишаване на артериалното налягане е неизвестна.
Тя обхваща над 90% от хипертониците. Приема се, че тя е многофакторно полигенно обусловено
заболяване, като в над 60% от случаите е генетично обусловена. Телесната
конституция, диетата /повишена консумация на готварска сол, кафе, алкохол и
др./, затлъстяването, стресът, тютюнопушенето и ендокринните фактори /жени в климактериум/
играят благоприятстваща роля за възникване на заболяването. Вторичната
хипертония е симптом на друго заболяване, т.е. причината за възникването й
е известна. Обхваща около 10% от хипертониците. Според причинителя, тя се дели
на: Бъбречна хипертония /около 8%/, /Ренопаренхимна – гломерулонефрит, хроничен
пиелонефрит, кистозни бъбреци и др.; Хипертония при тумори на бъбреците; Стеноза
на бъбречната артерия. Ендокринна хипертония /< 1%/: /Феохромоцитом; Синдром
на Кушинг; Синдром на Кон; Адреногенитален синдром; Акромегалия/. Стеноза на
аортния истмус /< 1%/. Стадиите на АХ
са: 1-ви стадий – без обективни белези за органни промени, 2-ри стадий – с
органни промени, но без декомпенсация и усложнения, 3-ти стадий - с органна декомпенсация
и усложнения /мозъчен инсулт, ИБС, сърдечна недостатъчност, хронично бъбречно
заболяване, напреднала ретинопатия/ По – нататък вещото лице заявява, че причините
за възникване на АХ са следните: Биологични
характеристики, Генетично предразположение, Фактори на средата, Фамилна
обремененост, Наднормено тегло – при ИТМ над 28 рискът от заболяванията като
мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето или захарен диабет се покачва 3 - 4
кратно, Прием на сол с храната – минималните нужди от готварска сол за
възрастен човек са около 2г/дневно. Критичната граница от 6г/дневно., над която
се говори за наднормена консумация на сол, Прием на алкохол, Тютюнопушене, Физическа
активност, Стрес
Направен е изводът, че при
ищцата Л.К., наличието на стрес определено влияе върху развитието на
хипертоничната болест.
ХИБС
– САП /Хронична исхемична болест на сърцето – Стабилна ангина пекторис/.
Пулмонална хипертония. Сърдечна недостатъчност ІІ-ІІІст.
Исхемично увреждане на сърцето, което се дължи на
несъответствие между големината на коронарния кръвоток и кислородната
потребност на миокарда, в резултат на промяна на коронарното кръвообращение, се
нарича хронична исхемична болест на сърцето. Исхемична болест на сърцето е
резултат от хронично несъответствие между нуждите и доставка на кислород към
сърдечния мускул. Това най-често се наблюдава, когато дългогодишната атеросклеротична
обструкция в рамките на епикардните коронарни артерии води до лош поток и
исхемия дистално. Това обаче не е единственият механизъм. Различни
патофизиологични процеси като спазъм на коронарните артерии, дисфункция на
микроциркулацията или вродени аномалии могат да причинят същото несъответствие
между нуждите и доставката на кислород и да доведат до хронична повтаряща се
исхемия. Съгласно насоките на Американския колеж по кардиология от 2012 г.,
стабилната исхемична болест на сърцето включва възрастни с известна исхемична
болест на сърцето, които имат стабилни синдроми на болка, т.е. хронична ангина
или такива с нова - настъпваща, нискорискова болка в гърдите, т.е. нискорискова,
нестабилна стенокардия. Асимптоматичните пациенти, които са били диагностицирани
чрез неинвазивни методи или при които симптомите са били адекватно контролирани
медицински или последващата реваскуларизация, също се считат за стабилни
исхемични сърдечни заболявания. Най-честата причина за хронична исхемия е
обструкция на коронарните артерии, вторична вследствие на атеросклеротична
болест. Новоразпознато състояние, по-често описано при пациенти от женски пол,
е ендотелната дисфункция или микроциркулаторната дисрегулация, водеща до
подобни симптоми, но без наличие на значителна стеноза при ангиография.
По-рядко срещаните етиологии включват коронарен вазоспазъм /ангина на
Prinzmetal/ и коронарни аномалии, които рядко могат да се проявят с подобна
картина.
Рискови фактори за
развитието на хроничната исхемична болест на сърцето са: постоянен стрес, заседнал
начин на живот без физическа активност, нерационално хранене - предимно мазни и
солени храни, лош контрол на кръвната захар при диабетици и кръвно налягане при
хипертоници, Установено е, че при пушачи хроничната исхемична болест на сърцето
се среща близо 4 - 5 пъти повече със значително по-висока смъртност. Рискът от
ранно заболяване и висока смъртност корелира с броя на изпушените цигари,
продължителността на тютюнопушенето, както и комбинацията му с други рискови
фактори.
Застойната сърдечна недостатъчност е синдром, който се
появява в следствие на морфологични или функционални нарушения на помпената
функция на сърцето и се появява, когато сърцето не може да изпомпва
необходимото за нормалното функциониране на органите и организма количество
кръв богата на кислород, най-често поради стеснени артерии или при сърдечен
инфаркт или при нарушено и затруднено пълнене на сърдечните камерите с кръв. Сърдечна недостатъчност може да
възникне при болести на ендокарда, миокарда, перикарда и големите съдове. При
80 – 90% от случаите с ХСН последната се дължи на левокамерна дисфункция.
При 75% от случаите с ХСН има данни за ИБС и артериална хипертония. По-малък е
процентът на другите причини за случаите на левостранна СН: клапни сърдечни
заболявания, миокардит, кардиомиопатии, вродени сърдечни пороци.
При тази група заболявания, стресът е
рисков фактор и може да се счита, че при ищцата той е имал роля при тези заболявания.
Захарен
диабет ІІ тип (НИЗТ – неинсулинозависим тип). Метаболитен синдром.
Захарният диабет е хронично, социално-значимо
заболяване, при което е повишено нивото на глюкозата в
кръвта. Глюкозата е необходима за производство на енергия, което става във
всяка клетка на тялото. Глюкозата от кръвта може да влезе в клетките само в
присъствие на достатъчно количество инсулин. При по-възрастните, обикновено над 40
години, причината за заболяването е друга. Бета-клетките на панкреаса не са
атакувани и унищожавани и инсулин се
произвежда. Проблемът е в това, че действието му е затруднено и той не може да
отключи вратата на клетката, за да проникне глюкозата в нея. Ето защо и тук
неизползваната глюкоза остава в кръвта и кръвната захар се повишава. Натрупването на значителни количества
подкожни тлъстини особено затруднява действието на инсулина. Установено е, че
колкото по-голямо е наднорменото тегло на човек, толкова по-слабо е действието
на инсулина върху клетките, съответно и усвояването на глюкозата от тях. Този
тип диабет е известен като неинсулинозависим или тип 2 захарен диабет. Той се среща
най-вече при възрастните хора, но напоследък се установява и при млади хора,
дори деца.
Рискови фактори: - Наднормено телесно тегло и
затлъстяване, Наличие на първостепенни или други родственици със захарен диабет,
Високо кръвно налягане, Повишени нива на мазнините в кръвта – холестерол,
триглицериди, Раждане на плод с тегло над 4 кг., Установен по време на
бременност захарен диабет, Установявана по-рано повишена кръвна захар, Установено
сърдечно-съдово заболяване. Основните причини за диабет
тип 2 включват: генетична
предразположеност: наличие на някои гени или комбинации от гени може да
увеличи или намали риска на човек за развитие на болестта. Въпреки че досега
учените са идентифицирали много генни варианти, които увеличат податливостта
към диабет тип 2, по-голямата част все още предстои да бъде открита. Наднормено тегло и липса на физическа
активност: липсата на физическа активност и затлъстяването са силно
свързани с развитието на диабет тип 2. Хората, които са генетично
предразположени, са по-уязвими, когато тези рискови фактори са налице.
Централното затлъстяване, при което човек има излишък на абдоминална мастна
тъкан, е основният рисков фактор не само за инсулинова резистентност и диабет
тип 2, но също така и за заболявания на сърцето и кръвоносните съдове.
Инсулиновата резистентност е често срещано състояние при хора, които са с
наднормено тегло или затлъстяване, имат излишна абдоминална мастна тъкан и не
са физически активни. Нарушено производство на глюкоза в черния дроб: при някои
хора с диабет анормално увеличение на производството на глюкоза в черния дроб
също допринася за високи нива на кръвната захар. Нормално панкреасът
освобождава хормон глюкагон, когато нивата кръвната захар и инсулина са ниски.
Глюкагонът стимулира черния дроб да произвежда глюкоза и да я отдели в кръвния
поток. Високите глюкагонови нива причиняват производство на ненужна глюкоза от
черния дроб, което допринася за високи нива на глюкоза в кръвта.
Метаболитен синдром: състоянието се характеризира с инсулинова
резистентност, високо кръвно, нарушен липиден профил, затлъстяване и се
асоциира с повишен риск от развитие на диабет тип 2 и сърдечно-съдови
заболявания. Увреждане на бета-клетките може да доведе до несъответствуващи или
анормални модели на отделяне на инсулин. Единични генетични дефекти водят до
специфични форми на диабет, наречен диабет тип MODY (maturity onset diabetes of
the young). Засегнатите гени регулират инсулиновата продукция в бета-клетките.
Въпреки че тези форми на диабет са редки, те предоставят данни за това, как
функционирането на бета-клетките може да бъде засегнато от ключови регулаторни
фактори
От всичко това вещото лице е направило
извод, че причините за възникване на диабет тип 2 са многофакторни, като стресът не е посочен като етиологичен
момент.
По искане на ищцата съдът допусна и разпита свидетеля Д.Р.К., неин близък. В съдебно
заседание той заяви, че с ищцата са съседи, живеят врата до врата – още от
раждането му. Двамата са близки, често си общуват, пият кафе. Понастоящем ищцата
е безработна, от доста години, преди е работела като готвач в едно заведение.
Свидетелят знае за образуваното срещу нея наказателно производство, това е било
преди повече от десет години. Доколкото е информиран, било е за някаква измама
с жилище и тя е била оправдана. Преди наказателното производство Л. била доста
весел и щастлив човек, в един момент, след като й повдигнали обвинение, спряла
да говори, да общува с хората, плачела много, състоянието й се влошило
драстично, само повтаряла, че фактът, че срещу нея се води наказателно дело, я
смазва психически, разболяла се. Процесът срещу нея продължил дълго и накрая я
оправдали. По – нататък свидетелят заяви, че ежедневно ищцата имала скандали
със сина си заради обвиненията срещу нея, упреквал я, че е измамница, че е най
– голямата престъпница. Дори се принудила да отиде да живее при сина си, за да
няма тези постоянни скандали, по – късно синът й починал. През този период
дъщерята на ищцата също спряла да я посещава. Нейните близки приятели спрели да
общуват с нея, дори майката на свидетеля спряла да й говори заради обвиненията.
Л.К. често му споделяла, че се чувства много зле от това, дори и минава през ум
да се хвърли от осмия етаж, в буквалния смисъл.
Според свидетеля К., през годните ищцата винаги намирала
начин да избягва темата за делото срещу нея, страхувала се, че ще бъде осъдена,
постоянно повтаряла: “Само да не вляза в затвора, че ще стана за резил“.
Разболяла се от диабет, открили и ХОБС,
дъщеря й купила апарат за дишане през носа. Многократно се наложило да викат
„Бърза помощ“ заради нея. Сега има ТЕЛК, здравословното й състояние е много
влошено, пенсионер е по болест, още не може да се възстанови. Свидетелят не
знае срещу К. да са се водили други дела.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в
резултат на воденото против нея наказателно, производство по пр. пр. НСН
2052/2012 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 5028/2012 г. по описа на
СДВР и образуваното НОХД № 11122/2013 г., по описа на СРС, НО, 101 с-в, за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 26 НК., след оправдаването й с влязла в сила присъда, в размер 70
000 лв. ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от датата на влизане на присъдата в сила
– 19.03.2020 г. до окончателното изплащане и сторените разноски.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в следните
хипотези: - ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено или че извършеното
деяние не съставлява престъпление, - поради това, че наказателното производство
е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело фактът на привличането на ищцата като
обвиняема през 2012 г. за извършено престъпление по чл. по чл. 210, ал. 1, т. 5,
вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 НК – обвинение за извършено
престъпление в съучастие с други лица.
Безспорно се доказа и че с присъда от 24.11.2017 г. по НОХД
№ 11122/2013 г., по описа на СРС, НО, 101 с-в, влязла в сила, като потвърдена с
решение от 19.03.2020 г. по ВНОХД № 4778/2019 г. на СГС, НО, 2-ри въззивен
състав, ищцата е призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото й обвинение.
Доказа се, следователно,
че за период от седем години – от момента на образуване на наказателното
производство срещу ищцата до окончателното й оправдаване с влязла в сила
присъда, тя е била обвиняема и подсъдима за престъпление, което не е извършила
и за което се предвижда сериозно наказание.
Предявената
претенция е за доказване на обстоятелството, че така установените действия на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската
държава.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу нея, ищцата
Л.К. е понесла болки и страдания, изразяващи се в стрес, притеснения и отчаяние
от повдигнатото й обвинение, отзвук в семейството, сред близки и познати, които
бяха установени от показанията на разпитания по делото свидетел. Променил се
животът й, сериозно се разбило здравето й, останала без среда, без приятели. И
всичко това – в резултат на действията на органите на прокуратурата, които са
образували по отношение на нея наказателно производство, повдигнали и
поддържали неоснователно обвинение в извършване на престъпление.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на Л.К. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на повдигане и поддържане на незаконно обвинение срещу нея, след оправдаването
й, се явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата
на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу
К. и воденето срещу нея на наказателно производство, което след седем години окончателно
е приключило с оправдателна присъда.
Неимуществената
вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице
и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на ищцата, с начина, по който тя е преживяла случилите
се събития и отраженията, които са оказали върху нея, включително върху
обкръжаващата я среда, професионалната такава и близките й.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищцата, така, както са описани по –
горе, и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу К. се е водело наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, и, съобразявайки показанията
на разпитания свидетели, приетата и неоспорена съдебно медицинска експертиза и събраните
в хода на делото писмени доказателства, както и възраженията на ответника
относно размера на претендираното обезщетение, съдът намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение от
40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на ищцата – 19.03.2020
г., до окончателно изплащане.
На основание
чл.10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата страна разноски,
съразмерно с уважената част от иска н размер 5,60 лв. д.т., а на нейния адвокат
- адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 1 730 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
София, бул. ”*******да заплати на Л.Н.К., ЕГН **********, чрез адв. С.Д., съдебен
адрес:***, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 40 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образуваното и водено срещу нея наказателно производство
по пр.пр. НСН 2052/2012 г. по описа на СРП, досъдебно производство №
5028/2012 г. по описа на СДВР, въз основа на които е образувано НОХД №
11122/2013 г., по описа на СРС, НО, 101 с-в за престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 НК., след оправдаването й с влязла в сила присъда,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
влизане на присъдата в сила – 19.03.2020 г. до окончателното изплащане и
сторените разноски – д.т., съобразно уважената част от иска в размер 5,60 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до пълния предявен размер 70 000
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да
заплати на адв. С.Д., съдебен адрес:***, разноски, съобразно уважената част от
иска н размер 1 730 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: